РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3234

гр.Плевен, 12.10.2016 г.

 

Административен съд - гр. Плевен, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

изслуша докладваното от съдия Богданова-Кучева, административно дело № 669 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Х.К.Х. ***, против Общинска служба “Земеделие” /ОСЗ/ – Кнежа, ИРМ Искър, като се иска съдействие за изпълнение на съдебно решение № 46 от 09.02.2016 г., постановено по адм.д. № 836/2015 на Административен съд – Плевен. Сочи се, че въпреки посоченото в съдебното решение, от ОСЗ не е внесено мотивирано предложение в Общински съвет /ОбС/ - Искър.

При извършена служебна проверка и с оглед получените писмени обяснения от Ж. П. К. – началник на ОСЗ Кнежа ИРМ Искър, и от председателя на ОбС-Искър, съдът установи следното:

Със заявление № 694/21.01.1992 г. е поискано да се възстанови собствеността върху земеделски земи, притежавани от Х. П. В., бивш жител ***. По това заявление са постановени решения на Поземлена комисия – Искър /ПК/, както следва: решение № 1Г от 20.09.1999 г., с което са възстановени на наследниците на лицето, съгласно плана за земеразделяне 8 броя ниви; решение № 256Г от 09.11.1999 г., с което по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху 6 броя ливади с обща площ 19,320 дка и е отказано възстановяването собствеността върху 9 броя ливади; Във връзка с решение № 256Г от 09.11.1999 г. е постановено и последващо решение № 2Г от 11.04.2001 г., с което е възстановена в стари реални граници собствеността върху нива с площ 1,816 дка, като в това решение изрично е посочено, че същото допълва и изменя решение № 256Г от 09.11.1999 г. Няма данни тези решения да са оспорвани, поради което е прието, че са влезли в сила.

Още със заявление Вх. № 182/23.10.2012 г. Х. поискал реално възстановяване  на земеделски земи в землището на с. Староселци съгласно Решение № 256Г по преписка вх. № 20694/21.01.1992 г. на Поземлена комисия – Искър.

Впоследствие Х. подал Заявление по образец Вх. № 431/27.11.2014 г. до Общинска служба земеделие – Искър за изготвяне на скици-проект, заснемане и въвеждане на промени в регистъра на имотите за имот № 143066 от 7,984 дка и имот № 144105 – 9,856 дка в землището на с. Староселци. Приложил удостоверение за наследници и Решение № 256Г/09.11.1999 г. на Поземлена комисия – гр. Искър.  

Въз основа на заявлението от 27.11.2014 г. и на основание Решение № 256Г/09.11.1999 г. на ПК – Искър за признато право на собственост  ОСЗ – Кнежа, офис Искър е постановила възстановяване правото на собственост на наследниците на В. на осн. чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ с Решение по Протокол № 30-С-35/27.11.2014 г. върху „нива” от 7.984 дка ІІІ кат. – част от имот № 143066 и „нива” от 9.856 дка ІV кат. – част от имот 144105 в землището на с. Староселци, за които са изготвени скици - проект. Нивите са частна общинска собственост на Община Искър.

ОСЗ – Кнежа, офис Искър е подала искане вх. № 52-01-24/22.12.2014 г. до Кмета на Община Искър за настаняване на наследниците на В. по решение № 256Г/09.11.1999 г. на ПК Искър съгласно чл. 45ж от ППЗСПЗЗ и във връзка с § 27 ал.1 и ал.2 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ  в проектните имоти. Към искането са били приложени цитираното решение на ПК – Искър, скиците-проект и удостоверение за наследници.

Няколко месеца по-късно с молба вх. № 94Х-139-1/20.04.2015г. Х. е поискал от кмета на общината документите за възстановяване на наследствената му земя да бъдат внесени за разглеждане на сесия на общинския съвет.

На заседание от 30.06.2015 г. по т.13 Общински съвет – Искър е приел Решение № 767/30.06.2015 г., с което не е дал съгласие за предоставяне на ОСЗ – Кнежа, офис Искър на земя - частна общинска собственост за настаняване на наследниците на В. в ПИ № 143066 с площ 7.984 дка с начин на трайно ползване „нива”, трета категория в местността „Орманя” и ПИ № 144105 с площ 9.856 дка с начин на трайно ползване „нива”, четвърта категория в местността „През Искъра” в землището на с. Староселци.

Решението е било оспорено от Х. пред настоящия съд, като е било образувано дело № 836/2015 по описа на съда. С решение № 46/09.02.2016 г. съдът е отменил решението на ОбС. Изпратил е преписката на същия за постановяване на ново решение, като  в мотивите си е посочил, че следва да се направи ново мотивирано искане от ОСЗ Кнежа, офис Искър до кмета на общината, доколкото в предложението не е била посочена разпоредбата на §27, ал.2, т.3 от ПЗР ЗСПЗЗ, и не е посочено защо се предлага възстановяване на земеделските земи на друго място. Посочено е, че ОСЗ – Кнежа, офис Искър следва да направи ново мотивирано предложение до ОбС, което да бъде гласувано в първото заседание след постъпването му. Решението е влязло в сила, видно от направеното отбелязване на приложеното по настоящето дело заверено копие.

С писмо от председателя на ОбС-Искър до настоящия съд е посочено, че в деня на получаване на съдебното решение същото е изпратено до ОСЗ-Кнежа, офис Искър, но до настоящия момент в ОбС не е постъпвало мотивирано предложение.

В писмени обяснения от началника на ОСЗ-Кнежа, ИРМ Искър се твърди, че е от компетенцията на съда да направи искане пред ОбС. Твърди, че неправилно е възстановено правото на собственост по отношение на земите, посочени в решение №256Г/09.11.1999 г., като са използвани клетвени декларации. Смята, че с постановеното решение №2Г/11.04.2001 г. е възстановена изцяло земята по решение №256Г/09.11.1999 г., същото е влязло в сила като необжалвано и не са налице предпоставките по §27, ал.2, т.1, 2 или 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Правната норма на чл. 304, ал.1 АПК сочи, че длъжностно лице, което не изпълнява  задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба. Дял Пети от АПК регламентира изпълнението на влезли в сила административни и съдебни актове. Следователно необходимите предпоставки за провеждане на производство по реда на чл. 304-306 от АПК са: 1) Влязъл в сила съдебен акт; 2) Конкретно задължение, вменено на административния орган за изпълнение с влезлия в сила съдебен акт. Това са положителните предпоставки, които следва да са налице, има и една отрицателна предпоставка, 3) да не се касае за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, което да бъде предприето по реда на дял пети от АПК.

В случая са налице двете положителни и липсва отрицателната предпоставка. Налице е влязло в сила съдебно решение № 46/09.02.2016 г., съгласно което ОСЗ следва да направи мотивирано предложение до ОбС. Съдът съобразява, че доколкото е отменен административен акт – решение на ОбС за отказ, съдебното решение съгласно чл.177, ал.1 АПК има действия спрямо всички, включително и спрямо ОСЗ - Кнежа, ИРМ Искър. По тази причина ОСЗ - Кнежа, ИРМ Искър следва да направи предложение до ОбС-Искър. В случая не се касае за действие, предвидено в дял пети от АПК.

Видно от дадените от него лично писмени обяснения, Началникът на ОСЗ-Кнежа, ИРМ Искър смята, че може да не се изпълнява съдебното решение, че установеното от съдебното решение няма значение, и може да приеме, че фактическото и правно положение е напълно различно. Такова отношение към съдебно решение е недопустимо за една правова държава. Съдебните решения подлежат на изпълнение след влизането им в сила, и не могат да се преразглеждат освен в изрично посочените от закона случаи. Не се твърди и не е налице производство по отмяна на влязлото в сила решение. С решение №256Г/09.11.1999 г. на ПК е възстановено правото на собственост върху 19,320 дка земи, като с последващото решение №2Г/11.04.2001 г. в реални граници е възстановено правото върху 1,816 дка от тези земи. Не е възстановено в реални граници правото на собственост върху 17,504 дка земи по това решение на ПК. В последващото решение №2Г/11.04.2001 г. на ПК липсва твърдение или диспозитив, че останалите 17,504 дка не следва да се възстановяват. По тази причина не може да се приеме, че с решение №2Г/11.04.2001 г. на ПК е отказано възстановяването на земи в този размер. Решение №256Г/09.11.1999 г. е влязло в сила, включително и по отношение на административния орган – ОСЗ, и не може да бъде оттегляно или отменяно освен в предвидените в закона случаи. Няма доказателства за производство в този смисъл по отношение на Решение №256Г/09.11.1999 г. на ПК. Със съдебното решение е прието, че в случая са налице предпоставките по §27, ал.2, т. 3, алтернативно по §27, ал.2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като и в двата случая се дължи положително за заявителя /Х./ решение от ОбС, след мотивирано предложение на ОСЗ-Кнежа, офис Искър.

С оглед посоченото направеното искане за налагане на наказание по реда на чл. 304 от АПК е основателно и следва да бъде уважено.

Началникът на ОСЗ-Кнежа, ИРМ Искър - Ж. П. К. следва да бъде глобена с глоба в размер на 200 лева на основание чл.304, ал.1 АПК. Следва да бъде и предупредена, че при ново неизпълнение, и при направено ново искане от Х., глобата е в размер на 500 лева седмично. Под отговорност ще бъдат подведени и останалите членове на ОСЗ-Кнежа, офис Искър, които не са гласували за мотивирано предложение до ОбС-Искър.

Водим от изложените мотиви, председателят на Административен съд – Плевен

 

РАЗПОРЕДИ:

 

НАЛАГА на Ж. П. К. – началник на ОСЗ Кнежа ИРМ Искър глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.304, ал.1 АПК.

Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на настоящия съд в 7-дневен срок от съобщението.

Преписи от разпореждането да се изпратят на заявителя, наказаното лице и ОбС-Искър.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/