Р Е Ш Е Н И Е
№ 43 / 5 Февруари 2016 г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ ДАНЕВА
СЕКРЕТАР:
Г.К.
ПРОКУРОР: ЙОРДАНКА
АНТОНОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Данева административно дело № 699 по описа за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.71 от
Закона за водите (ЗВ).
Делото е образувано по
жалба от „Гопет Логистикс” ЕООД, ЕИК 131248183, със седалище и адрес на
управление област София с.Казичене, ул.”Вега” №7, срещу решение № ПВ2-00222 от 04.06.2015 г. на Директора на
Басейнова дирекция Дунавски район /БДДР/. Същата след указание на съда, дадено
в Определение №1060 от 20.08.2015 г. /л.119/ е подписана от управителя на
дружеството П.Л.П. /л.л.132-138/.
Жалбоподателят счита, че решението
на Директора на БДДР е неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено и преписката върната на органа, за да се издаде исканият акт. Твърди,
че решението е било обжалвано по административен ред с жалба
вх.№05-08-4543/13.07.2015 г., като срокът за произнасяне е бил до 27.07.2015 г.
Поради липсата на произнасяне по обжалването на основание чл.97, ал.5 АПК с
жалбата пред съда се обжалва първоначалното решение. Описва фактите, като
посочва, че със заявление № ПВ2-00222/25.08.2014 г. дружеството е поискало
издаване на разрешение за водовземане от подземни води чрез съществуващи
водовземни съоръжения - тръбен кладенец в поземлен имот с идентификатор
35239.6110.1564, находящ се на ул.“Индустриална зона” по плана на с.Казичене,
р-н Панчарево, общ.Столична. Водното тяло, по отношение на което е заявено
искането, е “Порови води в Неоген-Кватернера – Софийска котловина” с код BG1G00000NQ030. Водовземането е предвидено да се извърши чрез
тръбен кладенец, при средноденонощен дебит на черпене 0,3 л/сек, максимален
дебит на черпене /при пожар/ от 8 л/сек и годишен обем на черпене 9461 куб.м. С
решението, издадено 9 месеца по-късно, е отказано издаването на разрешително,
като е посочено, че заявлението не отговаря на предвижданията на влезлите в
сила планове за управление на речните басейни, и водното тяло не разполага с
налични водни ресурси по количество и качество. В жалбата се твърдят следните пороци: Решението е издадено от некомпетентен
орган, доколкото е подписано не от Директора на БДДР, а от директора на
дирекция “Контрол” В.М., като не е приложена
заповед за заместване, няма доказателства за компетентността на издалия евентуалната
заповед за заместване, за правомощията на заместващия и за срока на заместването.
Сочи, че решението не отговаря на изискванията за форма, доколкото липсват
фактически и правни основания за издаването му. Водата в подземното водно тяло
/ПВТ/ е добро количествено и качествено състояние, поради което липсва
фактическо основание. В решението като правно основание е посочен чл.68, т.3а
от ЗВ, а коректното правно основание следва да е чл.62, т.5, буква “в” от ЗВ.
Посочената в решението Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване
на подземните води /по-долу Наредбата/ не е нормативно основание за отказване
издаването разрешително. Посочената разпоредба на чл.44, ал.2, т.3 от същата се
отнася до условията за предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните
води за всяко водно тяло и за преценката на свободните водни количества за
водовземане при издаване на разрешителни за водовземане. Твърди съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото органът се е произнесъл извън
срока по чл.61, ал.2 от ЗВ, като в този период са настъпили обстоятелства, на
които органът се е позовал – издадена е заповед № 136/24.11.2014 г., като в нея
са определени по-малки разполагаеми ресурси на ПВТ. В същия период се е повишил
и разрешеният годишен дебит на черпене, публикуван на страницата на БДДР – към
01.02.2015 г. същият е бил 849 л/сек, а към 01.03.2015 е 863 л/сек. Нарушен е
чл.62, ал.1 от ЗВ, като преценката не е изготвена като отделен документ, и не е
изпратена на МОСВ, в съответствие с разпоредбите на чл.62, ал.6 и чл.70, ал.2
от ЗВ. Моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се присъдят
разноски. Прави и доказателствени искания, включително назначаване на
експертиза. По същество , с постъпило е
писмо /в деня на съдебно заседание – л.л.195-196/ от адв.Т. – процесуален
представител на дружеството /пълномощно на л.198/ моли да се отмени обжалваното
решение и да се върне преписката за ново произнасяне. В същото писмо се моли и
за присъждане на разноски, като се представят списък и доказателства за
извършването на последните.
От ответника-Директорът
на Басейнова дирекция „Дунавски район” е депозиран писмен отговор /наименован
възражение – л.л.3-9/ в съпроводителното писмо към жалбата, в който се излагат
съображения, че същата е неоснователна и необоснована. Моли решението да бъде потвърдено.
Сочи, че по заявлението на жалбоподателя е извършена преценка по чл.62, ал.1 от
ЗВ, като е налице хипотезата на чл.61, ал.5 от ЗВ. Констатирана е невъзможност
за удовлетворяване на искането на ниво преценка предвижданията на действащия
план за управление на речния басейн /ПУРБ/ и наличието на воден ресурс в ПВТ “Порови
води в Неоген-Кватернера – Софийска долина” с код BG1G00000NQ030. ПВТ се намира в добро качествено и
количествено състояние, като за него са относими предвидените в ПУРБ, Раздел
7.1 “Програма от мерки за повърхностни и подземни води” и конкретно Програма
7.1.4 – “Мерки за регулиране на водовземанията на пресни подземни води”, в
частност мярка с код BG1MB027 – “Забрана за
издаване на разрешителни за водовземане, когато общото водовземане превишава
разполагаемите ресурси на подземното водно тяло”. Тези разполагаеми ресурси са определени със
Заповед № 136/24.11.2014 г. В преценката са пресметнати разполагаемите ресурси,
като е посочено, че балансът е отрицателен -239 л/сек. Твърди, че в през целия
период от подаване на заявлението до извършването на преценката ПВТ е било с
отрицателен баланс, поради което издаване на разрешително не се допуска от закона.
По отношение на твърдението за некомпетентност, сочи, че в периода
02.06-05.06.2015 г. директорът на БДДР е бил в задгранична командировка, което
е породило действието на заповед №РД-235/09.04.2015 г. на МОСВ, поради което
решението е подписано от компетентен орган. Моли да се отхвърли жалбата. По
същество , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. моли да се отхвърли подадената жалба и да се присъди на БДДР юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Алтернативно оспорва размера на адвокатското
възнаграждение и твърди, че такси не се дължат и не са част от разноските.
Прокурорът сочи, че с
оглед на събраните по делото доказателства решението е правилно и
законосъобразно. Правилността му се потвърждава от заключението на
съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, съгласно която е налице отрицателен
баланс на ПВТ. Жалбата да се остави без уважение.
Административен съд - Плевен,
втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
„Гопет Логистикс” ЕООД е подал заявление
вх.№ПВ2-00222/25.08.2014 г. за издаване на разрешително за водовземане от
подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения /л.л.29-32/. Към същото
са приложени декларация по чл.71, ал.2 от ЗООС /л.33/, нотариално заверено пълномощно
на подалия заявлението /л.л.34,35/, документ за платена такса /л.36/, скица на
поземления имот /л.л.37,38/, нотариални актове относно собствеността и правото
на строеж на този имот /л.л.39-69/. Приложена е и обосновка на водовземане /л.л.70-99/.
С процесното
решение №ПВ2-00222/04.06.2015 г. /л.л.22-24/ е постановен отказ, като същият е
мотивиран с направена преценка по чл.62, ал.1 от ЗВ. В решението се твърди, че
заявлението не отговаря на изискванията на ЗВ, но не е искано отстраняване на
нередовности, поради отрицателна преценка по чл.62, ал.1 от ЗВ. Съгласно
същата, заявлението не отговаря на предвижданията на влезлите в сила ПУРБ по
отношение на: а) целите за опазване на околната среда по чл.156а, ал.1, т.2 от
ЗВ, определени за ПВТ - постигане на добро количествено и химическо състояние
на ПВТ, и б) планираните мерки за опазване и подобряване състоянието на
подземните води в ПВТ или частта от него, в която е заявено водовземане или
ползване; Посочено е, че ПВТ се намира в добро химическо и количествено
състояние, като за поддържане на същото е приложима мярка с код BG1MB027 – “Забрана за издаване на разрешителни за
водовземане, когато общото водовземане превишава разполагаемите ресурси на
подземното водно тяло”. По отношение на наличните водни ресурси по количество и
качество е посочено, че за ПВТ са определени разполагаеми ресурси със Заповед
№136/24.11.2014 г. на директора на БДДР /същата е приложена на л.л.105 -109 от
делото/, но към 01.05.2015 г. ПВТ не разполага със свободни водни количества, определени
в съответствие с чл.46а от Наредбата, въз основа чл.44 от същата. Посочено е,
че ПВТ е първо от повърхността, и
посочен е начинът на изчисляване на разполагаемият ресурс, като е изчислен и
самият ресурс, като е посочено, че същият е отрицателен в размер на – 239 л/сек.
Поради липса на свободни водни
количества и разрез с предвидените мерки в ПУРБ, на основание чл.68, т.3а
от ЗВ във вр. с чл.62, ал.6, вр. чл.62, ал.1, т.1 и т.5 и чл.118в, т.1 от ЗВ,
във вр. с мярка с код BG1MB027 в Раздел т.7.1, програма
7.1.4 от ПУРБ във вр. с чл.44, ал.2, т.3 от Наредбата и чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ се постановява отказ. Приложена е и
преценка съгласно чл.62, ал.1 от ЗВ /л.л.25-27/ от директора на БДДР, в която
се сочи, че нередовността в документите е липсата на решение на МОСВ или на
директора на съответната РИОСВ по оценка на въздействието върху околната среда
или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието
върху околната среда, или оценка за съвместимост, по отношение на обекта, който
се предвижда да бъде водоснабден. Посочено е, че ПВТ не разполага със свободни ресурси
/водни количества/ за обезпечаване на водовземането към 01.05.2015 г. Поради
липсата на разполагаеми ресурси е налице противоречие с ПУРБ, доколкото съгласно
чл.118в, т.1 от ЗВ не се разрешава водовземане от подземни води, когато общото
водовземане от ПВТ превишава разполагаемите ресурси.
По делото е приложна и заповед №РД-235 от 09.04.2015
г. на МОСВ /л.110/, с която се упълномощава В. Г. М. – директор на дирекция ”Контрол” в БДДР в
случай на отсъствие по обективни причини на директора на БДДР да изпълнява
правомощията на директор в пълен обем. Приложена е и заповед №КЧ-112/9.04.2015
г. на МОСВ /л.162/ с която директорът на БДДР е командирован за 6 дни, считано от
02.06.2015 г. във Виетнам.
По делото е приобщено писмо изх.№05-08-6067/15.10.2014
г. /л.л.163-171/ на МОСВ, с което до БДДР се изпращат данни за ресурсите на ПВТ
за периода 1981-2013 г., и заповед №121/28.11.2013 г. /л.л.172-176/, с която са
определени разполагаемите ресурси на ПВТ за предходния период, в който период е
подадено заявлението. Приобщено е и разрешително за водовземане
№11590218/21.07.2008 г., с което на дружеството е било разрешено водовземане от
същия тръбен кладенец за периода 21.07.2008 г. - 21.07.2014 г. /л.л.100-104/.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
чието заключение е на л.л.185-188, коригирано от ВЛ по отношение на част от
датите в о.с.з. Съгласно последното, към датата на издаване на оспорения акт,
балансът на ПВТ с код BG1G00000NQ030 е
отрицателен, като свободните водни ресурси към 04.06.2015 г. са - 235 л/сек.
Няма издадени нови разрешителни за водовземане на подземни води чрез
съществуващи водовземни съоръжения, когато не е подадено заявление за
продължаване на срока на разрешителното до 3 месеца преди изтичането му, и при
нови водовземни съоръжения за периода от 24.11.2014 г. до 28.12.2015 г. Към
15.09.2014 г. отрицателният баланс на ПВТ е в размер на - 253 л/сек. ПВТ е първо
от повърхността.
Обжалваното решение е получено от дружеството на
22.06.2015 г., видно от обратната разписка на л.28. Срещу същото е подадена
жалба по административен ред до МОСВ с вх.№ЖИАА-13/03.07.2015 г. /л.л.124-129/.
МОСВ е постановил решение №148/11.08.2015 г. /л.л.113-115/, с което отхвърля
жалбата и потвърждава решението на директора на БДДР. Няма данни същото решение
на МОСВ да е съобщено на дружеството, което на 13.08.2015 г. е подало жалба до
съда, видно от поставения вх.№ на БДДР /л.10/.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване
пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Към момента на издаването на решението е приложим чл.
52 от ЗВ (ред. ДВ – бр. 61/2010 г.), според който министъра на околната среда и
водите издава разрешителни за водовземане и ползване на воден обект в конкретно
изброени хипотези, изпълнителния директор на Агенцията за проучване и
поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни
отложения от река Дунав, кмета на общината след решение на общинския съвет,
също в конкретни хипотези, между които не е налице водовземане на подземни
води, а във всички останали случаи компетентен да издаде разрешително за
водовземане и ползване на води и водни обекти – публична държавна собственост,
е директорът на басейновата дирекция. Конкретният случай не попада в нито една
от изброените други хипотези и затова компетентен да се произнесе по искането
за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи
съоръжения е материално и териториално компетентен Директора на БДДР. Доколкото е оспорена компетентността на лицето, подписало
решението при условията на заместване, видно от приложената заповед за
упълномощаване от МОСВ, подписалият решението В.Монов има това право при
отсъствие на директора по обективни причини. Видно от приложената заповед за
командировка в чужбина, към датата на издаване на решението директорът на БДДР
е бил командирован в чужбина, поради което обективно не е могъл да ръководи
БДДР, правилно упълномощеният го е замествал и е имал право да постанови
решение.
Относно наличието на мотиви, спазването на
процесуалните правила, материалния закон и целта на закона съдът съобразява
следното:
Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т.1, б."ж" от
Закона за водите установява разрешителен режим за водовземане от повърхностни
или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден обект
компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на
кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на
околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на
тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Извършена е
преценката по чл. 62 от ЗВ - административният орган е изложил мотиви относно
съобразяване на заявлението с предвижданията на влезлите в сила планове за
управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и
придобити права, в това число нуждите на населението от района на
водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда,
регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;
възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за
изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни
ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество
с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на
искането за водовземане и/или ползване. Именно при извършване на тази преценка
е установено, че не са налични свободни ресурси в процесното подземно водно
тяло и е налице несъвместимост с мярка с код BGМВ027 от ПУРБ 2010-
В случая тази невъзможност за задоволяване на искането
поради липса на свободни водни ресурси съдът намира за безспорно доказана и от
заключението на вещото лице /ВЛ/, чиято експертиза съдът приема като
задълбочена, мотивирана, отговаряща на поставените въпроси, неоспорена от
страните. ВЛ е установило, че подземното водно тяло не разполага със свободен
воден ресурс, както към датата на издаване на отказа, така и към датите на подаване
на заявлението и на извършване на експертизата, като съответствието на акта със
закона, т.е. с определените свободни количества, следва да се прецени към
момента на издаването му.
По отношение на останалите
твърдения на страните съдът съобразява следното:
Не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото органът се е произнесъл извън срока по чл.61,
ал.2 от ЗВ, тъй като същият срок е инструктивен. Въпреки че в този период преди
произнасянето са настъпили обстоятелства, на които органът се е позовал –
издадената заповед № 136/24.11.2014 г., в която са определени по-малки
разполагаеми ресурси на ПВТ, това не се е отразило на правата на дружеството,
доколкото и по предходната заповед, видно от СТЕ, не е бил налице разполагаем
ресурс. Промяната в разрешеният годишен дебит на черпене, публикуван на
страницата на БДДР е незначителна като процент на изменение, и същата не се
дължи на издаване на нови разрешителни, както е установило ВЛ. Не са нарушени
чл.62, ал.1 и ал.6 от ЗВ, тъй като преценката е изготвена като отделен
документ, приложен по делото, и въпреки че няма данни дали същата е изпратена
или не на МОСВ, това не може да се отрази на правата на жалбоподателя.
Решението
съответства на целта на закона - да се осигури достатъчно количество и добро
качество на подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо
водоползване, което изисква да не се издават нови разрешителни при липсващи
свободни водни количества на ПВТ.
С оглед на изложеното, решението е издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено
нарушение на процесуалните правила и при съобразяване с материалния закон и
целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и своевременно направено
искане, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за
минимално юрисконсултско възнаграждение. Делото е без определен материален
интерес. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 във вр. с §1 от ДР на НАРЕДБА № 1 от 09.07.
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в актуалната към момента редакция - ДВ, бр.28/2014 г., следва да се присъди
сумата 300 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гопет Логистикс” ЕООД, ЕИК 131248183,
със седалище и адрес на управление област София (столица), с.Казичене,
ул.”Вега” №7, срещу решение № ПВ2-00222 от 04.06.2015 г. на Директора на
Басейнова дирекция Дунавски район.
ОСЪЖДА „Гопет
Логистикс” ЕООД, ЕИК 131248183, да заплати на Басейнова дирекция Дунавски район
сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: