Решение по Административно дело 707/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 522 / 25 Ноември 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети ноември 2016 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 707/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на Х.Г.Д. ***, чрез адв. Т.Д. *** срещу ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1477/2016г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на електронен фиш К № 1091968 на ОД на МВР – Плевен. Претендира направените в настоящото производство деловодни разноски – д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение – 350 лв.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на иска. Излага доводи, че платеният адвокатски хонорар не може да се определи като непосредствена вреда от административна дейност, тъй като направените разходи не са настъпили в резултат от издадения електронен фиш, а в резултат на сключен от ищеца договор за правна защита и съдействие, затова връзката е косвена. В процесуалните закони ЗАНН и НПК, приложими във връзка с обжалването на електронните фишове не се предвижда ред за възстановяване на направените разноски, поради което те остават в тежест на страните, така както са направени. След като в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат и не могат да се претендират, то е недопустимо тези разноски да се претендират в друго съдебно производство по друг съдебен ред. Затова претендирането на разноските по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ представлява заобикаляне на посочените процесуални норми. Ответникът е бил лишен от възможността в административно-наказателното производство да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Оспорва реалността на заплатения хонорар, предвид че вероятно е налице роднинска връзка между ищеца и адвоката, а адвокатите могат да оказват и безплатна правна помощ на близки и роднини. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е неоснователна, тъй като липсва пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпените щети и в този смисъл не са налице всички елементи от състава на отговорността на държавата за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Предлага да се отхвърли иска.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, защото е административно-наказващият орган, издал отменения електронен фиш. Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства и приобщените доказателства по приложеното НАХД № 1477/2016г. по описа на Районен съд – Плевен се установява, че с Решение № 520/14.07.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по делото, съдът е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш Серия К № 1091968, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Х.Г.Д. *** на осн. чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. , затова че на 10.04.2015г. в 16:04 ч. на Е 83 км. 89.2 Околовръстен път – Плевен е управлявал МПС „Хонда” ВФ 750 с рег. № ЕН***А със скорост 127 км/ч при ограничение 80 км/ч, превишение от 47 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C. Решението е влязло в сила на 13.08.2016г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. Д. *** – негова сестра, видно от справка от НБДН, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 07.06.2016г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платими по банков път. Сумата е платена по банкова сметка ***.07.2016г., видно от представеното банково извлечение.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност. Издаването на електронен фиш съдържа в себе си характеристиките на наказателно постановление, с което се налага административно наказание глоба и е също резултат от възложената на администрацията санкционна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като незаконосъобразен електронен фиш, който е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено по банкова сметка ***. Няма пречка да бъде уговорено и платено такова между близки роднини, независимо, че адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на такива лица, а и в случая няма данни по делото, че платената от Д. по банков път сума му е върната впоследствие от адвокат Д. – негова сестра, каквато възможност съществува, както чрез плащане по банков път, така и в брой. В този смисъл възраженията на ответника за липса на реален разход са неоснователни и недоказани.

Но според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП (респективно ЕФ), по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Най-новата съдебна практика е противоречива.

Но предвид изложените по-горе мотиви и наложеното тълкуване от върховните съдилища относно дължимостта на разноските в съдебно административно-наказателното производство и характера и подсъдността на спора, настоящият съдебен състав счита, че след като в съдебното административно-наказателно производство, по повод на което са направени деловодните разноски, не се предвижда тяхното репариране в зависимост от изхода на правния спор, то е недопустимо те да се търсят по друг ред, още по-малко по ЗОДОВ.

Направените разноски за правна защита и съдействие във връзка с обжалване на НП са разноски за завеждане на делото т.е. деловодни разноски. Те са направени по повод на завеждане на делото и затова подлежат на репариране от страната загубила правния спор, защото тя с неправомерното си поведение е станала повод за завеждането му. Но подобна възможност за присъждане на разноски не е предвидена в приложимия процесуален закон, затова направените деловодни разноски остават за страните така както са ги направили, независимо от резултата от обжалването.

Направените от страната деловодни разноски не са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те не произтичат от отмененото НП, в случая ЕФ.

Отговорността за деловодни разноски се носи от всеки правен субект, страна по делото, а не само от държавата и общините. Тя се определя от процесуалния закон и не може да бъде изведена от материално-правна норма, каквато е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Приложимите процесуални закони, в случая – ЗАНН и НПК не признават право на възстановяване на направените от жалбоподателя разноски по воденето на делото. Те са по характера си деловодни разноски, затова и не могат да бъдат претендирани като вреди в резултат на отменен акт на администрацията - НП или ЕФ по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Не са пряка последица от увреждането и затова репарирането им по този ред се явява заобикаляне на закона.

В заключение предявеният иск се явява неоснователен, поради липса на елемент от фактическия състав на деликтната отговорност на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно претърпяната от ищеца имуществена вреда не е пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е пряка и непосредствена последица следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат т.е. платения хонорар (имуществена вреда) да е в резултат от издадения незаконосъобразен ЕФ. Хонорар за процесуално представителство се заплаща с цел обжалването на НП или ЕФ, който акт лицето счита за незаконосъобразен. Хонорара се плаща предварително и независимо от изхода на делото и когато обжалваното НП бъде потвърдено, защото се дължи за осъществяваната квалифицирана правна помощ от адвоката, а не за резултат. Лицето може да прецени и да не ангажира адвокат. Т.е. вредата в имуществената сфера на наказаното лице не настъпва пряко от издадения незаконосъобразен ЕФ, а зависи и от неговата воля.

Направените разноски за водене на административно-наказателното дело, по което е отменено наказателното постановление не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи пряко и непосредствено от незаконосъобразен административен акт, те са по същността и характера си деловодни разноски, затова връзката с отменения ЕФ е косвена. При сега действащото законодателство липсва правна възможност за репарирането им, тъй като такава не се предвижда в приложимите процесуални закони. Това важи и за двете страни в процеса, а не само за жалбоподателя. Разноските остават за сметка на страните, така както са направени.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ в полза на ответника – ОД на МВР - Плевен, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 8 ал.1т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно защитавания материален интерес, а именно – 300 лв. Разноските за юрисконсултско възнаграждение не подлежат на доказване в процеса, а са уредени от процесуалния закон като правна фикция. Те се предполагат, защото страната прави разноски за поддържането на такава длъжност на трудов договор, включващи разходи по заплащането на трудово възнаграждение, осигуровки, командировъчни, разходи за обучение и др. свързани с трудовата функция на юрисконсулта, който защитава правните интереси на своя работодател - страна в процеса. Затова и с оглед равнопоставеността на страните в процеса и съпоставимостта на юрисконсултската с адвокатската функция и професия, законовата уредба признава на страната – ЕТ или юридическо лице, която е защитавана от юрисконсулт правото да й се присъди адвокатско възнаграждение, ако е била защитавана от юрисконсулт. Затова размерът на юрисконсултското възнаграждение е съответно на минималния размер, предвиден в наредбата за адвокатските възнаграждения. Възраженията на ищцовата страна, че не е платено юрисконсултско възнаграждение и не се дължи са неоснователни.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Х.Г.Д. ***, чрез адв. Т.Д. *** срещу ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1477/2016г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на електронен фиш К № 1091968 на ОД на МВР – Плевен.

ОСЪЖДА ищеца Х.Г.Д. *** да заплати на ответника – Областна Дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :