Р E
Ш Е Н И Е
№ 487
гр.Плевен, 7 Ноември
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 718 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 484 от 04.07.2016 г., постановено по НАХД № 820 по описа за 2016г.,
Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №4 от 17.03.2016г.
на Директор на РДПБЗН- Плевен, с което на „Жар-Р” ЕООД гр.Плевен, представлявано от Р.Н., на основание чл.263
ал.1 от ЗМВР е наложена имуществена санкция в размер на 5000лева, за извършено
нарушение по чл.27 ал.1 от Наредба№ 8121з-906 от 30.07.2015г. за изискванията
към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване на
съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите,
вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и за реда за
осъществяване на контрол; както и на основание чл.263 ал.1 от ЗМВР е наложена
имуществена санкция в размер на 5000лева, за извършено нарушение по чл.27 ал.1 от Наредба№ 8121з-906 от
30.07.2015г. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване
и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на
производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и за
реда за осъществяване на контрол.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Жар-Р”
ЕООД, чрез адв.С.Н. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е
постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Счита се, че съдът необосновано е приел, че е осъществено нарушение по чл.27
ал.1 от Наредба№ 8121з-906 от 30.07.2015г. Счита се още, че съдът неправилно е
счел, че при издаване на НП са спазени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
като се твърди, че не са посочени доказателства за констатираното нарушение. В
тази връзка се сочи, че за да бъде доказано, че е осъществена „търговска
дейност срещу заплащане или безплатно” следва да има две страни-търговец и
купувач, да има издаден платежен документ-касов бон или фактура, в случай, че е
осъществена търговска дейност срещу заплащане. Счита се, че неправилно съдът е
счел, че дружеството има качеството на дистрибутор и е предоставил на пазара пожарогасител
Торнадо и противопожарно одеяло марка Цикония. В тази връзка се сочи, че е
доказано, че продуктите са закупени от „Пожарна техника” ООД гр.София, но към
момента на проверката не са пуснати в продажба, а само са се намирали в
складовата база на търговеца. В заключение се моли за отмяна на решението и
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
От ответника в производството е представено становище
по касационната жалба, като се счита същата за неоснователна.
В съдебно заседание касаторът „Жар-Р” ЕООД гр.Плевен
се представлява от адв.Н., който поддържа касационната жалба и моли решението
на районния съд да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът – Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на “Жар-Р” ЕООД е съставен АУАН за това, че на
19.02.2016г. в гр.Плевен в качеството на дистрибутор предоставя на пазара
пожарогасител Торнадо-въглероден двуокис 5кг. (с поставен етикет с цена),
представляващ продукт за пожарогасене по смисъла на §1 т.11 от ДР на Наредба №
8121з-906 от 30.07.2015г., за който не представя Декларация приложение №6 към
чл.22 от наредбата-нарушение по чл.27 ал.1 от Наредба № 8121з-906 от
30.07.2015г., както и предоставя на пазара противопожарно одеяло марка Цикония
1,5х1,5м (с поставен етикет с цена), представляващ продукт за пожарогасене по
смисъла на §1 т.11 от ДР на Наредба № 8121з-906 от 30.07.2015г., за който не
представя Декларация приложение №6 към чл.22 от наредбата-нарушение по чл.27
ал.1 от Наредба № 8121з-906 от 30.07.2015г. Посочено е в акта, че и двете
нарушения са констатирани при извършена проверка на 19.02.2016г. в стационарен
търговски обект-офис и магазин за промишлени стоки в гр.Плевен, ул.”Св.св.Кирил
и Методий” №28. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
При така установеното от към факти, съдът е извел
правни изводи, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения , като в тази връзка е прието за неоснователно
възражението за нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН с подробно изложени мотиви.
За неоснователно е прието и възражението, че е нарушено правото на дружеството
да разбере за какво е съставен АУАН, като е посочено, че описанието на двете
нарушения е извършено пълно и ясно, а именно че за двата вида продукти за
пожарогасене не е представена Декларация приложение №6 към чл.22 от Наредба №
8121з-906 от 30.07.2015г. Счел е, че по делото по категоричен начин е
установено, че към 19.02.2016г. нито пожарогасител Торнадо-въглероден двуокис
5кг., нито противопожарно одеяло марка Цикония 1,5х1,5м. фигурират в Регистъра
по чл.29 или Списъка по чл.30 от Наредбата, като от последното е направен извод
за доказаност на вменените нарушения и неоснователност на възраженията за
наличие на документи за двата продукта. Съдът е приел още, че правилно наказващият
орган е счел, че са осъществени две нарушения и правилно е наложил за всяко
едно от тях отделно наказание, поради което не е налице допуснато нарушение на
чл.18 от ЗАНН. Счел е също, че дружеството има качеството на дистрибутор, като
този извод е направил след анализ на §1 т.6 и т.24 от ДР на Наредба № 8121з-906
от 30.07.2015г. и обстоятелството, че двата продукта са намерени в търговски
обект, обозначени с етикет за продажна цена. В заключение е посочил, че
правилно констатираните нарушения са санкционирани по чл.263 ал.1 от ЗМВР, като
размерът на всяко наказание е определен в законовия минимум, както и че не е
налице маловажен случай. Воден от тези мотиви, районният съд е потвърдил изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на
изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната
отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не
е необходимо и тяхното преповтаряне. Не
е налице и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на
съда. Неговото решение съдържа подробно описани факти въз основа на
доказателствата по делото, правилно възприета въз основа на тях фактическа
обстановка и правни изводи, които съответстват на доказателственият материал.
Изложените възражения в касационната жалба преповтарят наведените в хода на
делото пред районния съд и по отношение на тях съдът е направил подробни и
обосновани изводи, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Правилно съдът
е приел, че са осъществени две нарушения по чл.27 ал.1 от Наредба № 8121з-906
от 30.07.2015г. и правилно дружеството е
санкционирано с две санкции по чл.263 ал.1 от ЗМВР. Правилно е приел още, че
случаят не е маловажен, както и че е ирелевантно дали са били продадени определени
бройки от двата продукта, доколкото самото им предлагане в търговски обект
придава качеството на дистрибутор на дружеството, а оттам и го задължава да
представя Декларация приложение №6 към чл.22 от Наредба № 8121з-906 от
30.07.2015г. Твърденията, че процесните
продукти само са се намирали в складовата база на дружеството е недоказано и
представлява негова защитна теза, поради което и като е достигнал до аналогичен
правен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 484 от 04.07.2016 г., постановено
по НАХД № 820 по описа за 2016г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.