Р Е Ш Е Н И Е

№ 455 / 25 Октомври 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Ц.Д.

Прокурор:ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 674 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 497/08.07.2017г., постановено по НАХД № 1420/2016г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 16-0256-000077/27.04.2016г. на Началник РУП Долна Митрополия към ОДМВР Плевен, с което на Ю.А.М. ***, за нарушение на чл. 139,ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на осн. чл. 179, ал. 3, т. 4, от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 19.04.2016г. , около 15.05 ч. в община Долна Митрополия, на път 3 клас № 3004, до газостанция КАЛИ 2006, посока гр. Тръстеник, като водач на МПС-лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА с рег. VA ***Y /испанска регистрация/ се движи по републикански път без да е заплатил винетна такса и без валиден винетен стикер.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Ю.А.М. с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Счита, че НП е издадено в нарушение на чл. 53 от ЗАНН, тъй като не са отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават, с което не е спазена нормата на чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че съдът не е допуснал искани от него свидетели-очевидци, които е следвало да установят, че колата се е намирала в населено място, в близост до бензиностанция. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление. По същество поддържа жалбата си на изложените в нея основания. Не е сигурен дали е отминал табеланта за край на населеното място, но със сигурност табелата за винетка е след бензиностанцията, до която е бил спрян за проверка. Моли да се отмени решението и наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление, Районният съд е приел, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП е установена по безспорен начин, като е дал вяра на показанията на свидетелите Х. и К. , тъй като са обективни,логични, безпротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал.

Касационният състав споделя този извод. Между страните, както в производството пред Районния съд, така и пред настоящия съд е спорен въпросът за мястото, където е констатирано, че касаторът управлява колата си без да е платил дължимата по закон винетна такса- дали това е станало в границите на населеното място- гр. Долна Митрополия, или извън него, на път от републиканската пътна мрежа. Спорното обстоятелство е съществено с оглед на факта, че винетна такса се дължи само при движение с МПС по републиканските пътища. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, „ републикански пътища” са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.

В НП е отразено, че водачът е управлявал лекия си автомобил на път ТРЕТИ КЛАС в Община Долна Митрополия. От своя страна касаторът твърди, че е управлявал автомобила си в населеното място гр. Долна Митрополия. В §6, т. 49 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „населено място”- това е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответните пътни знаци. От свидетелските показания на Х. и К. се установява, че жалбоподателят е бил спрян и проверен след табелата, обозначаваща края на населеното място, като св. Х. конкретизира, че това е станало на около 200 м. след табелата. Следва да се отбележи, че в обясненията си пред съда жалбоподателят М. не твърди, че е бил спрян преди табелата за край на населеното място / както е приел в мотивите си решаващият съд/. Твърденията му са, че : „…не съм минал табелата, която е на 200 м. зад газостанцията ЗА ВИНЕТКА, която вече я няма…”. Касаторът счита, че е бил неправилно санкциониран, тъй като се е движил по път, който не е обозначен с пътен знак за задължителна винетка, такъв пътен знак е съществувал, но е бил премахнат, и е бил поставен на 200 м. след мястото на проверката от контролните органи. Пред касационния съд не твърди , че е спрян от контролните органи преди табелата за край на населеното място , но е сигурен, че това е станало преди пътния знак за винетка.

Настоящият съд намира, че обстоятелството имало ли е някога такъв пътен знак и той е премахнат, в случая е без съществено значение. Както е посочено по-горе, границите на населеното място са отбелязани с табела за неговото начало и край, и пътищата, които не са включени в тези граници са републикански пътища, за движението с МПС по които се изисква заплащане на винетна такса, независимо дали са налични пътни знаци за това. Знаците, обозначаващи тези граници са коментираните по-горе- това са табели за начало и край на населеното място. Че проверката е извършена след табелата, обозначаваще края на гр. Д.Митрополияа, респ. на път от републиканската мрежа-трети клас, е безспорно установено от разпитаните свидетели и не са налице доказателстгва, установяващи противното.

Съдът не споделя оплакванията на касатора, че от решаващия съд не са допуснати искани от него свидетели, които да установят твърденията му, че колата се е намирала в населеното място. Искане за допускане на такива доказателства не са правени нито с жалбата срещу НП, нито в проведеното открито съдебно заседание, което се установява от протокола и изрично заявеното от жалбоподателя след разпита на допуснатите свидетели, че няма да сочи други доказателства.

При правилно установени факти, Районният съд, в отсъствие на съществени процесуални нарушения е направил законосъобразен извод за извършено от Ю.М. нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и наложено по чл. 179,ал. 3, т. 4 от с.з. наказание. Споделя се изводът за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН с оглед тежестта на извършеното нарушение , но доводът на решаващия съд, че жалбоподателят е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от общ характер не е подкрепен с доказателства. Като краен резултат обаче, изводът е правилен, тъй като не са налице данни нарушението да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, което да го квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93,т. 9 от Наказателния кодекс.

Като е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 497/08.07.2016г., постановено по НАХД № 1420/2016г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.