О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 946

гр. Плевен 19.09. 2016г.

Административен съд – Плевен, II ри състав, в закрито съдебно заседание на 19.09.2016г. в състав:

Председател: Юлия Данева

Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.д. № 652/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х, раздел ІV от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК.

Образувано е по жалба на ЕТ ”С.Б.И.”***, чрез адв. Г.Г. от САК против Решение № 2153-14-71/12.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 66/23.01.2015 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ-Плевен. С последното, на осн. чл. 60, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ , декларираната злополука вх. № 66/12.11.2014 г. на ТП на НОИ-Плевен от осигурителя ЕТ”С.И.”, станала със С. П. И. на 16.10.2014 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. На първо място счита, че обжалваният акт е немотивиран, тъй като в него не са посочени фактически и правни основания за издаването му. На второ място го счита за незаконосъобразен, тъй като от съдържанието му не могат да се изведат ясни и категорични изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да го издаде. Позовава се на ТР № 4/22.04.2004г. на ВАС. На трето място счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като пред органа е бил представен препис от Присъда № 10/16.03.2016 г. по НОХД № 51/2016 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с която лицето О. И. Б. е признат за виновен в това, че на 16.10.2014 г. е причинил смъртта на С. П. И.. Навежда довод, че това е ново обстоятелство от съществено значение, обосноваващо необходимост от възобновяване на административното производство. Твърди, че присъдата е в кръга на изброените в чл. 99,ал. 2 от АПК обстоятелства и следва да се приеме като доказателство за такива, тъй като обективираната в нея виновност на трето лице за смъртта на пострадалия води до различно тълкуване и до различни изводи относно ангажиране отговорността на осигурителя. Счита още, че неправилно административният орган се е позовал на подадената декларация за трудова злополука, която представлява частен свидетелстващ документ и няма обвързваща административния орган доказателствена сила. Моли да бъде отменено решението с присъждане на разноски.

Ответната страна не изразява становище по подадената жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по приложената административна преписка, Административен съд Плевен констатира следното:

Производството пред административния орган е образувано по подадена от ЕТ”С.Б.И.”***, чрез адв. Г.Г. от САК молба за възобновяване на административното производство по издаване на Разпореждане № 66/23.01.2015 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ-Плевен, с което, на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука вх. № 66/12.11.2014 г. на ТП на НОИ-Плевен от осигурителя ЕТ”С.И.”, станала със С. П. И. на 16.10.2014 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.Към молбата е приложен заверен препис от Присъда № 10/16.03.2016 г. по НОХД № 51/2016 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с която лицето О. И. Б. е признат за виновен в това, че на 16.10.2014 г. е причинил смъртта на С. П. И., както и заверен препис от мотивите към присъдата.

С Решение № 2153-14-71/12.07.2016 г. Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен , на осн. чл. 100 от АПК, във вр. с чл. 99,ал. 2 от АПК е отказал да възобнови административното производство по издаване на Разпореждане № 66/23.01.2015 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ-Плевен. За да постанови отказа, административният орган е приел, че представената присъда представлява ново доказателство, тъй като не е съществувала към момента на постановяване на разпореждането и не е била известна на страните в производството. Приел е също така, че искането за възобновяване е направено от надлежна страна, участвала в производството и в сроковете по чл. 102, ал. 2 от АПК, но това не е счел за достатъчно за постановяване на решение за възобновяване на производството. Позовал се е на разпоредбата на чл. 99,т. 2 от АПК , като е приел, че под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, те трябва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, и да са толкова значими и от такова естество, че да се отразят върху диспозитива на административния акт и до формиране на различен от приетия правен резултат. В конкретния случай е приел, че в новопредставените доказателства – присъда и мотиви, е описана фактическа обстановка, при която е станала злополуката и не се сочат нови факти и обстоятелства, които да не са били известни на административния орган. Приел е, че наличието на присъда , с която трето лице е признато за виновно в причиняване на смъртта на И. не е от съществено значение, тъй като не би обосновало друг правен резултат , различен от приетия в оспореното разпореждане,което е правилно и законосъобразно. Поради това е отказал възобновяване на административното производство.

При тези данни съдът стигна до следните изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл. 197 от АПК във вр. с чл. 103,ал. 3 от АПК 14-дневен срок за оспорване на акт с такъв характер..

Разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното решение поради това, че същото е немотивирано. Съдът не констатира такива нарушения, и установи ,че административният орган е изложил фактически и правни основания за издаване на акта, съобразно изискванията на чл.59,ал. 2, т.4 от АПК.

Между страните е налице спор за съществуването на предпоставки по чл. 99, т.2 от АПК за възобновяване на производството по издаване на Разпореждане № 66/23.01.2015 г., и по-конкретно- съставлява ли приложената към молбата за възобновяване присъда ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което да е от съществено значение за издаване на акта и което при решаване на въпроса от административтния орган не е могло да бъде известно на страната.

В обжалваното решение административният орган основателно е приел, че приложената от молителя присъда не е могла да бъде взета предвид при решаване на въпроса, тъй като към момента на издаване на разпореждането присъдата не е била влязла в сила. В този смисъл, същата , като юридически факт е ново обстоятелство по смисъла на чл. 99,т. 2 от АПК и настоящият съд споделя този извод на административния орган.

Чл. 99, т. 2 от АПК регламентира правната възможност и задължение за възобновяване на производството при откриване на нови факти и обстоятелства, но същевременно, в производството по допускането на такова възобновяване оправомощава органа, който следва да възобнови производството/ в случая- административният орган/ да прецени дали тези нови обстоятелства или писмени доказателства са от съществено значение за издаване на акта. Т.е., още в производството по чл. 99, органът има право на преценка/ когато искането за възобновяване е по т. 2/ на характера на новите обстоятелства и доказателства с оглед на тяхната значимост за акта. Дали присъдата, с която трето лице е признато за виновно в причиняване на смъртта на работника е от съществено значение за решаване на въпроса налице ли е трудова злополука, е въпрос, който органът по чл. 99/ в случая- Директор на ТП-НОИ-Плевен/ следва да реши в производството по допускане на възобновяване на административното производство.

В оспореното решение административният орган е приел, че приложените към искането присъда и мотиви не са от съществено значение за произнасянето на органа, тъй като не биха обусловили друг правен резултат и административният орган не би достигнал до друг правен извод за характера на злополуката.

Настоящият съдебен състав споделя този извод на административния орган, предвид даденото в чл. 55,ал. 1 от КСО легално определение на понятието „трудова злополука”. Като такава е определено „ всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт”. В разглеждания случай няма спор по наличието на изброените в посочения текст компоненти, обосноваващи извод за наличие на трудова злополука- внезапно увреждане на здравето, станало през време на извършваната работа, причинило смърт. КСО не прави разлика в характера на причините, довели до увреждането, стига пострадалият да не е увредил умишлено здравето си/ чл. 55,ал. 3 КСО/. Правно ирелевантно е дали увреждането е настъпило в резултат на престъпни действия от трети лица, какъвто е конкретно разглежданият случай. Ето защо представените присъда и мотиви не се преценяват като обстоятелства от съществено значение за издаване на акта , респ. основателно не са приети от органа по чл. 99 от АПК като обстоятелства или доказателства по т.2 , обосноваващи постановяване на решение за възобновяване на административното производство.

Отказът да бъде допуснато възобновяване на производството е правилен, обоснован и съобразен със законовите разпоредби. Жалбата срещу решението, с което е постановен е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на осн. чл. 200,ал. 1 във вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ”С.Б.И.”***, чрез адв. Г.Г. от САК против Решение № 2153-14-71/12.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: