Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

463 / 26 Октомври 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД - гр. Плевен, първи касационен  състав, в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар: Ц.Д.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от  съдия Юлия Данева касационно административно дело № 654 описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 27/03.06.2016 г., постановено по НАХД № 79 по  описа за 2016 г. Никополският районен съд  е потвърдил  Наказателно постановление  № 1396/05.04.2016 г.  на Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Ловеч, с което на К.Г.В. ***, на осн. чл.266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.213, ал. 1, пр. четвърто, т. 2 от ЗГ за това, че на 01.09.2015 г. в 21,30 ч. в землището на с. Дъбован, общ. Гулянци транспортира с лекотоварен автомобил 3 пространствени кубически метра дърва за огрев, без същите да са  придружени с документ, доказващ законния им произход, и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението : 3 пр. куб.м. дърва от върба с пазарна стойност 150 лв. и вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. лекотоварен автомобил Фолксваген Транспортер, ЕН *** ВН с пазарна стойност 2000 лв. и един бр. моторен трион STIHL -1141791/1000В  с пазарна стойност 100 лв.  

Така постановеното решение е  обжалвано с касационна жалба от К.Г. с доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност,  немотивираност, както и  за издаването му в противоречие с материалноправните и процесуалните норми. Излага в подробности  обстоятелствата , при които  са му съставени два АУАН  и издадени две наказателни постановления- НП № 1395/17.12.2015 г.  и впоследствие  НП № 1396/05.04.2016г.  Описал е действия на на административнонаказващия орган и  прокуратурата във връзка с отказа да се образува наказателно производство.  Твърди още, че е заплатил сумата от 140 лв. по НП № 1395/2015 г.  и „ недоумява” съгласно кой закон  е издадено впоследствие  НП № 1396/05.04.2016г. Счита, че е недопустимо да бъде санкциониран два пъти за едно и също деяние.  Оспорва и определената цена на  3 куб.м. дърва-150лв. Навежда доводи за  допуснати нарушения в административнонаказателното производство: служителите, съставили АУАН не са се легитимирали, не са го запознали с правата му, не са установили  по несъмнен и категоричен начин по  какъв начин дървата са се озовали в МПС, имало ли е зачерквания в АУАН, изправен и работещ ли е  верижния трион.  Сочи още, че и съдът е допуснал процесуални нарушения, като е приел  за законосъобразен АУАН в който има зачерквания, неправилно е преценил като непротиворечиви свидетелските показания и писмените доказателства, които е представил . Изводите на съда  , че показанията на свидетелите се подкрепяли  от съставения АУАН  са неправилни.  Моли да бъде отменено решението на Районния съд   и потвърденото с него Наказателно постановление и да му бъдат върнати  задържаните вещи, описани в разписка. В допълнителна  жалба  излага версия за обстоятелствата, при които дървата  са се озовали в  лекотоварния автомобил, който е  собственост на неговия баща. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Ж.Н. ***  поддържа жалбата на изложените основания, като в представено писмено становище навежда доводи в 10  пункта. Счита, че е налице противоречие  между обстоятелствената част в АУАН и НП, тъй като е налице несъответствие на словесното описание на нарушението /транспортиране на дърва за огрев без същите да са придружени с документ, доказващ техния произход/ и приложената  като нарушена правна норма,в която се използва изразът „ непридружени от превозен билет”. Твърди, че е нарушен чл. 42,т. 4 от ЗАНН, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е индивидуализиран автомобилът, не е посочена възрастта и местоработата на нарушителя, както и адресите на  свидетелите. Счита, че неправилно съдът не е обсъдил защо не приема приложение на чл. 28. Навежда довод, че  в НП не са посочени доказателства, не е посочено и индивидуализирано МПС, не са посочени доказателства как наказващият орган е достигнал до извод за виновно поведение  на жалбоподателя, неправилно е приложен чл. 266 от ЗГ, не е ясно защо е наложено наказание, което 4 пъти  надвишава минималния размер на предвидената глоба, описанието на отнетите вещи  се различава  от това при описание на нарушението, не е ясно как е определена пазарната стойност на автомобила, отново  не е индивидуализирано МПС с номер на рама и двигател, твърди, че последното е собственост на неговия баща,  органът не се е легитимирал  и не е носил отличителни знаци.

Ответникът не изразява становище.  

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена.

           Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

           По същество е основателна.

           За да потвърди наказателното постановление Районният съд е  приел, че  фактическата обстановка, описана в АУАН и НП е  установена по безспорен начин от събраните по делото  гласни и писмени доказателства, като е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Г. Г. и К.. От съвкупната преценка с писмените доказателства  е установил, че на посочената в АУАН дата , в землището на с. Дъбован, с лекотоварен автомобил „Фолксваген транспортер” с ДК № ЕН *** ВН , жалбоподателят е превозвал три пространствени кубически метра върбови дърва за огрев без да притежава документ за техния произход.    Установените факти не са оспорени от жалбоподателя в нито една от фазите на административнонаказателното и съдебно производство.

         При така установена фактическа обстановка, решаващият съд е направил извод за извършено от  К.В.  нарушение,  осъществил от обективна и субективна страна  състава на чл. 213,ал. 1, пр. 4, т. 2 от ЗГ.  Направил е още извод за   спазена  процедура при провеждането на административнонаказателното производство, както и мотивиран извод за  липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28от ЗАНН.

        Решението е неправилно.

        Съгласно чл. 213,ал. 1,пр. 4 т. 2 от ЗГ, посочен в НП като нарушена правна норма, се забранява транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет.  Нарушението, реализирано с транспортирането на дървесина, непридружена с документ, доказващ нейния произход, е регламентирано в чл. 213, ал. 1,пр. 4, т. 3 от ЗГ, с допълнително уточнение, че се отнася за дървесина от внос.

         От съпоставката на двете  норми следва извод за  регламентирани две различни административни нарушения, фактическият състав на които изисква наличие на документи  в две  хипотези: при първата хипотеза  - превоз на дървесина, която не е внос,  се изисква точно определен документ- превозен билет; при втората хипотеза- превоз на дървесина от внос се изисква документ за законния й произход.  Още със съставянето на АУАН, и впоследствие при издаване на НП е  извършено недопустимо смесване на  елементите от двата фактически състава. От една страна, очевидно е ,че не се касае до дървесина от внос , което  поставя случая в хипотезата на т. 1, от друга страна- като нарушение се сочи неизпълнено изискване за  наличие на документ за  законен произход  на дървесината, което поставя случая в хипотезата на т. 3. В крайна сметка, в описанието на  нарушението  няма яснота  какво  точно е нарушено, и какво се изисква. Основателно е оплакването на касатора, изразено в писменото становище, че между  описанието на нарушението и  посочената правна норма не съществува единство- описан е частично фактическият състав на т. 3, а е посочено, че е нарушена т.2. Налице е съществено нарушение на процесуалния закон в административнонаказателното производство, и  като не го е отчел  и е потвърдил НП, РС е постановил неправилно решение.

         Останалите направени в касационната жалба и в допълнителното писмено становище оплаквания са  неоснователни и в голямата си част са  неотносими към изводите  относно законосъобразността на НП.

       За пълнота съдът отбелязва, че са неоснователни  наведените в касационната жалба оплаквания, че  жалбопоадателят е наказан два пъти, с две наказателни постановления за едно и също нарушение. От приложената административна преписка се установява, че освен обжалваното в настоящето производство НП № 1396/05.04.2016г., по което му е наложено административно наказание  за нарушение по чл. 213ал. 1,пр. 4  т. 2 от ЗГ на В. е наложено наказание и с НП № 1395 от същата дата за извършено нарушение  на чл. 213, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗГ- транспортиране на  дърва за огрев без същите да са  маркирани с контролна горска марка. Налице са две самостоятелни административни нарушения, които подлежат на отделно санкциониране , и за всяко едно от тях нарушителят носи  отговорност, която няма пречки да е реализирана и в отделни наказателни постановления. Също толкова несъстоятелни са  оплакванията в жалбата, че с обжалваното НП „отново”  са отнети  вещите, които вече  са задържани с разписка за отговорно пазене.  Задържането на вещите  на отговорно пазене е с временен характер и  не е тъждествено с отнемането им в полза на  държавата, в който смисъл  е наличната разпоредба в обжалваното НП. Неоснователни са и останалите  хаотично наведени доводи в жалбата,  свързани с  легитимацията на  контролните органи,  липсата на  доказателства „ по какъв начин дървата са се  озовали в МПС”, имало ли е зачерквания в акта, носили ли са униформи служителите,  изправен ли е бил моторния верижен трион, прясно ли са били отрязани дърветата, какъв е вида на среза , кой е натоварил дърветата  и др. от този  характер.  Всички тези обстоятелства, при установена по несъмнен начин и неоспорена от жалбоподателя  фактическа обстановка, са несъществени  с оглед  ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.   От подобен характер и неоснователни са и направените в  писменото становище по съществото на спора доводи, с изключение на това  по т. 1 от становището, касаещо несъответствието на  описаното в обстоятелствената част на НП  нарушение  с  посочената в същото нарушена правна норма. Както е посочено по-горе,  констатираното несъответствие  се преценява като съществено процесуално нарушение   при издаване на наказателното постановление, и е основание за неговата отмяна. Като го е потвърдил  Районният съд  е постановил несъобразено с материалния закон  решение, което следва да бъде отменено,както и да бъде отменено наказателното постановление.

          Направеното искане за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, тъй като административните съдилища  не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни  дела/Т.Р.№ 2/2009г. ВАС,ОСК/.

          Водим от горното съдът

 

                                                       Р Е Ш И :

         

ОТМЕНЯ  решение   27/03.06.2016 г., постановено по НАХД № 79 по  описа за 2016 г. на Никополския районен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 1396/05.04.2016 г.  на Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Ловеч

         ОТХВЪРЛЯ искането на К.Г.В. за присъждане на разноски.

         Решението не подлежи на обжалване.

            

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

                                  2.