Решение по Административно дело 646/2016г.

РEШЕНИЕ

№ 511

гр.Плевен, 17.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д., изслуша докладваното от съдията Иванова административно дело № 646/2016г. за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 78 от Закона за водите/ЗВ/.

Административното дело е образувано по жалба на „Санто” ООД, ЕИК 175213561, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Крум Попов” № 1 ет. 6 чрез представляващия А.А.Н. чрез пълномощника А.А. срещу решение № ПВЗ -00155/22.06.2016 година на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” с център Плевен с отказ за изменение на разрешително № 11140021/08.11.2007 г. за водовземане от повърхностен воден обект, изменено с решение № 84/01.02.2008 г., решение № 276/30.07.2010 г. и решение № 1038/29.03.2013 г.. На л. 106 по делото е заявление от представляващия дружеството, в което заявява, че потвърждава действията на А. и прилага пълномощно за процесуално представителство.

В жалбата оспорващият посочва, че решението за отказ е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на административно-производствените правила, тъй като неправилно административният орган е приел, че представените от дружеството документи – частна жалба до СГС и възражение до СРС са неотносими, а с тях дружеството цели да докаже невъзможност за изпълнение на инвестиционното намерение, тъй като не може да оперира с паричните си средства. Посочва, че едва след спиране на принудителното изпълнение с оглед определение от 29.02.2016 година по гр. дело№12904 на СРС, 28-ми състав е възможно да упражни правата, произтичащи от разрешителното. Счита, че плащането на такса водовземане през целия период на разрешителното доказва намеренията на дружеството. Намира, че отказът е постановен в противоречие с целта на закона, тъй като в случая искането за продължаване на разрешителното в раздел „Срок за завършване на строителството” и „Срок за реализиране на водовземане” е подадено в установения в чл. 78, ал. 1 от ЗВ срок и причината за неизпълнение на условията е именно невъзможността за достъп до паричните средства и именно след отпадане на тази забрана е възможно реализиране на инвестиционните намерения на дружеството. Посочва се, че административният орган е предприел съответни действия за предотвратяване блокирането на ресурса и намаляване на разрешените водни количества и при отказ за изменение на разрешителното, тези действия са излишни. Моли за отмяна на оспорения акт и да се постанови друг, с който да се постанови исканото изменение в раздел „Срок за завършване на строителството” и „Срок за реализиране на водовземане”.

Ответникът-Директорът на БДУВДР-Плевен, е представил възражение, в което намира, че жалбата е неоснователна, тъй като от дружеството с писмо от 21.01.2016 г. е изискано представяне на допълнителна документация и информация с оглед изискването на чл. 58, т. 6 от Наредба за ползване на повърхностни води – мотиви и обосновка на искането за изменение на разрешителното. Оспорващият е представил само част от исканите документи на 08.04.2016 година и отново с писмо от 05.05.2016 година е уведомен от административния орган за необходимостта от представяне на документи, удостоверяващи предприети действия за реализация на инвестиционното намерение, като се представят само географски координати и други документи, които са неотносими към процедурата по изменение на разрешителното. Излагат се твърдения относно неотносимост на представеното определение 29.02.2016 г. по на СРС по гр. дело № 12904/2013 г., тъй като в производството е необходимо да се докаже изпълнение на условията , при които е издадено разрешителното през 2007 година и последващите изменения. Ответникът посочва, че при искане за изменение на разрешителното органът следва да провери изпълнението на условията на издаденото разрешително, като в случая тази проверка е невъзможна, тъй като не са изградени съоражения на МВЕЦ „Стакевци” и не е реализирано водовземане и тъй като не са предприети действия по изграждане на обектите с оглед изменението на разрешителното с решение № 1038/29.03.2013 година в частта срок за завършване на строителството и реализиране на водовземането и това е неизпълнение на условията на разрешителното – неупражняване на права в срока, определен с разрешителното и следва да бъде постановен отказ за изменение. Счита, че е налице противоречие между соченото в жалбата, че такса се заплаща ежегодно и редовно, а всъщност дружеството посочва, че не разполага с парични средства за реализиране на инвестиционното намерение. Счита, че решението е законосъобразно и следва жалбата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание оспорващият – „Санто” ООД, ЕИК 175213561, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Крум Попов” № 1 ет. 6 чрез представляващия А.А.Н., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът –директор на БДУВДР –Плевен се представлява от юрк М., която намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият е титуляр по разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11140021/08.11.2007 г .издадено от Директора на БДУВДР с център Плевен за водовземане от р. Стакевска , водохващане изградено на р.Стакевска, ляв приток на р. Лом на кота 680,00 с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Стакевци 1” . Срокът на завършване на строителството е 30.04.2009 година, а срокът на действие е до 08.11.2017 година при спазване на срока за завършване на строителството.

С решение №84/01.02.2008 година е изменено разрешителното от 08.11.2007 година в определени раздели , сред които е „Срок за завършване на строителството” и същият е удължен до 31.12.2010 година.

С решение № 276/05.08.2010 година са изменени разрешителното от 08.11.2007 година и от 01.02.2008 година, като в раздел „Срок на завършване на строителството” срокът е заменен и е определен до 31.12.2013 година.

През 20103 година е подадено ново заявление за изменение на разрешителното и с решение № 1038/29.03.2013 година е постановено изменение, като в раздел „Срок за завършване на строителството” е посочен нов такъв – 31.12.2016 година, като в раздел „Срок на действие на разрешителното” е посочено 08.11.2017 година (при спазване срока на завършване на строителството).

На 26.11.2015 година е подадено заявление за изменение на разрешителното от дружеството. Приложени са мотиви по заявлението, в които се посочва, че дружеството е в невъзможност – техническа и юридическа да стартира и завърши в посочените в разрешителното срокове обекта. Представят се възражение до РС-София срещу заповед за незабавно изпълнение и справка от Служба вписвания и декларации за липса на задължения към държавата и общината.

В писмо от 22.12.2015 г (л. 47) се посочва, че е допусната техническа грешка в заявлението от 26.11.2015 година и се посочва, че поради продължаващи съдебни дела не са успели да изпълнят инвестиционния проект в съответните срокове.

С писмо от 21.01.2016 г. на директора на БД”Дунавски район” (л.45) от представляващия дружеството се изискват доказателства за упълномощаване на А.А. от управителя на дружеството, да се заверят документите и да се посочи срок, до който следва да бъде продължен срокът на извършване на строителството, както да бъдат представени географски координати и кота на опашката на язовирното езеро и географски координати, кота на мястото на отвеждане на отработените води в р. Стакевска.

На 08.04.2016 година упълномощеният от представляващия „Санто” ООД, гр. София (л.26) подава придружително писмо, в което се посочва, че заявлението за продължаване на срока следва да е 36 месеца и прилага документи, които счита относими.

На 05.05.2016 година административният орган уведомява заявителя, че намира представените жалба до СГС и възражение до СРС за неотносими и не са представени исканите географски координати и доказателства относно причини, водещи до незапочване на строителството. Предоставен е 14-дневен срок за представяне на изисканите документи. Писмото е връчено на 12.05.2016 година.

На 10.06.2016 година Ж. И., упълномощен от А.А., който е упълномощен от управителя на дружеството, подава географски координати и пълномощно.

На 22.06.2016 година е постановено процесното решение, с което се отказва изменение на разрешителното от 2007 година и последващите решения за изменение ,тъй като не е налице изграждане на съораженията на МВЕЦ „Стакевци” и не е реализирано водовземане в определените срокове, не са предприети действия по изграждане на съораженията с оглед разрешителното от 2007 година и е налице неизпълнение на условията на разрешителното в раздели „Срок на завършване на строителството” и „Срок за реализиране на водовземането”.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Съдът приема, че е спазен срокът, тъй като на известието за доставяне на л. 12 по делото е отбелязано, че решението е получено на 11.06.2016 година, но съдът намира, че е допусната техническа грешка при изписване на месеца и същият е юли 2016 година, тъй като оспореният акт е издаден на 22.06.2016 година и е обективно невъзможно да бъде връчен 11 дни преди издаването му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 77, ал. 1 вр. чл. 52, ал.1, т. 4 от Закона за водите – директорът на Басейнова дирекция „ Дунавски район”- Плевен, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административно –производствените правила.

Съдът намира, че оспореното решение съответства на материално-правните разпоредби. В случая дружеството е заявило искане за изменение на разрешително за водовземане в раздел” Срок на завършване на строителството” и „Срок за реализиране на водовземането” за 36 месеца и приложимите норми са на чл. 72 и чл. 78 от ЗВ.

Съгласно чл. 72 , ал.1 от Закона за водите изменение на разрешителното може да се извършва в два случая : или служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73; или по молба на лицето, в полза на което е предоставено. В случая е налице втората хипотеза. Според чл. 72 ал.2 ЗВ в този случай органът по чл. 52 ал.1 от ЗВ проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително.

В чл. 78 от ЗВ са посочени предпоставките за продължаване на срока на действие на вече издадено разрешително – молбата да е подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и да са изпълнени условията на издаденото разрешително.

В случая отказът е мотивиран с неспазване на срока на извършване на строителството – нереализиране на инвестиционното намерение и поради неизпълнение на другите условия на разрешителното от 2007 година и по конкретно на „срок на завършване на строителството” и „срок на реализиране на водовземането”. Искането за изменение на разрешителното в частта за удължаване на тези срокове не е достатъчно добре обосновано и подкрепено с доказателства, поради което правилно Директорът на БДДР – Плевен е отказал да измени разрешителното. На следващо място при издаване на решението за отказа е съобразил и че дружеството не е изпълнило условията по издаденото разрешително. Решението съдържа фактическите основания, съответстващи на приложението на чл. 72 от ЗВ. А те съвпадат с изискванията на сочения чл. 78 ал.2 т.3 от ЗВ, който визира предпоставките за продължаване срока на разрешителното, а именно да са изпълнени условията на издаденото разрешително.

Съгласно последното изменение на разрешителното от 29.03.2013 година срокът на завършване на строителството е 31.12.2016 година, а срокът на разрешителното е 08.11.2017 година, но само при спазване на изискването за изграждане на съоражението в срок. В случая дружеството не оспорва, че от 2007 година не е предприело действия по реализиране на инвестиционното намерение – не са изградени съоражения т.е. към датата на подаване на заявлението ноември 2015 година не е започнало строителството.Доводите на оспорващия, че неизпълнението се дължи на обстоятелството, че е налице запор върху сметките му и не разполагат със средства за реализиране на инвестиционните намерения, съдът намира за неотносими към предмета на спора, тъй като оспорващият е търговец и следва да води делата си с грижата на добрия търговец , като наличието на спор с друго търговско дружество и предприети съдебни действия по никакъв начин не могат да обосноват неизпълнението на условията по разрешителното по отношение на срока за изграждане на съораженията . Разрешителното за водовземане е от 2007 година, като три пъти е подавано заявление от дружеството за промяна на срока на завършване на строителството, като не се оспорва, че такова строителство въобще не е започнало, макар многократното удължаване на срока, такова не е започнало, нито към датата на подаване на заявлението - 26.11.2015 година, една година преди изтичане на този срок, определен в изменението от 2013 година, нито към датата на издаване на оспорения акт, макар, че в жалбата се твърди, че обективно е възможно към 11.05.2016 година.

Съдът намира, че правилно административният орган приема , че обективно не може да се очаква, че строителството на МВЕЦ”Стакевци” ще завърши до 31.12.2016 година, а реализирането на водовземането, чрез пускане обекта в експлоатация ще започне преди изтичане на срока на издаденото разрешително 08.11.2017 година и това представлява неизпълнение на условията по издаденото разрешително относно срока за завършване на строителството за МВЕЦ и срокът за реализиране на водовземането, тъй като последният е обвързан от завършване на строителството.

Неоснователен е и доводът на оспорващия, че отказът за изменение на разрешителното противоречи на целите на закона в чл. 2 , тъй като именно с отказа се постига целта да се защити обществения интерес за интегрирано управление на водните ресурси като не се допуска изменение на разрешително за водовземане, когато тутилярът не е обосновал искането си и не е спазил условията по издаденото разрешително и така не упражнява ефективно предоставените му права за ползване на водния обект и то в продължение на 9 години.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на „Санто” ООД, ЕИК 175213561, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Крум Попов” № 1 ет. 6 чрез представляващия А.А.Н. срещу решение № ПВЗ -00155/22.06.2016 г. година на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” с център Плевен с отказ за изменение на разрешително № 11140021/08.11.2007 г. за водовземане от повърхностен воден обект, изменено с решение № 84/01.02.2008 г., решение № 276/05.08.2010 г. и решение № 1038/29.03.2013 г..

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: