Р E
Ш Е Н И Е
№ 500
гр.Плевен, 14 Ноември
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 746 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №74 от 09.08.2016г., постановено по НАХД
№238 по описа за 2016г., Районен съд Левски е потвърдил Наказателно
постановление №3/28.04.2016г. на ВПД Началника на РУ-Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на Д.Ц.Л. *** на основание чл.45 ал.3 и чл.46 ал.1 от
Закона за закрила на детето е наложена глоба в размер на 400лева, за извършено
нарушение на чл.8 ал.4 от ЗЗД.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Д.Ц.Л.,
в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че
решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. За неправилни се считат изводите на съда по отношение извършената
поправка в ЕГН на непълнолетното лице Ц. Й.. Сочи се, че ЕГН представлява
индивидуализиращ белег за всяко физическо лице и неговото неправилно изписване
води до липса на установяване на действителната фактическа обстановка, т.е. до разминаване
между АУАН и НП, което от своя страна е нарушение, обуславящо отмяна на
наказателното постановление. На следващо място за неправилен се счита извода,
че не е налице неяснота за какво деяние е ангажирана отговорността на
нарушителя. В тази връзка се сочи, че с разпоредбите на чл.8 ал.3 и чл.8 ал.4
от ЗЗД са въведени две алтернативни задължения на родителите на непълнолетните
деца, а именно задължение на родител лично да придружава непълнолетното дете,
респ. ако не може да стори това, да осигури пълнолетен дееспособен придружител.
Счита се, че след като в АУАН е посочено едновременното нарушаване на тези две
разпоредби, е препятствано правото на адекватна защита на лицето, с което е
допуснато процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. Не на последно място
се сочи, че Л. е присъствала лично в заведението, поради което не е необходимо
да осигурява придружител на непълнолетното си дете, като се позовава на лично
съставен друг АУАН №060672/03.04.2016г. за това, че не е представила документ
за самоличност-лична карта в бар „Амнезия”. В заключение се моли за отмяна на
решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът – РУ-Левски към ОД на
МВР-Плевен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че административно-наказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН №3/03.04.2016г. на Л. за това,
че на 03.04.2016г. в 00:02ч.в с.Козар Белене, в кафе аперитив „Амнезия”, в
качеството на родител на непълнолетната Ц. М. Й., ЕГН:**********, не е
осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място след
22:00часа, произтичаща от разпоредбите на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, с което е
нарушила чл.8 ал.4 от ЗЗД. Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление. Съдът е приел още, че свидетелите Г. и Х. са категорични, че при извършената проверка в
заведението непълнолетното момиче не е било с придружител, както и че майката
не се е намирала в заведението по време на проверката. Съдът е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите, като последователни и непротиворечиви.
При така установеното от към факти, съдът е извел
правни изводи, че АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица. Счел е,
че не е допуснато съществено нарушение с извършване на поправка в акта на
изписаното ЕГН на непълнолетното дете. Счел е още, че задълженията по чл.8 ал.3
и чл.8 ал.4 от ЗЗД са отделни такива за родителите, които обаче са заместими
между тях съществува връзка на евентуалност. Посочил е, че основното задължение
на родителя е да придружи ненавършилото пълнолетие дете на обществено
място и ако изпълнението на това
задължение е невъзможно, следва да осигури пълнолетен дееспособен придружител.
От последното е достигнал до извод, че не е налице неяснота, нито невъзможност
за нарушителя да разбере за какво деяние се ангажира отговорността му. Посочил е, че по безспорен начин е доказано,
че Л. не е придружила, нито е осигурила пълнолетно дееспособно лице за
придружител на обществено място на непълнолетното си дете Ц. Й.. По отношение
представен АУАН №863946 съдът е счел, че последният не променя възприетата от
него фактическа обстановка и безспорно по време на проверката Л. не се е
намирала в заведението, а е дошла в един по-късен момент. В заключение е приел, че от обективна и
субективна страна е осъществен състава на чл.8 ал.4 от ЗЗД и правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на Л., като наложената
глоба съответства на тежестта на нарушението. При тези мотиви, съдът е
потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция счита решението на районния съд
за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата
по делото. Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че се възприемат
изводите на районния съд по отношение липсата на допуснати съществени нарушения
при съставяне на акта и издаване на НП. Извършената поправка в акта на втората
цифра от ЕГН на непълнолетното дете не представлява съществено нарушение и не
затруднява защита на наказаното лице. Л. е била наясно какво нарушение и се
вменява, като е подписала АУАН без възражения. Такива не е подала и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Не е допуснато съществено нарушение и при определяне
правната квалификация на нарушението. Същото е подведено като такова по чл.8
ал.4 от ЗЗД, което от своя страна съответства на обстоятелствената част от
акта, че в качеството на родител на непълнолетната Ц. Й. не е осигурила
пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място след 22:00часа.
Настоящият касационен състав, обаче, намира, че от
представените по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че
Л. е извършила нарушение на чл.8 ал.4 от ЗЗД, изразяващо се в това, че не е
осигурила на 03.04.2016г. в 00:02часа дееспособно пълнолетно лице за придружител
на непълнолетната си дъщеря след 22:00часа на обществено място-кафе аперитив
„Амнезия” с.Козар Белене. Противно на приетото от районния съд, свидетелите
(особено актосъставителя) не са категорични, че майката не е била в заведението
при извършване на проверката. В тази връзка актосъставителят М. заявява „Доколкото си спомням нямаше родител в
заведението. Мисля, че жената от тях дойде, не съм много сигурен, но не беше
там в заведението……Не мога да си спомня дали детето каза нещо, че е пуснато от
майка си или, че има придружител……….Беше отдавна, април месец. ….Точно какво е
казано, кой е бил, ние бяхме 15-20човека полицаи, доста бяхме, цивилни,
униформени.”. Св.Г. заявява, че лично не е проверявал момичето,
както и че е свидетел по акта. Сочи, че проверката е била след 22:00часа. Твърди,
че момичето е било без придружител, но не може да каже кой е извикал майката.
Св.Х. заявява, че полицаите са проверявали посетителите в заведението. Твърди,
че майката на непълнолетната е дошла след проверката и е била доста скандална и
агресивна. Сочи, че сигурно последната е била в съседно заведение. Твърди още,
че при съставяне на акта детето е било без придружител. Независимо от събраните
гласни доказателства по делото е приложен АУАН №144/02.04.2016г. (фабр.№863946)
съставен на Л. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД изразяващо се в това, че на
02.04.2016г. около 23:30часа в с.Козар Белене в бар „Амнезия” при извършване на
полицейска проверка, лицето не е представило документ за самоличност-лична
карта. При анализа на свидетелските показания се налага извода, че последните
не дават категоричен отговор на въпроса дали Л. е присъствала или не е
присъствала след 22:00часа на
02.04.2016г. при извършване на проверка в кафе-аператив „Амнезия”. Но от
приложения АУАН №144/02.04.2016г. се
установява, че Л. е била в кафе-аператив „Амнезия” в с.Козар Белене в момента
на проверката- след 22:00часа на 02.04.2016г., която проверка е продължила и след 00:00часа на 03.04.2016г., когато в
00:02часа и е съставен акта за нарушение на чл.8 ал.4 от ЗЗД, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление. Т.е. след като е присъствала лично на
общественото място където е била непълнолетната и дъщеря Ц. Й. за Л., в
качеството на родител, не е било налице задължението да осигури на
непълнолетното си дете друго пълнолетно дееспособно лице за придружител.
Предвид изложеното по-горе, касационният състав счита,
че не е доказано извършването на нарушение по чл.8 ал.4 от ЗЗД от страна на Л. и
районният съд е достигнал до грешни фактически и правни изводи, поради което
постановеното от него решение следва да бъде отменено, като бъде отменено и
обжалваното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №74 от 09.08.2016г., постановено по
НАХД №238 по описа за 2016г. на Районен съд Левски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №3/28.04.2016г. на
ВПД Началника на РУ-Левски към ОД на МВР-Плевен, с което на Д.Ц.Л. *** на
основание чл.45 ал.3 и чл.46 ал.1 от Закона за закрила на детето е наложена
глоба в размер на 400лева, за извършено нарушение на чл.8 ал.4 от Закона за
закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.