О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 895

гр. Плевен, 12.09.2016г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември 2016г. в състав

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 670/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „Флора – 2004” ЕООД – гр. Искър, представлявано от управителя А.М.Т., чрез адв. Д. П. *** срещу Заповед № 250/18.07.2016г. на Кмета на Община Искър, с която на осн. чл. 73 от Наредба № 26 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОС – Искър е отдадена под наем земеделска земя – общинска собственост в землищата на гр. Искър и с. Староселци след проведен публичен търг на 04.07.2016г. като „Флора 2004” ООД – Искър не е допуснато до участие в търга на осн. чл. 65 ал.1, вр. чл. 72 ал.2 от наредбата и тръжните условия, поради това че не е представило документ за регистрация или ЕИК съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с целта на закона. Развива доводи, че неправилно е бил отстранен от участие в търга, тъй като във всички подадени документи е посочил ЕИК в съответствие с чл. 23 от ЗТР и тръжните условия. Претендира разноски.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 24а ал.5 от ЗСПЗЗ.

Материално-правното основание за издаване на процесната заповед на кмета е чл. 73 от местната Наредба № 26 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОС – Искър във вр. с чл. 24а ал.5 от ЗСПЗЗ, към която последния препраща относно условията и реда за отдаване под наем на земеделски земи – общинска собственост. Ето защо следва да се приеме, че заповедта представлява индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ.

Съгласно § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ бр. 39 от 2011г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.

Следва да се изхожда от целта на разпоредбата на §19 ал.1 от ЗИД на АПК и нейното систематично място, а тя е да разтовари ВАС като касационна инстанция от разглеждането на жалби по постановени решения от първоинстанционните административни съдилища с предмет индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и няма връзка с характера на издаваните актове, поради което естеството на акта не е от съществено значение за подсъдността. Разпоредбата определя като подсъдни по реда на АПК на районните съдилища като първа инстанция, съответно на административните съдилища като касационна инстанция всички индивидуални административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ. Противното тълкуване означава изцяло да се игнорира разпоредбата на § 19 ал.1 от ЗИД на АПК и тя де факто да не се прилага от съдилищата, което е в разрез с целта на законодателя и затова е недопустимо.

Настоящият състав счита, че делото не е подсъдно на Административен съд – Плевен като първа инстанция, а на Районен съд – Плевен на основание §19 ал.1 от ЗИД на АПК. И следователно не попада в изключенията от принципа на общата подсъдност, въведен с § 19 ал.1 от ЗИД на АПК, за които изключения само се отнася Тълкувателно постановление № 2/2014г.на ВКС и ВАС в т.10 и т.11.

Т.10 от ТР касае жалби срещу актове на общинския съвет по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ за откриване процедура по отдаване под наем на имоти – земи по ЗСПЗЗ чрез публичен търг, с явно наддаване за сключване на договор за наем със спечелилите участници, защото оспорването е по реда на чл. 45 ал.3-12 от ЗМСМА, произтичащо от естеството и съдържанието на обжалвания акт и автора му, а именно акт на орган на местното самоуправление.

Т.11 от ТР касае жалби срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34 ал.3 от ЗСПЗЗ, препращащ към реда по чл. 65 от ЗОбС, поради което е прието, че също е налице изключение от общата подсъдност, въведена с §19 ал.1 от ЗИД на АПК.

ТР 2/ 2014г. на ВКС и ВАС т.10 касае актовете по чл. 24а от ЗСПЗЗ на органите на местно самоуправление, т.е. решенията на общински съвет за провеждане на търг, но не касае актовете на кмета, който е орган на изпълнителната власт в общината. Затова завършващата процедурата по чл. 24а ал.5 от ЗСПЗЗ заповед, с която са обявени отстранените кандидати и спечелилите участници е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и подлежи на разглеждане от районен съд като първа инстанция на осн. §19 ал.1 от ЗИД на АПК.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт е Районният съд-Плевен, на когото делото следва да се изпрати за разглеждане.

Водим от горното и на осн. чл. 135 ал.2 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 670/2016г. по описа на Административен съд – Плевен.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя и Община Искър – за сведение.

С Ъ Д И Я :