РЕШЕНИЕ № 478
гр.
Плевен, 2 Ноември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание
на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 665/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.§49 от ЗИД на КСО.
Образувано
е по жалба на Ц.М.Ц. *** срещу Решение № 2153-14-75/20.07.2016 г. на Директора
на ТП на НОИ – Плавен, с което е отхвърлена жалбата на лицето и е потвърдено
разпореждане № 3/11.04.2016 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” /ПО/.
Жалбоподателят иска оспореното решение да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Посочва, че е лице по чл. 69 от КСО, като на 15.08.2015 г.
е придобил изискуемият по тази разпоредба осигурителен стаж от 27 години, след
което на 12.02.2016 г. е подал документи в ТП на НОИ – Плевен за отпускане на
пенсия. Счита, че тъй като изцяло отговаря на изискванията на §49 от ПРЗ на
ЗИДКСО е следвало датата на окръгляване на 27 години осигурителен стаж да бъде
датата на придобиване на правото му за пенсия. Твърди, че не е спазена
процедурата за отпускане на пенсия, тъй като е получил разпореждане направо с
определения размер на окончателната му пенсия и то считано от 01.01.2016 г., а
не от датата на окръгляване на 27 години осигурителен стаж – 15.08.2015 г.,
като по този начин е възпрепятствано правото му да прехвърли средствата си от
партидата в УПФ във фонд „Пенсии” на ДОО. Моли да бъде отменено изцяло
решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен като счита, че в конкретния случай
за неговото пенсиониране следва да се приложи разпоредбата на §49 от ПРЗ на
ЗИДКСО.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
се от адв. М.М. *** с пълномощно на л. 23 от делото. Счита, че жалбата е
основателна. Посочва, че в шест месечния срок жалбоподателят е подал
заявлението си за отпускане на пенсия, тъй като отговаря на изискванията на §
49 от ПРЗ на ЗИДКСО и в този шест месечен срок е следвало да му бъде уважено
заявлението и пенсията му да е отпусната от датата, в която е навършил 27
години осигурителен стаж. Сочи, че действително е налице нова наредба, която е
в сила от 01.01.2016 г., но в случая спорният период е точно за този шест
месеца. Посочва, че жалбоподателят е спазил разпоредбата на чл. 69 от КСО, той
е спазил шест месечния срок, § 49 също не е отменен. Счита, че същият е спазил
процедурата и че това е правен въпрос.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява
се от юрисконсулт Е.Р. с пълномощно на л. 24 от делото. Моли да бъде оставена без
уважение жалбата на Ц.М.Ц. и да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
Решение № 2153-14-75/20.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Плавен и
потвърденото с него разпореждане № 3/11.04.2016 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”, с което на жалбоподателя е отпусната пенсия по чл. 69, ал. 2 от
КСО считано от 01.01.2016 г. Сочи, че при обжалване на разпореждането пред
административния орган е имало възражения по отношение на размера поради
допълнителното му осигуряване, поради което административният орган се е
произнесъл само по това възражение без да разглежда началната дата. Посочва, че
действително има изменение от 15.08.2015 г. на КСО и това наистина е правен
въпрос, който следва съдът да реши, но счита, че така, както е подадена
жалбата, административният орган се е произнесъл изцяло и моли да бъде оставено
решението в сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО на 12.02.2016 г. /л.л.4-6 от
делото/. В същото лицето е заявило, че към тази дата продължава да работи в
системата на МВР, приложени са документи по опис. Приложена е декларация, че
лицето продължава да се осигурява като лице по чл. 69 от КСО от 15.08.2015 г. до
датата на заявлението /л.7 от делото/. По посоченото заявление е постановено
разпореждане № 3/11.04.2016 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване, като
на заявителя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено
по чл. 69, ал.2 от КСО, при навършване на 53 години и 10 месеца. Признати са му
29 години, 2 месеца и 11 дни осигурителен стаж при І-ва категория труд по чл.
104, ал.4 от КСО и 5 години, един месец и четири дни при трета категория труд.
Осигурителният стаж при първа категория труд е придобит в
структурите на МВР в периода от 17.11.1986 г. до 05.02.2016 г. /удостоверение
на л. 9 от делото/. Така признатият стаж
е превърнат в трета категория, като общо стажът възлиза на 53 години, 9 месеца
и 2 дни. Пенсията е отпусната с начална дата 01.01.2016 г. Разпореждането е
било съобщено на 25.04.2016 г /обратна разписка на л.11, гръб/, а на 21.06.2016
г. е подадена жалбата пред органа. Решението на директора на ТП на НОИ е
връчено на 22.07.2016 г. /л.13, гръб/, а жалбата пред съда е от 03.08.2016 г.,
видно от клеймото на пощенския плик /л.3/.
Жалбоподателят е недоволен именно от определената начална
дата на отпускане на личната му пенсия, според изрично заявеното в съдебното
заседание от 03.10.2016 г.
Ответникът е направил възражение, че въпросът относно
началната дата не е поставен пред него с жалбата на лицето срещу разпореждане №
3/11.04.2016 г. на ръководителя на ПО, по която е постановено оспореното с
жалбата до съда решение № 2153-14-75/20.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ –
Плевен, поради което последният не е произнесъл по него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Оспорваният акт е издаден от компетентен орган - Директорът
на РУСО Плевен в качеството му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл.
117, ал. 3 вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, в предписаната
от закона писмена форма и при спазване реквизитите на съдържанието, като е
спазен едномесечният срок за произнасяне, считано от датата на подаване на
жалбата против първоначалния административен акт. В решението са посочени
подробно фактическите и правни основания за издаването му. Съдът установи
процесуално нарушение при постановяването на акта, а именно че ответникът дължи
произнасяне по законосъобразността и целесъобразността на постановения
административен акт изцяло, включително на основания, които не са посочени в
жалбата. В случая това не е направено. Доколкото в жалбата пред органа е
посочено, че Ц. претендира включване на сумите, натрупани по допълнителния
пенсионен фонд, и “включването” им към пенсията е явно, че се оспорва датата на
отпускане на пенсията, доколкото включването на тези суми се отнася само за
пенсии с начална дата преди 01.01.2016 г. – в този смисъл е разпоредбата на
§51, ал.1 от ЗИДКСО, посочена в оспореното решение. В жалбата пред органа липсват
каквито и да са твърдения, че разпореждането се обжалва частично, поради което
Директорът на ТП на НОИ е бил длъжен да се произнесе по законосъобразността на
разпореждането в цялост, и да прецени изцяло съответствието му със закона.
Решението е в противоречие с материалния закон. Органът не е
съобразил въобще разпоредбата на §49 от ПЗР на ЗИДКСО, липсват каквито е да са
мотиви по отношение приложимостта на тази разпоредба. Съгласно същата (В сила
от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) “Лицата по чл. 69,
които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат
да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно
уволнение или прекратяване на правоотношението.” Въпреки че към влизането в
сила на тази разпоредба на чл.69, ал.2 от КСО не е била изменена /това е
станало едва от 01.01.2016 г./, и е продължавало да се изисква прекратяване на
правоотношението, за да се отпусне пенсия, разпоредбата на §49 се явява
специална и от влизането й в сила - 15.08.2015 г., лицата по чл.69 КСО, които
имат необходимия стаж, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаването
им от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. Видно
от събраните доказателства, необходимият стаж – 27 години, е бил налице към
тази дата, доколкото към 05.02.2016 г. по отношение на Ц. вече е налице стаж 29
г., 2 м. и 18 дни в структурите на МВР, а отделно е налице още 5 г., 1 месец и
4 дни стаж ІІІ категория. По тази причина с изменението на КСО, в сила от
15.08.2015 г., от тази дата жалбоподателят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, доколкото преди това за придобиване право на такава
пенсия се е искало освобождаване от служба, съответно уволнение или
прекратяване на правоотношението, а от тази дата такова прекратяване на
осигурителното правоотношение не се изисква. Съгласно общото правило на чл.94,
ал.1 КСО, “Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата.
Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.” В случая Ц. е подал
заявлението с необходимите документи на 12.02.2016 г., в рамките 6-месечния
срок от придобиване на правото, поради което неправилно е прието, че пенсията следва
да се отпусне от 01.01.2016 г., когато влиза в сила изменението на чл.69, ал.2
КСО.
Съдът отбелязва, че правото на пенсия е придобито на
15.08.2015 г. поради изменение на КСО, а не поради придобиване на тази дата на
правото на пенсия поради натрупване на необходими стаж - 27 години, както твърди
жалбоподателят.
С оглед на изложеното, решението е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, липса на мотиви и при
несъобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Следва
да бъде отменено и потвърденото с него разпореждане. Преписката следва да се
върне на ръководителя на “ПО” за постановяване на ново разпореждане, при
съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 АПК, в този
случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото са събрани
необходимите доказателства, съдът счита, че разпореждането следва да бъде
постановено в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.
Въпреки благоприятния за жалбоподателя изход на делото, не
следва да му се присъждат разноски, доколкото такива не са поискани, нито
заплащането на такива е доказано. На приложеното пълномощно на адвокат /л.23/
не е посочена уговорена и платена сума за процесуално представителство.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173,
ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-14-75/20.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен с което е отхвърлена жалбата на Ц.М.Ц. и е
потвърдено разпореждане № 3/11.04.2016 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 3/11.04.2016 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ-Плевен.
ВРЪЩА
делото като преписка на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане при съобразяване с мотивите на
настоящето решение, в едномесечен срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/