Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

457 / 25 Октомври 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи   касационен  състав, в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                               КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар:Ц.Д.

        Прокурор:ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 682  по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 540/21.07.2016г., постановено по НАХД № 1473/2016 г. Плевенският  районен съд е потвърдил Електронен фиш серия К № 1155304/2015г. на ОДМВР-Плевен за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Е.И.М. ***, за нарушение на чл. 21,ал. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/  и на осн. чл. 189,ал. 4 във вр. с чл. 182,ал. 2,т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв.

          Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Е.И.М.   с доводи за неговата незаконосъобразност  поради съществени нарушения  на материалния  закон и на съдопроизводствените правила.  Жалбоподателят твърди, че в решението  никъде не е направен коментар на допълнително подадената от него молба, в която е посочил, че не е установено мястото на извършване на нарушението, тъй като в електронния фиш е посочено само мястото, в което е ситуирано  въпросното измервателно средство, което може да бъде установено  със съответната геодезическа експертиза. Непосочване на мястото на извършване на нарушението преценява като  съществено процесуално нарушение, което прави невъзможно правилното  организиране на защитата. На следващо място сочи, че оспореният електронен фиш е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемане на нарушението на 20.06.2015 г. Следвало е фишът да се издаде в срок до 21.12.2015 г., а е получен от  него та 08.06.2016 г.  Моли да бъде отменено  решението на Районния съд и потвърдения с него електронен фиш.

         Ответникът не изразява становище по жалбата.

         Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че решението  на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва  да бъде потвърдено.

          Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

            Разгледана по същество   е неоснователна.

            За да потвърди  електронния фиш районният съд основателно  е приел, че  от фактическа страна са безспорно установени  констатираните във фиша факти, според които на 20.06.2015 г. в 12.33ч. на път ІІ 35 км.22+050, с МПС „ОПЕЛ АСТРА”  с рег. № ОВ ***ВВ, собственост на Е.И.М. е регистрирано  движение със скорост 84 км/ч при ограничение 60 км/ч./превишение на разрешената скорост 24 км/ч/, като нарушението е установено и заснето  с автоматизирано техническо средство № 0651.

         Въз основа на правилно установените факти съдът е направил  законосъобразен извод за извършено от настоящия касатор административно нарушение   и правилно наложено, на осн. чл. 189,ал. 4 , във вр. с чл. 182,ал. 2, т. 3 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 100 лв. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение  за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не  следва да бъдат дословно преповтаряни. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.  Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен  извод за извършено от касатора административно нарушение. Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора. От друга страна, не са налице релевираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила , свързани с твърдения за липса на  доводи в съдебното решение по направеното от него възражение за непосочено място на нарушението, както и за неприложена  изтекла  погасителна давност за съставяне на електронния фиш. Не се споделя оплакването на касатора, че във фиша се съдържа информация за мястото, на което е ситуирано измервателното средство, но не и мястото на извършване на нарушението.  Правилен е изводът на решаващия съд, че електронният фиш съдържа всички задължителни реквизити. Вярно е, че съдът не ги е изброил, но от обобщението следва, че е приел наличието на реквизит- място на нарушението.  В оспорения фиш този реквизит е  налице,  и няма основание да се приеме, че посоченото място- път ІІ 35 км. 22+ 50  е мястото на  разположение на измервателното средство. Практически тези две местоположения почти съвпадат, тъй като  техническото средство измерва скоростта на движещото се МПС незначително преди или след мястото на своето  разположение / в зависимост от това дали заснема насрещно   или обратно движещи се МПС/. В случая обаче, в ЕФ , и съгласно утвърдения образец ясно и разбираемо е посочено:…на 20.06.2016 г., в 12,53 ч. в път ІІ 35 км. 22+ 50  е извършено нарушение за скорост”. Така формулирано описанието  се отнася  за мястото на нарушението, а не за мястото на което е разположено техническото средство.

       Не се  споделят от съда и доводите за  издаден след : „изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок  след заснемане на нарушението”   ЕФ.  Не е ясно кой точно срок има предвид касаторът, но  се предполага, че визира шестмесечния срок по чл. 34,ал. 3 от ЗАНН. В административно-наказателното производство е приложим институтът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК  по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80,ал.1,т. 5 на НК/ в редакцията  ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г./, приложим във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Привръзката към чл. 34 от ЗАНН е неправилна.  В административно-наказателното производство чл. 81,ал. 3 следва да се разглежда във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , както това изрично е посочено и в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС. Съгласно чл. 80,ал.1,т. 5 на НК/ в редакцията  ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г./, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81, ал. 3 е въведена абсолютна погасителна давност, а именно: независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните нарушения, извършени  при действие на новата редакция на чл. 80,ал. 1, т. 5 от НК/какъвто е настоящият случай/,  срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина.  В разглежданата  по делото хипотеза  е  установено, че нарушението е извършено на 20.06.2015г., от която дата е започнал да тече  срокът на абсолютната  погасителна давност, и би изтекъл на 20.12.2019 г. Давностният срок не е бил изтекъл към момента на приключване на устните  състезания пред Районния съд, не  е изтекъл и към настоящия момент. Касаторът  неправилно обвързва   издаването на електронния фиш с чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие                 / съгласно чл. 189,ал. 11 ЗДвП/, не и по форма , съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура  /включително срокове/ за издаване на АУАН и НП, сравнително  подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.  По изложените съображения  настоящият съд намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН/ включително ал. 3/ предвиждаща 6-месечен срок за издаване на НП/ , не намират  приложение  и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба. 

            Предвид изложеното  касационната инстанция счита, че като е потвърдил издадения електронен фиш, първоинстанционният съд е постановил правилно  решение, което следва да бъде оставено в сила.

           Водим от горното съдът

                                                    Р Е Ш И :

           ОСТАВЯ В СИЛА  решение  № 540/21.07.2016г., постановено по НАХД № 1473/2016 г. на Плевенския  районен съд.            

           Решението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.