Р Е Ш Е Н И Е

№ 556 / 14 Декември 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и трети ноември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 653/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване.

Административното дело е образувано по жалба на Г.С.Х. *** срещу Решение № 2153-14-69/01.07.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 141-00-18-5/07.06.2016г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен, с което на осн. чл. 54ж ал.1 от КСО е изменен размера и периода на отпуснатото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и е определен нов размер - 57.07 лв. дневно, считано от 18.11.2015г. до 17.09.2016г.

Жалбоподателят оспорва размера на отпуснатото парично обезщетение като незаконосъобразен и счита, че неправилно е определен. Сочи, че не е взет предвид целият му осигурителен период и доход в Англия, през който е работил на две места и общият му доход е в по-висок размер.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрк. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата, поддържа доводите, изложени в решението. Сочи, че по последно представените от жалбоподателя документи ще бъде отправено ново запитване до компетентната институция за осигурителния доход на лицето. Моли да се отхвърли жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 25.07.2016г. Жалбата е подадена на 03.08.2016г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Жалбата е редовна и ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Г.С.Х. е подал Заявление Вх. № 141-00-18/04.01.2016г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Посочил е, че последното му трудово правоотношение е във Великобритания и е прекратено, считано от 04.12.2015г., а от 17.11.2015г. е регистриран като безработен в Агенция по заетостта. Попълнил е и заявление по образец за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС, в което е посочил, че е работил от 21.05.2015г. до 15.11.2015г. и от 15.07.2015г. до 04.12.2015г. във Великобритания и посочил адреса на работодателите за всеки от двата периода. Изискана е справка за осигуряването от компетентната институция във Великобритания. Получени са структурирани електронни документи U 002 и U 004, издадени от компетентната осигурителна институция във Великобритания. Според U 002 периода на осигуряване на жалбоподателя е 15.06.2014г. – 26.10.2014г. и 19.05.2015г. – 17.11.2015г. Според U 004 за последния завършен осигурителен период – от 15.07.2015г. до 04.12.2015г. Х. е получавал средно месечен доход в размер на 1465 британски лири. Налице е разминаване в двата документа относно последния осигурителен период. Въпреки това в решението си Директорът на ТП на НОИ – Плевен е изчислил осигурителния доход според официалния валутен курс на БНБ към последния ден в осигуряване – 17.11.2015г., откогато лицето е регистрирано като безработно. 1 британска лира се обменя за 2.78727 лв. Средномесечният осигурителен доход, превърнат в лева е изчислен на 4083.35 лв. Този размер надвишава определения максималния месечен размер на осигурителния доход – 2600 лв., определен в чл. 8 ал.1 т.4 Закона за бюджета на ДОО за 2015г., върху който се дължат осигурителни вноски. Затова размера на дневното парично обезщетение за безработица, който е 60% от среднодневното парично обезщетение за последния осигурителен период е изчислено на база максималния месечен осигурителен доход за страната – 2600 лв. за последния осигурителен период – 19.05.2015г. – 17.11.2015г., който е 12 364.81 лв. : 130 раб. дни = 95.11 лв. ср.дн.възн. Така 60 % от средно дневното възнаграждение - 95.11 лв. определя дневен размер от 57.07 лв. на паричното обезщетение за безработица.

С процесното разпореждане № 141-00-18-5/07.06.2016г. на Ръководителя за осигуряване за безработица на осн. чл. 54а от КСО на жалбоподателя е определено паричното обезщетение за безработица в размер на 57.07 лв. дневно, считано от 18.11.2015г. На 08.06.2016г. Х. подал възражение срещу разпореждането като оспорил изчисления дневен размер на обезщетението, счита, че сумата следва да е по-голяма.

С Решение № 2153-14-69/01.07.2016г. Директорът на ТП на НОИ – Плевен отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането.

Съгласно чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Влязлото в сила разпореждане може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.

Съгласно чл. 17 ал.3 вр. ал.1 т.2 б) от КСО Директорът на ТП на НОИ се произнася по жалби срещу разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, подадени в 14-дневен срок от получаването им.

Процесното разпореждане за изменение е издадено от Е. Р. – гл. експерт по осигуряването, оправомощена със Заповед № 1015-14-103г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен. Решението по оспорването му е издадено от П. Д. – Началник отдел „Административен”, оправомощен съгласно Заповед № 1016-40-691/10.06.2016г. на Управителя на НОИ да замества директора на ТП на НОИ – Плевен, която е отсъствала поради командировка на 01.07.2016г. Процесното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от съответния компетентен орган при условията на делегиране на правомощия и заместване.

Разпореждането и решението са издадени в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания и доказателствата, мотивиращи акта. Спазени са сроковете за обжалване.

Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за безработица се отпуска, въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата в зависимост от датата на прекратяване на осигуряването и спазване на 7-дневния срок за регистрация в Бюро по труда, считано от същата дата. От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението е и основанието за прекратяване на правоотношението съгласно разпоредбата на чл. 54б ал.3 КСО. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до 12 месеца съгласно чл. 54в ал.1 КСО.

В хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за определяне правото на обезщетение и размера на обезщетението за безработица. Не е изяснен периода на осигуряване и осигурителния доход. Налице е разминаване в представените документи относно тези съществени обстоятелства. Така не става ясно кога е прекратено последното трудово правоотношение, на какво основание и съответно от коя дата лицето е регистрирано като безработно – дали на 04.12.2015г. или на 17.11.2015г. и какъв е осигурителния доход на жалбоподателя за последния осигурителен период във Великобритания, който следва да се изчисли към последния ден в осигуряване по курса на БНБ за британската лира. Не е изяснено дали жалбоподателят има най-малко 9 месеца осигурителен стаж през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, както и каква е продължителността на осигурителния му стаж, което е от значение за правото на обезщетение и за периода на изплащането му.

Според чл. 54б КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Затова момента на прекратяване на осигуряването е от значение и при определяне размера на дневното обезщетение, което се изчислява на база осигурителния доход на лицето, ограничен до максималния осигурителен доход съгласно ЗБДОО за съответната година за последните 24 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването.

В рамките на периода, от който следва да се изчисли обезщетението (последните 24 календарни месеца), лицето е било осигурявано в друга държава-членка на ЕС и затова при определяне размера на паричното обезщетение пряко приложение намира разпоредбата на чл. 62 ал.1 и ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. за координация на системите за социално осигуряване, определящ правилата за изчисляване на обезщетенията при безработица при съблюдаване принципа на равно третиране на лицата в съответната държава-членка.

„1.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

2.   Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.”

Затова в конкретния случай от значение за правото на обезщетение е за какъв период лицето е било осигурявано по законодателството на Великобритания, който период следва да се зачете за осигурителен стаж. По отношение на дохода е от значение осигурителния доход на лицето при последната му работа. Заявителят е посочил два периода – от 21.05.2015г. – 15.11.2015г. и 15.07.2015г. – 04.12.2015г., през което време е работил и се е осигурявал при двама работодатели. Периодите частично съвпадат, а в издадените официални документи от компетентната институция има несъответствие относно периода на осигуряване, датата на прекратяване на последното осигурително правоотношение и осигурителния доход за този период. Следва да се изиска справка от компетентната осигурителна институция на Великобритания за осигурителния доход на лицето за посочените осигурителни периоди в рамките на 24 месеца преди прекратяване на последното осигуряване. Максималният доход, от който следва да се определи размера на обезщетението за последния завършен осигурителен период не може да надвишава максималния осигурителен доход за Република България, определен съгласно ЗБДОО за съответната календарна година преди прекратяване на осигуряването. Приложими според регламента са правилата на националното законодателство на компетентната осигурителна институция относно размера на обезщетението и осигурителния доход, от който следва да се определи обезщетението, като се признава осигурителния стаж за времето, през което лицето се е осигурявало в държава-членка на ЕС.

Ето защо дори Х. да се е осигурявал според законодателството на Великобритания върху получавания в тази държава-членка осигурителен доход и по действащите в тази страна правила, който се включва в периода, от който следва да се изчисли обезщетението за безработица според българското законодателство, то при определяне размера на получаваното обезщетение, ще се взема предвид само трудовото възнаграждение/осигурителен доход, получаван по последната му работа по трудово/осигурително правоотношение, но не и получавания доход по предходни завършени осигурителни периоди във Великобритания. Когато доходът за последния завършен осигурителен период във Великобритания в рамките на 24 месеца преди прекратяване на осигуряването надвишава максималния осигурителен доход съгласно националното законодателство на компетентната да отпусне обезщетението институция – в случая ТП на НОИ - Плевен, размера на обезщетението е ограничен и се определя спрямо максималния осигурителен доход съгласно ЗБДОО за съответната година за Р България. Целта на разпоредбата е равно и справедливо третиране на заинтересованите лица спрямо гражданите на съответната държава-членка, което се извежда от параграф 17 от преамбюла на регламента. Затова правоимащите лица, осигурявани по правилата на законодателството на друга държава-членка не могат да получават по-голямо обезщетение от максималното, предвидено по българското законодателство за осигуряваните на територията на страната лица, когато компетентна да отпусне това обезщетение е българската осигурителна институция. На българска територия всички правоимащи лица следва да бъдат равно и справедливо третирани от компетентната осигурителна институция като се подчиняват на еднакви правила. Лицата на територията на РБългария се осигуряват, включително и за безработица върху получаваното възнаграждение или осигурителен доход, като максималния размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски се определя ежегодно със ЗБДОО за всяка календарна година и лицата внасят осигурителни вноски върху максималния размер на осигурителния доход, дори и да получават по-високи доходи. Обезщетението на тези лица при безработица се определя от този максимален размер, а не върху реалните им доходи, което тълкуване следва от разпоредбата на чл. 54б ал.1 КСО. По същия начин съгласно цитирания регламент следва да бъдат третирани и лицата, които са осигурявани в друга държава-членка на ЕС, когато осигурителния им доход за последния завършен период в рамките на 24 месеца от прекратяване на осигуряването надвишава максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.

Като не е изяснил последния осигурителен период и момента и основанието за прекратяване на осигуряването, респективно момента на регистриране на заявителя като безработен, осигурителния доход за периода, от който следва да се определи обезщетението за последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването, осигурителния стаж на заявителя както в България, така и във Великобритания, които са от значение за определяне правото на обезщетение за безработица, размера и периода на изплащането му, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК. Според разпоредбата индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни.

В случая това задължение не е изпълнено от административния орган, издал разпореждането, а Директора на ТП на НОИ – Плевен не е упражнил правомощието си по чл. 117 ал.3 от КСО да върне преписката на органа за изясняване на всички обстоятелства от значение за издаване на разпореждането, поради което решението и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица е незаконосъобразно на осн. чл. 146 т.3 от АПК и следва да се отмени.

На осн. чл. 173 ал.2 от АПК административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-69/01.07.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 141-00-18-5/07.06.2016г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен, с което на осн. чл. 54ж ал.1 от КСО е изменен размера и периода на отпуснатото на Г.С.Х. *** парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и е определен нов размер - 57.07 лв. дневно, считано от 18.11.2015г. до 17.09.2016г.

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :