Р Е Ш Е Н И Е

№ 454

гр.Плевен, 25 Октомври 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, тричленен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                              Членове: Юлия Данева

                                                                              Цветелина Кънева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева  адм.дело №650 по описа за 2016год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по протест с правно основание чл.186 ал.2 от АПК подаден от В.Д.-прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен срещу чл.8 ал.4 и чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Никопол, приета с Решение №336/28.01.2003г. на Общински съвет Никопол.

В протеста се сочи, че разпоредбата на чл.8 ал.4 от Наредба противоречи на нормите на чл.72 и чл.79 от ЗМДТ и чл.3 ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), а чл.13 ал.1 и ал.2 от същата Наредба противоречи на чл.56 ал.2 от ЗУТ. Счита се, че тези норми са незаконосъобразни. Сочи се, че чл.8 ал.4 от Наредбата изисква да не се сключва договор и да не се издава разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения върху общински имоти, ако молителят има финансови задължения за дължими такси и такива от гражданско-правен характер към Община Никопол. Твърди се, че съгласно чл.76 ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на обществените отношения от местно значение. Т.е. те трябва да третират същите, само и единствено в рамките на допустимите граници, определени от по-висшия нормативен акт, като детайлизират неговото приложение. В тази връзка се счита, че с чл.8 ал.4 от Наредбата Общински съвет-Никопол е създал нова и неуредена в по-високите по степен нормативни актове предпоставка за извършване на общинска услуга-липса на финансови задължения за дължими такси и такива от гражданско-правен характер към общината. Сочи се, че в чл.72 и чл.79 от ЗМДТ не е делегирано на общинските съвети да преценяват дали да обвързват извършването на посочените услуги в зависимост от изпълнение на финансови задължения от съответния молител. Сочи се още, че чл.79 ал.1 от ЗМДТ предвижда, че за издаване на разрешение е предвидено единствено плащане на дължима такса. Счита се също, че чл.8 ал.4 от Наредбата противоречи и на чл.3 ал.3 от ЗОАРАКСД, която не позволява на административните органи и органите на местно самоуправление да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. На следващо място се сочи, че с чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредбата е предвидено преместваеми съоръжения да се разполагат върху терени частна собственост при спазване на изискванията и ограниченията на наредбата, въз основа на схема за разполагане, одобрена от Гл.архитект на общината, като схемата се изготвя по молба на собственика на терена/или всички съсобственици, когато имота е съсобствен, а разрешението за поставяне се издава на ползвателя въз основа на сключен договор. Твърди се, че с тези разпоредби Общински съвет-Никопол е разширил правомощията на главния архитект на общината в посока да одобрява схема за разполагане и за частни имоти, което не е регламентирано в ЗУТ или друг нормативен акт. Сочи се, че съгласно чл.56 ал.2 от ЗУТ, схема е предвидена само за държавните и общински имоти, поради което изискването на такава схема за частните имоти не намира опора в ЗУТ. В заключение се моли да бъдат отменени протестираните норми от  Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Никопол.

От ответника по делото-Общински съвет-Никопол не е депозиран писмен отговор по протеста.

В съдебно заседание се явява лично протестиращият прокурор В.Д., който поддържа искането за отмяна на заявените основания в подадения протест. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За ответника в открито съдебно заседание се явява адв.В. И. от АК-Плевен с надлежно пълномощно, кой счита протеста за неоснователен. Намира, че не е налице соченото противоречие на протестираните норми с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. Твърди, че изискването молителят да няма задължения към Община Никопол е с единствена цел финансова дисциплина и събираемост на местните данъци и такси. Счита, че чл.8 ал.4 от Наредбата само доразвива неуредени въпроси. По отношение разпоредбите на чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредбата счита, че не са в противоречие с чл.56 ал.2 от ЗУТ. Излага доводи, че въведеното изискване е от архитектурно-градоустройствени съображения. В заключение моли подаденият протест да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски в размер на 600лева съобразно представен списък.

Участващият на основание чл.192 от АПК в делото прокурор дава заключение за основателност на искането за отмяна на протестираните норми, като сочи, че същите са в противоречие с разпоредби от по-висок по степен нормативен акт. Моли протеста да бъде уважен и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Оспорването е съобщено по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.69 от 02.09.2016г. на „Държавен вестник” и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите  на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

До Общински съвет-Никопол е направено предложение от Кмета на Община Никопол на основание чл.22 ал.1 от ЗМСМА и чл.56 от ЗУТ да бъде приета Наредба за реда и условията за разполагане на преместваеми съоръжения на територията на Община Никопол.

Обсъждането на предложението е включено в дневния ред за 28.01.2003г. на заседанието на  Общински съвет-Никопол, за което до всички общински съветници при Община Никопол е изготвена покана.

С Решение №336 по Протокол №38 от 28.01.2003г. Общински съвет-Никопол е приел  Наредба за реда и условията за разполагане на преместваеми съоръжения на територията на Община Никопол. На проведеното заседание са присъствали 13 от общо 17 съветника (л.18), от които 13 са гласували „за”, „против” няма и „въздържал се” няма. Наредбата е влязла в сила след нейното разгласяване по ред, определен в действащия към 2003г. Правилник на ОбС-Никопол.

По делото няма данни Наредбата да е била изменяна, променяна или допълвана, а видно от писмо вх.№2820/24.08.2016г. (л.13) е, че поради необходимостта от нейното актуализиране на 10.08.2016г. е започната процедура по сформиране на временна комисия по изработване на проект за изменение на наредбата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Никопол е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление съобразно чл.56 ал.2 от ЗУТ. Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на чл.8 ал.4 и чл.13 ал.1 и ал.2 от същата наредба. С чл.8 ал.4 от Наредбата е предвидено, че договор не се сключва и разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения върху общински имоти не се издава, ако молителят има финансови задължения за дължими такси и такива от гражданско-правен характер към Община Никопол (л.27 по делото), а с чл.13 ал.1 и ал.2 (л.29) е прието, че преместваеми съоръжения се разполагат върху терени частна собственост при спазване на изискванията и ограниченията на наредбата, въз основа на схема за разполагане, одобрена от главния архитект на общината за съоръженията по чл.6 ал.1, а схемата се изготвя по молба на собственика/ или всички съсобственици, когато имота е съсобствен/ на терена, като разрешението за поставяне се издава на ползвателя въз основа на сключен договор. Като самостоятелни разпоредби от такъв акт тяхното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл.185-194 от АПК. Те съдържат вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл.186 ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта. Т.е.  законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на РБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №4/16.07.2009г. на ВАС по т.д.№2/2009г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на тези норми от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Никопол

Съобразно чл.187 ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество протестът е основателен.

Според чл.168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на чл.8 ал.4 и чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Никопол на всички основания по чл. 146 от АПК.

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове по аргумент от чл.80 от АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Никопол, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК вр. чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. По арг. от чл.56 ал.2 от ЗУТ Общинският съвет приема Наредба, с която определя реда и условията, при които се издава разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения. Процесната Наредбата е издадена на основание чл.56 от ЗУТ и е приета на заседание на 28.01.2003г. с мнозинство повече от половината от присъстващите общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл.27 ал.3 от ЗМСМА. Спазена е и изискуемата от закона специална форма-в решението, с което е приета е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и правното основание за приемане, а именно чл.21 ал.2 от ЗМСМА и чл.56 от ЗУТ.

Както е посочено и по-горе, процедурата по издаване на действащите в страна нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове. В чл.8 от ЗНА се дава право на всеки Общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Независимо от обстоятелството, че действието на тези актове се ограничава само върху територията на съответната община, при съставянето и приемането им следва да се спазват изискванията, заложени в ЗНА. Съдът не констатира съществени нарушения на процедурата, тъй като към датата на приемане на наредбата в чл.26 от ЗНА не е имало задължение за разгласяване на проекта на нормативния акт в интернет страницата на съответната институция, а след приемането на наредбата, същата е била разгласена по предвидения в ред.

По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Съгласно чл.7 ал.2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл.15 от ЗНА, наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а ако противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последният.

С протестираната норма на чл.8 ал.4 от Наредбата е прието, че договор не се сключва и разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения върху общински имоти не се издава, ако молителят има финансови задължения за дължими такси и такива от гражданско-правен характер към Община Никопол. По силата на чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. А чл.9б от ЗМДТ регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Т.е реализирането на задълженията към съответната община се осъществява по предвиден в нормативен акт от по-висока степен ред и приемането на подзаконови разпоредби, които им противоречат  води до тяхната материална незаконосъбразност  и е основание за отмяната им.

Доводът на пълномощника на ответника, че протестираната норма цели въвеждане на финансова дисциплина в  Община Никопол е житейски оправдан с оглед обезпечаване финансовата стабилност на общината, но е неоснователен, тъй като не е в правомощията на съответния общински съвет да поставя сключването на договор и издаването на разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения в зависимост от факта дали лицето-молител има задължения към общината, след като нормативен акт от по-висок ранг не регламентира такова изискване. В тази връзка изцяло се споделя становището на протестиращия прокурор, че чл.8 ал.4 от Наредбата противоречи на чл.3 ал.3 от ЗОАРАКСД, тъй като последната не позволява на административните органи и органите на местно самоуправление при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане целите на закона. Така поставеното предварително условие за удостоверяване на липса на финансови задължения  към общината не е необходимо за постигане целите на закона, които са да се улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като се ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление.Така поставеното изискване в протестираната норма, обаче, не е в допустимите и необходими граници, съгласно чл.1 ал.2 от ЗОАРАКСД, а е с цел обезпечаване събираемостта на местните данъци и такси, както твърди адв.И. в пледоарията си по същество, което както се посочи и по-горе е в противоречие с материалноправни норми от ЗМДТ.

На следващо място чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредбата поставя изискване преместваеми съоръжения да се разполагат върху терени частна собственост при спазване на изискванията и ограниченията на наредбата, въз основа на схема за разполагане, одобрена от главния архитект на общината за съоръженията по чл.6 ал.1, а схемата се изготвя по молба на собственика/ или всички съсобственици, когато имота е съсобствен/ на терена, като разрешението за поставяне се издава на ползвателя въз основа на сключен договор. Доколкото процесната наредба е издадена на основание чл.56 от ЗУТ, то е задължително да съответства на съдържащата се в него правна регламентация. В чл.56 ал.1 от ЗУТ е предвидено, че върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). А ал.2 на чл.56 от ЗУТ определя, че за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината, като за държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител. След като постановеното изискване в закона е  само за държавните и общинските имоти да е необходимо освен разрешение за поставяне и схема, одобрена от главния архитект на общината, то не може с подзаконов нормативен акт да се въвеждат допълнително утежняващи условия за имотите, частна собственост.  Констатираното противоречие със законовата разпоредба води до порочност на протестираната норма от наредбата, в частта въвеждаща изискване за схема за разполагане, одобрена от главния архитект на общината.

Предвид изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира, че чл.13 ал.1 от Наредбата следва да бъде отменена в частта изискваща схема за разполагане, одобрена от главния архитект на общината за съоръженията по чл.6 ал.1, а чл.13 ал.2 и чл.8 от Наредбата следва да бъдат отменени изцяло.

Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ чл.8 ал.4, чл.13 ал.1 в частта „въз основа на схема за разполагане, одобрена от Гл.архитект на общината за съоръженията по чл.6 ал.1” и чл.13 ал.2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Никопол, приета с Решение №336/28.01.2003г. на Общински съвет Никопол.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от същото да се изпрати на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.