РЕШЕНИЕ № 576
гр.
Плевен, 29 Декември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 708/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал.2, т. 1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/
вр чл. 82 от Закона за водите /ЗВ/.
Образувано
е по жалба на „Еуратек” ООД – гр. София с ЕИК 040341244, представлявано от
управителя И.А.Т. срещу Решение № РО-89/27.07.2016 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район” – Плевен, с което е отнето разрешителното им с №
11590450/26.11.2009 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения.
Жалбоподателят
иска оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно - постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон, несъобразено с целта на
Закона за водите и при неспазване на предвидената форма, както и при съмнения
за некомпетентност на издаващия орган. Счита, че от обжалвания акт не е видно
доколко е спазена процедурата по издаването му, не е ясно кога е стартирала
процедурата по издаване на акта, поради което не е спазено условието
заинтересованите страни да бъдат уведомени за стартиралата процедура. Посочва,
че от дружеството не са изисквани никакви документи, информация или други
данни. Счита, че не може да бъде установено доколко е спазено условието на чл.
57 от АПК. Счита също, че с издаването на обжалвания акт не се способства за
изпълнение на целите на Закона за водите. Моли оспореното решение да бъде
отменено.
Жалбоподателят
- редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът
– Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен, редовно призован,
не се явява, представлява се от юрисконсулт И.М. с пълномощно на л. 31 от
делото. Оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Счита, че
от събраните по делото доказателства се вижда, че издаденият административен
акт е правилен, обоснован и законосъобразен и моли същият да бъде потвърден.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото
доказателства следва да бъде оставена без уважение подадената жалба. Счита, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, правилно и законосъобразно,
няма допуснати нарушения и същото следва да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /решението е съобщено на адресата
на 08.08.2016 г., видно от известие за доставяне на л. 9 от делото, жалбата
срещу него е депозирана на 22.08.2016 г. чрез Български пощи, видно от копие на
пощенски плик и пощенско клеймо от тази дата - л.8/ , от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт на всички основания, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
Не
е спорно по делото, че дружеството-жалбоподател е титуляр на разрешително за водовземане № 11590450/26.11.2009
г. на Директора на БДУВ – Дунавски
район, гр. Плевен /л.15 и сл./ и с него
са предоставени права на жалбоподателя за ползване на воден обект – Неогенски
водоносен хоризонт – порови води в Неогена – Софийска котловина с код BG
1G000000N030. Целта на водоползването е посочена като други цели. Разрешително
е с срок на действие 26.11.2009 г. - 26.11.2019 г. В разрешително са посочени следните
задължения на титуляра – да заплаща
такса за водоползване при алтернативно подусловие – при наличие на водомерно
устройство съгласно показанията му или за разрешените водни количества, в
случаите когато не монтирано такова; да извършва ежемесечно отчет на добитите
водни количества, измерване на диначното водно ниво в кладенеца; да извършва
ежегодно химически анализ на добиваната подземна вода; да води специален
дневник за провеждания мониторинг на водните количества и нива; да изпраща в БДДР - Плевен информация за
извършваните отчети, измервания; да изпраща в БДДР – Плевен копие от
протоколите за извършени анализи, като за всяко условие има определени срокове,
ясно посочени в текста на разрашителното.
Административното
производство по издаване на оспореното решение е инициирано служебно от
административния орган. Последният не е представил доказателства, че е уведомил
жалбоподателя за започната проверка и предстоящото издаване на индивидуален
административен акт. Съдът е указал на
ответника /определение № 992/29.09.2016
г., л. 26/, че носи доказателствена
тежест относно установяването на фактическите основания, на които се основава
оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С
оглед посоченото съдът приема, че жалбоподателят не е бил уведомен за започната
проверка и предстоящо издавена на неблагоприятен за него индивидуален административен
акт.
Компетентен
орган, който може да издава решения за отнемане на разрешителни за водовземане съгласно
чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ е директора на Басейнова дирекция, на когото по закон
са предоставени правомощия за това. Оспореното решение е издадено от името на Басейнова
дирекция – Дунавски район, като е подписано от В. М.
– директор на дирекция „Контрол“ при БДДР-Плевен. Последният е упълномощен със
заповед № РД-235/09.04.2015 г. /л.21 от делото/ да изпълнява правомощията на
директор на БДДР-Плевен в пълен обем при отсъствие на директора. Директорът Басейнова
дирекция – Дунавски район П.
Д. е отсъствал към датата на
издаване на оспореното решение /27.07.2016г./, което се установя от
представената заповед № 709/14.07.2016г. на министъра на МОСВ /л.36/, с която
на Д. е разрешен отпуск за
времето от 21.07. до 29.07. 2016 г. Следователно решението, предмет на делото,
е издадено от компетентен по време, място и материя орган. В тази връзка
възражението по жалбата за липса на компетентност на органа, издал оспорения
акт, е неоснователно.
Решението
е издадено в изискуемата от закона писмена форма с изложени фактически основания /неизпълнение
на условията на разрешителното, посочени в т.5, т.6, т.7, т.8, т.10, т.11 от
раздел „условия на водоползването“ посочени и по-горе в настоящото решение/ и
след преценка за наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 79а, ал. 1, т. 3 от същия закон,
послужили като правно основание за постановеното отнемане на
разрешителното.
Оспореното
решение е издадено на правно основание
чл. 79а, ал. 1, т 3 от ЗВ.
Съгласно тази разпоредба органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на
разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на
поне едно от изчерпателно посочените в закона седем условия. За отнемане на
разрешителното за ползване на воден обект е достатъчно наличието дори само на
едно от визираните в закона условия. В настоящия случай жалбоподателят според
ответника е нарушил условията на издаденото му разрешително визирано в т. 3 на
ал. 1 от чл. 79а от ЗВ, като: не е заплащал такса за водоползване при
алтернативно подусловие – при наличие на водомерно устройство съгласно
показанията му или за разрешените водни количества, в случаите когато не
монтирано такова; не е извършвал ежемесечно отчет на добитите водни количества,
не е измервал диначното водно ниво в кладенеца; не е извършвал ежегодно
химически анализ на добиваната подземна вода; не е водил специален дневник за
провеждания мониторинг на водните количества и нива; не е изпращал в БДДР - Плевен информация за
извършваните отчети, измервания; не е изпращал в БДДР – Плевен копие от протоколите
за извършени анализи в определите за това срокове в разрешителното. При
служебна административна проверка от страна на ответника е установено, че
дружеството – титуляр на разрешително не е подавало никаква информация относно
изпълнението на задължителните условия, при които е разрешено водовземането по
посоченото разрешително за периода от 2010 г. до 2015 г. При установената липса
на доказателства за изпълнението на условията по разрешителното, ответникът е
издал решение № РО - 89/27.07.2016г. за отнемане на разрешително за водовземане
№ 11590450/26.11.2009 г. от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения с титуляр – „Еуратек” ООД – гр. София с ЕИК 040341244, предмет на делото.
От
обстоятелствената част на жалбата се налага извод, че дружеството жалбоподател,
признава че не е изпълнявало, посочените условия, като сочи, че не получавало
предписания от БДДР –Плевен, който да не е съобразило. Сочи допълнително, че
дори да има пропуск при изпълнение на задълженията по разрешителното, то
БДДР-Плевен е следвало да предупреди дружество и да му даде възможност да
изпълни коректно, като такава възможност не им е дадена, а директно е отнето
разрешителното с оспореното решение и това е незаконосъобразно. Възражението е
неоснователно. Титуляр на разрешително за водовземане № 11590450/26.11.2009 г.
от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения е дружеството-жалбаподател.
Условията, при който е разрешено водовземането са част от самото разрешително.
Следователно да били известни на жалбоподателя и той е дължал тяхното
изпълнение в посочените с условията срокове след началната дата на действие на
разрешителното – 26.11.2009 г. Жалбоподателят е бил предупреден, още при
изпращането на разрешителното, че ако не се спазват всички условия, посочени в
него разрешителното може да бъде отнето – писмо изх. № ПВ2-00180/02.12.2009г.
на директора на БДДР – Плевен /л.14 от делото/.
Ответникът не дължи допълнително уведомяване и напомняне на адресата на
разрешителното, какви условия на водовземане има да изпълнява. Ответникът е
осигурил достатъчно дълъг период, от издаване на разрешително, за изпълнение на
условията по същото, както и за преценка на поведението на жалбоподателя.
Въпрос на оперативна самостоятелност на ответника е дали, при констатиране на
неизпълнение на условията на разрешително за водовземане ще даде предписание за
изпълнение и допълнителен срок или направо ще отнеме разрешителното на
основание чл. 79а, ал.1, т.3 от ЗВ, какъвто е настоящия случай. Тази преценка
на органа не подлежи на съдебен контрол.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя в тази връзка, че не му е осигурена
възможност да коригира поведението си. Осигуряването на такава възможност не е
предпоставка за постановяването на решение за отнемане на разрешително за
водовземане. Не е съществено процесуално нарушение в случая и неуведомяването
на жалбоподателя за извършената служебна проверка и предстоящото издаване на
неблагоприятен индивидуален административен акт. Нарушението не е съществено,
защото жалбоподателят не прави възражения и не представя доказателства, който
да опровергават фактическите констатации на ответника и следователно не са налице
предпоставки за постановяването на различен по същност административен акт.
Съществено е само онова нарушение на процесуалните правила, което ако не беше
извършено би могло да доведе до постановяването на различен краен
административен акт.
Оспореното
решение е съобразено и с целта на ЗВ да се осигурява устойчиво, балансирано и
справедливо водоползване, при спазване на всички изисквания на закона.
Налага
се извод, че оспореното решение е издадено от компетентен административен
орган, при липса на съществени процесуални нарушение по издаването му, при
правилно приложение на материалния закон и съобразяване на неговата цел.
С
оглед изложеното, жалбата, поставила начало на настоящото производство, е
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което произнасяне по
този въпрос не се дължи.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Еуратек” ООД – гр. София с ЕИК 040341244, представлявано от управителя И.А.Т.
срещу Решение № РО-89/27.07.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район” – Плевен, с което е отнето разрешителното им с №
11590450/26.11.2009 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/