Решение по Административно дело 672/2016г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 438

гр.Плевен, 21 Октомври 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 672 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 492 от 07.07.2016г., постановено по нахд № 742/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № КГ-1553/01.03.2016 год. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.69, ал.2, т.4 от ЗЕВИ на „Земеделска кооперация за производство и услуги СЛАВЯНИ” с ЕИК 114041257 със седалище и адрес на управление гр.Славяново, ул „Толбухин” №1, представлявана от А.А.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева на основание чл.67, ал.2 от ЗЕВИ за нарушение на чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез юрисконсулт Е. Г., която счита оспореното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да потвърди НП. Сочи, че районен съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства и не е изяснил фактическата обстановка. Твърди, че събраните доказателства са оценявани едностранчиво и избирателно от съда. Сочи, че изпълнителното деяние е посочено точно съгласно нормата на чл.47, ал.2 във връзка с чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ, посочена е датата на извършване на нарушението , която съвпада с датата на проверката. Твърди, че разпоредбата на чл.47 от ЗЕВИ предвижда задължение, което е еднакво по съдържание както за лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход, така и тези, които са крайни разпространители, и тези, които предоставят на пазара горива за дизелови и бензинови двигатели, като те във всички случаи следва да са със съдържание на биогориво в течно гориво. Счита, че обстоятелството, че се ползват за собствени нужди, не е посочено като изключение от задължението горивото да бъде със съдържание на биодизел. Сочи, че кооперацията е предоставила на пазара съответните течни горива, а „предоставяне на пазара” според дефиницията на закона е всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на общността в процеса на търговската дейност срещу заплащане или безплатно. Кооперацията е извършвала именно тази дейност, тъй като е доставяла процесното гориво за потребление или използване, дори и това да е ставало единствено за нейните нужди.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от председателя на кооперацията и от адв.Н., който излага подробни съображения за правилност на изводите на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверка на 07.07.2015г. в обект- ведомствен склад ГСМ, управлявана от „Земеделска кооперация за производство и услуги Славяни“, намиращ се в гр. Славяново, е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели, с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл – 055/07.07.2015г. При проверката е установено, че горивото, доставено в количество 18814л. с нареждане за експедиция №132778/06.07.2015г. и налично количество №25538л. се предоставя на пазара с Декларация за съответствие с №0143/15.06.2015г. издадена от „Лукойл България“ ЕООД, за партида №0143, в количество 3000т. След изпитване на контролната пробата в стационарната Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД „ККТГ”, гр. София, притежаваща сертификат за акредитация на БСА Рег. № 35 –ЛИ/18.10.2013г., валиден до 30.09.2016г., бил изготвен Протокол от изпитване № С- 0205-3/10.07.2015г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД „ККТГ” била извършена експертиза и изготвен Констативен протокол № КП 0500-Б/10.07.2015г., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност, както следва: „Съдържание на метилови естери на мастни киселини /FAME/” -% /VV/. Полученият резултат от изпитването е 0,18% при норма минимум 6,0% - отклонение с 5,82% под минимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 5,98% продуктът не съответства на изискването за съдържание на биодизел в течно гориво. „Биодизел“ е метилов естер, предназначен за употреба чист или в смес с гориво за дизелови двигатели съгласно §1, т.1 „а“ от ДР на ЗЕВИ, вр. с §1, т.3а от ДР от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ /изм. и доп. ДВ бр.88/24.10.2014г./.Направен бил извод, че изпитването на контролната проба е показало несъответствие на предоставяното на пазара течно гориво – гориво за дизелови двигатели по посочения показател с изискванията към него в чл.47, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗЕВИ. След тези констатации бил съставен АУАН № А-035 от 11.09.2015г.

Протоколът от изпитване и констативният протокол, на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК, са връчени на обекта с писмо с изх.№84-01-446/13.07.2015г. и известие за доставяне от 17.07.2015г. С писмо-покана, изх. № 84-00-258/12.08.2015г. „ЗКПУ СЛАВЯНИ”, било поканено да се яви за съставяне и връчване на АУАН, който бил надлежно връчен на дружеството. С писмо с вх.№84-02-128-1/15.09.2015г., дружеството изпратило възражение срещу съставения му акт. Въз основа на АУАН № А-035 от 11.09.2015г. е издадено НП № КГ-1553/01.03.2016г., с което ЗКПУ „Славяни“ е санкционирано за това, че е предоставяло на пазара на 07.07.2015г. течно гориво – гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, за нарушение на чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ.

Съдът приел, че така описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетеля Г. Ц. и приложените писмени доказателства - протоколи, декларации, експертизи, както и всички останали материали по делото. Съдът изложил мотиви, че изпитването на контролната проба от процесното гориво е извършено в акредитирани лаборатории в съответствие с всички изисквания на Българската служба по акредитация и на това основание съставлява годно доказателствено средство.

В хода на съдебното следствие съдът изслушал заключение на съдебно-счетоводна експертиза, проверила счетоводството на ЗКПУ „Славяни и от същата установил, че кооперацията разполага с бензиноколонка, която се намира в склад ГСМ, от която се зареждат единствено машините на кооперацията, с които тя извършва дейността си. Бензиноколонката е свързана с НАП според изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти лице. От прегледаните дневни отчети на фискалното устройство е установено, че за периода от 01.07.2015г. до 30.07.2015г. /месеца в който е извършена проверката/ общо през бензиноколнката е минало /заредено е гориво/ 28 608 литра. В кооперацията във връзка с отчетността на разхода за горива по машини се изготвяли месечни лимитни карти, от които е установено, че през целия месец има разход на гориво съответстващ именно на това количество – 28608 литра/ведно с върнатото гориво съгласно протокол от 15.07.2015г. – 12816литра. Установено е , че кооперацията не е извършвала продажба на горива на клиенти, а е зареждала с гориво собственият си автопарк, който се води като дълготрайни активи в инвентарната книга на ДМА.

С оглед на тези установявания ПРС направил извод, че конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя не са доказани по безспорен и несъмнен начин. За да достигне до този извод, съдът съобразил следното: На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.47 ал.2, вр. чл.47, ал.1 т.2 от ЗЕВИ и наложена санкция на основание чл.67, ал.2 от ЗЕВИ за това, че в качеството си на „краен разпространител” е предоставил на пазара на 07.07.2015г. течно гориво-гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, като при норма минимум 6,0%, резултатът от изпитването на горивото е 0,18%. Съдът съобразил разпоредбата на параграф 1 от ДР на ЗЧАВ вр. параграф 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, според които "краен разпространител" са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът не установил жалбоподателят да е краен разпространител по смисъла на посочените разпоредби. Съдът анализирал приложената към делото декларация от Б. Ц. на длъжност магазинер в ЗКПУ „Славяни“ , и установил, че доставеното гориво за дизелови двигатели на 06.07.2015г. с декларация за съответствие №0143/15.06.2015г. в количество – 18814 литра се използва единствено и само за вътрешно ведомствени цели в селскостопанската техника на ЗКПУ „Славяни“. Същата кредитирал с доверие като съответна на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, от която установил, че кооперацията не е извършвала продажба на горива на клиенти, а е зареждала с гориво собственият си автопарк, който се води като дълготрайни активи в инвентарната книга на ДМА. Съдът съобразил още, че в кооперацията във връзка с отчетността на разхода за горива по машини се изготвят месечни лимитни карти, от които е видно, че през целия месец има разход на гориво , съответстващ именно на това количество – 28608 литра/ведно с върнатото гориво съгласно протокол от 15.07.2015г. – 12816л. Съдът се позовал и на заключението на вещото лице , извършило преглед на дневните отчети на фискалното устройство, като е установило, че за периода от 01.07.2015г. до 30.07.2015г./месеца в който е извършена проверката/общо през бензиноколонката е минало/заредено е гориво/ 28608литра и няма данни кооперацията да е извършвала продажба на горива на клиенти, да е зареждано от МПС. На основание тези констатации ПРС направил извод, че санкционираната кооперация не може да бъде субект на административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.47 ал.2 вр.чл. 47, ал.1, т.2 от Закон за енергията от възобновяемите източници, тъй като не е пускала процесното количество дизеловото гориво на пазара за нуждите на транспорта. Същата се явява „краен потребител” на дизеловото гориво, тъй като го е използвала за лични нужди. С оглед на това, в конкретния случай не би могла да намери приложение санкционна норма на чл.67 ал.2 от ЗЕВИ, която предвижда санкция за краен разпространител, който предоставя на пазара горивата за дизелови и бензинови двигатели. За да направи тези изводи, съдът се позовал на легалната дефиниция на термина ”предлагане на пазара” съобразно разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ, вр. чл. 2 § 1 от Регламент /ЕО/ № 765/2008 на ЕП и Съвета, в която се включва: ”всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или ползване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно”. Направил извод, че по този текст санкция следва да се наложи на търговец, който доставя петролен продукт за дистрибуция, потребление или използване, предназначен за крайна употреба, срещу заплащане или безплатно на българския пазар. От събраните доказателства по делото приел, че не се доказва, че процесното количество дизеловото гориво се е предлагало от страна на кооперацията на пазара и кооперацията да извършва търговска дейност с горива, а основен предмет на дейност на същата е обработка на земеделска земя и производство на земеделска продукция със собствена земеделска техника, като наличието на фискално устройство в кооперацията е свързано с точното отчитане на изразходваното дизелово гориво от земеделските машини на кооперацията. Това дало основание на съда да приеме, че не е безспорно установено извършването на вмененото нарушение и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.67 ал.2 от ЗЕВИ.

На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че вмененото нарушение не е безспорно установено и доказано. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

На жалбоподателят е вменено нарушение на чл. 47, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗЕВИ и е наложена санкция на основание чл. 67, ал.2 ЗЕВИ затова че в качеството си на краен разпространител е предоставил на пазара гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за съдържанието на биогориво в течно гориво, като при норма минимум 6.0% резултатът от изпитването на горивото е 0.18% като отклонението е с 5,82% под минимално допустимата стойност.

В конкретния случай задължението, което според административнонаказващия орган е неизпълнено, е предоставянето от страна на жалбоподателя на пазара на течно гориво такова, което не съдържа минималните процентни обемни биодизел. Административнонаказващият орган е квалифицирал жалбоподателя като краен разпространител по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, която препраща към §1, т.20 от ДР на Закона за чистота на атмосферния въздух, съгласно която крайният разпространител са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. На следващо място, прието е че кооперацията- краен разпространител предоставя на пазара течно гориво, а именно-такова за дизелови двигатели. Предоставяне на пазара на конкретно течно гориво означава доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно - чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.).

В конкретния случай кооперацията е краен получател на доставяното му гориво и не го предоставя на пазара на течно гориво, а го използва изцяло за своите нужди безвъзмедно, без да го предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да извърша сделки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и това обстоятелство безспорно е установено посредством изслушаната пред РС експертиза, базирала заключението си на счетоводните книги, водени от ответника. При това положение правилен е изводът на ПРС, че кооперацията не извършва търговска дейност с горива, основният му предмет на дейност не е препродажба на гориво с цел печалба, предоставяното му гориво е за потребление. В случая при извършване анализ на понятието предоставяне на пазара следва да се има предвид, че същото представлява съвкупност от правоотношения между два или повече правни субекта, при което единият от тях извършва доставка, а другият получава същата. Получателят на стоката е всъщност крайният потребител като в случая кооперацията-ответник по касация има и качеството краен разпространител доколкото зарежда своите МПС от съответна инсталация, но нито извършва доставка на дизелово гориво за дистрибуция, нито доставка за потребление или използване, още по-малко това да е възмездно или безвъзмездно. В тази насока е категорично заключението на вещото лице, че жалбоподателят е краен потребител на дизелово гориво като единствено зарежда своите МПС за извършване на дейността си. При това положение не може да намери приложение санкционната норма на чл. 67, ал.2 ЗЕВИ, която предвижда имуществена санкция за краен разпространител, който предоставя на пазара дизелово гориво. Разпоредбата на чл. 67, ал.2 ЗЕВИ е приложима по отношение на доставчика, който предоставя на пазара съответното течно гориво, като получателят също може да придобие качеството на доставчик, ако извърши препродажба, което в случая не е налице.

Ето защо и деянието, за което е съставен АУАН и е издадено съответното наказателно постановление е несъставомерно. Без да е налице фактът на предоставяне на пазара на дизелово гориво като съвкупност от наличието на точно фиксирани правоотношения, които да изпълват очертаната от законодателя легална дефиниция, не може да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят. В случая административнонаказващият орган /АНО/ не е обследвал факта, че жалбоподателят не предоставя на пазара течно гориво по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета, при което неправилно и незаконосъобразно е приложил и санкционирал кооперацията по чл. 67, ал.2 ЗЕВИ. Крайният разпространител предоставя течно гориво на пазара, когато това бъде доказано, а не само поради качеството си на разпространител, така както е приел АНО. Ето защо не е без значение дали бензиностанцията е вътрешноведомствена или такава, която предоставя горива на пазара така както го изисква чл. 47, ал.2 ЗЕВИ, като съставомерността на деянието и респ. наличието на общественоопасни последици произтичат именно от предоставянето на пазара на дизелово гориво, което не съответства на изискването на чл. 47, ал.1, т.2 ЗЕВИ, какъвто не е настоящият случай.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 492 от 07.07.2016 г., постановено по нахд № 742/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.