РЕШЕНИЕ № 459

гр. Плевен, 26 Октомври 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 680 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.Й.П. ***, чрез адвокат А.А. ***, срещу решение № 54/17.06.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Левски, постановено по н.а.х.д № 141/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0938-004329/13.10.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с което на П.Й.П. ***, ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ глоба в размер на 50 /петдесет/ лева; на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 /двеста/ лева; на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решене като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Касаторът счита, че неправилно РС е приел, че посоченото от него нарушение – разлика между изписаното като текстова част в обжалваното НП относно отказът да бъде извършена проверка за алкохол с това, което е посочено като квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и изписване на пълния текст посочен в закона, че не е ясно коя от хипотезите, посочени в закона, е нарушена. Сочи, че в случая административно-наказващият орган е посочил реално, че жалбоподателят е извършил нарушение по трите хипотези, което е съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение правото на защита на жалбоподателя. Счита, че същото нарушение – непосочване на конкретната хипотеза, която е нарушена е допуснато и в АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, т.е. в случая е налице порок в АУАН, които не е отстранен от административо-наказващия орган, а точно обратното – допуснат е отново, с което категорично е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Касаторът посочва, че не е съгласен и с решението на РС – Левски по потвърждаване на наложеното наказание по пункт 2 – по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева. Счита, че съдът не е взел предвид тежкото материално и имотно състояние на жалбоподателя. Посочва, че от разпитаните по делото свидетели безспорно е установено, че реално материалното положение на жалбоподателя е тежко, че има отрицателно отношение към извършеното от него нарушение, осъзнал е грешката си, според което РС е следвало да намали наказанието в тази част до минимума предвиден в закона. Моли се да бъде отменено изцяло наложеното наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и да бъде намалено до минимум наложеното наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. А.А.. Поддържа изцяло касационната жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, поради посочените в жалбата причини.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран с оспореното НП, за това че 03.10.2015г. в 00:20 ч. в с. Козар белене на ул. Съединение, като водач на лек автомобил /индивидуализиран/, движейки се в посока центъра на селото е управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер 7510 № 0164 за употреба на алкохол, издаден му е талон за медицинско изследване № 0438416, автомобила не е представен на ГТП към датата и часа на проверката. НП е потвърдено с оспореното решение, като РС-Левски е събрал всички допустими и относими писмени и гласни доказателства, правилно е установил фактическата обстановка и тя съответства на приетата в НП от административно наказващия орган. Изложил е мотиви, защо счита че не са допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране на административно наказателната отговорност на настоящия касатор, както и че материалния закон е издирен и приложен правилно, поради което е потвърдил НП.

Решението е правилно, изложените от решаващия съд мотиви напълно се споделят от настоящия съд, поради което не следва да се преповтарят.

С касационната жалба са направени същите възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и възражение, че е наложено явно несправедливо наказание на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на двеста лева, като съдът не е отчел събраните гласни доказателства за тежкото му материално положение.

При направената проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав установи, че оспореното решение е валидно и допустимо. Материалния закон е издирен и приложен правилно от решаващия съд.

По наведените възражения по касационната жалба съдът намира: правилен е изводът на решаващия съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са възпрепятствали правото му на защита. Описанието на нарушение в АУАН – „като водач на МПС отказва да му бъде извършена проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фаб. №0164 за употреба на алкохол“ е достатъчно ясна и конкретна. Не остава никакво съмнение, за какво деяние е повдигнато обвинение по ЗАНН на лицето. Това описание е повторено в НП. В последното действително при определяне на извършените нарушения са посочени всички хипотези на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което представлява нарушение на процесуалните правила, но в случая както правилно е отбелязал и решаващия съд, то не е съществено, тъй като в обстоятелствената част на НП деянието е описано изключително точно и прецизно, поради което може да се заключи, че лицето е разбрало с кое свое деяние е допуснало нарушение и с коя законова разпоредба е несъвместимо това поведение. Допусната неточност не е възпрепятствала правото на защита на лицето, то ясно е разбрало обвинението.

Относно възражението, че е наложено явно несправедливо наказание на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП, същото е неоснователно. Настоящият състав споделя мотивите изложени от решаващия съд по този въпрос. Същите са правилни и съответстващи на събраните доказателства и материалния закон. Определеното наказание е в предвидените от закона предели и индивидуалният му размер съответства на всички смекчаващи и откачващи вината обстоятелства. Представени доказателства за имотното състояние на касатора не са смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват явна несправедливост на наказанието.

С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователно, а оспореното решение на РС-Левски следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/17.06.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 141 по описа на Районен съд на гр. Левски за 2016 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.