Р E
Ш Е Н И Е
№ 481
гр.Плевен, 7 Ноември
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 712 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 565
от 29.07.2016г., постановено по НАХД № 3290 по описа за 2016г., Районен съд Плевен
е отменил Наказателно постановление № 35-0000681/07.12.2015г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация”-Плевен в частта, с което на М.Б.Н. ***
на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба
в размер на 200лева, за извършено нарушение по чл.18 т.4 от Наредба №Н-8 от
27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка.
Със същото решение
Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 35-0000681/07.12.2015г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация”-Плевен в частта, с което на М.Б.Н. *** на основание
чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на
1500лева, за извършено нарушение по чл.12б ал.10 от Закона за автомобилните
превози.
Срещу решението в частта,
с която е потвърдено обжалваното наказателно постановление, е подадена
касационна жалба от М.Н. чрез адв.Б. ***, в която се твърди, че съдебният акт в
тази част е необоснован и постановен в нарушение на закона. Твърди се, че в съдебно
заседание пред районния съд е представен лиценз за обществен превоз. Твърди се
още, че в деня на проверката не е осъществяван превоз на товари, а лицето е
пътувало по маршрут за гр.Гулянци-с.Бъркач. В тази връзка се сочи, че тези
твърдения не са опровергани в хода на съдебното следствие, като не е доказано
от страна на наказващия орган, че Н. е извършвал превоз на товари по смисъла на
ЗАвП. Счита се още, че случаят е маловажен, тъй като от водача на МПС не зависи
осигуряването на лиценз. Последният се издава на фирмата, собственик на
автомобила. В заключение се моли за отмяна на решението в обжалваната му част.
В съдебно заседание
касаторът М.Н. не се явява
и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ИА”АА”, редовно
призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на Н. е съставен
АУАН затова, че на 12.11.2015г. около 10:30часа в гр.Долна Митрополия срещу
Захарен завод, като водач на товарен автомобил „СКАНИЯ” с рег.№СА 5248 МТ,
собственост на „АЛДИ КОМЕРС ГРУП” ЕООД, пътува по маршрут гр.Гулянци-с.Бъркач
като извършва следните нарушения: т.1 - Без заповед на ръководителя на лицето,
за чиято сметка се извършва превоза-нарушение по чл.18 т.4 от Наредба №Н-8 от
27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка; т.2 – В момента на проверката не представя лиценз за
обществен превоз на товар в Република България с моторно превозно средство
кат.№3 с допустима маса над 12тона-нарушение по чл.12б ал.10 от ЗАвт.П Въз
основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното
от към факти, съдът е извел правни изводи, че при съставяне на акта и издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения, както и че не са събрани
доказателства, поставящи под съмнение редовното протичане на
административно-наказателното производство. По отношение представения по делото
лиценз, съдът е посочил, че същият е издаден по реда на Наредба №11 от
31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, а не по
реда на Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република Българи, поради което е направил извод, че е неотносим
към спора, а към датата на проверката не е бил налице изискващия се лиценз за
обществен превоз на МПС кат.№3, допустима маса над 12т. След анализ на гласните
доказателства, районният съд е счел, че по безспорен начин е установено, че Н.
е осъществил състава на вменените му нарушения. В тази връзка за неоснователно
е прието възражението, че превоз на товари не е бил осъществен, тъй като
товарният автомобил е бил празен в момента на проверката. Последният извод,
съдът е обосновал с легалната дефиниция
на „превоз на товари” съдържаща се в §1 т.2 от ДР на ЗАвт.П. Счел е още,
че никое от двете нарушения не представлява маловажен случай, тъй като
обществената им опасност е типична за нарушения от съответния вид. Посочил е
още, че наказващият орган правилно е подвел нарушението по чл.12б ал.10 от ЗАвП
под санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвт.П, но неправилно е приложил
нормата на чл.105 от ЗАвт.П по отношение нарушението по чл.18 т.4 от Наредба
№Н-8 от 27.06.2008г., като е счел, че правилната санкционна норма следва да
бъде чл.93 ал.2 от ЗАвт.П. Предвид последното, съдът е отменил наложеното
наказание за нарушението по чл.18 т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. и е
потвърдил наказателното постановление по отношение нарушението по чл.12б ал.10
от ЗАвт.П.
Касационната инстанция
намира, че решението в обжалваната му част по отношение нарушението по чл.12б
ал.10 от ЗАвт.П е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Административно-наказателната отговорност
на Н. е ангажирана на основание чл.
93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Съгласно тази разпоредба,
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 1500 лева
при първо нарушение. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл.12б,
ал.10 от ЗАвт.П, съгласно който превоз на товари за собствена сметка между
два пункта на територията на Република България не може да се извършва с
моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима
максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Законът
за автомобилния превоз с §1, т.4, б."а" от ДР регламентира понятието
"превоз на товари за собствена сметка" и го определя като превоз на
товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач
пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна
дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът. Т.е. задължението да притежава лиценз за извършване на обществен превозна
товари е на дружеството, не на шофьора. Поради което, шофьорът на МПС не може
да бъде субект на административното нарушение на чл. 12б, ал.10 от ЗАвт.П, а
търговското дружество, за чиято сметка е извършвал процесния превоз. Ето защо
неправилно е ангажирана отговорността на Н. за нарушение по чл.12б ал.10 от
Закона за автомобилния превоз.
Следва да се посочи също, че разпоредбата
на чл.
93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П предвижда съответни санкции на водач на МПС, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз…., а според нормата на чл.93 ал.2 от същия закон
водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции,
от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва с глоба 500 лв. В обстоятелствената част на наказателното постановление
е посочено, че касаторът в момента на проверката не представя лиценз за
обществен превоз на товари в Република България с МПС кат.№3 с допустима маса
над 12т. От това описание на нарушението и от приложената санкционна норма на
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвт.П не става ясно дали нарушението се състои в това, че лиценз
не е представен в момента на проверката или в това, че превозът се извършва без
лиценз, поради приложената санкционна норма, която санкционира именно
непритежаването на такъв документ. По този начин е допуснато несъответствие
между описание на нарушението и приложената санкционна норма, което от своя
страна нарушава правото на защита на касатора да разбере за какво точно
нарушение е реализирана отговорността му.
Констатираните по-горе нарушения допуснати в хода на
административно-наказателното производство обосновават отмяна на наказателното
постановление в частта за нарушението по чл.12б ал.10 от ЗАвт.П. Като не е
достигнал до аналогичен извод, районният съд е постановил решение, което следва
да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 565 от
29.07.2016г., постановено по НАХД № 3290 по описа за 2016г. на Районен съд
Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000681/07.12.2015г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Плевен в частта, с
което на М.Б.Н. *** на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози е наложена глоба в размер на 1500лева, за извършено нарушение по чл.12б
ал.10 от Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.