Решение по Административно дело 719/2016г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 447

гр.Плевен, 24 Октомври 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 719 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 545 от 22.07.2016 г., постановено по нахд № 818/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил по отношение нарушението по т.3 и потвърдил в останалата част Наказателно постановление № 15-0938-004226 от 07.10.2015 г. на Началник на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен, с което на „ЖАР-Р” ЕООД – гр.Плевен, ЕИК 114628660, на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.267 ал.2 от ЗМВР, т.ІІ.1 от Заповед рег.№ 8121з-1068 от 30.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи и чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР, са наложени 4 имуществени санкции, всяка по 10000 лв., за нарушения: по т.1 – на чл.31 ал.6 от Наредба № 8121з/513/19.09.2014 г.; по т.2 – на чл.31 ал.2 т.2 от Наредба № 8121з/513/19.09.2014 г.; по т.3 – на чл.31 ал.2 т.1 б.”а” от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. и по т.4 – на чл.31 ал.2 т.2 от Наредба № 8121з/513/19.09.2014 г., за това, че:

1. На 29.01.2016 г. в гр. Плевен (видно от запис в дневник, прил.8 към чл.31, ал. 4 от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. и протокол № 0002239 от 29.01.2016 г.), е извършил презареждане на пожарогасители, марка „ТАЙФУН“ (на които са поставени стикери №00115 и №00116) с пожарогасително вещество прах „Стандарт Кобра ВС”, за който „ЖАР-Р” ЕООД, като търговец, получил разрешение, рег. № 157/01.06.2012 г. от ГДПБЗН - МВР за извършване на тази дейност по реда на чл. 129 ЗМВР, не може да удостовери съответствието съгласно наредбата по чл. 17 ал. 5 ЗМВР (Наредба №8121з-906/30.07.2015 г. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и реда за осъществяване на контрол) – нарушение по чл. 31 ал. 6 от Наредба № 8121з-531 от 19.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях;

2. На 01.02.2016 г. в гр. Плевен „ЖАР-Р“ ЕООД е изготвил протокол за извършено годишно обслужване на пожарни кранове в обект: ОУ „Лазар Станев” гр.Плевен, ул. „Кала тепе” № 3, който не съдържа запис, включващ информация: дата (година и месец) на извършения контрол и обслужване и дата (година и месец) за следващия контрол и поддържане - нарушение по чл. 31 ал.2 т.2 от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. във връзка с т.7 от БДС EN 671 - 3 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч“;

3. На 23.09.2015 г., 28.10.2015 г. и 21.12.2015 г. в гр. Плевен, (видно от протокол за тримесечно обслужване от 23.09.2015 г.; протокол за месечно обслужване от 28.10.2015 г. с констатирана необходимост от ремонт на системата; протокол за годишно обслужване от 21.12.2015 г.) „ЖАР-Р” ЕООД не е вписал в паспорта на пожароизвестителната система в обект: Държавен архив – Плевен, гр.Плевен, ул. „Стоян Заимов” № 3, всички събития, свързани с нея, а именно осъществено поддържане и обслужване и констатирана необходимост от ремонт - нарушение по чл.31 ал. 2 т. 1 б.“а“ от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. във връзка с т. 10.2 от СД СEN/TS 54 - 14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане“;

4. На 01.02.2016 г. в гр. Плевен, „ЖАР-Р“ ЕООД е маркирал с табела пожарен кран № 4 на трети етаж в коридор в обект: ОУ „Лазар Станев” гр.Плевен, ул.”Кала тепе” №3, в която няма означение, ясно посочващо компетентното лице, извършило поддържането и обслужването му – нарушение по чл.31 ал. 2 т.2 от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. във връзка с т.10 от БДС EN 671 - 3 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч“.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „ЖАР-Р” ЕООД, представлявано от Р.Н.Н., чрез адвокат С.Н. ***, в частта, в която НП е потвърдено, който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че нарушенията са констатирани с протокол, съставен от двама човека – председател и член, което е недопустимо и в противоречие със заповедта на директора на РД на ПБЗС гр.Плевен, в която е определен точния брой на комисията, която да извършва проверки на търговци. Според касатора съгласно тълковния речник на думите в българския език понятието комисия е група лица, назначени или избрани с определена задача, а група е обединение от няколко човека, но винаги повече от двама, поради което не може да съществува комисия от двама човека, от които единия е председател, а другия член. Счита, че това обстоятелство прави протокола от тази комисия съставен в нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи, че е допуснато процесуално нарушение по чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в които е предвидено изрично посочване на мястото на извършване на нарушението в акта и НП. Сочи също, че е допуснато и процесуално нарушение по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, т.к. в конкретния случай нарушението формално е описано, но не са описани обстоятелствата, при които е било извършено и не е ясно коя наредба е нарушена, за да е в състояние нарушителя да защити правата си. Според касатора всички тези обстоятелства са довели до нарушаване правото на защита, което е основание за отмяна на НП. Счита, че по същество не е извършено нарушение, т.к. пожарогасително вещество прах „Стандарт Кобра ВС”, видно от събраните по делото доказателства, не съществува, а съществува такова Кобра ВС Стандарт, което се доказва от представения по делото сертификат за качеството на продукта. Относно нарушението по чл.31 ал.2 т.2 от Наредба № 8121з-531/2014 г., във връзка с т.7 от БДС № 671-3 счита, че не е допуснато нарушение, т.к. наредбата препраща към стандарта и ако съществува нарушение, то е на стандарта. Относно нарушението по чл.31 ал.1 т.2 от Наредба № 8121з-531/2014 г., във връзка с т.10 от БДС № 671-3 счита, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон като не е отчел обстоятелството, че при съставянето на АУАН и НП е допуснато противоречие между фактическо и правно обвинение. В заключение моли съда да отмени решението в обжалваната част.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н. , който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени атакуваното решение и НП в потвърдената от РС част.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е по делото становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че административните нарушения са констатирани от двама служители на ответника, които са членове на комисията, създадена със Заповед №592/03.11.2015 год. на директора на РДПБЗН-Плевен. Сочи, че протоколът от проверката №947000-197/17.02.2016 год., съставен от комисията, е индивидуален административен акт, който не е оспорен в установения от закона срок, поради което в настоящото производство не може да се твърди, че е съставен в нарушение на закона. Твърди се, че в АУАН точно , подробно и ясно са описани къде, как, при какви условия и от кого е извършено всяко едно от нарушенията и обстоятелствата във връзка с извършването им. В заключение моли да се остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 6/19.02.2016г. от началник на сектор „Превенция и контролна дейност“ в РДПБЗН, в присъствието на свидетеля Т. С., както и на управителя на наказаното дружество. Управителят е направил възражение при съставяне на АУАН – отбелязал е, че по т.1, към датата на съставяне на АУАН не разполага с декларация за посоченото пожарогасително вещество и използва декларация за друго такова. В срока и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН е представил допълнителни възражения: по т.1 – че не съществува посоченото в АУАН пожарогасително вещество , оспорил е доказаността на нарушенията по т.2 и т.4. Административнонаказващият орган е приел изцяло описаната фактическа обстановка и е издал обжалваното НП, с което на „Жар-р” ЕООД са наложени четири административни наказания на основание чл.262 ал.1 т.3 от Закона за министерството на вътрешните работи, всяко от които – имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършени нарушения по: чл. 31 ал. 6 от Наредба № 8121з-531 от 19.09.2014 г.; по чл. 31 ал.2 т.2 от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. във връзка с т.7 от БДС EN 671 - 3 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч“; по чл.31 ал. 2 т. 1 б.“а“ от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. във връзка с т. 10.2 от СД СEN/TS 54 - 14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане“; по чл.31 ал. 2 т.2 от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. във връзка с т.10 от БДС EN 671 - 3 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч“.

Съдът изложил мотиви, че и съставеният акт, и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица /л.37 от делото/. При извършена служебна проверка на съставения АУАН и издаденото НП не установил съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. За неоснователни приел възраженията за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като в обжалваното наказателно постановление не са описани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и доказателствата, които го потвърждават. Съдът счел, че наказателното постановление съдържа обстойно описание на обстоятелствата на всяко едно от нарушенията, което дословно преповтаря констатациите, направени в съставения АУАН и изложени по – горе; от друга страна, в НП е изрично отбелязано, че същото се издава въз основан на преписката по АУАН № 6/19.02.2016г., като в края на обстоятелствената част на НП са посочени и писмени материали в потвърждение на изложената фактическа обстановка по всеки пункт на четирите нарушения, в т.ч. - копие на Протокол № 0002239 от 29.01.2016 г., копие на Протокол за контролно обслужване на вътрешни пожарни кранове и т.н. Ето защо на това основание съдът приел, че изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН са спазени и не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила.

За неоснователни приел и възраженията, че нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя са установени в хода на проверка, извършена от комисия, която е с незаконен състав съобразно Заповед № 592/03.11.2015 г. на Директор на РД „ПБЗН“ , като изложил мотиви, че посочената Заповед има вътрешноведомствен характер и възлага задължения на посочената в същата заповед комисия, във връзка с извършването на контролната дейност по Наредба № 8121з-531/19.09.2014г. Според решаващия съд компетентността си в административнонаказателното производство за нарушенията, предмет на разглеждане по настоящото дело, актосъставителят и административнонаказващият орган черпят от приложената по делото Заповед №8121з – 1068/30.12.2014г. на министър на вътрешните работи /л.37 от делото/. В този смисъл, позоваването от страна на жалбоподателя на Заповед № 592/03.11.2015 г. на Директор на РД „ПБЗН“ – съдът счел за напълно неотносимо към въпроса за законосъобразността на провеждане на административнонаказателното производство.

За неотносимо счел и обстоятелството, че АУАН е съставен, предявен и връчен на представител на жалбоподателя, който е посетил РД във връзка с друг повод, различен от съставяне на АУАН, тъй като ЗАНН не поставя изискване представителите на юридически лица да бъдат надлежно поканвани и предупреждавани, че ще им бъде съставен АУАН. Отправянето на покана е необходимо в хипотезата на чл.40 ал.2 ЗАНН, която според съда в случая не е налице, доколкото е било осигурено участие на представител на наказаното дружество.

За неотносимо към въпросите на редовността на административнонаказателното производство е и обстоятелството, че АУАН е съставен в срока, даден на дружеството за изправяне на недостатъците в осъществяваната от него дейност, съобразно Протокол от 17.02.2016г. за резултатите от контролна проверка, извършена на основание чл.133 ал.1 ЗМВР, като съдът изложил мотиви, че реализирането на административнонаказателна отговорност не се намира в никаква материалноправна или процесуалноправна зависимост от разпорежданията, дадени с посочения Протокол, техния срок, евентуалното им изпълнение или липсата на такова.

Съдът приел за неоснователни и възраженията, че в обстоятелствената част на обжалваното НП се посочва „наредбата по чл.17, ал.5 от ЗМВР“, без тази разпоредба да има връзка с обстоятелствата на твърдяното нарушение, както и че в обстоятелствената част на НП се посочва Наредба 8121з-906/30.07.2015 г., а от друга страна – се посочват като нарушени разпоредби на Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. Според анализа на решаващия съд споменаването на „наредбата по чл.17, ал.5 от ЗМВР“ се налага от препращането на чл.31 ал.6 от Наредба № 8121з-531 от 19.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях, според която: „Търговците, извършващи сервизно обслужване на противопожарни уреди, презареждат носимите и возимите пожарогасители с пожарогасителни прахове и пенообразуватели, за които е удостоверено съответствието съгласно наредбата по чл. 17, ал. 5 ЗМВР.“ Според съда в този смисъл актосъставителят и наказващият орган напълно коректно са извършили препращане към „наредбата по чл. 17, ал. 5 ЗМВР“, доколкото самият чл.31 ал.6 от Наредба № 8121з-531 /19.09.2014 г. препраща към нея. Съдът изложил още мотиви, че самият чл.17 ал.5 ЗМВР гласи „С наредбата за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 3 се определя и минималният брой служители в екип.“, т.е. препращането в чл.31 ал.6 от Наредба № 8121з-531 от 19.09.2014 г. е предвидено от самия Законодател, който явно е имал предвид, че съответствието на пожарогасителните прахове и пенообразуватели се удостоверява по реда на „наредбата за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 3“, т.е. – както ясно се посочва в АУАН и НП - Наредба № 8121з-906 от 30.07.2015 г. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и за реда за осъществяване на контрол. Съдът направил извод, че посочването на Наредба № 8121з-906 от 30.07.2015 г. в обстоятелствената част, а Наредба № 8121з-531 от 19.09.2014 г. – в правната квалификация на нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е напълно резонно и не е допуснато нарушение на процесуалните правила.

Възраженията, че за никое от твърдяните административни нарушения не са посочени ясно датата и мястото на извършването му, съдът приел за неоснователни предвид очевидната при пръв поглед наличност на същите в атакуваното НП . За очевидно посочено и налично приел и описанието на нарушението по пункт 3. Предвид, че по пункт 4 се твърди липсата на посочване на компетентното лице, което е извършило поддържане и обслужване на обект, съдът изложил доводи за невъзможността на това основание да бъде изисквано актосъставителят или наказващия орган да посочат конкретно лице.

Във връзка с правилността на НП съдът се позовал на събраните както писмени доказателства /л.6 – 14, л.16 – 17, л.35, л.52 – 55, л.130 – 133 от делото/, така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Г., С. и Н.. Показанията на свидетелите Г. и С. според съда пряко и последователно потвърждават изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, същите са подробни, логични и убедителни и поради това ги кредитирал. Показанията на св.Н., макар същите да се отнасят до обстоятелствата по извършената проверка, според съда не съдържат данни, които да способстват за изясняване на въпросите има ли извършени нарушения, в какво са се изразили същите, по какви причини са извършени. Поради това, макар съдът да приел показанията на св.Н. за добросъвестни и да ги кредитирал, Съдът отчел, че същите не се отличават с информативността, която е налице при показанията на контролните органи. Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства съдът установил по трите пункта, в които потвърдил оспореното НП, че :

1. на 29.01.2016 г. наказаното дружество е извършило презареждане на 2 бр. пожарогасители, марка „ТАЙФУН“, с поставени стикери №00115 и №00116 като е използвало за целта пожарогасително вещество прах „Стандарт кобра ВС”. Същият прах обаче не фигурира нито към 29.01.2016г., нито – след това, в предвидения в чл.29 от Наредба № 8121з-906 от 30 юли 2015 г. Регистър на издадените удостоверения за съответствие на продукти за пожарогасене или в предвидения в чл.30 от Наредбата Списък на сертифицирани продукти за пожарогасене. Следователно, презареждането е извършено с несъответно по смисъла на чл. 31 ал. 6 от Наредба № 8121з-531 от 19.09.2014 г. пожарогасително вещество. Във връзка с възражението, че наименованието на веществото е посочено като „Кобра ВС стандарт” изложил мотиви, че в Регистър по чл.29 и Списък по чл.30 от Наредбата към 29.01.2016 г. не фигурира и сертифициран продукт с наименование „Кобра ВС стандарт“;

2. на 01.02.2016 г. дружеството е изготвило протокол за извършено годишно обслужване на пожарни кранове в обект: ОУ „Лазар Станев” град Плевен. Протоколът обаче не съдържа запис, включващ информация: дата (година и месец) на извършения контрол и обслужване и дата (година и месец) за следващия контрол и поддържане. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.31 ал.2, т.2 от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г, препращаща към БДС, и направил извод, че правилно е направена връзка с т.7 от същия.

4. на 01.02.2016 г. дружеството извършило маркиране с табела на пожарен кран № 4 на трети етаж в коридор в обект: ОУ „Лазар Станев” град Плевен, без в същата табела да е налице означение, ясно посочващо компетентното лице, извършило поддържането и обслужването. Според съда разпоредбата на чл.31 ал.2, т.2 от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. препраща към БДС EN 671-3, поради което и правилно е направена връзка с т.10 от същия, която изисква данните, свързани с поддържането и контрола, да бъдат записани на етикет, който трябва да съдържа и означение, ясно посочващо компетентното лице (виж 3.3, което според т.3.3 е „лице с необходимите квалификация и опит, имащо достъп до съответните инструменти, съоръжения и информация, наръчници и познания за някои специални процедури, препоръчани от производителя, за да бъде способно да изпълнява съответните процедури по поддържане според този стандарт“. От така представената дефиниция на понятието „компетентно лице“ и в светлината на т.10 от коментирания БДС съдът направил извода, че се касае за физическо – лице – техник, който извършва техническата поддръжка и контрол на противопожарната система съобразно посоченото по - горе, а не дружеството, към което същият техник е трудово ангажиран. От показанията на свидетелите Г. и С. и от приетия по делото Протокол рег.№947000 – 194/17.02.2016г. съдът установил, че отразяване на компетентното лице, в случая с маркиране с табела на пожарен кран № 4 на трети етаж в коридор в обект: ОУ „Лазар Станев“, не е било налице, т.е. и в този случай, изискванията на БДС EN 671-3 не са били спазени.

На тези основания съдът приел за доказани нарушенията по пунктове 1, 2 и 4 от НП и съставомерни на разпоредбата на чл.262 ал.1 т.3 ЗМВР. Съдът направил извод, че с всяко от тези описаните по – горе деяния се нарушава реда за осъществяване на дейностите по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. На тези основани съдът потвърдил наказателното постановление по пунктове едно, две и четири.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вменените на дружеството нарушения по пунктове едно, две и четири. Ето защо изключително подробните и задълбочени фактически констатации и правни изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Направените с касационната жалба възражения, освен че преповтарят изложените в първоначалната, на които съдът е дал подробен и аргументиран отговор, са неоснователни. Съгласно приложената по делото на РС Заповед №592/03.11.2015 год. действително е определена комисия в състав от един председател и трима членове, които да извършват проверки на търговци, получили разрешения за извършване на дейности по чл.3 от Наредба №8121з-531/09.09.2014 год., с оглед спазване на условията и реда за извършване на дейността. Вярно е още, че на наказаното дружество е извършена проверка само от две лица, оправомощени съобразно горната заповед, които са съставили протокол от 16.02.2016 год. , в който са отразили резултатите от извършената проверка, в т.ч. допуснатите нарушения, които впоследствие са описани в съставения акт за установяване на административно нарушение. От една страна обаче, съставеният при проверката протокол с тези отразени резултати №947000-194/17.02.2016 год. съставлява индивидуален административен акт-той съдържа конкретни предписания към дружеството и срок за изпълнение на тези предписания. В самия протокол е посочено , че може да бъде оспорен пред АС-Плевен в 14 дневен срок от съобщаването му, като по делото нито се твърди, нито се съдържат доказателства дружеството да е оспорило протокола. Въпросът относно компетентността на лицата, съставили този протокол от гл. т. дали е налице волеизявление на всички членове на колективния орган е свързана с валидността на административния акт, каквото оплакване може да бъде релевирано единствено в производството по оспорване на индивидуалния административен акт (съставения протокол), което очевидно не се е случило, не и в настоящото административно-наказателно производство. От друга страна, съставянето на актове за извършени административни нарушения е процедура, разписана в Закона за административните нарушения и наказания, който изисква нарушението на бъде установено в присъствието на двама, а при невъзможност-на един свидетел, стига той да е очевидец на нарушението, респ. да е присъствал при установяването му, което изискване на чл.40 от ЗАНН е спазено. Именно актът за нарушение е процесуалният документ, който поставя началото на административно-наказателното производство, и изготвеният протокол не е процесуална предпоставка за съставянето на акта, последният се съставя въз основа на възприетото при проверката от контролните органи, независимо дали е отразено и в протокол, или не. Затова фактът, че проверката не е извършена от всички вписани в Заповед №592/03.11.2015 год. лица, не се отразява на законосъобразността на съставените акт и НП.

Не са допуснати от АНО и процесуални нарушения, свързани с неотразяване на датата, мястото на нарушенията и обстоятелствата във връзка с извършването им и в тази насока РС е направил подробен анализ , който се споделя от настоящия състав.

Записът , направен в пункт едно на НП – „…не може да удостовери съответствието съгласно наредбата по чл.17, ал.5 от ЗМВР ….” не означава, че описаното деяние съставлява нарушение на чл.17, ал.5 от ЗМВР. Става реч, че се извършва препращане към Наредбата, която е издадена въз основа на законова делегация, предвидена в тази разпоредба и това е именно описаната в скоби Наредба № 8121з-906 от 30.07.2015 г. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и за реда за осъществяване на контрол. Самото деяние съставлява нарушение на чл.31, ал.6 от Наредба №8121з-531/19.09.2014 год.(изрично посочен в НП), съгласно който текст търговците, извършващи сервизно обслужване на противопожарни уреди, презареждат носимите и возимите пожарогасители с пожарогасителни прахове и пенообразуватели, за които е удостоверено съответствието съгласно наредбата по чл. 17, ал. 5 ЗМВР. Следователно, от описанието на нарушението и от всички направени препратки се налага извод, че нарушението по пункт едно от НП се изразява в презареждане на пожарогасител с такова вещество, за което не може да се удостовери, че съответства на изискванията на Наредбата по чл.17, ал.5 от ЗМВР, което съставлява нарушение на чл.31, ал.6 от Наредба №8121з-531/19.09.2014 год.

Независимо от това дали се касае за пожарогасително вещество „Кобра ВС стандарт” или „Стандарт Кобра ВС”, следва да се има предвид, че в нито в регистъра по чл.29, нито в списъка по чл.30 от Наредбата към датата на извършване и констатиране на нарушението, не фигурира сертифициран продукт с което и да е от двете наименования, в което се изразява същността на нарушението.

Неоснователно е и възражението, че деянието, описано в пункт 2 от НП, съставлява нарушение не на сочената там Наредба, а на БДС №671-3, тъй като именно разпоредбата на чл.31, ал.2, т.2 от Наредба №8121з-531/19.09.2014 год. (посочена в НП като нарушена) въвежда изискването към пожарните кранове да се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 671-3 "Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч", а в стандарта, към който се препраща, единствено се съдържат конкретните изисквания, без да се въвежда конкретно задължение. Ето защо деянието по т.1 е съставомерно именно на посочения в НП текст от Наредбата.

Неоснователно е последното въведено оплакване в жалбата – за допуснато нарушение на закона предвид, че относно нарушената разпоредба на Наредбата е направена единствено привръзка с т.10 от приложимия стандарт, и не е посочена привръзка още с т.3.3. от същия. Като нарушена е посочена в НП разпоредбата на чл.31, ал.2, т.2 от Наредба №8121з-531/19.09.2014 год. , която, както беше посочено вече по отношение на друго коментирано нарушение, въвежда изискването към пожарните кранове да се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 671-3. Точка 10 от този стандарт от своя страна въвежда изискване данните, свързани с поддържането и контрола, да бъдат записани на етикет, който да съдържа определен брой и вид данни, изрично изброени в т.10, между които и означение, ясно посочващо компетентното лице. Не е необхдимо и не съставлява изискване на закона с оглед законосъобразно протичане на производството да се правят връзки между нарушените разпоредби и разпоредби, които съставляват легални определения на закона, даващи обяснение на някое понятие, каквато е разпоредбата на т.3.3 от стандарта, определяща понятието „компетентно лице”. Съставите на административните нарушения, както впрочем и съставите на престъпления си служат или с общоизвестни понятия, или с такива, за които е дадена дефиниция в специален закон, и когато някое лице бъде привлечено към съответния вид отговорност за деяние, което законът запретява като нарушение, респ. престъпление, на същото се повдига съответно обвинение на основание разпоредбата, изискваща определено поведение или запретяваща такова, като не е необходимо за изясняване смисъла на елементите на състава да се сочи нормата на специалния нормативен акт, който дава определение на последния.

Като е достигнал до аналогични изводи, ПРС е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 545 от 22.07.2016 г., постановено по нахд № 818/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.