Р Е Ш Е Н И Е

№ 524 / 25 Ноември 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Ц.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 729 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 32/16.06.2016 г.,постановено по НАХД № 110/2016г. Никополският районен съд е отменил Наказателно постановление № 4в/22.03.2012 г. на Началник РУ на МВР Гулянци при ОДМВР Плевен , с което на Х.Н.А. ***, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ/ е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ за това, че на 05.03.2012 г. лицето не е подало заявление обр. № 10 в едномесечен срок преди изтичане срока на разрешение обр. 2 с бланков № ЕН-246121, валидно до 31.03.12 г., издадено от РУП Гулянци.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на Директора на ОДМВР-Плевен чрез юрисконсулт Н.П. с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост. Касаторът счита, че извършеното от А. нарушение е безспорно доказано. АУАН е съставен при спазване на предвидената в закона процедура. НП е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че РС неправилно е приел, че нарушението е извършено на 05.03.2012 г. Това е датата, на която е установено. Счита изводът на РС за издадено при съществени процесуални нарушения НП за неправилен. Твърди, че в НП се съдържат две дати- 05.03.2012 г. - и същата се сочи като дата на установяване на нарушението, и втора дата- 01.03.2012 г., описана като дата, на която изтича едномесечният срок преди изтичане на разрешението, и след която дата лицето е в забава да подаде искане за продължаване срока му, съответно понася административнонаказателни последици. Навежда доводи за характера на едномесечния срок преди изтичане крайния срок на разрешението, като прави извод, че лицето не е длъжно да подаде такова заявление, тъй като може да не желае в бъдеще да осъществява такава правнорегламентирана дейност. Счита обаче, че ако лицето подаде заявление по-късно- преди изтичане срока на разрешителното, но след месечния срок преди да изтече този срок, по същество искането представлява искане за издаване на ново разрешително. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът, в подадено писмено възражение чрез адв. Р.М. и по същество чрез същата като процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че съдът правилно е преценил , че едномесечният срок може да се счита с начална дата 01.03.2013 г. и изтича на 31.03.2012 г. Моли да бъде потвърдено съдебното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че Х.А. притежава Разрешение за притежаване и съхранение на оръжие № 159/ 03.04.2009г., което важи до 31.03.2012 г. На 05.03.2012 г. А. е подал заявление за носене и съхранение на оръжие , като се е позовал на притежавана от него членска карта и ловен билет.

За да отмени НП, Районният съд е приел, че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Констатирал е, че в АУАН и НП е посочено, че на 05.03.2012 г. А. не е подал заявление обр. 10 в едномесечен срок преди изтичане срока на разрешителното, а от събраните по делото доказателства се установява, че на същата дата той е подал такова заявление. На следващо място съдът е направил подробен анализ на срока по чл. 87,ал. 1 от ЗОБВВПИ, като е достигнал до извод, че заявлението може да се подаде във всеки един от дните в месеца преди изтичане на срока на разрешителното. В конкретния случай е приел, че при изтичащ срок на 31.03.2012 г., заявлението за подновяване на разрешителното може и трябва да се подаде във всеки един от дните в периода между 01.03.2012 г. до 31.03.2012 г.

Касационният съд не споделя този извод. Законът ясно и недвусмислено сочи, че заявлението за подновяване на разрешителното следва да се подаде най- късно в едномесечен срок преди изтичане на срока на самото разрешително- т.е. в конкретния случай при изтичащо на 31.03.2012 г. разрешително, заявлението за подновяването му е могло да бъде подадено не по-късно от 29.02.2012 г. , на която дата изтича едномесечният срок преди изтичане срока на самото разрешително.

Независимо от несъобразения с материалната норма извод на съда за датата, на която изтича срокът по чл. 87,ал. 1, като краен резултат решението е правилно по следните съображения:

На първо място, както в АУАН, така и в НП, в обстоятелствената част при описание на нарушението, не е посочена коректна и точна дата на неговото извършване. На прилвеченото към отговорност лице е наложено административно наказание : „ затова , че на 05.03.2012 г. , около 12,00 ч. в гр. Гулянци не е подал заявление обр. 10 в едномесечен срок преди изтичане срока на разрешение обр. 2…”. От така направеното описание следва безспорно извод за извършено на 05.03.2012 г. нарушение ,изразяващо се в неизвършване на конкретни действия по подаване на заявление. Споделят се изцяло мотивите на РС при обсъждане на този факт, който правилно е приел, че на същата дата е подадено заявление обр. 10. Налице е противоречие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка /„на 05.03.2012 г. не е подадено заявление”/, и безспорно установеното от приложеното заявление обр. 2190, че същото е подадено именно на 05.03.2032 г. Нито актосъставитерлят, нито наказващият орган са посочили датата на извършване на нарушението- а това следва да е първият присъствен ден след последния ден, на който е трябвало да бъде подадено заявлението- в случая това е 01.03.2012 г. Тази дата правилно е определена в касационната жалба от процесуалния представител на наказващия орган, но с това не може да бъде саниран пропускът същата да се посочи в НП като дата на извършване на нарушението . Посочването на датата на нарушението е основен признак от състава на същото и е абсолютно необходим задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП. Липсата на този реквизит поставя нарушителя в невъзможност за правилна организация на защитата, а в определени случаи препятства съда при проверка за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и изтичането на абсолютната давност. Непосочване на дата на извършване на нарушението, или посочване на неправилна такава, е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП и е основание за отмяна на последното.

Като е отменил обжалваното пред него НП, Районният съд е постановил правилен като резултат съдебен акт, който следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/16.06.2016 г.,постановено по НАХД № 110/2016г. на Никополския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.