РЕШЕНИЕ № 555
гр.
Плевен, 12 Декември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 697/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на В.Й.И. *** срещу Заповед № Л-3169/29.07.2016 г. на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която му е наложено
дисциплинарно наказание – „порицание” за срок от една година.
Жалбоподателят
иска оспорената заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че не е
извършил за периода от 01.01.2016 г. до 09.06.2016 г. нарушение на разпоредбите
на чл. 330, т. 5 във вр. с чл. 329 и чл. 334 от Правилника на ЗИНЗС, тъй като
от една страна е извършил проверки по носенето на постовата и конвойната служба
на съответните постове и е отразявал в книгата на централния пост, образец
НО-23, а от друга страна през така визирания период е ползвал и платен годишен
отпуск и командировка, с оглед на което за него не е съществувало задължение да
извършва проверки през целия този интервал от време, което не е отразено в
заповедта, още повече, че проверките се извършват не само от него, но и от
други служители. Сочи, че отразеното в оспорената заповед за това, че не е
извършил инструктаж, съгласно разпоредбите на чл. 308 от ППЗИНЗС, както и че за
визирания период не е организирал задължителни обиски на основание чл. 92 от
ЗИНЗС, не отговаря на действителната обстановка и така визираното твърдение не
е вярно. Посочва, че предвид на така вмененото му нарушение относно
неизпълнението на разпоредбите на чл. 330, т. 3 във вр. с чл. 329, т. 5 от ППЗИНЗС,
административнонаказващият орган в оспорената заповед не е посочил коя част от
образците не съответства и какво от тях не отговаря на утвърдения образец,
поради което така формулираното нарушение е общо и за него не става ясно, в
какво се изразява вмененото му нарушение, с оглед на което се нарушава и
правото му на защита. Сочи, че съгласно Заповед № Л-1765/19.03.2015 г. на Гл.
директор на ГДИН, в т. 2 от същата Началникът на затвора следва да създаде
необходимата организация за актуализиране и водене и съхраняване на описаната в
приложението към т. 1 документация, т.е. след като не е създадена такава
организация, то и жалбоподателят няма как да води инструктаж в утвърдения
образец, с оглед на което няма и как да извърши това нарушение. Сочи, че визираната
разпоредба на чл. 308 от ППЗИНЗС посочва и конкретизира от т. 1 до т. 6, какво
е длъжен да направи инструктиращият, а в оспорената заповед не е посочена нито
една от тези точки, което също води до нарушаване на правото му на защита.
Счита, че не воденето на инструктажа по утвърден образец не означава, че не е
изпълнявал служебните си задължения, тъй като такъв инструктаж е воден и е
оформен по надлежния ред. Счита, че е налице противоречие между изложената
фактическа обстановка в оспорената заповед и визираните за нарушени разпоредби
на чл. 330, т. 3 във вр. с чл. 329, т. 5 от ППЗИНЗС, тъй като в оспорената
заповед не се посочват точно какви документи не се оформят и не се водят, както
и че жалбоподателят не попада в кръга на определените лица които извършват
проверките. Жалбоподателят счита, че не е нарушил и разпоредбата на чл. 92 от
ЗИНЗС, тъй като в конкретният случай и в оспорената заповед не е посочено на
кои от лишените от свобода е следвало да се извърши задължителен обиск и такъв
не е извършен, както и коя от хипотезите на чл. 92, ал. 1 е нарушена или чл.
92, ал. 2. Сочи, че административнонаказващият орган не е посочил и в какво се
изразява нарушението на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, т.е.
отново е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и посочената
правна норма, както и че в оспорената заповед не е посочена конкретна дата на
извършване на нарушенията, а е визиран един доста дълъг период от време, което
е недопустимо. Счита, че при издаването на оспорената заповед са нарушени и
разпоредбите на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като при издаването на заповедта не
са отчетени обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на
наказание, поради което неправилно му е наложено наказание в максимален размер.
Счита, че при издаване на оспорената заповед не е взет предвид фактът отразен в
изготвената справка, че от всички доклади за периода от 30.05.2016 г. до
30.06.2016 г. не са установени данни за сериозни нарушения от страна на
ръководството на затвора Белене, както и че в доклада на инспектора е дадена
добра оценка за работата, този факт не е взет предвид и не е обсъден при издаването
на оспорената заповед, което е в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Моли
оспорената заповед да бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените
разноски по делото.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Счита,
че оспорената заповед е неправилна и моли същата да бъде отменена на
основанията посочени в жалбата.
Ответникът
– Главният директор на ГДИН, редовно призован, не се явява, не се представлява.
По делото е представено писмено становище /л.18,19/, в което се обосновава, че
оспорената заповед е правилна и законосъобразна, точно е установена
фактическата обстановка, правилно е издирен и приложен материалния закон,
спазени са процесуалните правила и е съобразена целта на закона, поради което
се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Жалбоподателят е държавен служител, който пряко осъществява
дейност по изпълнение на наказанията в затвора гр. Белене – началник група
надзорно охранителна дейност. С оспорената заповед му е наложено дисциплинарно
наказание – порицание за срок от 1 година на основание чл. 13, ал.2, т.9,
предл. Второ и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл. 204, т.3, чл. 197, ал.1, т.3 вр чл.
200, ал.1, т. 6 и т.11 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че в
периода 01.01. 2016 г. до 09.09.2016 г. жалбоподателят като началник група
надзорно охранителна дейност е нарушил разпоредбите на чл. 330, т.5 вр. чл. 329
и чл. 334 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, като не е извършвал проверка на
постовете № 2,3,4,5,6 и 8, най-малко два пъти в седмицата. Прието еq че са извършени за целия период две проверки по носене на
постовата служба, както и че за пост 1 /централен/ са извършени две проверки и само една от тях е
извършена от жалбоподателя.
Второто нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя е, че не е извършвал инструктажа съгласно
разпоредбите на чл. 308 от ППЗИНЗС, не е организирал задължителни обиски на
основание чл. 92 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят е санкциониран и за това, че е допуснал пропуски
при оформянето на задължителните документи и не е ползвал утвърдените образци
със заповед № Л-1765/19.03.20105г. на Гл. Директор на ГДИН, което представлява
нарушение на разпоредбите на чл. 330, т .3, вр. чл. 329, т5 от ППЗИНЗС.
Всичко изброено е квалифицирано от дисциплинарно наказващия
орган като дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушения на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което е наложено
дисциплинарно наказание – порицание на основание чл. 200, ал.1, т. 6 и т. 11 от
ЗМВР.
Заповедта е издадена от Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, който е компетентен по степен, място и материя
орган съгласно чл. 13, ал. 2, т. 9, изр. Второ от ЗИНЗС. Правната норма сочи,
че Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": наказва
служителите в главната дирекция и в териториалните й служби. Съгласно чл.12,
ал. 3 от ЗИНЗС – затворите са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Санкционираният жалбоподател е държавен
служител, който пряко осъществява дейност по изпълнение на наказанията в
затвора гр. Белене – началник група надзорно охранителна дейност следователно е
попадал под дисциплинарната власт на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Изводът е, че е заповедта е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС - За държавните служители по ал. 1, т. 1, какъвто е
жалбоподателя, се прилагат разпоредбите относно държавната служба от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е
предвидено друго. Следователно, при ангажиране на дисциплинарната отговорност
на такъв служител следва да се спазват правилата за дисциплинарната отговорност
по ЗМВР.
Съдът констатира, че е спазено императивното изискване на чл.
206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката,
установяваща нарушенията и нейното резолиране от ответника на 13.06.2016 г.,
жалбоподателят е бил запознат със съдържанието й. Това се установява от
отбелязване на последния страница на справката, където жалбоподателя собственоръчно
е отбелязал, че е получил екземпляр от същата на 19.07.2016г. До жалбоподателя
е била изпратена покана за даване на писмени обяснения по констатираните
нарушения /л.21 от делото/, като същата е връчена на лицето на 19.07.2016 г.
Жалбоподателят е дал писмено обяснение на 21.07.2016 г. /л. 22 от делото/, в
което изразява общо несъгласие с констатациите на комисията.
Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона
писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването й, но те са
неточни и неправилни, както и не са подкрепени с необходимите доказателства.
При съпоставка с данните за констатирани нарушения в
справката, послужила за основа на фактическите констатации, изложени в
оспорената заповед и последната се вижда, че ответникът е възприел изцяло, констатациите от справката
/л.52-57 от делото/. Няма изложени допълнителни мотиви, нито става ясно точно
въз основа на какви доказателства, ответникът е приел тези фактически
констатации за доказани. Такива липсват
и в доклад рег. № 5662/17.02.2016г. /л. 83-103 от делото/.
Относно първото
визирано в оспорената заповед нарушение на служебната дисциплина – не
извършването на проверки по носенето на постовата и конвойната служба –
нарушение на чл. 330, т. 5 вр. чл. 329 и чл. 334 от ППЗИНЗС. Чл. 330, т. 5 от
ППЗИНЗС регламентира, че инспекторът по надзорно-охранителна дейност в затвора
или поправителния дом, главният надзирател в ареста, младши инструкторът по
охрана и командирът на отделение в ареста - най-малко два пъти в седмицата
извършват проверки по организацията и изпълнението на постовата и конвойната
дейност. Чл. 329 от ППЗИНЗС регламентира какво обхващат тези проверки, а чл.
334 от същия нормативен акт сочи, че резултатите от проверката се отбелязват от
проверяващия в специална книга. Санкциониращият орган е приел, че
жалбоподателят не е извършил повече от две проверки /без са се сочат датите/ на
постове № 2,3,4,5,6 и 8 за периода 01.01.2016 г. - 09.06.2016 г., а на пост 1
са извършени две проверки, като само
едната е извършена от жалбоподателя. Тези фактически констатации се
опровергават от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е представил
в съдебно заседание докладни записки рег. № 1432/18.04.2016 г.; № 1514/21.04.2016 г.; № 1626/03.05.2016г. От
тези доказателства се установява на първо място, че за част от периода, пред
който е допуснато нарушение – 01.01 - 09.06. 2016 г. е имало нарочен график / за дните 16.04,
23.04, 30. 04 2016 г./, по който са се осъществявали проверките, включително от
лица различни от жалбоподателя, което е допустимо съгласно Чл. 330, т. 5 от
ППЗИНЗС. Установява се още, че самият жалбоподател е осъществил проверки на
20.04.2016 г. и на 01.05.2016 г. на всички постове и резултатите от тях са
докладвани на Началника на затвора – Белене. От доказателства представи от
ответника /по задължение възложено с определение №887/08.09.2016г./ - заверено
копие на книга за резултатите от проверка НО-23 /л.41-49 от делото/ се установява,
че са налице отбелязвания в нарочна книга за проверките на извършени такива от
жалбоподателя на 01.01.2016 г.; 05.01.2016г.; 19.02.2016 г.; 23.02. 2016
г.; 03.04.2016 г.; 16.04.2016г.; 20.04.
2016 г.; 24.04.2016 г. на 18.05. 2016 г.; От представеното доказателство е
видно още, че проверки на постовете са извършвани и на други дати от други
лица. Проверките от жалбоподателя са извършвани на всички постове, като в
повечето случай не са отбелязани нарушения, а където е имало такива
констатирани е налице отбелязване, че за тях ще се докладва писмено /л. 46 –
запис за проверка от 20.04.2016г./. От ответника са представи още справка за
ползвания от жалбоподателя отпуск и отсъствията му във връзка с командировки,
като общо за периода от оспорваната заповед жалбоподателят е отсъствал 21 дни.
Относно това нарушение са събрани и гласни доказателства, а
именно разпитан е Началника на затвора – Белене, който свидетелства, че
проверки редовно се извършват на всички постове, като ежедневно му се докладва
лично и устно за резултатите от тях. Проверките се отбелязват в нарочна книга, но дори да има пропуски в нея,
той е получавал нужната му информация за извършените проверки. Съдът кредитира
с доверие това доказателство, тъй като изложените факти съответстват на
представите по делото писмени доказателства, а самото изложение беше направено
спокойно и уверено от свидетеля.
Съвкупната преценка на тези доказателства налага извод, че в
затвора – Белене е имало създадена организация за извършването на проверки по
носенето на постовата и конвойната дейност, като проверки са извършвани от
различни лица, а не само от началник групата надзорно-охранителна дейност. От
записите в нарочната книга се установява, че проверки са правени повече от два
пъти седмично за периода посочен в заповед. Съдът приема за установено и, че за
посочения в заповедта, предмет на делото, период жалбоподателят е извършил
повече от две проверки на всички постове. Следователно е налице недоказаност на
извършеното нарушение за така посочения период 01.01 - 09.06.2016 г. и при това
описание на нарушението.
Относно нарушението на служебната дисциплина, изразяващо се в
„част от образците на водената документация от надзорно охранителния състав не
съответства на определените образци със заповед № Л-1765/19.03.2015г. на
Главния директор на ГДИН…, което е довело до пропуски при оформянето на
задължителните документи…. Посоченото е неизпълнение на разпоредбите на чл.
330, т .3 вр. чл. 329, т. 5 от ППЗИНЗС.“. Описанието на нарушението е неясно.
Какво нарушение е извършил жалбоподателя - не е ползвал утвърдените образци на
книги или не е попълвал някой от тях или всички с необходимото съдържание. Не
са посочени конкретно кои образци не са ползвани, не е посочено в кои образци и
в какво се изразяват твърдените пропуски при воденото на служебните документи.
Отделно от това, въпреки дадените указания на ответника, че носи пълна
доказателствена тежест за установяване на всички фактически основания, посочени
в оспорената заповед /определение № 887/08.09.2016г./, ответникът не е
представил заповед № Л-1765/19.03.2015г. на Главния директор на ГДИН, не е
представил доказателства, че същата е била сведена до знанието на жалбоподателя
и че на него е било възложено изпълнението й на територията на затвора Белене.
Няма дори твърдения в тази връзка в оспорената заповед. Напротив, от справката
и доклада на комисията установила нарушенията се установява, че такова
задължение /л.54/ е тежало върху началника на затвора, макар и там описанието
на нарушението да не е прецизно. Като правно основание за това нарушение са
посочени чл. 330, т.3 вр. чл. 329, т .5 от ППЗИНЗС. Първата разпоредба сочи, че
проверки се извършват от „началникът на затвора или поправителния дом и
заместник-началникът по режимната и надзорно-охранителната дейност, както и
началникът на областната служба "Изпълнение на наказанията" -
най-малко един път в месеца;“, а чл. 329, т.5
определя, че проверките обхващат и воденото и оформянето на служебните
документи. Видно е, че тези разпоредби не
сочат като задължено лице – началник на група надзорно охранителна дейност
в затвора.
Съдът намира, че описанието на това нарушение в
обстоятелствената част на оспорената заповед, както и в справката и доклада,
въз основа на които е установено нарушение е неясно и възпрепятства правото на
защита на жалбоподателя. За последния остава неясно, кои от водените от него
документи не отговарят на утвърдените образци, нито какви точно пропуски има
относно попълването документите, в кои документи са допуснати и в какво се
изразяват. При липсата на такива данни, лицето не може да се защити и да
представи насрещни доказателства. Също така съдът счита, че неправилно е
посочено и правното основание за соченото нарушение, като по него не би могла
да се ангажира отговорността на жалбоподателя, а евентуално е относимо към
дисциплинарната отговорност на началника на затвора или неговия заместник по режимната
и надзорно-охранителната дейност.
Относно нарушението на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че жалбоподателят не е извършвал инструктаж съгласно
разпоредбите на чл. 308 от ППЗИНЗС, не е организирал задължителни обиски на
основание чл. 92 от ЗИНЗС. Тук отново описанието на соченото нарушение е много
общо, предвид посоченото правно основание. Чл. 308 от ППЗИНЗС има шест точки, в
които са определени какви действия извършва инструктиращия. Няма твърдение в заповедта,
че инструктаж не е извършван въобще,
следователно санкциониращият орган е следвало да посочи, точно кои действия от
всички посочени жалбоподателя не е извършвал. Само така той би могъл да
организира защитата си.
Положението при нарушението относно обиските е същото.
Разпоредбата на чл. 92 от ЗИНЗС в алинея първа определя в пет точки какви
задължителни обиски се извършват. Отново липсва посочване, кои от
задължителните обиски не е организирал жалбоподателя. Ответникът е представил писмени доказателства
– копие от книга за личен обиск на лишените от свобода/л.30 - 40/, от които се установява, че лични
обиски на лишените от свобода са извършвани, поне за част от периода, посочен в
заповедта. Следователно не може да се направи извод за безспорна доказаност на
така описаното нарушение.
С оглед всичко посочено се налага извод, че при издаване на
оспорената заповед е допуснатата съществено процесуално нарушение – неточно
описание на дисциплинарните нарушение, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя. Лошото описание е довело и до неправилно издирване и прилагане
на материалния закон, по който могат да се подведат съответните факти.
Посоченото се е отразило негативно и на събиране на необходимите доказателства,
като сочените нарушения са останали недоказани.
С оглед на изложеното, при недоказано безспорно извършено
дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, неправилно приложение на материалния
закон и допусната съществено нарушение на процесуалните правила, то заповедта,
предмет на делото, е не незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на делото, основателна е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото. Последните са доказани в
размер на 10 /десет/ лева за държавна такса и следва да бъдат присъдени в полза
на страната изцяло.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№ Л-3169/29.07.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с която на В.Й.И. – държавен служител старши инспектор – началник
група /надзорно охранителна дейност/ в затвора Белене е наложено дисциплинарно
наказание – „порицание” за срок от една година.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
заплати на В.Й.И., ЕГН ********** *** сумата 10 /десет/ лева разноски по
административно дело № 697 по описа на Административен съд – Плевен за 2016
година..
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/