РЕШЕНИЕ
№ 558
гр. Плевен, 15 Декември
2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в открито
съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д. и с участието
на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 706 по описа на съда
за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 82 от
Закона за водите .
Образувано е по жалба от „Тодек” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Слатина”, ул „Маестро Михаил
Милков”№10, партер, офис 2, чрез адв.Р.М. ***, против Решение №РО-98/29.07.2016
год. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, с което е постановено
отнемане на разрешително за водовземане.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като в хода на процедурата дружеството не е било
уведомено за предстоящото отнемане на разрешителното и е било лишено от
възможността на прави възражения и да сочи доказателства. В допълнителна молба
с вх.№3675/09.11.2016 год. на л.37-38 от делото сочи още, че настоящият
собственик на дружеството е придобил
собствеността на дружествените дялове в края на 2013 год., като в получената
документация на дружеството не е имало разрешение за водовземане. Твърди, че
едва когато е получено оспореното в
настоящото производство решение, новият управител е узнал за задълженията по разрешителното и необходимостта от
ежегодно извършване на определени дейности. В заключение моли съда да
отмени оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява
и не взема становище по съществото на спора.
По делото е депозирано
възражение от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, който счита
жалбата за неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли. В съдебно
заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Х. с пълномощно на л.47 от
делото, която моли съда да се произнесе със съдебен акт, съобразен със
събраните по делото доказателства.
Участващият в делото прокурор Иван Шарков от ОП-Плевен
дава заключение за основателност на
жалбата.
Административен съд - Плевен, шести състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от следното:
Жалбоподателят „Тодек” е вписан в търговския регистър като
ЕООД с управител А.И.Ч., видно от УАС на л.22 от делото. Дружеството е титуляр
на издадено Разрешително за водовземане
№11590504/08.04.2010 год., издадено с цел водовземане за противопожарни нужди от подземен воден обект Кватернер, Софийска котловина, подземно водно
тяло Порови води в Неогена-Кватернера-Софийска котловина с код BG1G00000NQ030, водовземане чрез един брой тръбен кладенец, разположен на
територията на ПИ 598 и 682, кв.45А, кв.Бояна, р-н Витоша, гр.София, ЕКАТТЕ
68134-17. Посочени са още в разрешителното проектния дебит, срокът на действие
на разрешителното и условията, които следва да се изпълняват по него. Разрешителното
е приложено на л.15-20 от делото. Видно
е от писмо с изх.№ПВ2-00015/22.04.2010 год. на л.13-14, че разрешителното за
водовземане е изпратено за връчване на дружеството-жалбоподател, но няма
доказателства да му е било връчено. В този смисъл е и изявлението на
пълномощника на ответника в съдебно заседание, а именно-че в БДУВДР няма
доказателства за връчване на разрешението за водовземане на неговия
титуляр-настоящият жалбоподател.
С Решение № РО-98/29.07.2016
год. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, е отнето издаденото Разрешително за водовземане
№11590504/08.04.2010 год., на основание чл.79а, ал.1, т.3 и чл.52, ал.1, т.4 от
Закона за водите. Прието е, че съгласно „Условия за водовземането” от разрешителното
е предвидено титулярът да заплаща такса за водовземане-за добитите водни
количества съгласно показанията на водомерното устройство и за разрешените
водни количества в случаите, в които не е монтирано изправно и отговарящо на
изискванията водомерно устройство; да
извършва ежемесечно –отчет на добитите водни количества и измерване на
динамичното водно ниво в кладенеца; да извършва ежегодно химичен анализ на
добиваната подземна вода по описаните в разрешителното показатели; да изпраща в
БДДР информация за извършените отчети и измервания и копие от протоколите за
извършени анализи; да заплаща такса за водовземане не по-късно от 31.01. на
следващата година. Описано е в оспореното решение, че при разглеждане на
документацията по преписката за изпълнение на условията по разрешителното е
установено, че в БДДР не е постъпвала информация от титуляра за това дали е
провеждан ежегоден химичен анализ на добиваната вода по определените показатели
в разрешителното, за плащането на дължимата такса, както и за наличието на
дневник. Неизпращането на данните от ежемесечния мониторинг, протоколите от
анализ на водните проби, информация за дължимата такса за периода 2012-2015
год. представлява нарушаване на условията на разрешителното. Направен е извод,
че е налице системно неизпълнение на
определените в разрешителното условия по т.5, т.6, т.7, т.10 и т.11 от раздели
„Условия на водовземането” и „Такса за водовземането” от страна на титуляра,
поради което са налице условията на чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите за
отнемане на издаденото разрешително.
Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на
08.08.2016 год., видно от обратна разписка на л.9 от делото, а жалбата против същото
е подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.08.2016 год., видно от плик на л.6
от делото.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Жалбата е основателна.
Оспореното
решение е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 79а. , ал.1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на
разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на
поне едно от конкретно описаните в този текст условия, между които по т.3- нарушаване условията
на разрешителното. Както издаденото Разрешително за водовземане №11590504/08.04.2010
год., така и настоящото решение са издадени от Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район”, който е компетентния орган съобразно чл.52, ал.1 от ЗВ. Оспореното
решение е подписано за директора на БДДР със запетая от Веселин Георгиев Монев,
изпълнявал длъжността директор на БДДР
на датата на издаване на решението -29.07.2016 год., който е бил
упълномощен с нарочна писмена Заповед №РД-235/09.04.2015 год. от Министъра на
ОСВ , приложена на л.7 да изпълнява правомощията на директор на БДДР и предвид
отсъствието на титуляра на длъжността, удостоверено с молба и заповед на л.8 от делото.
Решението е писмено и съдържа както
фактически, така и правни основания за постановения резултат, а именно неизпълнение
на условията по издаденото разрешително за водовземане, като изчерпателно и
конкретно са описани кои от тях не са изпълнени. В ЗВ не е разписана специална
процедура по отнемане на разрешителни, която административният орган да е
длъжен да провежда. Достатъчно е обективно установяване на предпоставките,
визирани в правната норма - чл. 79а ЗВ,
което е сторено в случая.
Решението обаче не е
съобразено с приложимия материален закон. Основателно е основното поддържано
както в първоначалната жалба, така и в уточнителната молба оплакване, че
издаденото Разрешително за водовземане
№11590504/08.04.2010 год. не е връчено на жалбоподателя-титуляр по същото,
което се признава и от пълномощника на ответника в проведеното съдебно
заседание. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от Закона за водите,
разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 в едноседмичен срок се изпраща
писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, на собственика на
съоръженията, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по
издаване на разрешителното. На издаденото разрешително законодателят не е
придал , нито административният орган е постановил предварителна изпълняемост. След
като не е връчвано на жалбоподателя по
реда на чл. 70 и сл. от ЗВ,
то същото не е влязло в законна сила, поради което за титуляра не е възникнало
задължение да изпълнява условията по издаденото разрешително. На това основание
, при изначална липса на задължения за изпълнение в тази насока, не може да се
говори за неизпълнение, поради което и издаденото
разрешително не може да бъде отнемано с
обжалваното решение. На това основание оспореното решение се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, направено в молба вх.№3675/09.11.2016 год., на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите, направени и доказани с
разходооправдателни документи разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева(квитанция на л.39 от делото) и договорено
и внесено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева (договор на л.40
от делото).
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „Тодек” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Слатина”, ул „Маестро Михаил
Милков”№10, партер, офис 2, подадена чрез адв.Р.М. ***, РЕШЕНИЕ №РО-98/29.07.2016 год. на Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район”, с което е постановено отнемане на разрешително за водовземане
№11590504/08.04.2010 год.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция Дунавски район да заплати на
„Тодек” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Слатина”, ул
„Маестро Михаил Милков”№10, партер, офис 2, с ЕИК 200471189, представлявано от
управителя А.И.Ч., разноски по делото общо в размер на 350 (триста и петдесет)
лева.
Решението подлежи на оспорване пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е
изготвено.
Преписи от решението
да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: