РЕШЕНИЕ № 569
гр.
Плевен, 22 Декември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 681/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал.2, т. 1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/
вр чл. 82 от Закона за водите /ЗВ/.
Образувано
е по жалба на „София Газ Комерс” ООД с ЕИК 130578630, със седалище в гр. София,
представлявано от управителя И.Х. против Решение № РО-50/14.07.2016 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен, с което е отнето
разрешително за водовземане № 11590703/30.11.2011 г. от подземни води чрез
съществуващи водовземни съоръжения.
Жалбоподателят
иска оспореното решение да бъде отменено като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Счита, че същото не е съобразено с целта на закона, което
само по себе си е основание за неговата отмяна. Моли оспореното решение да бъде
отменено.
Жалбоподателят
е редовно призована за откритото съдебно заседание, се представлява от адв. И.М.
от САК с пълномощно на л. 4 от делото. Счита, че Басейнова дирекция не е
изпълнила задължението си да свери евентуално неприложени от дружеството данни
за дължими суми по отношение на ползваните количества /обем/ вода и по тази начин да
провери каква е дължимата сума от обектива страна. Сочи, че дружеството по
никакъв начин до момента не се е възползвало от издаденото му разрешение за
водовземане, не е ползвало вода от водоизточника и не би могло да извършва
мониторинг. Посочва, че в обекта на дружеството има водомер чиито показатели
показват нула. Сочи още, че са изминали три години и намерението на доверителя
му е било да открие автомивка, но не е ползвал водоизточника и не е реализирал воден
обем, който да заплаща, но дори и да е направил това Басейнова дирекция не е
установила дали тези данни са верни. Твърди, че с поведението си доверителят му
с нищо не е навредил или попречил на целите посочени в чл. 2 от Закона за
водите и не счита, че следва да се прилага тази крайна мярка - отнемане на
разрешителното. Сочи, че дружеството не е ползвало вода, но то не е прекратило
своите планове да открие автомивка, но за целта ще трябва с нова процедура да
си вади разрешително за водовземане. Счита, че доверителят му с нищо не е
нарушил закона, а най-малкото което е трябвало да направи Басейнова дирекция е
трябвало да отправи предупреждение, че предстои такава процедура. Моли да бъде
отменена издадената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът
– Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен, редовно призован,
не се явява, представлява се от юрисконсулт И. М.
с пълномощно на л. 38 от делото. Оспорва изцяло подадената жалба и подадената
допълнителна молба. Счита, че издаденият индивидуален административен акт на
Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” е изцяло законосъобразен и
правилен и следва да бъде потвърден. Сочи, че отнемането на разрешителното не
се ръководи и правата и задълженията не зависят от това дали са изпълнени
субективни или обективни действия от страна на титуляра. Посочва, че разрешителното
за водовземане си е индивидуален административен акт и от момента на влизане в
сила на разрешителното, титулярът е следвало да ползва всички права и да
изпълнява всички произтичащи задължения, които ясно са изброени, както и в
какви срокове и при какви условия да ги осъществява, независимо от това дали е
започнал търговска дейност или не, такса по издаденото разрешително се дължи по
закон и ако има водомер то административният орган е длъжен да го пломбираме,
но такива документи не са постъпвали, но ако няма пломбиран водомер и органът
не е уведомен, таксата е по сумата вписана в самото разрешително. Поддържа
представеното по делото становище и счита, че оспореният акт е правилен и
законосъобразен и моли същият да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства,
намира подадената жалба за неоснователна.
Не е
спорно по делото, че дружеството-жалбоподател е титуляр на разрешително за водовземане №
11590703/30.11.2011 г. на Директора на
БДУВ – Дунавски район, гр. Плевен /л.12
и сл. / и с него са предоставени права на жалбоподателя за ползване на воден
обект – Кватернерен водоносен хоризонт – порови води в Неоген Кватернера –
Софийска долина с код BG
1G00000NQ030. Целта на водоползването е
посочена като други цели. Разрешително е с срок на действие 30.11.2011 г. - 30.11.2017
г. В разрешително са посочени следните
задължения на титуляра – задължение за плащане на такса за водовземане,
задължение за провеждане на собствен мониторинг, като конкретно са посочени
изисквания за местата за мониторинг и неговата програма. В приложение /л. 16 и
сл./ към посоченото разрешително, са поставени подробно множество условия, при
които е разрешено водовземането. При служебна административна проверка от
страна на ответника е установено, че дружеството – титуляр на разрешително не е
подавало никаква информация относно изпълнението на задължителните условия, при
които е разрешено водовземането по посоченото разрешително съответно за 2012
г., 2013 г. 2014 г. и 2015 г. При
установената липса на доказателства за изпълнението на условията по
разрешителното ответникът е издал решение № РО - 50/14.07.2016г. за отнемане на
разрешително за водовземане № 11590703/30.11.2011 от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения с
титуляр София Газ Комерс” ООД с ЕИК 130578630, със седалище в гр. София –
предмет на делото.
Жалбоподателят,
в допълнение към жалбата си /л.26/,
признава, че не е изпълнил сочените в оспореното решение задължителни условия
на разрешителното, но това е по причина, че изобщо не ползва разрешените му
водни обеми, защото не е успял да реализира инвестиционнато си намерение –
изграждане и експлоатация на автомивка. Жалбоподателят счита, че при положение,
че не е ползвал никаква водни количества, няма как да осъществи реално мониторинг,
нито дължи такса. Заявява още, че до края на действието на разрешително може да
успее да реализира инвестиционнато си намерение.
Административното
производство по издаване на оспореното решение е инициирано служебно от
административния орган. Последният не е представил доказателства, че е уведомил
жалбоподателя за започната проверка и предстоящото издаване на индивидуален
административен акт. Съдът е указал на
ответника /определение № 1066/21.10.2016
г., л. 30/, че носи доказателствена
тежест относно установяването на фактическите основания, на които се основава
оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както
и изрично го е задължил да представи цялата преписка по издаване на оспорения
акт. В съдебно заседание, юрисконсулт М.
е посочела, че е представена цялата преписка. С оглед посоченото съдът приема,
че жалбоподателят не е бил уведомен за започната проверка и предстоящо издавена
на неблагоприятен за него индивидуален административен акт.
Оспореното
решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ –
директора на Басейнова дирекция – Дунавски район, на когото по закон са
предоставени правомощия за това. Същото е издадено в изискуемата от закона форма с
изложени фактически основания и след преценка за наличието или
отсъствието на предпоставките по чл.
79а, ал. 1, т. 3 от същия закон, послужили като основание за постановеното
отнемане на разрешителното.
Оспореното
решение е издадено на правно основание чл. 79а, ал. 1, т 3 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба органът по чл.
52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или
ползване на водния обект при наличието на поне едно от изчерпателно посочените
в закона седем условия. За отнемане на разрешителното за ползване на воден
обект е достатъчно наличието дори само на едно от визираните в закона условия.
В настоящия случай жалбоподателят според ответника е нарушил условията на
издаденото му разрешително визирано в т. 3 на ал. 1 от чл. 79а от ЗВ, като не е
монтирал водомери, не е заплащал дължимата такса за водовземане, не е извършвал
мониторинг и не е предоставял информация за резултатите от последния.
Съдът
намира, че ответникът не е установил правилно фактическата обстановка, предвид
възражението на жалбоподателя, че не е ползвал никакви водни обеми, тъй като не
е реализирал инвестиционнато си намерение за изграждане и експлоатация на
автомивка, което възпрепятства изпълнението на тези условия по разрешителното.
На първо място съдът констатира противоречие между издаденото разрешително за
водовземане № 115590703/30.11.2011 г. във връзка с посоченото възражение на
жалбоподателя. В разрешителното за водовземане като обект за водоснабдяване е посочен:
„обект „Търговски комплекс и автомивка“, стопанисван от София газ комерс“ ООД в
УПИ VІІ 118, кв. №2 , местност ж.к. Хаджи Димитър“ р-н Подуяне, гр. София.
Налага се извод, че разрешително е издадено за водоснабдяване на съществуващ
търговски комплекс и автомивка, което е в противоречие с твърденията на
жалбоподателя, че автомивката не е изградена и съответно не е въведена в
експлоатация. Посоченото води до извод, че неуведомяването на жалбоподателя за
започнатото производство по издаване на административния акт е съществено
процесуално нарушение, допуснато в производството по издаване на оспореното
решение. Своевременното възражение на жалбоподателя, че не е изпълнил условията
на разрешителното за водовземане, защото не е реализирал инвестиционната си
намерение, би предизвикало допълнителна проверка, констатации и извод от страна
на ответника. Съдът намира, че при неясното по делото има ли или не изграден и
функциониращ обект на водоснабдяване „Търговски комплекс и автомивка“,
стопанисван от София газ комерс“ ООД в УПИ VІІ 118, кв. №2, местност ж.к. Хаджи
Димитър“ р-н Подуяне, гр. София не може да се прецени правилно ли е приложен
материалния закон. Разпоредбата на чл.
79а, ал. 1, т .3 от ЗВ изисква
неизпълнение на конкретни условия. В случая като такива от ответника са
посочени: не е монтиране водомери, не е заплащане дължимата такса за
водовземане, не е извършване мониторинг и не е предоставяне информация за
резултатите от последния. Всички тези условия могат да бъдат изпълнени само ако
реално се ползват разрешените водни обеми. При липса на каквото и да било
водоползване, няма как да се предприемат действия по измерване на ползваните
водни количества чрез водомери и съответно заплащане на такса за тях, не могат
да бъдат предприети и действия по техния мониторинг. Следователно разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ в конкретния случай е приложима само
при реално осъществено водовземене от титуляра на разрешително, който не е
приложил за съответните водни обеми условията за измерване чрез водомери,
заплащане на такса, извършване на мониторинг и предоставяне на резултатите от
него на ответника. Липсват доказателства, а дори и твърдения в тази връзка от
страна на ответника, поради което съдът намира, че неправилно е приложен
материалния закон и издаденото решение
за отнемане на разрешително за водовземане № 11590703/30.11.2011 г.
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За
пълното съдът следва да посочи, че не използването на правата по разрешителното
е в противоречие с целите на закона и обществения интерес. За периода на
действие на всяко разрешителното за водовземане се блокира ресурс за ефективно
използване от съответния водния обект и когато този ресурс остава неоползотворен
по причина, че целта на водовземането не е постигната се нарушава обществения
интерес и целта на закона. Посоченото не следва да се допуска от титулярите на
разрешителни за водовземане, а органите
по чл. 52, ал.1 от ЗВ могат да санкционират такава неизползване на правата по
разрешителното по друга разпоредба на чл. 79а от ЗВ.
С
оглед посоченото оспореното решение е незаконосъобразно като издадено при
неправилно и непълно установена фактическа обстановка и неправилно приложен
материален закон, поради което решението, предмет делото, следва да бъде
отменено. Производството по издаването на посоченото решение е започнало
служебно, поради което административната преписка не следва да бъде връщана на
административния орган.
Искане
за присаждане на разноски не е направено от нито една от страните по делото,
поради което не се дължи произнасяне за такива.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ РО-50/14.07.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” –
Плевен, с което е отнето разрешително за водовземане № 11590703/30.11.2011 г.
от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения с титуляр „София Газ Комерс” ООД с ЕИК
130578630, със седалище в гр. София.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: