Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 463 / 26 Октомври 2016 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен
състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
Секретар: Ц.Д.
Прокурор: ИВАН ШАРКОВ
Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно
дело № 654 описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
С решение № 27/03.06.2016 г., постановено по НАХД № 79 по описа за 2016 г. Никополският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление № 1396/05.04.2016
г. на Директор на Регионална дирекция по
горите /РДГ/-Ловеч, с което на К.Г.В. ***, на осн. чл.266, ал.1, предложение четвърто
от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева за нарушение на чл.213, ал. 1, пр. четвърто, т. 2 от ЗГ за това, че на
01.09.2015 г. в 21,30 ч. в землището на с. Дъбован, общ. Гулянци транспортира с
лекотоварен автомобил 3 пространствени кубически метра дърва за огрев, без
същите да са придружени с документ,
доказващ законния им произход, и са отнети в
полза на държавата вещите, предмет на нарушението : 3 пр. куб.м. дърва от върба
с пазарна стойност 150 лв. и вещите, послужили за извършване на нарушението: 1
бр. лекотоварен автомобил Фолксваген Транспортер, ЕН *** ВН с пазарна стойност 2000 лв. и един бр. моторен
трион STIHL -1141791/1000В
с пазарна стойност 100 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с
касационна жалба от К.Г. с доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност, немотивираност, както и за издаването му в противоречие с
материалноправните и процесуалните норми. Излага в подробности обстоятелствата , при които са му съставени два АУАН и издадени две наказателни постановления- НП
№ 1395/17.12.2015 г. и впоследствие НП № 1396/05.04.2016г. Описал е действия на на
административнонаказващия орган и прокуратурата
във връзка с отказа да се образува наказателно производство. Твърди още, че е заплатил сумата от 140 лв.
по НП № 1395/2015 г. и „ недоумява”
съгласно кой закон е издадено
впоследствие НП № 1396/05.04.2016г.
Счита, че е недопустимо да бъде санкциониран два пъти за едно и също
деяние. Оспорва и определената цена
на 3 куб.м. дърва-150лв. Навежда доводи
за допуснати нарушения в
административнонаказателното производство: служителите, съставили АУАН не са се
легитимирали, не са го запознали с правата му, не са установили по несъмнен и категоричен начин по какъв начин дървата са се озовали в МПС,
имало ли е зачерквания в АУАН, изправен и работещ ли е верижния трион. Сочи още, че и съдът е допуснал процесуални
нарушения, като е приел за
законосъобразен АУАН в който има зачерквания, неправилно е преценил като
непротиворечиви свидетелските показания и писмените доказателства, които е
представил . Изводите на съда , че
показанията на свидетелите се подкрепяли
от съставения АУАН са
неправилни. Моли да бъде отменено
решението на Районния съд и
потвърденото с него Наказателно постановление и да му бъдат върнати задържаните вещи, описани в разписка. В
допълнителна жалба излага версия за обстоятелствата, при които
дървата са се озовали в лекотоварния автомобил, който е собственост на неговия баща. По същество,
чрез процесуалния си представител адв. Ж.Н. ***
поддържа жалбата на изложените основания, като в представено писмено
становище навежда доводи в 10 пункта.
Счита, че е налице противоречие между
обстоятелствената част в АУАН и НП, тъй като е налице несъответствие на
словесното описание на нарушението /транспортиране на дърва за огрев без същите
да са придружени с документ, доказващ техния произход/ и приложената като нарушена правна норма,в която се
използва изразът „ непридружени от превозен билет”. Твърди, че е нарушен чл.
42,т. 4 от ЗАНН, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, не е индивидуализиран автомобилът, не е посочена възрастта и
местоработата на нарушителя, както и адресите на свидетелите. Счита, че неправилно съдът не е
обсъдил защо не приема приложение на чл. 28. Навежда довод, че в НП не са посочени доказателства, не е посочено
и индивидуализирано МПС, не са посочени доказателства как наказващият орган е
достигнал до извод за виновно поведение
на жалбоподателя, неправилно е приложен чл. 266 от ЗГ, не е ясно защо е
наложено наказание, което 4 пъти
надвишава минималния размер на предвидената глоба, описанието на
отнетите вещи се различава от това при описание на нарушението, не е
ясно как е определена пазарната стойност на автомобила, отново не е индивидуализирано МПС с номер на рама и
двигател, твърди, че последното е собственост на неговия баща, органът не се е легитимирал и не е носил отличителни знаци.
Ответникът не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че
касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена.
Административен съд -
Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
По същество е основателна.
За
да потвърди наказателното постановление Районният съд е приел, че
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП е установена по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства,
като е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Г. Г. и К.. От съвкупната преценка с писмените
доказателства е установил, че на
посочената в АУАН дата , в землището на с. Дъбован, с лекотоварен автомобил „Фолксваген
транспортер” с ДК № ЕН *** ВН , жалбоподателят е
превозвал три пространствени кубически метра върбови дърва за огрев без да
притежава документ за техния произход.
Установените факти не са оспорени от жалбоподателя в нито една от фазите
на административнонаказателното и съдебно производство.
При
така установена фактическа обстановка, решаващият съд е направил извод за
извършено от К.В. нарушение, осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 213,ал. 1, пр. 4,
т. 2 от ЗГ. Направил е още извод за спазена
процедура при провеждането на административнонаказателното производство,
както и мотивиран извод за липсата на
предпоставки за прилагане на чл. 28от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 213,ал.
1,пр. 4 т. 2 от ЗГ, посочен в НП като нарушена правна норма, се забранява
транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет. Нарушението, реализирано с транспортирането
на дървесина, непридружена с документ, доказващ нейния произход, е
регламентирано в чл. 213, ал. 1,пр. 4, т. 3 от ЗГ, с допълнително уточнение, че
се отнася за дървесина от внос.
От съпоставката на
двете норми следва извод за регламентирани две различни административни
нарушения, фактическият състав на които изисква наличие на документи в две
хипотези: при първата хипотеза -
превоз на дървесина, която не е внос, се
изисква точно определен документ- превозен билет; при втората хипотеза- превоз
на дървесина от внос се изисква документ за законния й произход. Още със съставянето на АУАН, и впоследствие
при издаване на НП е извършено
недопустимо смесване на елементите от
двата фактически състава. От една страна, очевидно е ,че не се касае до
дървесина от внос , което поставя случая
в хипотезата на т. 1, от друга страна- като нарушение се сочи неизпълнено
изискване за наличие на документ за законен произход на дървесината, което поставя случая в
хипотезата на т. 3. В крайна сметка, в описанието на нарушението
няма яснота какво точно е нарушено, и какво се изисква.
Основателно е оплакването на касатора, изразено в писменото становище, че
между описанието на нарушението и посочената правна норма не съществува
единство- описан е частично фактическият състав на т. 3, а е посочено, че е
нарушена т.2. Налице е съществено нарушение на процесуалния закон в
административнонаказателното производство, и като не го е отчел и е потвърдил НП, РС е постановил неправилно
решение.
Останалите направени в касационната жалба и в
допълнителното писмено становище оплаквания са
неоснователни и в голямата си част са
неотносими към изводите относно
законосъобразността на НП.
За пълнота съдът
отбелязва, че са неоснователни
наведените в касационната жалба оплаквания, че жалбопоадателят е наказан два пъти, с две
наказателни постановления за едно и също нарушение. От приложената
административна преписка се установява, че освен обжалваното в настоящето
производство НП № 1396/05.04.2016г., по което му е наложено административно
наказание за нарушение по чл. 213ал. 1,пр.
4 т. 2 от ЗГ на В. е наложено наказание
и с НП № 1395 от същата дата за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗГ-
транспортиране на дърва за огрев без
същите да са маркирани с контролна
горска марка. Налице са две самостоятелни административни нарушения, които подлежат
на отделно санкциониране , и за всяко едно от тях нарушителят носи отговорност, която няма пречки да е
реализирана и в отделни наказателни постановления. Също толкова несъстоятелни
са оплакванията в жалбата, че с
обжалваното НП „отново” са отнети вещите, които вече са задържани с разписка за отговорно
пазене. Задържането на вещите на отговорно пазене е с временен характер
и не е тъждествено с отнемането им в
полза на държавата, в който смисъл е наличната разпоредба в обжалваното НП.
Неоснователни са и останалите хаотично
наведени доводи в жалбата, свързани с легитимацията на контролните органи, липсата на
доказателства „ по какъв начин дървата са се озовали в МПС”, имало ли е зачерквания в
акта, носили ли са униформи служителите,
изправен ли е бил моторния верижен трион, прясно ли са били отрязани
дърветата, какъв е вида на среза , кой е натоварил дърветата и др. от този
характер. Всички тези
обстоятелства, при установена по несъмнен начин и неоспорена от
жалбоподателя фактическа обстановка, са
несъществени с оглед ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя. От подобен
характер и неоснователни са и направените в
писменото становище по съществото на спора доводи, с изключение на
това по т. 1 от становището, касаещо несъответствието
на описаното в обстоятелствената част на
НП нарушение с
посочената в същото нарушена правна норма. Както е посочено
по-горе, констатираното
несъответствие се преценява като
съществено процесуално нарушение при
издаване на наказателното постановление, и е основание за неговата отмяна. Като
го е потвърдил Районният съд е постановил несъобразено с материалния закон
решение, което следва да бъде
отменено,както и да бъде отменено наказателното постановление.
Направеното искане за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение, тъй като административните съдилища не присъждат разноски в производствата по
касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела/Т.Р.№ 2/2009г. ВАС,ОСК/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 27/03.06.2016 г., постановено по НАХД № 79 по описа за 2016 г. на Никополския районен съд, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 1396/05.04.2016 г. на Директор на Регионална дирекция по горите
/РДГ/-Ловеч
ОТХВЪРЛЯ
искането на К.Г.В. за присъждане на разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.