Решение по Административно дело 702/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157 / 7 Април 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на осми март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 702 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване/КСО/.

Образувано е по жалба на Т.А.Т. *** против Решение № 2153-14-3/03.08.2015 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх. № 1012-14-2/06.07.2015 г. и е потвърдено Разпореждане № 145-00-798-16/01.07.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. С последното на жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 15.11.2014 г. до 25.03.2015 г. в размер на 3394,08 лв.-главница.

Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 377/15 г. на РС-Плевен е възстановен на работа в МБАЛ-Червен бряг, като със същото решение е извършено прихващане между получената от него сума за обезщетение от НОИ в размер на 3394,08 л. за периода от 15.11.2015 г. до 25.03.2015 г. и сумата, с която следва да бъде обезщетен от МБАЛ по чл. 344,ал. 1,т. 3 вр. чл. 225,ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда/КТ/. Твърди, че е прихваната сумата от 1885,60 лв. , която му е реално изплатена като обезщетение от НОИ. Поради извършеното прихващане МБАЛ Червен бряг е осъден да му заплати на осн. чл. 344,ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,ал. 1 и ал. 2 от КТ сумата от 2371,90 лв. Поради това счита, че не дължи на НОИ-Плевен възстановяване на полученото парично обезщетение от 3394,08 лв., като счита, че от тази сума следва да се приспадне сумата от 1885,60 лв.,съобразно извършеното прихващане с решението на РС-Плевен. Моли да бъде отменено решението в оспорената част. По същество чрез процесуалния си представител адв. П.К. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания. Моли решението да бъде отменено, като на ответника се дадат указания да възстанови изплатената от доверителя му разлика от 1885,60 лв. Моли да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна- Директорът на ТП на НОИ-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Т. оспорва жалбата. Счита, че решението на ръководителя на ТП на НОИ е правилно и законосъобразно, тъй като касае задължение към НОИ и направеното от РС прихващане не може да породи правни последици. Решенето обвързва страните по делото, а ТП на НОИ не страна в производството пред РС. Моли да бъде отхвърлена жалбата и присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото съдът намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

С Разпореждане № 145-00-798-1/12.12.2014 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НИ-Плевен, на Т.А.Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 15.10.2014 г. до 14.10.2015 г. в размер на 47,14 лв. дневно. Обезщетението е отпуснато по искане на Т., заявено със Заявление вх. № 145-00-798/05.12.2014 г., към което е приложена заповед № 120/14.10.2014 г. на управителя на МБАЛ-Ч.Бряг за прекратяване на трудовото му правоотношение като началник административно стопански блок поради съкращаване на щата.

След издаване на горното разпореждане, изплащането на парично обезщетение за безработица е било неколкократно прекратявано за определени дни, в които Т. е упражнявал трудова дейност в качеството си на общински съветник в ОбС-Червен бряг, и отново възстановявано. Установено е, че за периода от 15.11.2014г. до 25.03.2015 г. на Т.Т. е изплатено парично обезщетение за безработица в общ размер на 3394,08 лв. Този факт е безспорен между страните, предвид направеното от Т. и от процесуалния представител на ответника признание, че именно това е сумата, изплатена на Т. като обезщетение за посочения период.

Междувременно, по подадена от Т.Т. искова молба срещу МБАЛ-Червен бряг” ЕООД гр. Червен бряг на осн. чл. 244 от КТ , в Районен съд Плевен е образувано гр.д. № 377/2015 г. Районният съд се е произнесъл с Решение № 509/07.04.2015 г., с което е признал за незаконно уволнението на Т.А.Т. и го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност. Със същото решение е осъдил на осн. чл. 244,ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,ал. 1 и ал. 2 от КТ МБАЛ-Червен бряг” ЕООД гр. Червен бряг да заплати на Т. сумата от 2371,90 лв.- обезщетение за периода от 15.10.2014 г. до 23.03.2015 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, като е отхвърлил иска му за разликата до претендираните 5895 лв. Решението е влязло в законна сила. Със Заповед № 57/07.05.2015 г. на управителя на МБАЛ-Червен бряг” ЕООД гр. Червен бряг, Т.А.Т. е възстановен на предишната си длъжност.

С писмо изх. № 263/26.06.2015 г. управителят на МБАЛ-Червен бряг” ЕООД гр. Червен бряг е уведомил ТП на НОИ Плевен , че присъденото с решение № 509/25.03.2015 г. на РС Плевен обезщетение на Т.Т. в размер на 2371,90 лв. е изплатено на последния.

С Разпореждане № 145-00-798-16/01.07.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, на жалбоподателя Т.Т. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 15.11.2014 г. до 25.03.2015 г. в размер на 3394,08 лв.-главница.

Така постановеното разпореждане е обжалвано от Т. пред Директора на ТП на НОИ-Плевен, който се е произнесъл Решение № 2153-14-3/03.08.2015 г.- предмет на обжалване, в настоящето производство, като е потвърдил Разпореждане № 145-00-798-16/01.07.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -Плевен.

Административният орган е мотивирал своето решение с разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 от КСО, според която изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225,ал. 1 от КТ. Позовал се е на диспозитива на Решение № 509/07.04.2015 г.по гр.д. № 377/2015 г. на РС-Плевен, според който „МБАЛ-Червен бряг” ЕООД гр. Червен бряг е осъдено да заплати на Т.Т. обезщетение в размер на 2371,90 лв. за периода от 15.01.2014 г. до 25.03.2015 г. Поради това административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 54е,ал. 1 от КСО- уволнението е отменено,и е присъдено обезщетение по чл. 225 от КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 15.10.2014 г. до 25.03.2015 г. По тези съображения е счел, че изплатеното на Т. от НОИ обезщетение за безработица за същия период в размер на 3398,08 лв. следва да бъде възстановено от него. По отношение на направеното и пред него възражение за извършено прихващане в решението на РС е отбелязал, че задължението на Т. по 54е ,ал. 1 КСО е публично задължение към ДОО и е недопустимо прихващането му от вземане, което Т. има към своя работодател „МБАЛ Червен бряг” гр. Червен бряг. По тези съображения е оставил без уважение искането на Т. да се намали дължимата по оспореното разпореждане сума със сумата, за която е извършено прихващането. По тези съображения е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Материалното право на парично обезщетение за безработица възниква при условията на чл. 54а от КСО , за наличието на които, при постановяване на разпореждането, с което е отпуснато обезщетението на жалбоподателя няма спор между страните.

Разпоредбата на чл. 54е от КСО регламентира хипотеза, при която изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно за периода на полученото обезщетение по чл. 225,ал. 1 от КТ / и др., които са неотносими към настоящия казус/. В разглеждания случай между страните няма спор, че жалбоподателят е получил като обезщетение за безработица за процесния период сумата 3394,08 лв., няма спор и по обстоятелството, че уволнението е било отменено като незаконно, и на Т. е присъдено парично обезщетение по чл. 225,ал. 1 от КТ в размер на 2371,90 лв. за същия период.

Спорът между страните е за обвързващата сила на решението на районния съд относно извършеното от него, с Решение № 509/07.04.2015 г.по гр.д. № 377/2015 г. прихващане, следствие на което намалява размера на присъденото от него обезщетение с 1885, 60 лв. От приложеното към настоящето дело гр.д. № 377/15 г. на РС Плевен е видно, че в мотивите на решението/ л. 128 от делото/, съдът е приел, че съгласно заключението на вещото лице, дължимото на Т. обезщетение за периода от 15.10.2014 г. до 25.11.2015 г. е в размер на 5895 лв. Направил е едно прихващане на сумата от 982,50 лв., изплатена на Т. от ответника по гражданското дело- „МБАЛ Червен бряг” ЕООД-Ч.Бряг на осн.чл. 222,ал. 1 от КТ. На следващо място РС е приел, че от приетата като доказателство по делото справка / л.74/ се е установило, че за периода от 15.11.2014 г. до 31.01.2015 г. на ищеца Т. е изплатено обезщетение от НОИ в размер на 1885,60 лв., поради което е счел, че следва да извърши прихващане и на тази сума, респ. обезщетението, което следва да се присъди на ищеца на осн. чл. 225,ал. 1 от КТ се намалява с тази сума, до размера на 2371,90 лв. , която сума, с диспозитива на решението си е присъдил.

Както вече е посочено по-горе, решението на РС е влязло в сила. Настоящият съд обаче счита, че решението няма обвързваща сила спрямо ответника по настоящето дело- Директор на ТП на НОИ-Плевен по аргумент от чл. 298, ал. 1 и сл. от ГПК, тъй като последният не е бил страна в делото, поради което не е задължен да го приложи по отношение на факти, касаещи неговата правна и имуществена сфера. Фактически прихващането е направено между задължението на МБАЛ-Ч.бряг към Т.Т. и задължението на последния към ТП на НОИ. Така извършено, прихващането касае три лица- „МБАЛ Червен бряг” ЕООД Ч.бряг, ТП на НОИ-Плевен и Т. А.Т.. Съгласно чл. 103 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях , ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В разглеждания случай, както е отбелязано и по-горе, „МБАЛ Червен бряг” ЕООД Ч.бряг е длъжник на Т.Т. за сума, представляваща обезщетение по чл. 225,ал.- 1 от КТ, а Т.Т. е длъжник на ТП на НОИ за сума, получена от него като обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. И двете задължения са парични, изискуеми и ликвидни, и по този признак са годни за прихващане, но те не се дължат взаимно от две лица, каквато е предпоставката на цитирания текст за извършване на прихващането им. Прихващането фактически е направено между „МБАЛ Червен бряг” ЕООД Ч.бряг и ТП на НОИ-Плевен за суми, които дружеството дължи на Т. и Т. дължи на ТП на НОИ. Двата субекта- „МБАЛ Червен бряг” ЕООД Ч.бряг и ТП на НОИ-Плевен не си дължат взаимно пари по изискуеми и ликвидни към момента на прихващането вземания.

По тези съображения настоящият съд счита, че основателно ответникът не е уважил претенцията на жалбоподателя да бъде намалена дължимата от последния сума с 1885,60 лв. и е потвърдил оспореното пред него разпореждане . Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна-да се отхвърли.

При този изход на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски в размер на минимално юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 350 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Т.А.Т. *** против Решение № 2153-14-3/03.08.2015 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх. № 1012-14-2/06.07.2015 г. и е потвърдено Разпореждане № 145-00-798-16/01.07.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ

Осъжда Т.А.Т. *** да заплати на ТП на НОИ-Плевен 350 лв. разноски по делото за минимално юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: