Р E Ш Е Н И Е

№ 439

гр.Плевен, 21 Октомври 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:                                               Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 717 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 573 от 03.08.2016 г., постановено по нахд № 525/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-004226 от 07.10.2015 г. на Началник на сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен, с което на У.Ю.Х. ***, на основание чл.177 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП  затова, че на 26.09.2015 г. в 11,05 часа в община Плевен на път първи клас № ПП3, км.100+200 б-я „Ромпетрол”, управлява колесен трактор Джон Диар с рег.№ ВО6643 с прикачено към него селскостопански инвентар – дискова брана, като при допустима обща ширина от 2,55 метра, съгласно чл.5 т.1 б.а от Наредба № 11 на МРРБ същият е с обща ширина 4,50 метра, измерен с техническо средство ролетка и няма издадено разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя и съгласувано със службата за контрол на МВР.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от У.Ю.Х. чрез адвокат Г.Г. ***, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно, т.к. при постановяването му РС – Плевен е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени, като в този смисъл следва да е налице правно единство както между цифровата квалификацията на нарушението, посочена в акта, така и тази, отразена в НП. Твърди, че в конкретния случай в АУАН са посочени като нарушени разпоредбите на Наредба № 11 на МРРБ и на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, които норми имат бланкетен характер и затова при ангажиране на административно наказателната отговорност позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушената законова разпоредба и води до нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Сочи също, че в издаденото НП като нарушена е визирана нормата на чл.139 ал.І т.2 предл.І-во от ЗДвП, която предвижда, че „движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението”. Навежда доводи, че тази разпоредба е бланкетна, т.к. в диспозицията й липсва конкретно и пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й със съответните нарушени други правни разпоредби, в които се регламентира дължимото поведение или неизпълненото предписание. Счита, че за запълване на бланкетния й състав е следвало да бъде обвързана със съответната разпоредба от Наредба № 11 на МРРБ, но доколкото в НП не е посочено от коя конкретна разпоредба от съответния подзаконов нормативен акт е нарушена, за нарушителя остава неясно за какво нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност. Сочи още, че констатирането на превишаване на размера на управляваното ППС само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на нарушителя, т.к. според изричния текст на чл.177 ал.ІІІ от ЗДвП съставомерността на нарушението, респ.наказването на дееца, са обусловени от това управлението на ППС при визираните в текста обстоятелства да е в нарушение на установения за това ред – т.е. отново е налице препращане към нормативите, определени в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, т.к. именно в нея са регламентирани условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС, от които е видно, че забраната за движение на такива не е абсолютна, доколкото се допуска със съответно разрешително. Касаторът твърди, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и предвид това, че същите са императивни, обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното НП. Счита, че констатираните недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти, а и непълното излагане на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен, в съдебното заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 4226/26.09.2015г. от мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР – Плевен, в присъствието на свидетеля А. Й. и на нарушителя. Съставен е затова, че на 26.09.2015 г. около 11:05 часа, на път първи клас ПП - 3 км.100+200, до бензиностанция “Ромпетрол“, движейки се в посока Плевен, управлява колесен трактор „ДЖОН ДИЪР“ с рег №ВО6643, с прикачен към него селскостопански инвентар - дискова брана, като при допустима обща ширина от 2,55 метра съгласно чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба № 11 на МРРБ /03.07.2001г./, същият е с обща ширина 4,50 метра, измерена с техническо средство - ролетка и няма разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване издадено от администрацията, управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР – нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. Нарушителят е подписал съставения АУАН без възражения; такива не е представил и по реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган е приел изцяло описаната фактическа обстановка и е издал обжалваното НП, с което на основание чл.177 ал.3 от Закона за движението по пътищата, на  Х. е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.

Съдът направил извод, че АУАН и обжалваното Наказателно постановление са издадени от компетентни лица, като се позовал на приложена по делото оправомощителна заповед. При извършената служебна проверка не установил  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. На това основание съдът приел, че от формална гледна точка е  издадено законосъобразно наказателно постановление.  По отношение правилността на НП съдът взел предвид показанията на разпитаните  свидетели, от които установил по категоричен начин изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.  Съдът приел за неоснователно  възражението на жалбоподателя, че в хода на извършената му проверка не е станало ясно по какви причини органите на МВР са преценили, че ширината на управлявания трактор  е над допустимото, като се позовал на разпоредбата на  чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,  според която „Допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за: широчина на: всяко ППС - 2,55 m…“. От друга страна съобразил разпоредбата на чл.8 ал.2 от същата Наредба, според която „Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР)“. Направил извод, че като е управлявал колесен трактор с прикачен към него селскостопански инвентар, при което общата ширина на превозното средство е надвишавала 2, 55м, а същевременно не е разполагал с надлежно разрешение да се движи по пътищата за обществено ползване с такова извънгабаритно ППС, жалбоподателят е нарушил чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП, възлагаща задължение върху водачите да управляват единствено ППС с размери, които не надвишават нормите на Наредба № 11 от 3.07.2001 г., към които чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП препраща. Съдът направил извод, че нарушението е доказано по несъмнен начин, поради което, правилно административнонаказващият орган е наложил административно наказание на основание чл.177 ал.3 от Закона за движението по пътищата, която разпоредба предвижда глоба в размер от 500 до 3000 лева. Тъй като нарушението е за първи път, неговият размер според решаващия съд правилно е определен в самия законов минимум – 500 /петстотин/ лева. Изложил мотиви, че нарушението не може да се определи като „маловажен случай“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение от съответния вид, т.е. не е по – ниска от обикновените случаи на нарушения по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

 Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вмененото на Х. нарушение. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения на  чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, неотчетени от решаващия съд, предвид, че в АУАН и в НП са посочени като нарушени бланкетни разпоредби и позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушената законова разпоредба. Видно е, че и в съставения акт за нарушение, и в издаденото впоследствие наказателно постановление като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Вярно е, че непосредствено  след посочване на нарушената норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП не е направена привръзка със съответната норма от приложимия подзаконов нормативен акт, в който са установени конкретните размери на движещите се по републиканските пътища ППС, но приложимата норма от този акт е посочена в описателната част на нарушението, в която е описано какви са изискванията за ширина на съответното ППС съгласно приложимата Наредба. Посочена е конкретно разпоредбата на чл.5, т.1, б.а от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ не само като цифрово изражение, но и като съдържание,  според която  допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за широчина на всяко ППС - 2,55 m. Като е описана и конкретно установената ширина на ППС, измерена по надлежния ред със съответното техническо средство, е налице яснота относно основните елементи на състава на нарушената нормативна разпоредба. Посочена е  ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което  управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред. Противно на оплакванията в жалбата, „установения за това ред” е описан в самото наказателно постановление, а именно- при липса на издадено разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което е посочено, че не е спазено и  изключението от забраната на чл.139 ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя. Ето защо според касационната инстанция са описани както всички типични признаци на състава на вмененото нарушение, така и  всички законови и подзаконови разпоредби, които имат отношение към отговорността на касатора ясно, изчерпателно и недвусмислено и по начин, даващ възможност да се разбере същността на вмененото нарушение. Затова не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на привлеченото лице и че липсва в АУАН и в НП  реквизита- „нарушена законова разпоредба”.

Като е достигнал до извод за правилност и законосъобразност на НП , ПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 573 от 03.08.2016 г., постановено по нахд № 525/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.