РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Плевен , 18.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи април две
хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретар Ц.Д. и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №697 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от А.К.М., изтърпяващ наказание в затвора
Белене, 7 гр., против ГДИН София, с цена на иска 50 000 (петдесет хиляди)
лева , представляващи обезщетение за причинени нему вреди, като в 11
(единадесет) пункта конкретизира конкретните фактически действия, от които са
произтекли тези вреди, без да уточнява в какво се изразяват вредите. Оплаква се
от мизерия, хаос, студ, недостатъчно осигурени принадлежности като дюшеци,
завивки; употреба на непречистена вода; липса на обувки; упражняване на насилие
спрямо него, недостатъчно време за
упражнения на открито, лошо медицинско и в частност стоматологично обслужване,
лоши хигиенно-битови условия; пренаселеност в спалните помещения; тоалетна за
общо ползване; недостатъчно парно отопление през зимния сезон.
По ИМ е постъпил отговор с вх.№2975/04.09.2015 год. от пълномощник на
ГДИН, в който се оспорва иска по основание и размер. Сочи се в отговора, че
искът е прекомерно завишен, не отговаря на твърдяните вреди и на икономическия
стандарт в Република България. Твърди се неоснователност на иска поради неосъществяване на фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като не са настъпили вреди за ищеца.
След уточнения от страна на ищеца, исковите претенции са конкретизирани
по периоди, както следва :
1.незаконосъобразно бездействие на ГДИН София чрез длъжностните лица от
администрацията на затвора Белене да осигурят на ищеца стоматологична помощ за
периода м.март 2014-м.май 2014 год., с което ищецът е понесъл остри болки и
страдания от възпаление на зъби, за което се претендира обезщетение в размер на
20 000 лева. Производството по исковата молба по пункт 1 е прекратено с
Определение №1502/05.11.2015 год. и присъединено за съвместно разглеждане с
исковата претенция по административно дело №873/2014 год. на АС-Плевен;
2.в периода 12.02.2014-м.юли 2014 год. от незаконосъобразно бездействие
на ГДИН София чрез длъжностните лица от администрацията на затвора Белене са
допуснали ищецът да претърпи физическо и
психическо насилие от други лишени от свобода, в резултат на което е преживял
психо-емоционален стрес, изпитал е чувство на безнадежност, за което се претендира
обезщетение в размер на 10 000 лева;
3.в периода от 10.10.2013 до датата на подаване на ИМ ГДИН София чрез
длъжностните лица от администрацията на затвора Белене са бездействали, поради
което са нарушили правото му да получи полагащите му се по закон обувки,
одеала, елементарни санитарно-хигиенни условия при ползването на тоалетна в
присъствието на други лишени от свобода, лоши битови условия и пренаселеност в
килията, отнето право на работа, липса на качествена храна, за което претендира
обезщетение в размер на 20 000 лева. С молба вх.№17/05.01.2016 год. ищецът
е направил искане „съдът да изнамери правна възможност да премахне т.3 от
Определение№1502/05.11.2015 год.” В проведеното съдебно заседание на 21.01.2016
год. ищецът и назначеният му служебен защитник изрично са заявили, че оттеглят
исковата молба и по пункт 3, така , както е уточнен в Определение на съда
№1405/16.10.2015 год. На основание
чл.232 от ГПК вр. чл.144 от АПК копие от молба вх.№17/05.01.2016 год. е
изпратена на ответника , за становище по искането за частично прекратяване на
делото, предвид, че същото е направено след първото по делото съдебно
заседание. С Писмо вх.№281/25.01.2016 год. ответникът чрез процесуален представител е изразил
становище, че няма възражение по направеното искане за оттегляне на исковата
молба по пункт 3. С оглед на горното с
Определение №82/25.01.2016 год. на л.323 от делото настоящото административно
дело е прекратено и в частта по пункт
трети от исковата претенция.
Ето защо за разглеждане и произнасяне по административно дело №697/2015
год. е останала исковата молба по пункт две :
претенция за неимуществени вреди
за периода 12.02.2014-м.юли 2014
год. , причинени на ищеца от незаконосъобразно бездействие на ГДИН София чрез
длъжностните лица от администрацията на затвора Белене, които са допуснали
ищецът да претърпи физическо и
психическо насилие от други лишени от свобода, в резултат на което е преживял
психо-емоционален стрес, изпитал е чувство на безнадежност, за което се
претендира обезщетение в размер на 10 000 лева.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат М., назначена за
негов служебен защитник с Определение №1259/24.09.2015 год. на л.39 от делото,
която поддържа подадената искова молба по пункт две, по същество моли да бъде
уважена. В писмени бележки излага подробни съображения. Сочи, че в хода на
делото са събрани две групи доказателства: писмени и гласни, които по безспорен
начин са доказали, че в процесния период М. е претърпял физическо и психическо
насилие от други лишени от свобода лица, което е било доказано с показания на други лишени от свобода, съобщили за нанесения
побой, довел до спукана вежда, от която е текла кръв, следи от физическо
насилие в областта на шията, и пълното
бездействие на администрацията на
затвора Белене. Свидетелите са съобщили за няколко лица-Д. Й. А. и Т. К. Т., които са оказвали
насилие върху лишените от свобода, М. се е опитал да им се противопостави и
затова се е стигнало до акт на насилие. Според показанията на свидетелите администрацията в затвора не се е намесила.
От друга страна назначеният защитник моли да не се взема предвид приложена по
делото прокурорска преписка №865/2014 год. на РП-Левски, тъй като постановения
отказ да се образува наказателно
производство е основан единствено на декларации и обяснения от заинтересовани
лица. Моли съда да не кредитира и заключението на изслушаната експертиза, тъй като е основано на факта, че
в досието на М. няма данни за упражнено физическо и психическо насилие.
Позовава се на разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, според която при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото
здраве на лишените от свобода. Позовава се и на други нормативни актове в тази
насока. Сочи, че по делото няма данни за умишлени бездействия на длъжностните лица от затвора,
довели до целеносачено поставяне на ищеца в неблагоприатни условия, до
унизително отношение, което да е довело до емоционални и физически страдания.
Но счита, че отговорността по чл.1 е обективна. Позовава се на решението по
делото Калашников срещу Русия и И.И. срещу България. В заключение моли съда да
осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума по пункт 2 от ИМ.
В съдебно заседание ищецът също
моли съда да уважи иска по пункт 2. Твърди,
че години наред в системата на затворите има практика, а именно , прокурорът игнорира
затворника, не е минавал прокурор от 1973 г. в Белене да пита дали лишените от
свобода имат някакви проблеми. Моли съда да уважи исковата претенция в пълен
размер.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за неоснователност и недоказаност на предявената искова молба по
т.2, а именно, че с незаконосъобразните действия на ГДИН чрез длъжностни лица
от затвора Белене са допуснали ищецът да претърпи вреди. Представени са
доказателства, че няма постъпили оплаквания, само жалба до Районна прокуратура,
извършена е проверка, приключила с постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство. Сочи, че от това, което е разказал ищецът в съдебно
заседание е видно, че той е отправил исканията си устно, не ги е подал в писмен
вид, нито е поискал писмено помощ от медицинските лица в затвора.
Съдът, като се запозна с твърденията в исковата и в уточняващите молби
и със събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Искът е допустим за разглеждане по същество. Искът за присъждане на обезщетение е предявен от физическо лице- лишено от свобода лице, изтърпяващо
наложеното му наказание в затвора град Белене, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица на държавата (служители на затвора град Белене. Претендира се установяване на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата (служители на
затвора град Белене), които са допуснали ищецът да претърпи физическо и психическо насилие от други
лишени от свобода лица и в този случай (за разлика от претендирани вреди от
административен акт, който следва да е отменен като условие за допустимост на
иска), незаконосъобразността на претендираните бездействия се установява от
съда, пред който е предявен искът за
обезщетението , по аргумент от разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК. Искът е предявен срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” град София, която е юридическо лице към министъра
на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата на
лишаване от свобода, с териториални служби, в т.ч. и затворите съгласно
разпоредбата на чл.12 от ЗИНЗС. Следователно, исковата молба е подадена от лице
с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от
разпоредбата на чл.205 от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението,
дадено с ТР №3/22.04.2004 год. по тълк.дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Искът
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК на
основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и предвид, че твърдените вреди са настъпили за
ищеца в затвора град Белене, на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.7
от ЗОДОВ, делото е подсъдно на Административен съд град Плевен.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан. За да
достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие, да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
В конкретния случай с предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора
- Белене при изпълнение на служебните им задължения, изразяващи се това, че са допуснали
ищецът да претърпи физическо и
психическо насилие от други лишени от свобода в периода 12.02.2014 год.-месец
юли 2014 год., в резултат на което ищецът е преживял психо-емоционален стрес, изпитал е
чувство на безнадежност, за което се претендира обезщетение в размер на
10 000 лева. Следователно , предметът на доказване от страна на ищеца в настоящото производство е бил да се
установи, че :
1.А.К.М. е лице,
лишено от свобода и 2. че изтърпява наказанието си в затвора-Белене; Не се спори
и се установява от справка на л.17 от делото, че ищецът А.К.М. *** на
08.10.2013 год. за изтърпяване на общо определено наказание по чнд №248/2014
год. на РС-Тутракан в размер на 7 години лишаване от свобода. Видно от докладна
записка рег.№5189/01.12.2015 год. на л.184 от делото при постъпването си в
затвора Белене на 08.10.2013 год. М. е
настанен в 3 спално помещение на приемно отделение. Разпределен на 15.10.2015
год. (вероятно се касае за грешка в изписване на годината) в 8 група и настанен
във второ спално помещение на групата. След влизане в сила на присъдата е
преместен в 7 група и настанен в шесто спално помещение.
3. че през периода на изтърпяване на наказанието
му в затвора –Белене други лишени от
свобода лица, също изтърпяващи наказанията си в затвора –Белене са упражнили
физическо и психическо насилие върху ищеца;
Съдът намира, че ищецът не доказа през процесния период
-12.02.2014-месец юли 2014 год. върху него да е упражнявано физическо и
психическо насилие от други лишени от свобода лица.
С оглед установяване на обстоятелството по т.3 по делото по искане на
ищеца са разпитани свидетелите Д.Е.М., Б.Ю.А.
и А. Г. И..
Свидетелят Д.М. , изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ за срок от
4 години в Затвора - Белене, сочи, че е заедно
с ищеца в 7 група. Твърди, че в неговата
килия в 8-а група, края на 2013 г. – есента, зимата, е упражнявано
физическо насилие върху ищеца. Съобщава, че три момчета, които били в килията
на свидетеля – Д. А., Т. Т., Д. Е., са били ищеца. Имало е
побой, душене, защото М. защитава слабите да не ги рекетират. Те го викнали да
им гледа на карти. Достъпът между килиите е свободен, през деня са отключени.
Твърди още, че от администрацията не е имало никой , тримата лишени от свобода
са били и душили М.. След побоя на М. му е бил червен врата от душене, на
веждата имал рана. Сочи, че четири пъти са го били в различно време.Администрацията на затвора е
искала обяснения от лишените от свобода, какво се е случвало. След побоя М. бил
изолиран в наказателна килия, а на тези,
които нанесли побоя, нищо не им направили. Свидетелят съобщава, че е бил
принуден да даде обяснения, че М. е влязъл да краде, защото също е бил бит от Д. и от Т. .
Сочи, че докато е нанасян побой над М., лишен
от свобода е пазил да не дойде някой от
администрацията. Единственото, което администрацията е правела, е да поиска
писмени обяснения. Всички от килията са били извикани и разпитани. Старшините
са били извикани след около 20 минути и едва тогава са разбрали за случилото
се.
Съдът не кредитира с доверие показанията на този свидетел . Според
горните изложени показания на свидетеля М., края на 2013 г. – есента, зимата, е
упражнявано физическо насилие върху ищеца, и то именно от посочените от ищеца три
момчета, които били в килията на свидетеля
и му нанесли побой и душене– Д. А., Т. Т., Д. Е.. Неговите показания са в противоречие с твърденият в
уточнителната искова молба период на упражнено физическо и психическо насилие , а
именно- 12 февруари 2014-месец юли 2014 год. Дори самият ищец в уточнителната си молба на л.51 от делото,
гръб изрично посочва периода на побой и душене от „Даниел, Т. и Е.”- през юли 2014 год.
Така че свидетелските показания не съвпадат с твърденият в ИМ относно периода
на упражнено физическо и психическо насилие върху М. от посочените три лица не само като период, но и като сезон. На второ
място, по повод на образувана в Районна прокуратура –Левски преписка с №865/2014 год., именно по жалба на ищеца във
връзка с нанесения му побой, обяснения е дал
и разпитаният свидетел Д.Е.М.-л.397 от делото. Те са описани в докладна
записка на л.388 от делото от ИСДВР на първа и осма група във връзка със
създадена обстановка на нетърпимост от
страна на лишените от свобода от осма група по повод поведение на л.св. Ю. Н. и А.М.. Писмените
обяснения са депозирани на 28.07.2014
год.-и то именно през месеца, в който ищецът твърди, че е бит от трите лица, но
в сведенията си, наречени жалба, свидетелят не споменава нищо за нанесен над А.М. побой. Единствено се разказва за лице на име Юсмен,
което е питало свидетеля за някакъв тютюн, нанесло е на свидетеля няколко
удара по лицето. Всички тези факти
налагат извод, че показанията на свидетеля М. са неотносими към периода по исковата молба и
не доказват твърдените от ищеца факти.
Свидетелят
А. Г. И. съобщава, че е в
затвора от 2013 г., май-юни месец, една година почти е бил в една килия с ищеца и после ги преместили в отделни килии. Знае, че някъде началото на 2014 г. ищецът е бил
бит , излязъл до умивалнята и видял М.
да излиза със спукана вежда. Не е видял
да го бият, но бил със спукана вежда и кръвта му капела. Имало една група 2-3 млади
момчета, искала цигари от тоя, от оня. Разбрал, че те са го били. Единият бил Т. , имало и
един Д.. От свидетеля също искали цигари. Освен със спукана
вежда, един ден били в килията и се чувал неговият глас. После разбрал, че са
го били. Чувал му се гласа, че го бият. Предполага, че са тези момчета, но не е
видял. Съобщава, че когато М. е викал,
не е видял някой от затвора да се е притекъл на помощ. Около 10 минути е
викал, цялата килия чували. След побоя М. бил
изплашен и зачервен в областта
под брадата и около шията вляво. Съобщава за „втория случай „, че е викал от
килията, но като излизал от умивалника било друг случай. Когато викал, не се
разбирало какво вика, викал от уплаха. Не знаели, че е той, като дошъл в
килията, разбрали.
Съдът намира за неотносими показанията и на този свидетел, като
недоказващи релевантни за отговорността на ответника факти. Според възприятията
му на ищеца е бил нанесен побой два пъти - веднъж в началото на 2014 год.,
когато на ищеца му била спукана вежда и втори път, за който не съобщава
конкретен период. За този втори нанесен побой сочи, че не е възприел
непосредствено побоя, единствено е чул виковете на ищеца и затова е предположил
, че го бият. Предположението му било основано още на факта, че след побоя М.
бил изплашен и зачервен в областта под брадата и около шията вляво.
Съдът не кредитира показанията на А.И. именно защото свидетелят не е бил
очевидец на т.нар. побои и самият факт на чути викове и възприети впоследствие зачервявания не
налага непременно извод за упражнено
върху ищеца физическо и/или психическо насилие над него. Свидетелят не е давал
обяснения и по прокурорската преписка, образувана по жалба на ищеца по повод
нанесения му побой, което е още една индиция, че той не е бил очевидец на твърдяното упражнявано насилие.
Свидетелят Б.Ю.А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора
гр.Белене съобщава, че през 2014 г. бил
заедно с А.. М.януари 2014 г. е докаран
в затвора гр.Белене. Към края на м.януари бил с М. в осма група,
следствената. Имало една групичка,
представяли се като рекетьори, 4-5
човека лишени от свобода- Т., Е. . Сочи, че му били взели един часовник и А. защитавал момчета, които
тези рекетьори нападат. Те го завели в тяхната килия и го били, спукали му веждата и го душели,
целият коридор чул, че го душат и го бият. Чул думите му: „Защо
ме душите?” Били 40-50 човека, които чули. Бил и старшината там, който чул и
видял побоя. Като започнал да вика, надзирателите влезли и изкарали А. от
килията и го вкарали в килията на
свидетеля да си вземе багажа. Веждата му
била в кръв, той си взел багажа и го
вкарали в една зона. След няколко часа
го докарали, била му спукана веждата. Той казал, че са го били 3-4 човека и са
го душили. Бил изплашен, бил целият
в кръв като дошъл да вземе багажа. По-нататък в показанията си съобщава, че старшините били
двама или трима, дошли доста по-късно , не веднага, щом започнали виковете на М..
Твърди, че надзирателите са били на стадиона и когато някой вика отвътре, те
могат да чуят.
Съдът не кредитира с доверие показанията и на този свидетел. На първо
място свидетелят говори за нанесен побой от края на месец януари 2014 год.,
който период е преди периода по исковата молба и преди съобщения от ищеца (месец юли 2014 год.) в молбата на л.51-гръб, и съобщава, че разбиването на веждата на М. и
душенето е причинено на ищеца при един
случай, при един побой от тримата лишени от свобода, сочени за извършители.
Свидетелят съобщава, че те (побойниците) завели ищеца в тяхната килия и го били, спукали му веждата и го душели,
целият коридор чул, че го душат и го бият. Тези негови възприятия
за причинените увреди на М.-душене и разбиване на веждата противоречат на
показанията на горния разпитан свидетел А.И., който съобщава, че разбиването на
веждата и душенето са станали при две различни простъпки, в два различни момента
във времето. И този свидетел – Б.А., не
е давал обяснения по прокурорската преписка, образувана по жалба на ищеца по
повод нанесения му побой, и това обстоятелство, ведно с противоречието между
неговите и тези на свидетеля И. показания сочи на заинтересованост,
пристрастност и недостоверност на показанията му.
В подкрепа на извода на съда, че върху ищеца през процесния период не е
доказано упражняването на физическо и психическо насилие от други лишени от
свобода лица е справката от затвора-Белене, приложена на л.137 от делото. От
същата се установява, че не се съдържа в досието на М. информация във връзка с
упражнено физическо и психическо насилие върху ищеца за периода от 12.02.2014 год. до края на
месец юли 2014 год.
Доказателство в насока, че ищецът не е установил наличието на обстоятелствата по т.3, е приключилата
преписка №865/2014 год. по описа на Районна прокуратура –Левски, образувана по жалба
на ищеца и приобщена на л.376-402 от
делото. По същата са снети обяснения на лишени от свобода лица, в т.ч. на Д. Й. А. и Т. К. Т., които ищецът твърди, че
са му нанесли побой в процесния период, в които същите категорично отричат да
са нанесли побой на М. и са заявили , че именно М. създава интриги и напрежение
в групата, извършва кражби, иска от другите лишени от свобода цигари и кафе и
когато не му бъдат предоставени, пише доноси.
По данни от приложената на л.376-402 прокурорска преписка (справка на
л.379-380), М. е заявил, че му е бил нанесен
побой от л.св. Т. Т. и Д. А., които отричали това да
се е случило. Било снето писмено обяснение от св.Н., когото според обясненията на М. последният е защитавал, но в обясненията си св.Н. е заявил, че М. е интригант и пише жалби, за да
изнудва л.св. По данни от справка още,
ИСДВР на групата Й. Л. на 28.07.2014 год.
идвайки на работа е установил, че М. и Н. са
изолирани в ЗПС и при извършена от Л.
вътрешна проверка е установено, че спрямо двамата лишени от свобода е създадена
обстановка на нетърпимост, породена от поведението им, изразяващо се в обиди,
дразнене, кражби на вещи, физическа саморазправа с други лишени от свобода
лица. Поради влязла в сила присъда М. е преместен в група за рецидивисти, а Н. е наказан за срок от 14 денонощия изолиране в
наказателна килия.
Преписката е приключила с изготвянето на Постановление на РП-гр.Левски
№865/2014 год. , от което се установява следното: Преписката в РП-гр.Левски е образувана по
жалба от лишения от свобода А.К.М., изтърпяващ наказанието си в затвора град
Белене, в която М. се жалвал, че в съдебно заседание в РС град Левски лишени от
свобода обжалвали наложените им наказания от ръководството на затвора Белене и
успели да се запознаят с представените им от съда материали по делото, при
което видели, че М. съдействал на администрацията на затвора. В резултат на
това му бил нанесен побой от други
лишени от свобода лица, но по преписката не била налична медицинска
документация по случая. При проверката били снети обяснения от лишените от
свобода Д.
Й. А. и Т. К. Т., които според М. са му нанесли побой, но те
категорично отрекли това и от своя страна твърдели, че виновен за нарушеното
спокойствие в групата е именно л.св. М., който с поведението си и интригите,
които правил, предизвиквал негодуванието на всички лишени от свобода в групата.
Свидетелят Н., също лишен от свобода, който според М. го
защитавал, посочил, че М. бил интригант и жалбите, които депозирал, били за
изнудване впоследствие на лишените от свобода, срещу които са. На 28.07.2014
год. ИСДВР на групата Й. Л. установил , че лишените от свобода М. и Н. са изолирани в ЗПС. При извършената вътрешно-служебна
проверка се установило, че е създадена обстановка на нетърпимост, породена от
поведението им, изразяващо се в обиди, дразнене, кражби на дребни вещи-цигари,
храна и кафе, както и физическа саморазправа
спрямо други лишени от свобода. Поради
влязла в сила присъда М. е преместен
в група за рецидивисти, а Н. е
наказан за срок от 14 денонощия изолиране в наказателна килия. Бил направен
извод , че липсват достатъчно данни , от които да се направи обосновано
предположение за извършено престъпление от общ характер, поради което с
постановлението е отказано образуването на наказателно производство по
преписката.
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство във
връзка с упражненото върху ищеца насилие не е било обжалвано от М. и е влязло в
сила. Наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от
НПК (л.374-375 от делото), съгласно който текст не
се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деянието
не е извършено или не съставлява престъпление. Ищецът не е обжалвал
постановлението за прекратяване и с влизане в сила на същото то е станало
стабилен акт, установяващ , че деянието не е извършено, респ. че не е
престъпление.
По делото е приложено и друго влязло в сила Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от
20.10.2014 год на РП-град Левски на л.100 от делото, в което се съдържат
следните данни: В подадената жалба до РП М. твърдял, че му била причинена
средна телесна повреда от друг лишен от свобода-Димитър и осъществен опит за
убийство от три лишени от свобода лица-Д. , Т. и Д., които рекетирали
останалите лишени от свобода и издевателствали над отряда-8 група. В хода на
проверката не били събрани данни, от
които да е видно причиняването на каквато и да била телесна повреда на
жалбоподателя. От обясненията Т. Т., Д. А. и Ю. Н.-лишени от свобода и
цитирани в жалбата на М. се установило, че и тримата са отрекли да са нанасяли
телесни повреди на жалбоподателя и го охарактеризирали като личност, склонна да
се възползва безплатно от вещите на останалите-кафе и цигари, а написаното било
плод на желанието му да създава конфликти и интриги. По преписката била
приложена докладна записка от ИСДВР на първа група, в която описвал ситуация,
при която жалбоподателят бил ударен от Д. П. на 08.07.2014 год., по този повод била извършена
съответна проверка и Панайотов бил в процедура по налагане на дисциплинарно
наказание. Не били установени други инциденти, описани в жалбата на М.. С оглед
на това е постановен отказ да ес образува наказателно производство.
Липсата на упражнено физическо и психическо насилие над ищеца се
доказва и от липсата на представени от него доказателства за настъпили някакви
физически или психо-емоционални вреди, удостоверени посредством медицинска
документация.
В този смисъл, в медицинска
справка с вх.№3820/25.08.2015 год. на л.15 от делото се установява, че М. е бил
консултиран с психиатъра на затвора на
04.07.2014 год. по повод оплаквания от нарушение на съня. Назначени му било
лечение, което впоследствие отказал да приема, за което се подписал в здравния
картон. В писмо на л.405 от делото е описано, че за процесния период при
проверка в регистрите не са открити
данни (оплакване) от л.св.М.. Към писмото е приложена медицинска справка
на л.406, където за периода 12.02.2014 год.-м.юли 2014 год. М. е преглеждан в МЦ на 07.03.2014 год. по повод
краста, на 07.05.2014 год. и на 09.07.2014 год. по повод на предстоящо
конвоиране и е бил кл.здрав и на 29.07.2014 год.-кл.здрав; в здравния картон е
отбелязана консултация с психиатър по повод инсомния, назначено му е лечение,
което впоследствие е отказал. В посочения период М. не е бил преглеждан по повод на претърпян побой , поради което не
е регистриран в медицинската документация.
Не на последно по значение място и
съобразно разпоредбата на чл. 97, ал.1,
т.4 от ЗИНЗС, лишените от свобода не могат да упражняват физическо или
психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им,
като на основание чл.100, ал.1 вр. ал.2, т.1 и т.5 от с.з. за дисциплинарно нарушение се
смята неспазване на реда и дисциплината
в помещенията или на работното място, както и неизпълнение на задълженията или
неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. С оглед на тази
разпоредба , по делото не са представени заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания на трите лишени от свобода лица- Д. , Т. и Д., за упражнено физическо или психическо насилие върху ищеца през
процесния период. С единствената приложена по делото заповед за налагане на
дисциплинарно наказание от този период-29.07.2014 год. , приложена на л.387 , е
наложено ДН на л.св. Ю. Н., с оглед създадена спрямо него и спрямо ищеца
обстановка на нетърпимост от страна на останалите лишени от свобода, с оглед
поведение на Н. и М., изразяващо се в обиди, дразнене и кражби на
вещи и физическа саморазправа с други лица.
Всички тези събрани по делото доказателства – свидетелски показания на
разпитаните свидетели, документи по прокурорски преписки и медицинска
документация не доказват упражнено върху
ищеца физическо и психическо насилие от други лишени от свобода лица в периода
12.02.2014 год.-месец юли 2014 год.;
4. На следващо
място следва да бъде доказано, че администрацията на затвора-Белене чрез своите
длъжностни лица, упражняващи надзорно-охранителна дейност върху лишените от
свобода лица незаконосъобразно е бездействала, като е допуснала ищецът да
претърпи физическо и психическо насилие
от други лишени от свобода в периода 12.02.2014 год.-месец юли 2014 год. Твърдените
като незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от затвора-Белене следва
да са извършени във връзка, при и по повод осъществяването от териториалната
служба на ГД "Изпълнение на наказанията" надзорно-охранителната
дейност по чл.
291 от ППЗИНЗС за осъществяване на
постовата служба в местата за лишаване от свобода и работните обекти;
предотвратяване, пресичане и ликвидиране на
опитите на затворниците и на задържаните в арестите лица за извършване
на нарушения и престъпления; осигуряване
реда и дисциплината в местата за
лишаване от свобода; осигуряване
защитата, безопасността и сигурността на затворниците и на задържаните в арестите
лица, на служителите, на водещите разследването по тяхно искане и на
имуществото и др. Предвид, че не е доказано в
настоящото производство упражняването
върху ищеца на физическо и
психическо насилие от други лишени от свобода лица в периода 12.02.2014
год.-месец юли 2014 год, явява се недоказано по своето естество и бездействието
на лицата от надзорно-охранителния състав на затвора-Белене, довело до
допускане упражняването на такова насилие спрямо ищеца от лишени от свобода
лица.
Следващите предпоставки, които следва да са налице, за да се ангажира отговорността на ответника, се
свеждат до установяване на фактите:
5. че ищецът е претърпял вреди от това
незаконосъобразно бездействие, изразяващи се в психо-емоционален стрес и
чувство на безнадежност;
6. че е налице причинна връзка между незаконосъобразното
бездействие и причинените вреди;
7. че тези вреди могат да бъдат оценени на 10
хиляди лева.
Ищецът претендира вреди,
изразяващи се в преживяване на
психо-емоционален стрес, изпитане чувство на безнадежност.
С оглед доказване на твърдените вреди, по делото е изслушана съдебно –
психологична експертиза, от констативно –съобразителната част и от заключението
на която се установява следното: При прегледа от ВЛ на въпроса с какво М.
свързва процесния период по ИМ
–февруари-юли 2014 год., отговорът му не започва с опита за убийство и
упражненото физическо и психическо насилие над него, а отговорът му е визирал
следното: свързва периода с кошмар, когато постъпил в отряда, видял, че се
получават записи на пари от хората и имало една група, която ги рекетирала; М.
като слушал това нещо, се бунтувал, започнал да съдейства на администрацията и
когато казвал на ИСДП какво се случва в отряда, той обещавал на М. да се справи
с тях, но впоследствие разбрал, че те са узнали по някакъв начин , че той е
доносник. ВЛ е посочило, че колкото и М. да е свикнал с по-тежки условия на
живот, не може да се приеме като вероятна хипотеза, че М. при поставен насочен
въпрос за периода месец февруари-месец юли 2014 год. не би започнал отговора си
с изясняване на травмиращо събитие от голяма величина, каквото е опит за
убийство. ВЛ сочи още, че в делото няма данни за психическо насилие над ищеца
във формите на унижение и критика,
доминиране, управление, изолация, игнориране, постоянно нарушаване на лични
граници и др. (л.295). ВЛ пояснява още в експертизата, че при разговора си с
ищеца, М. не е акцентирал върху рязка и
устойчива промяна в поведението си , в съня си, в апетита, в настроението,
които да могат да се приемат за симптоми на психично разстройство вследствие на
изживян стрес. Имал е оплаквания от нарушения в съня, които вероятно са били
хиперболизирани или манипулативни, тъй като е отказал да взема изписаните му
медикаменти. В този аспект ВЛ е пояснило, че не намира категорични
доказателства за упражнено физическо и психическо насилие над М. и за наличие
на постстресови реакции.
По-нататък в експертизата ВЛ посочва, че ако се приеме, че ищецът е
преживял ситуации, в които е имало непосредствена подължителна заплаха за
неговия живот, изпитвал е тревога и страх, би следвало да е в състояние на
посттравматичен стрес, което състояние би продължило от три месеца до няколко
години, а вероятно и повече в условията на затвора. Според ВЛ обичайните
симптоми на това тежко психично разстройство са : постоянно връщащи се спомени
за преживяното, съпроводени с усещане за тревога и страх, възможно и в нощни
кошмари; стремеж към избягване на всичко, което може да напомни за травмиращото
събитие; загуба на интерес към по-ранни любими занятия и дейности; емоционална
депривация; състояние на повишена бдителност-постоянно да очаква нови
опасности; хипер реактивност при всяка опасност; повишена агресивност;
нарушения в концентрацията и паметта; депресивни състояния; нарушения на съня.
Според ВЛ всички тези симптоми биха
имали проявление в насочеността на интеракциите, в поведението и в
емоционално-волевата сфера, те са лесно забележими както от болния, така и от
окръжаващите го, безпроблемно се диагностицират при психиатричен преглед.
Посочено е в експертизата, че по делото има приложена медицинска
документация-медицинска справка за консултация с психиатър от края на периода в
ИМ-04.07.2014 год., където не е отбелязано М. да се е оплаквал от подобни
симптоми, , не е съобщил за настъпили промени в него, които могат да се приемат
за симптоми на стресово разстройство, които да се отчетат като настъпили
изменения в поведението му и
емоционално-волевата сфера, няма данни и за развитие на психосоматични заболявания. С оглед на това
ВЛ е направило извод, че не е имало
съществена промяна в психологическия профил на М., изготвен при постъпването му
в затвора и при прегледа му от психиатъра на 04.07.2014 год. В заключението ВЛ
е посочило, че няма категорични доказателства за упражнено физическо и
психическо насилие над М., у него няма наличие на постстресови реакции.
При разпита си в съдебно заседание ВЛ съобщава, че не е в състояние да установи дали ищецът е
преживял насилие по друг начин, освен чрез интервю. ВЛ задава въпрос с какво ищецът свърза този период и той
започва да му разказва за един кошмар, усещания и някъде в средата на първия
въпрос вмъква две изречения, че е претърпял насилие и после пак се връща на
усещанията. ВЛ сочи, че задава въпроса възможно по общо, дава възможност и съобщава,
че ако ищецът е имал сериозна психотравма , той би следвало да започне цялото си изложение от
там. По данни на ВЛ, след това се вижда от експертизата, че ВЛ задава насочващи
въпроси. Твърди при разпита си в съдебно заседание, че поддържа първоначалния
си извод, че няма доказателства и не е намерил такива за преживяно насилие от
ищеца. Не може да промени мнението си на база свидетелски показания. Поддържа
заключението си така, както е депозирано, а именно, че ищецът се намира в
състояние на очакване. Съобщава още, че въпреки по-големия праг на ищеца на
толерантност към стрес, не би могло да остане дори при него на втори план
заплахата с убийство и няма как да не се появи посттравматичен стрес. А ищецът
е бил на психиатричен преглед в юли 2014
г., където не е имал такива оплаквания пред психиатъра, единствено се е
оплакал, че има нарушения на съня.
ВЛ съобщава при разпита си, че ако ищецът е преживял всичките тези
неща, то той ще бъде в друго състояние. Няма да има положителни усещания, няма
да бъде позитивен, ще иска да избяга от психотравмата, а той е в очакване на
нещо по-позитивно. Ако има психотравми
ще е депресивен, може да има нарушения в съня. Сочи, че не е констатирал
нито в изследването КПВ /кратък психопатологичен въпросник/ или в
диагностичното изследване.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно,
безпристрастно, професионално-изготвено от ВЛ-психолог, основано не само на
данните от медицинската и другата документация или по-скоро липсата на данни в тази
документация, а преди всичко основано на лични възприятия на ВЛ с оглед
проведеното интервю с ищеца. От данните в изготвената експертиза, сочещи на
факта, че отговорите на ищеца при проведеното интервю с ВЛ не започват с опита за убийство и упражненото
физическо и психическо насилие над него, а с други, не толкова житейски значими
неща , се налага извод, че ищецът не счита упражненото върху него през
процесния период насилие за травмиращо
събитие от голяма величина. Съдът възприема като обективен извода на ВЛ за
липса на категорични доказателства за
упражнено физическо и психическо насилие над М. и за наличие на постстресови
реакции, основан върху разговорите с ищеца, непоставящи акцент върху рязка и
устойчива промяна в поведението му , в съня, в апетита, в настроението, които
да могат да се приемат за симптоми на психично разстройство вследствие на
изживян стрес. Доказателство в тази насока е и установеното по делото
обстоятелство, че ищецът отказал да взема изписаните му медикаменти. Съдът
приема за обективни, като основани на липсата на отразени данни в медицинската
документация и на лични наблюдения на ВЛ изводите му за липса на състояние на
посттравматичен стрес у ищеца, именно поради установената липса на обичайните симптоми на тежко психично
разстройство , от каквито симптоми
липсват данни по делото М. да се е оплаквал или да е съобщил за настъпили промени в него, които
могат да се приемат за симптоми на стресово разстройство, да се отчетат като настъпили изменения в
поведението му и емоционално-волевата
сфера. Съдът , въз основа на обективните данни на ВЛ в изготвеното заключение прави извод, че ищецът не е доказал преживяването
на
твърдените от него вреди - психо-емоционален стрес, изпитване чувство на
безнадежност.
Ето защо и при липсата на доказателства за някои елементи от фактическия
състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ-липса на безспорни доказателства за
упражнено физическо и психическо насилие върху ищеца от други лишени от свобода
лица за процесния период, липса на доказателства за настъпили вреди- психо-емоционален
стрес, изпитане чувство на безнадежност, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.К.М., изтърпяващ наказание в затвора- Белене, 7 гр., против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” град София, с който се претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на
10 000 лева, причинени в периода
12.02.2014-м.юли 2014 год. от незаконосъобразно бездействие на ГДИН София чрез
длъжностните лица от администрацията на затвора Белене, които са допуснали ищецът да претърпи физическо и психическо насилие от други
лишени от свобода, в резултат на което е преживял психо-емоционален стрес, изпитал
е чувство на безнадежност.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори с касационна жалба и протест чрез
Административен съд град Плевен пред Върховен административен съд в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: