РЕШЕНИЕ № 464

гр. Плевен, 27 Октомври 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 747 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.С.Р. ***, чрез адвокат О.Б. ***, против решение № 557/27.07.2016 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1354/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 184896-F189794/07.03.2016 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, с което на С.С.Р. с ЕГН **********, на основание чл. 53 във връзка с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и на основание чл. 47, ал. 5 от Закона за счетоводството е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие на закона. Сочи, че за да мотивира решенето си съдът е приел дословно мотивите, изложени в обжалваното НП, без да анализира събраните по делото доказателства, в съвкупност и поотделно, поради което е формирал вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка. Посочва, че съдът не е изследвал по никакъв начин развитието на проведеното административно производство, нито е изложил мотиви в решението си дали същото е протекло законосъобразно или не. Счита, че издаденото НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните норми, тъй като в НП липсва дата на извършване на нарушението, като този пропуск е възпрепятствал административно-наказващия орган, а след това и съда, за да установи, че за конкретното административно производство е била приложима разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Счита, че в конкретния случай констатираното от органите на НАП нарушение касае нарушение на чл. 35, ал. 1 от Закона за счетоводството, който не попада в специалните изключения, за които е предвидено да са изминали две години от извършване на нарушението. Счита, че наказващият орган е следвало да установи кога точно е извършено нарушението и да установи налице ли са били предпоставките за продължаване или прекратяване на административно-наказателното производство. Посочва, че в случая, видно от мотивите на АУАН и на НП за първи път ГФО за 2013 г., подписан от С.Р., е подаден в ТР за публикуване на 17.06.2014 г., по така подаденото заявление е постановен отказ, но това е била първата дата, на която се установява, че С.Р. е подала подписания от нея ГФО за 2013 г., а АУАН е бил издаден на 11.11.2015 г., т.е. към датата на издаване на АУАН е била изминала повече от една година от извършване на нарушението. Счита, че не е следвало да се издава АУАН, тъй като е бил изтекъл срокът, в който контролиращите органи са можели да санкционират лицето. Посочва, че по делото е представен ГФО на „Ес Ен Пи Електроник” ООД, който е приет като доказателство за направеното твърдение от страна на органите по приходите, а видно от така приетия ГФО за 2013 г. на същия е записано, че е съставен на 26.03.2014 г., т.е. самото нарушение за първи път е извършено на 26.03.2014 г., а от там и Директорът на ТД на НАП е могъл да установи, че е изминала повече от една година от извършване на нарушението и да приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, поради което счита, че конкретното административно производство не е следвало да бъде образувано, а образуваното е следвало да бъде прекратено на основание чл. 34 от ЗАНН. Счита още, че съдът не е отчел факта и липсват мотиви, че към датата на постановяване на решението действа нов закон за счетоводството, който е влязъл в сила от 01.01.2016 г., видно от разпоредбата на чл. 71 от новия Закон за счетоводството вече е предвидена по-ниска санкция за същото това нарушение – предвидената минимална глоба е в размер на 500 лева. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН в конкретния случай е следвало да бъде приложена новата разпоредба на чл. 71 от Закона за счетоводството, която е по-благоприятна. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд както и издаденото НП или ако съдът приеме, че издаденото НП е законосъобразно да бъде приложена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и наложената глоба да бъде намалена.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде уважена частично касационната жалба и да бъде изменено решението на РС – Плевен като бъде намален размерът на наложеното наказание съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, предвид влизането в сила на по-благоприятен за санкционираното лице закон.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Касоторът е санкциониран, за това че като управител на „ЕС ЕН ПИ Електорник“ ЕООД с ЕИК 202683582 е съставил годишен финансов отчет на предприятието за 2013г. без да отговаря на законоустановените изисквания за съставител на финансов отчет – задължителна минимална степен на завършено образувание и съответстващ към него професионален стаж. В НП е посочено, че това деяние съставлява нарушение на чл. 35, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ и е наложено наказание на основание чл. 47, ал.5 от ЗСч – глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел, че фактическата обстановка е потвърдена изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като и че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалния закон, поради което НП е правилно и законосъобразно.

Решението е неправилно.

Основателно е възражението на касатора, че нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на нарушението, поради което не може да бъде направена преценка спазени ли са изискванията на чл. 34 от ЗАНН. Действително административно наказващият орган не е посочил дата и място на извършване на нарушението. Това е задължително съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, аналогична норма и и за АУАН. Датата на извършване на нарушението е важен и задължителен реквизит от съдържанието на НП и АУАН и действително тя стои в основата на преценката относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН относно образуването и прекратяването на административно наказателното производство. Нормата сочи, че „не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. В конкретният случай всички обективни признаци на нарушението, както и субекта му са били известни към момента на извършената проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № П-04001515117129-073-001/02.11.2015г.. Именно от този момент е започнал да тече и давностният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като е неприложима разпоредбата на чл. 34, ал.2 от ЗАНН предвид обхвата и. Спазен е тримесечния срок за съставяне на АУАН, тъй като последният е съставен на 11.11.2015г., но не е спазен едногодишния срок от извършване на нарушението. Всъщност, нито административно наказващият орган, нито решаващият съд са посочили датата на извършване на нарушението. Според събраните доказателства нарушението следва да е извършено на 26.03.2014г., когато настоящата касаторка е подписала финансовия отчет за 2013г. /л.28 от н.а.х делото/. Така административно наказателното производството срещу нея е започнало много след изтичането на една година от извършване на нарушението, поради което неправилно е образувано административно-наказателно производство. При това положение не е следвало да бъде издавано и наказателно постановление поради забраната за учредяване на административно-наказателно производство. Като е издал оспореното наказателно постановление, административно-наказващият орган неправилно е приложил закона. От своя страна съдът също е приложил неправилно закона, след като е потвърдил незаконосъобразното наказателно постановление, при което е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

По възражението на ответника по касация, че съдебното решение е недопустимо, тъй като е започнало по жалба, подадена от лице различно от санкционираното лице. Действително жалбата, поставила начало на съдебното производство пред РС-Плевен е подадена от Пепа В. Бакърджиева - прокурист на „ЕС ЕН ПИ Електорник“ ЕООД с ЕИК 202683582. Решаващият съд обаче е конституирал като страна в производството санкционираното лице – С.С.Р., която е поддържала жалбата и лично се е възползвала от всичките си процесуални права като страна в процеса, поради което съдът намира, че жалбата е потвърдена от легитимираното, да я подаде лице и развилото се съдебно производство е допустимо.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 557/27.07.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 1354 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г. И вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 184896-F189794/07.03.2016 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, с което на С.С.Р. с ЕГН **********, на основание чл. 53 във връзка с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и на основание чл. 47, ал. 5 от Закона за счетоводството е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.