Р E
Ш Е Н И Е
№ 501
гр.Плевен, 14 Ноември
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 748 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №504 от 11.07.2016г., постановено по НАХД №1285
по описа за 2016г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление
№157944-0321366/28.07.2015г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което
на „Пелтина” ЕООД гр.София, представлявано от управителя Т.К., на основание
чл.185 ал.2 вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500лева, за извършено нарушение на чл.59Б ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
Срещу решението е подадена касационна жалба от
„Пелтина” ЕООД гр.София, представлявано от управителя Т.К., чрез адв.Ю.Н. от
САК, в която са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен, противоречащ на
материалния закон. Твърди се, че съдът е постановил своето решение след неточен
анализ на събраните по делото доказателства, от което е достигнал до погрешен
правен извод, че „Пелтина” ЕООД е получило гориво от дружество, което не е
краен разпространител, тъй като при покупката не е издаден касов бон. В тази
връзка се твърди, че от разпоредбата на чл.118 ал.3 от ЗДДС следва, че фискален
или системен бон се издават за продажба в търговски обект, а в конкретния
случай не става въпрос за такава продажба или доставка. Описва се процесът по доставката
на горивото, което е получено от „Пелтина” ЕООД, като се твърди още, че „Бент
ойл” АД е декларирало доставката на гориво чрез електронна система, същият се
явява краен доставчик, а „Пелтина” ЕООД е краен потребител и няма задължението
да подава справка в НАП, съгласно чл.118 ал.11 т.4 от ЗДДС. Счита се, че
задължение за подаване на справка в НАП има само доставчикът „Бент ойл” АД.
Сочи се също, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не е
взел предвид указанията на АС-Плевен дадени при предходно касационнно дело, и
не е обсъдил възраженията в първоначалната жалба във връзка с протокол от
17.07.2015г. на ТД на НАП София и фактът, че отразените в него констатации
противоречат на констатациите на АНО във връзка с вмененото нарушение. На
следващо място се сочи, че районният съд не е обсъдил противоречието между
твърдяното нарушение и посочените в НП санкционни норми. Счита се, че наличното
разминаване, което е посочено за първи път в наказателното постановление е
съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на
дружеството да разбере срещу какво нарушение да се защитава. За неправилен се
счита и изводът на районния съд по отношение наличието на допусната техническа
грешка в изписването на датата, на която е извършено нарушението, което от своя
страна води и до неправилен извод за липса на нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Според касатора неправилен е и изводът за неприложение на нормата на чл.28 от
ЗАНН, като се счита, че наложеното наказание е несъразмерно с тежестта на
нарушението. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП-Велико
Търново, офис Плевен, се представлява от юрисконсулт М., която счита касационната жалба за неоснователна.
Сочи, че в решението районния съд ясно и точно е описал защо наказаното лице се
явява краен потребител и защо има задължението да подава данни за горивото.
Моли за решение в този смисъл.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28.05.2015г. на
„Пелтина” ЕООД е съставен АУАН за това, че при извършена проверка на
20.05.2015г. относно получено дизелово гориво за целите на икономическата си
дейност е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде
електронен документ за получаване /ЕДП/ по електронен път с квалифициран
електронен подпис в WEB базирано
приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие. Констатираното
е подведено като нарушение на нормата на чл.59Б ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на
МФ вр. с чл.118 ал.10 от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление. От фактическа страна съдът е приел още, че на
06.02.2015г. търговското дружество е получило от „Бент ойл” АД дизелово гориво
1005литра, документирано с данъчна фактура от 06.02.2015г. с облагаема стойност
1460,26лева, като на датата на данъчното събитие -06.02.2015г. не е подаден
ел.документ за получаване /ЕДП/ на тази дата, както и до момента на проверката-20.05.2015г.,
полученото гориво е отразено в счетоводството на дружеството, а данните са
подадени на 21.05.2015г.
При така установеното от към факти, съдът е извел
правни изводи, че не е налице нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като
нарушението е станало известно на актосъставителя на 20.05.2015г.-датата на
проверката, нарушението е извършено на 06.02.2015г., а АУАН е съставен на
28.05.2015г. За техническа грешка е приел посочването в НП като дата на
получаване на доставката 06.02.2014г., като последното е мотивирал с посочената
дата на нарушението 06.02.2015г. в акта и е счел, че не е нарушено правото на
защита на дружеството. На следващо място съдът е приел, че по безспорен начин е
доказано извършването на нарушение на нормата на чл.59Б ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ вр.
с чл.118 ал.10 от ЗДДС от страна на дружеството. За да обоснове този извод
съдът е посочил, че дружеството е краен потребител и за да е изпълнено изключението на т.4 на
ал.11 от чл.118 от ЗДДС е следвало в момента на доставката доставчикът „Бент
ойл” да издаде касов бон, с който да докаже количеството гориво и съответното
плащане в брой. Посочил е също, че дружеството доставчик не се явява краен
разпространител и затова е следвало то да подаде информация за доставеното количество,
а жалбоподателя за полученото такова. В заключение е счел, че не е приложима нормата на чл.28 от
ЗАНН и правилно наказващият орган е наложил наказание в неговия законен
минимум, поради което е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на
изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната
отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не
е необходимо и тяхното преповтаряне. Не
е налице и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на
съда. Неговото решение съдържа подробно описани факти въз основа на
доказателствата по делото, правилно възприета въз основа на тях фактическа обстановка
и правни изводи, които съответстват на доказателствения материал. Съдът е
достигнал до тези изводи след анализ на всички доказателства по делото и е
отговорил на възраженията в жалбата, като е счел, че не са налице допуснати
нарушение при съставяне на акта и издаване на НП.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН. На първо място правилно районният съд е счел
посочването в НП като дата на доставка 06.02.2014г. като техническа грешка и
този извод се потвърждава от всички доказателства по делото. Доставката е
извършена на 06.02.2015г., когато е и настъпило данъчното събитие и това е
датата на нарушението, датата на откриване на нарушителя е 20.05.2015г.-датата
на извършване на проверката от контролните органи, а актът е съставен на
28.05.2015г., т.е. не е нарушен срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
На следващо място е правилен изводът на наказващия
орган и на съда за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Касае се за нарушение, което
не се характеризира с по-малка обществена опасност от другите такива нарушения,
като следва да се има предвид и обстоятелството, че става въпрос за спазване на
отчетността, което е задължение на всеки един участник в търговския оборот.
Не е налице и твърдяното разминаване между вмененото
нарушение и посочените в НП санкционни норми. Нарушението, за което е съставен
АУАН е на чл.59Б ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.10 от ЗДДС.
Санкционната норма е тази на чл.185 ал.2 вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС вр. с чл.118
ал.4 от ЗДДС. По този въпрос е налице и произнасяне по КАД №221/2016г. по описа
на Административен съд-Плевен, а именно че санкцията е наложена по чл.185 ал.1
от ЗДДС, поради приложимост на изр.второ от чл.185 ал.2 от ЗДДС, съобразно
което когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1. Тези норми запретяват и санкционират извършването на
нарушение по чл.118 или такова на нормативен акт по неговото прилагане. Именно
наредбата по ал.4 на чл.118 от ЗДДС е нормативният акт по прилагането на чл.118,
която всъщност е Наредба №Н-18/2006г. на МФ, т.е. наредбата, по която е
извършено вмененото нарушение.
Правилен е и изводът на районния съд, че за
дружеството касатор е съществувало задължението по чл.59Б ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ да подаде електронен документ за получаване /ЕДП/ по
електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на
датата на данъчното събитие. Съгласно тази норма, електронният документ за
доставка и електронният документ за получаване се подават по електронен път с
квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата
на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните
представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни
по чл. 118 ал. 10 от ЗДДС. Последната
разпоредба определя, че данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
като данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис. Изключение на това задължение е регламентирано в ал.11, като
в т.4 се казва, че данните не се подават от получателя за доставки, които са
отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е
краен потребител.
Съдът счита, че за касатора не е било
налице изключението по чл.118 ал.11 т.4 от ЗДДС. За да достигне до този извод
настоящият състав съобрази т.69 и т.70 от §1 на ДР на ЗДДС, които дават легална
дефиниция на понятията „краен потребител” и „краен разпространител”. Съгласно
т.69, по смисъла чл.118 ал.11 т.4 от ЗДДС краен потребител е физическо или юридическо лице, което
придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител. По делото
не е спорно, че „Пелтина” ЕООД е закупувала дизеловото гориво за собствени
нужди - за целите на икономическата си дейност, и е краен потребител по смисъла
на закона. Но дружеството доставчик-„Бент ойл” АД не е краен разпространител по
смисъла на т.70 от ДР на ЗДДС. Краен разпространител е бензиностанция,
газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни
горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни
средства, от резервоари за съхранение на тези горива. Видно от приложените по
делото на районния съд доказателства, вкл. и протокол от 17.07.2015г. е, че
доставката се извършва посредством специализирани автоцистерни за превоз на
течни горива, като товаренето на необходимото количество дизелово гориво се
извършва обикновено от петролно-снабдителните бази и петролните бази на Лукойл, и същото се използва за зареждане на машини и
съоръжения за извършване на дейността на дружеството. Ето защо, дружеството
доставчик е имало задължението да подава справка в НАП по чл.118 ал.10 от ЗДДС,
а дружеството получател-настоящия касатор, също е имал задължението да подава
данни за полученото гориво в НАП на датата на данъчното събитие, което
задължение не е сторено в указания срок, поради което правилно е реализирана
административно-наказателната му отговорност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №504 от 11.07.2016г.,
постановено по НАХД №1285 по описа за 2016г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.