РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Плевен, 26 Октомври
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на единадесети октомври две
хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при секретар М.К. и
с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 659 по
описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на
потребителите /РД на КЗП/, чрез юрисконсулт Д. Л., против
решение № 151/12.06.2016 г. на Районен съд /РС/ гр. Ловеч, постановено по
н.а.х.д. № 984/2015 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2015-034934/25.03.2015
г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия
за защита на потребителите, с което на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ на ЕТ „К.Р.
С касационната
жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че
районния съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните
правила, в следствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано
решение. Счита, че неправилно районния съд е счел, че не е извършено нарушение
на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Сочи, че самата липса на регистър в момента на
проверката съставлява нарушение, тъй като регистър за рекламации трябва да бъде
наличен във всеки един момент на всяко едно от местата, където потребителят
може да предяви рекламация, включително и в търговския обект, и съответно да
бъде предоставен на длъжностните лица, в този смисъл регистър следва да се
поддържа не алтернативно на посочените адреси, а на всеки един от тях. Посочва
още, че след като обектът е работел, то е следвало да се приемат рекламации,
които съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗЗП трябва да се вписват в нарочния за това
регистър. Сочи, че вписването в регистъра трябва да стане в момента на
предявяване на рекламацията, което е невъзможно да се случи в проверения
търговски обект, ако регистърът не се намира на същия адрес. Ролята на
регистъра за рекламации е да се отразяват по поредност предявените рекламации
от всички потребители. Сочи, че представения регистър на предявените рекламации
с дата на завеждане 01.05.2014 г. не доказва наличието му към момента на
мястото на проверката, доколкото не се изисква специална заверка от контролен
орган, удостоверяваща датата на завеждането му и съдържанието му. Счита, че
районният съд не се е съобразил и с указанията, дадени с решение на
Административен съд – Ловеч от 04.11.2015 г. по КАНД № 158/2016 г. Моли
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено НП
като правилно и законосъобразно.
Касаторът е бил редовно
призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – ЕТ „К.Р.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде оставена без
уважение касационната жалба и да бъде потвърдено решението на РС – Ловеч като
правилно и законосъобразно.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С АУАН
2014 №К-034934 от 06.10.2014 г. е констатирано, че при извършена проверка
на 16.09.2014 год. в обект лоби-бар в гр.Летница,
бул. „България” №7, стопанисван от ЕТ „К.Р. 2010” е установено,
че за обекта
има издадено удостоверение за категоризация № 0001/14.07.2014 г. от кмета на
Община Летница за утвърдена категория
„две звезди”, капацитет 22 места. При поискване не е представен регистър на предявените рекламации. Търговецът не е изпълнил задължението си да поддържа регистър
на предявените пред него и упълномощените
от него лица
рекламации, което представлява нарушение на чл.127,
ал.2 във вр. с чл.127,
ал.4 от Закона за защита на
потребителите. По акта жалбоподателят
е направил възражение, че регистърът се
е намирал в офиса и тъй като администраторът
е бил в почивка, не е имало кой
да го даде.
Въз основана на АУАН е издадено и процесното НП, като въз
основа на чл.233, ал.2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева. В НП е посочено, че регистърът е представен при проверката по документи
на 06.10.2014 г.
Първоначално по жалбата срещу НП е образувано дело
503/2015 на РС-Ловеч. С решение №295/27.07.2015 г. същият съд е отменил НП,
като е приел, че регистърът е съществувал, и не е налице нарушение. С решение
№174/04.11.2015 г. по к.а.н.д. №158/2015 на Административен съд-Ловеч решението
на РС е било отменено, като е прието, че РС не е извършил дължимата служебна
проверка за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Поради
несъбиране на доказателства липсват мотиви дали действително се поддържа
регистър на предявените рекламации, от коя дата е, има ли налични вписвания в
същия преди датата на установяване на нарушението. След връщането за ново
разглеждане е образувано дело 984/2015 на РС-Ловеч. С решение №151/12.06.2016
г. по това дело НП е отменено, като е прието, че се потвърждава изложената в АУАН
и в НП фактическа обстановка. НП е издадено от компетентен орган, в предвидения
преклузивен срок, но регистърът е съществувал от 01.05.2014 г., което се
потвърждава от представения в съдебно заседание регистър. По тези причини
липсва нарушение, доколкото нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗП не изисква
регистърът да е в проверявания обект. На това основание съдът е отменил НП.
Доколкото Административен съд – Ловеч не е могъл да сформира състав по
подадената срещу новото решение на РС касационна жалба, делото е изпратено на
настоящия съд с Определение №9468/04.08.2016 г. по адм.д.№8856/2016 на ВАС.
По отношение на наведените в жалбата касационни основания,
настоящият състав на съда намира: Според
чл. 127, ал.2 от
ЗЗП търговецът
е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации.
Съгласно
ал.4 на същата разпоредба приемането на рекламации се
извършва през цялото време в търговския обект, където е закупена стоката или поръчана
услугата, на адреса на управление
на търговеца или на друго
място, посочено от търговеца. Правилно съдът е тълкувал и приложил закона като е приел, че
посоченият регистър може да се
съхранява, както в съответния търговски обект, така и на
адреса на управление на търговеца.
По делото са събрани доказателства,
че в хода на проверката в обекта – снек-бар, такъв регистър не е бил представен,
но е било направено възражение в АУАН, че същият се намира в офиса,
и тъй като администраторът е бил в почивка, не е имало кой да го даде. Същият
регистър е представен при извършена документална проверка, и това надлежно е
отразено в НП. Копие от титулната му страница е приобщено на л.15 от дело
503/2015 на РС-Ловеч. Бил е представен в оригинал и пред РС, видно от протокола
от о.с.з. на 28.01.2016 г., като същият регистър е започнат на 01.05.2014 г.
Този регистър не
е бил оспорен като доказателство по делото. Не се изисква и нарочна удостоверителна регистрация на поддържаните регистри за рекламации
от търговците. Видно е, че адреса на
управление на търговеца и адреса на обекта са
различни и е допустимо на всеки от
тях да се
съхранява регистъра за рекламации. Затова правилно РС е съобразил, че при наличието
на алтернативно задължение такъв регистър да се
съхранява в обекта, по адреса на
управление на търговеца или на
друго място, посочено от търговеца,
където ще се приемат рекламации,
след като към момента на
проверката е разполагал с регистър за рекламациите,
започнат на
01.05.2014 г., дори и да не го
е съхранявал в проверявания
обект, търговецът не е извършил соченото
нарушение на чл. 127, ал.2 от
ЗЗП. Такъв регистър
е съществувал и следователно
потребителите не са били лишени
от гарантираната им по закон
възможност да предявят рекламациите си.