РЕШЕНИЕ

№ 442

град Плевен, 24 Октомври 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 645/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.И.П. ***, срещу решение № 59/05.02.2016 г., постановено по а.н..д. № 2759/2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че същото е несправедливо. Посочва, че не се взети под внимание изложените от него писмено и устно аргументи и обяснения, както и че редица факти и обстоятелства са интерпретирани пресилено, превратно и тенденциозно, като му е се вменяват във вина нарушения, които не е извършил. Посочва, че написаното в наказателното постановление, създава неточна и изкривена представа за случилото се, като визираните действия не фигурират, нито в акта за административно нарушение, нито в показанията на свидетелите. Твърди, че по никакъв начин не е създал опасност за движението по уличното платно до местопроизшествието и нищо от описаното в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП не е нарушил. Сочи, че контакт и разногласия със собственика на другия автомобил не е имал, поради неговото отсъствие, в следствие, на което не е попълнен и подписан двустранен протокол за ПТП, с какъвто той е разполагал. Твърди, че на съдебното заседание свидетелите са говорили неистини и са отрекли факта, че касаторът е спрял, слязъл е от колата и е направил оглед. Посочва, че има противоречие между казаното от свидетелките и показанията на полицай П., видно от съдебния протокол. Твърди, че нито едно от обстоятелствата, визирани в чл. 201 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, не е налице в неговия случай. Навежда доводи, че нито един от случаите, посочени в чл. 2019 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, не е бил налице и следователно, представителите на службата за контрол не са били длъжни да дойдат на самото място. Твърди, че е бил лишен от възможността всичко да приключи с подписването на двустранен протокол, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3б. Счита, че спрямо него е извършена несправедливост. Моля за отмяна на наложените му наказания.

В съдебно заседание касаторът – Д.И.П. ***, редовно призован, се явява лично, като потвърждава написаното в жалбата до АС – Плевен. Твърди, че в НП обстоятелствата са описани доста неточно и пресилено. Посочва, че той е представен като един опасен за движението водач, който дори трябва да бъде лишен от правоуправление. Посочва, че е допуснал неточна преценка за разстоянието до друга паркирана кола и завивайки покрай нея, при напускането на паркинга, е почувствал, че я е докоснал и се е получио леко ожулване на задния калник, но не я е блъснал и ударил, както е написано в решението на Районния съд. Твърди, че веднага след това е спрял, направил оглед и при отсъствието на собственика на другата кола е решил да отложи издирването му за по-нататък. Сочи, че след като се е прибрал в къщи, представители на службите за контрол са се свързали с него и веднага е отишъл на местопроизшествието. Отказали са да му напишат фиш и са му казали, че ще му съставят АУАН, като този акт по-късно е бил предаден на друг служител за изготвяне на НП. Твърди, че му е бил връчен нечетлив екземпляр и служителят изготвил НП буквално приема, че това което се е случило съответства на тази членове и алинеи, които са цитирани. Сочи, че в НП са посочени неща, които не са се случили, а именно – опасност за участниците в движението, наличие на разногласие с другия водач, неизпълнение на указания на службата за контрол. Счита, че неправилно са установени фактите и е неправилно решението на съда. Посочва, че е наказан по чл.123, ал. 1, т. 3, буква „В“, който е за разногласия между участниците в произшествието за обстоятелства свързани с него, като обяснява, че до срещата му с представителите на МВР не е имал контакт със собственика на другия автомобил. Сочи, че е наказан и за нарушение по чл. 25 и наказанието му е определено на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Навежда доводи, че случаят, не е приключил с подписването на двустранен констативен протокол, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, буква Б и сега е принуден да се защитава за неизвършено нарушение.

Ответникът – ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че съдът следва да остави без уважение касационната жалба и да постанови решение, с което да потвърди решението на Районен съд - Плевен по а.н.д. № 2759/2015 г. Посочва, че съдът е преценил доказателствата, както и личността на нарушителя и е потвърдил една от глобите, а друга е смекчил, като е намалил размера на глобата от 150 лв. на 100 лв. Моли съдът да потвърди решението.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 15-0938-002217 от 08.06.2015 година на Началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен в частта, с която на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП  на  Д.И.П. *** е наложено административно наказание  глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушения по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП – напуска ПТП, не уведомява службите за контрол и е изменено НП в частта, с която на основание чл. 179 ал. 2 ЗДП във вр.чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДП на  Д.И.П. ***  - предприема маневра, с която създава опастност за участниците в движението, наложеното наказание глоба в размер на 150 лева е намалено на глоба в размер на 100 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и в случая е безспорно доказано извършването на двете нарушения – при предприемане на маневра причинява ПТП и не уведомява службата за контрол за ПТП. Свидетелите Т. Н. и Н. И., са категорични, че е налице именно удар с посочения в НП лек автомобил и ,че водачът на МПС е напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие, защото същите са записали номера на автомобила и са го предоставили на собственика на ударения автомобил и контролните органи са повикани именно от собственика на ударения автомобил, а не от касатора, коийто и в касационната жалба посочва, че не разполагал към момента на произшествието с телефон. Обстоятелството, че същият е напуснал местопроизшествието не се отрича, а напротив и пред касационната инстанция П. посочва, че след един час следа като се е прибрал вкъщи е потърсен от службите за контрол .

Наведените доводи от касатора, че не е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е създадена опасност за движението, тъй като не е създаден хаос, нито е застрашен живота на хора, са неоснователни, тъй като отговорността е ангажирана за неправилна маневра, при която е създадена опасност за участниците в движението, тъй като е причинено ПТП, обстоятелство , което е безспорно доказано с представения протокол от ПТП и свидетелските показания на очевидци.

Неоснователни са и доводите и относно прилагането на чл. 209 от ППЗДвП и твърденията, че в случая е следвало взаимоотношенията да бъдат уредени с двустранен протокол, а не със съставяне на АУАН и НП. В чл. 123 от ЗДвП са описани изчерпателно задълженията на водача , участник в пътно-транспортното произшествие и едно от тези задължения е именно да повика органите на МВР, действие, което е безспорно установено, че П. не е предприел и в случая е налице именно нарушение на това негово задължение, което правилно е санкционирано от административно-наказващия орган.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 59/05.02.2016 г., постановено по а.н.д. № 2759/2016 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.