РЕШЕНИЕ

№ 491

град Плевен, 7 Ноември 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 711/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Унистрой Проект“ ООД гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 160, чрез адв. Г.Г., срещу решение № 572/03.08.2016 г. постановено по а.н.д. № 1443/2016 г. на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка във връзка с квалификацията на деянието и следвало да приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Твърди се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че справка –декларация за данъчен период м. 05.2015 г., не е била подадена в законоустановения срок, т.е. до 14.06.2015 г., а е била подадена на 21.06.2015 г. Навеждат се доводи, че с подаване на обсъжданата декларация, макар и със закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета, което е извършено в същия отчетен период-м. 06.2015 г., в който е следвало да бъде подадена справката-декларация за данъчен период месец май 2015 г., като в този отчетен период е подало въпросната справка-декларация, съдържаща данните, отразени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Твърди се, че с тези обстоятелства, преценени по своята съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както и с оглед липсата на данни за извършени от дружеството други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 125, ал. 1, във връзка с ал. 5 от ЗДДС. Счита се, че настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Сочи се, че като не го е квалифицирал като такова, административно-наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че като е потвърдил наказателното постановление, въпреки несъответствието му с материалния закон, районният съд също е допуснал нарушение на закона, поради което решението му се явява незаконосъобразно. Посочва се, че при това положение, административно-наказващият орган е допуснал различно третиране на идентични случаи-в един случай е приложил чл. 28, буква „а” от ЗАНН, а в другия е наложил административно наказание, който подход без всякакво съмнение противоречи на основния конституционен принцип за равенството на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и на основния принцип в административното правораздаване за равенство, въведен в чл. 8, ал. 2 от АПК. Счита се, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, както и че непосочването на конкретна законова разпоредба, на която се налага наказанието, води до ограничаване правото на защита на нарушителя. Навеждат се доводи, че посоченото по-горе нарушение е съществено и не може да се преодолее по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, още повече, че последното е допуснато при издаването на НП, за което не важи разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Твърди се, че са неправилни и в противоречие с материалния закон са мотивите на Районен съд гр. Плевен, че неподаването на всеки един документ, посочен в чл. 179, ал. 1 от ЗДДС ,води до осъществяване на състав на административно нарушение по същата законова разпоредба, респективно – неподаването или неподаването в срок на повече от един вид от тези документи води до осъществяване на състав на повече от едно административно нарушение с предмет-съответният вид неподаден/неподаден в срок документ. Моли съдът да отмени пъроинстанционното решение.

В съдебно заседание касаторът – „Унистрой Проект“ ООД гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 160 , редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – ТД НА НАП-Велико Търново, се представлява от главен юрисконсулт М. Ж. с пълномощно по дело, която моли да се постанови решение, с което да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 171003-F173915/13.11.2015 г. на директора на офис на НАП-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което на „Унистрой Проект“ ООД гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 160, за това че като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството не е подало справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС в законоустановения срок до 14-то число включително месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят-нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС и нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС на основание на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС са наложени за всяко нарушение имуществена санкция в размер на по 500(петстотин) лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства, като са изложени подробни, ясни и логични мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Неоснователен е доводът на касатора за нарушение на материалния закон от съда, тъй като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая са извършени формални нарушения, при които не е предвидено настъпване на вредоносен резултат, поради което посоченият по-горе критерий става неприложим. От друга страна конкретните нарушения на чл. 125, ал. 1 и чл. 125, ал. 3 от ЗДДС по никакъв начин не се отличават от обичайните нарушения на същите разпоредби.

С процесното наказателно постановление е ангажирана отговорността на търговеца за неизпълнение на две отделни задължения към данъчните органи, уредени в закона, както следва: неподаване на справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и неподаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В чл. 125, ал. 5 от ЗДДС законодателят е предвидил справката-декларация и отчетните регистри да се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС предвижда няколко състава не неизпълнение на задължения за подаване на документи към данъчните органи - регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове се наказва с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. т.е. законодателят е предвидил санкции за няколко отделни нарушения, всяко от които представлява отделно деяние, не се кумулира и не се поглъща от останалите, съответно представлява отделен състав на нарушение и подлежи на самостоятелно наказание. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че визираните нарушения са формални и се осъществяват с неподаването в срок на съответните данъчни документи. По делото не се спори, че „Унистрой проект” ООД гр.Плевен не е подал изискуемите се справки-декларации и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 572/03.08.2016 г., постановено по а.н. д. № 1443/2016 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.