РЕШЕНИЕ
№ 418
гр.Плевен, 4 Октомври
2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и шестнадесета
година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело №691 по описа на Административен
съд-Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по жалба от И.Д.Х. *** и съдебен адрес ***, против Решение
№17/25.07.2016 год. на Кмета на община Плевен, с което е отказан достъп до
обществена информация, поискана със заявление №РД-44-230-1/22.04.2016 год.
В жалбата се твърди,
че решението е незаконосъобразно, тъй като исканата информация е официална
обществена информация по смисъла на
чл.2, ал.1 във връзка с чл.10 от ЗДОИ и достъпът до нея е свободен.
Сочи, че исканото разрешение за строеж №358/05.11.2015 год. е издадено от
главния архитект на община Плевен и в общината се съхранява цялата строителна
документация, а предоставянето й ще даде възможност на заявителката да си
състави собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти и за
работата на общината като цяло. Счита за неправилен извода на органа, че
информацията може да се предостави само на заинтересованите лица по чл.149 от
ЗУТ и счита, че именно факта, че няма качеството на заинтересовано лице в
производството по издаване на разрешение за строеж, обуславя правото й да търси
информацията по реда на ЗДОИ. Твърди, че е подала сигнал за извършване на
незаконно строителство в имота, за строителство в който са издадени исканите
със заявлението строителни книжа и счита, че като не й се предоставя достъп до
исканата информация, се прикрива незаконно строителство. На това основание
счита, че е налице „надделяващ обществен интерес” по смисъла на чл.37, ал.1,
т.2 от ЗДОИ, тъй като се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт.
Счита за неправилен извода на органа, че ЗУТ е специален по отношение ЗДОИ, тъй
като нормата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ посочва, че достъп до обществена информация
се предоставя по реда на ЗДОИ, в случай, че друг закон не е предвидил специален
ред. Навежда доводи и за противоречие на оспореното решение с
материалноправните разпоредби на закона. Позовава се на нормата на чл.31, ал.4
от ЗДОИ, според който при несъгласие на третото лице да се даде достъп до
свързана с това лице информация, органът я предоставя в обем и по начин да не
се засегнат интересите на третото лице. В случая обаче органът е отказал пълен достъп. На последно място
твърди, че в решението липсват мотиви защо исканата информация не съставлява
надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ. В заключение моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и да признае достъпа на заявителя до
обществена информация.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.М. с
пълномощно на л.29 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли съда да отмени атакуваното решение.
В придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда,
административният орган е взел становище за недопустимост на жалбата като
подадена след изтичане на законоустановения срок за оспорване,
алтернативно - за нейната
неоснователност и недоказаност. Излагат
се подробни съображения в тази насока и
се моли съда да отхвърли подадената
жалба. Ответникът е депозирал и писмени бележки с вх.№3074/19.09.2016 год., в
които моли да бъде потвърдено оспореното решение, като излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание ответникът не се
представлява.
Съдът, като се запозна
с приложените по делото доказателства и с твърденията на страните, намира за
установено следното:
Х. *** заявление с
вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год. на л.14 от делото, с което е поискала достъп до обществена информация, обективирана в
конкретно изброени в заявлението документи.
По заявлението е постановено Решение №11/05.05.2016
год. на Кмета на община Плевен , с което в частта по пункт I е предоставен достъп до копие на хартиен носител на
извадка от план за регулация и застрояване на кв.324 по плана на гр.Плевен и
заповед №РД-15-199/17.07.1995 год. на кмета на община Плевен за одобряване на
частично изменение на застроителния и регулационен план на стр.кв. 324 по плана
на гр.Плевен. В частта по пункт II с горното решение е оставено без разглеждане заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация с вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год., обективирана в
следните документи: писмо №ТСУ и С
94С-3687-1/29.08.2015 год.; конструктивно становище от 29.10.2015 год. в УПИ VI-7648а, кв.324 ИКК 56722.662.449, ведно с всички
части; Разрешение за строеж №358/05.11.2015 год. на главния архитект на община
Плевен; Констативен акт №1/27.01.2015 год.; писмо №ТСУ и С 94И-3634-1/09.02.2016
год., ведно с приложените към него 3 бр. заповеди от 30.11.2015 год. и
04.12.2015 год.
Решение №11/05.05.2016 год. на Кмета на община Плевен
в частта по пункт II е било оспорено с жалба от Х. пред
Административен съд – град Плевен, по която е образувано адм.дело № 442/2016
год., по което е постановено Определение №584/08.06.2016 год. в производство по
реда на чл.197 от АПК, с което е отменено Решение
№11/05.05.2016 год. на Кмета на община Плевен в частта по пункт II, в който е оставено
без разглеждане заявление за
предоставяне на достъп до обществена информация с вх.№РД-44-230-1/22.04.2016
год. и делото е върнато като преписка на Кмета на община Плевен
за произнасяне по същество по подаденото от И.Д.Х. заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация с вх.№РД-44-230-1/22.04.2016 год., обективирана в
следните документи: писмо №ТСУ и С
94С-3687-1/29.08.2015 год.; конструктивно становище от 29.10.2015 год. в УПИ VI-7648а, кв.324 ИКК 56722.662.449, ведно с всички части;
Разрешение за строеж №358/05.11.2015 год. на главния архитект на община Плевен;
Констативен акт №1/27.01.2015 год.; писмо №ТСУ и С 94И-3634-1/09.02.2016 год.,
ведно с приложените към него 3 бр. заповеди от 30.11.2015 год. и 04.12.2015
год. Определението на Административен
съд –град Плевен не е било оспорено от страните , влязло е в законна сила и
преписката е върната на органа за произнасяне с писмо изх.№804/24.06.2016 год., получено в община
Плевен на 28.06.2016 год., видно от писмо на л.42 от адм.дело №442/2016 год.,
приложено към настоящото.
С писмо №РД-44-230-1/06.07.2016 год. кметът на община
Плевен е изискал от С. В. П. писмено
становище в 14 дневен срок дали е съгласна исканата със заявление
№44-230-1/22.04.2016 год. информация във формата на копия на исканите документи
да бъде предоставена на заявителката, тъй като информацията засяга законните
интереси на П.. Писмото е получено от П. на 08.07.2016 год., видно от обратна
разписка на л.17. Същевременно заявителката Х. е уведомена с писмо
№РД-44-230-1/20.07.2016 год., че е поискано съгласието на трето лице, чийто
интереси се засягат с исканата информация, като писмото е получено от Х. на 27.07.2016
год., видно от разписка на л.17 от делото. С писмо №РД-44-230-1/19.07.2016 год.
С. В. П.
е уведомила административния орган, че не желае да бъде предоставен на Х.
достъп до исканата със заявление
№44-230-1/22.04.2016 год. информация.
Постановено е и оспореното в настоящото производство
Решение №17/25.07.2016 год. на Кмета на община Плевен, с което е отказан достъп
до обществена информация, поискана със заявление №РД-44-230-1/22.04.2016 год. Органът
е приел, че исканата информация се съхранява при сезирания орган и съставлява
преписка по издаване на разрешение за строеж, образувана по заявление на С. В. П.. Приел е , че заявителката Х. е подала жалба за извършване на проверка за
незаконно строителство в имота, за строеж в който са издадени исканите
строителни книжа. Органът се е позовал на разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ,
регламентираща кръга на заинтересованите лица в производствата по разрешаване
на строителство и е направил извод, че лицето, сезирало компетентния орган за съществуване на незаконен строеж не е заинтересовано
лице, нито в това производство по
установяване на незаконен строеж, нито в производството по издаване на
разрешение за строеж, а исканите документи от нея са приобщени в
преписките по разрешаване на
строителството и установяване
незаконността на строеж. Направен е извод, че в този случай разпоредбата на
чл.8, т.1 от ЗДОИ не може да се приложи. На второ място органът е приел, че
исканата информация засяга интересите на трето лице-С. В. П., до която е
изпратена молба с искане да изрази писмено съгласие да бъде предоставен достъп
до исканата информация, но последната не е дала такова. Органът приел, че в
случаите на несъгласие на третото лице информацията може да бъде предоставена в
обем и по начин, който да не засегне интересите на третото лице, но тъй като в
случая липсва надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР към
ЗДОИ, достъпът до исканата информация е отказан изцяло.
Решението
е връчено на Х. на 27.07.2016 год., видно от обратна разписка на л.23 от делото,
а жалбата против същото е подадена по пощата с плик с пощенско клеймо от 10.08.2016 год.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването, за което
решението е неблагоприятно, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и чл.60, ал.5 и чл.62, ал.2 от
ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Субектите, задължени да
осигуряват достъп до обществена информация, са посочени в нормата на чл. 3 ЗДОИ, като кметът на общината, в
качеството си на орган на изпълнителната власт в общината (чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация), се явява задължен субект по смисъла на чл.3,
ал.1 от закона, съобразно нормативно определената му компетентност.
Спорът е досежно
характера на исканата информация - е ли тя обществена и ако да - налице ли е
основанието за отказ по чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, в т.ч. налице ли
е изключението на §1, т.6 от същия закон. За да отговори на
този въпрос, съдът съобрази следното:
Законът
за достъп до обществената информация регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал.1 ЗДОИ законодателят е дал
легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът
регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ, правни субекти да я
предоставят. Но ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от
държавните органи, тъй като в неговия чл. 4, ал.1 се определя, че този закон се
прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация.
В настоящия случай няма такъв ред за
предоставяне на информация, тъй като в приложимия нормативен акт - Закона
за устройство на територията (ЗУТ), достъп до информация е предвиден
само за лица, които имат качеството на страна в съответното административно
производство. Само за последните в качеството им на заинтересовани страни по
смисъла на чл. 131 ЗУТ, органите имат задължението да
предоставят съответната информация, като участници в съответното
административно производство по общия принцип на чл. 12, ал.2 от АПК.
Заявителката
Х. с оглед на доказателствата по делото, няма качеството на заинтересована
страна, нито по смисъла на чл. 131 ЗУТ, нито по смисъла на чл.149 от
ЗУТ по отношение на проведеното между третото лице и компетентните органи на общината
административно производство, свързано с издаването на необходими строителни
книжа във връзка със строеж в собствения на това трето лице имот. С оглед на
това ЗУТ е неприложим и не е налице друг ред за достъп до искана информация.
Исканата
информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, защото са налице и
двете визирани в правната норма кумулативни изисквания - свързана е с
обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Липсва легално
определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание
- живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която
е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена
информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само
информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект.
Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа,
защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална
цел.
В случая исканите от заявителката : писмо
№ТСУ и С 94С-3687-1/29.08.2015 год.; конструктивно становище от 29.10.2015 год.
в УПИ VI-7648а, кв.324 ИКК 56722.662.449, ведно с всички части; Разрешение за
строеж №358/05.11.2015 год. на главния архитект на община Плевен; Констативен
акт №1/27.01.2015 год.; писмо №ТСУ и С 94И-3634-1/09.02.2016 год., ведно с
приложените към него 3 бр. заповеди от 30.11.2015 год. и 04.12.2015 год. съставляват
документация във връзка с разрешаване на строителство в имот,
собственост на трето лице (строителни книжа), поради което по своето същество представляват
актове на държавни органи при осъществяване на тяхната компетентност и
съдържащата се в тях и искана информация е безспорно обществена.
За да
произнесе оспорения по настоящото дело отказ, административният
орган се е обосновал с разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ и липсата на
съгласие на собственицата на имота, в който се извършва строителството, да се
предостави информацията на заявителката.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ основание за
отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато достъпът засяга
интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне
на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен
интерес. Безспорно е и се установява от приложеното на л.18 от делото писмо
№РД-44-230-1/19.07.2016 год., че третото лице, до което се отнася и с което е
свързана исканата информация, не е дало своето съгласие за предоставянето и по
реда на ЗДОИ. В разглежданата хипотеза след като исканата информация е
обществена и служебна по смисъла на чл. 2, ал.1 и чл. 11 от ЗДОИ обаче, несъгласието на
засегнатото лице да се предостави информацията не е достатъчно основание за
постановения отказ. Съгласно нормата на чл. 31, ал.4 от ЗДОИ, при отказ на
засегнатото лице, органът следва да предостави информацията в обем и по начин,
който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. От друга
страна, анализът на нормата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ налага извода, че липсата на съгласие на
засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно
основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от
отсъствието на надделяващ обществен интерес. В случая с оглед характера на
исканата информация следва да се приеме, че независимо от отказа на третото лице,
исканата обществена информация следва да бъде предоставена при наличието на
надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез
предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на
задължения субект - Община Плевен. Надделяващ обществен интерес има винаги,
когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в
закона цели.
Презумпцията за съществуването на надделяващ
обществен интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване
на обратното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да
доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Онзи, който твърди
обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Този извод
следва и от разпоредбата на §1, т.5, б."б" и б."в" от ДР на ЗДОИ, която
въвежда презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните
са свързани с улесняване на прозрачността и отчетността на задължените субекти
относно взиманите от тях решения, както и гарантира законосъобразното и
целесъобразно изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3 от ЗДОИ.
Ответникът не е изложил никакви
мотиви, а само голословно без аргументи и съображения е приел, че не е налице
надделяващ обществен интерес. Ето защо мотивът на административния орган, че
такъв интерес не е налице, е необоснован. Поради всичко изложено настоящият
съдебен състав приема, че отказът на административния орган да предостави
исканата информация на посоченото в решението основание е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Отсъствието на мотиви относно липсата на „надделяващ
обществен интерес” прави оспорения акт незаконосъобразен на основание чл. 146, т.2 от АПК, вр. чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, поради което и на
това основание същият подлежи на отмяна. След отмяната на оспореното решение,
преписката следва да се върне на ответника, който да предостави достъп до
исканата обществена информация при спазване разпоредбите на чл.31 и чл.37 от
ЗДОИ.
ОТМЕНЯ
Решение №17/25.07.2016 год. на Кмета на община Плевен, с което е отказан достъп
до обществена информация, поискана със заявление №РД-44-230-1/22.04.2016 год.
от И.Д.Х. *** и съдебен адрес ***.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне с решение, с което да
предостави достъп до исканата информация при съобразяване с мотивите на
настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ
14-дневен срок за произнасяне, считано от получаване на преписката.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.