РЕШЕНИЕ

558

гр. Плевен, 15 Декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осми декември   две хиляди и шестнадесета година в състав:                                           

                                                         Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря  Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков,  като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 706 по описа на съда за 2016 г. и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 82   от Закона за водите .

Образувано е по жалба от „Тодек” ЕООД  със седалище и адрес на управление  гр.София, район „Слатина”, ул „Маестро Михаил Милков”№10, партер, офис 2, чрез адв.Р.М. ***, против Решение №РО-98/29.07.2016 год. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, с което е постановено отнемане на разрешително за водовземане.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като в хода на процедурата дружеството не е било уведомено за предстоящото отнемане на разрешителното и е било лишено от възможността на прави възражения и да сочи доказателства. В допълнителна молба с вх.№3675/09.11.2016 год. на л.37-38 от делото сочи още, че настоящият собственик на  дружеството е придобил собствеността на дружествените дялове в края на 2013 год., като в получената документация на дружеството не е имало разрешение за водовземане. Твърди, че едва когато  е получено оспореното в настоящото производство решение, новият управител е узнал за задълженията  по разрешителното и необходимостта от ежегодно извършване на определени дейности. В заключение моли съда да отмени  оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

            По делото е депозирано възражение от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, който счита жалбата за неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Х. с пълномощно на л.47 от делото, която моли съда да се произнесе със съдебен акт, съобразен със събраните по делото доказателства.

Участващият в делото прокурор Иван Шарков от ОП-Плевен  дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд - Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от следното:

Жалбоподателят „Тодек” е вписан в търговския регистър като ЕООД с управител А.И.Ч., видно от УАС на л.22 от делото. Дружеството е титуляр на издадено  Разрешително за водовземане №11590504/08.04.2010 год., издадено с цел водовземане за противопожарни нужди  от подземен воден обект  Кватернер, Софийска котловина, подземно водно тяло Порови води в Неогена-Кватернера-Софийска котловина с код BG1G00000NQ030, водовземане чрез  един брой тръбен кладенец, разположен на територията на ПИ 598 и 682, кв.45А, кв.Бояна, р-н Витоша, гр.София, ЕКАТТЕ 68134-17. Посочени са още в разрешителното проектния дебит, срокът на действие на разрешителното и условията, които следва да се изпълняват по него. Разрешителното е приложено на л.15-20  от делото. Видно е от писмо с изх.№ПВ2-00015/22.04.2010 год. на л.13-14, че разрешителното за водовземане е изпратено за връчване на дружеството-жалбоподател, но няма доказателства да му е било връчено. В този смисъл е и изявлението на пълномощника на ответника в съдебно заседание, а именно-че в БДУВДР няма доказателства за връчване на разрешението за водовземане на неговия титуляр-настоящият жалбоподател.

            С Решение № РО-98/29.07.2016 год. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, е  отнето издаденото Разрешително за водовземане №11590504/08.04.2010 год., на основание чл.79а, ал.1, т.3 и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите. Прието е, че съгласно „Условия за водовземането” от разрешителното е предвидено титулярът да заплаща такса за водовземане-за добитите водни количества съгласно показанията на водомерното устройство и за разрешените водни количества в случаите, в които не е монтирано изправно и отговарящо на изискванията  водомерно устройство; да извършва ежемесечно –отчет на добитите водни количества и измерване на динамичното водно ниво в кладенеца; да извършва ежегодно химичен анализ на добиваната подземна вода по описаните в разрешителното показатели; да изпраща в БДДР информация за извършените отчети и измервания и копие от протоколите за извършени анализи; да заплаща такса за водовземане не по-късно от 31.01. на следващата година. Описано е в оспореното решение, че при разглеждане на документацията по преписката за изпълнение на условията по разрешителното е установено, че в БДДР не е постъпвала информация от титуляра за това дали е провеждан ежегоден химичен анализ на добиваната вода по определените показатели в разрешителното, за плащането на дължимата такса, както и за наличието на дневник. Неизпращането на данните от ежемесечния мониторинг, протоколите от анализ на водните проби, информация за дължимата такса за периода 2012-2015 год. представлява нарушаване на условията на разрешителното. Направен е извод, че  е налице системно неизпълнение на определените в разрешителното условия по т.5, т.6, т.7, т.10 и т.11 от раздели „Условия на водовземането” и „Такса за водовземането” от страна на титуляра, поради което са налице условията на чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите за отнемане на издаденото разрешително.

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 08.08.2016 год., видно от обратна разписка на л.9 от делото, а жалбата против същото е подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.08.2016 год., видно от плик на л.6 от делото.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е основателна.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 79а. , ал.1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от конкретно описаните в този текст  условия, между които по т.3- нарушаване условията на разрешителното. Както издаденото Разрешително за водовземане №11590504/08.04.2010 год., така и настоящото решение са издадени от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, който е компетентния орган съобразно чл.52, ал.1 от ЗВ. Оспореното решение е подписано за директора на БДДР със запетая от Веселин Георгиев Монев, изпълнявал длъжността директор на БДДР  на датата на издаване на решението -29.07.2016 год., който е бил упълномощен с нарочна писмена Заповед №РД-235/09.04.2015 год. от Министъра на ОСВ , приложена на л.7 да изпълнява правомощията на директор на БДДР и предвид отсъствието на титуляра на длъжността, удостоверено  с молба и заповед на л.8 от делото.

Решението е писмено и съдържа както фактически, така и правни основания за постановения резултат, а именно неизпълнение на условията по издаденото разрешително за водовземане, като изчерпателно и конкретно са описани кои от тях не са изпълнени. В ЗВ не е разписана специална процедура по отнемане на разрешителни, която административният орган да е длъжен да провежда. Достатъчно е обективно установяване на предпоставките, визирани в правната норма - чл. 79а ЗВ, което е сторено в случая.

Решението обаче не е съобразено с приложимия материален закон. Основателно е основното поддържано както в първоначалната жалба, така и в уточнителната молба оплакване, че издаденото  Разрешително за водовземане №11590504/08.04.2010 год. не е връчено на жалбоподателя-титуляр по същото, което се признава и от пълномощника на ответника в проведеното съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от Закона за водите, разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 в едноседмичен срок се изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, на собственика на съоръженията, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното. На издаденото разрешително законодателят не е придал , нито административният орган е постановил предварителна изпълняемост. След като не е връчвано на  жалбоподателя по реда на чл. 70 и сл. от ЗВ, то същото не е влязло в законна сила, поради което за титуляра не е възникнало задължение да изпълнява условията по издаденото разрешително. На това основание , при изначална липса на задължения за изпълнение в тази насока, не може да се говори за неизпълнение, поради което и  издаденото разрешително не може да бъде  отнемано с обжалваното решение. На това основание оспореното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, направено в  молба вх.№3675/09.11.2016 год., на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите, направени и доказани с разходооправдателни документи разноски за платена държавна такса в размер на  50 лева(квитанция на л.39 от делото) и договорено и внесено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева (договор на л.40 от делото).

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2  от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по  жалбата на „Тодек” ЕООД  със седалище и адрес на управление  гр.София, район „Слатина”, ул „Маестро Михаил Милков”№10, партер, офис 2, подадена чрез адв.Р.М. ***, РЕШЕНИЕ №РО-98/29.07.2016 год. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, с което е постановено отнемане на разрешително за водовземане  №11590504/08.04.2010 год.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция Дунавски район да заплати на „Тодек” ЕООД  със седалище и адрес на управление  гр.София, район „Слатина”, ул „Маестро Михаил Милков”№10, партер, офис 2, с ЕИК 200471189, представлявано от управителя А.И.Ч., разноски по делото общо в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

            Преписи от решението да се изпратят  на страните.     

 

 

     СЪДИЯ: