Решение по Административно дело 643/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 470

гр. Плевен, 27 Октомври 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 643/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите – РД – Русе, чрез юрк. Л. и по насрещна касационна жалба от Българска телекомуникационна компания ЕАД - София, чрез юрк. П. срещу Решение № 462 от 28.06.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 772/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 2015 – 038308 / 04.11.2015г. на Директора на КЗП – РД - Русе, с което на БТК ЕАД – София на основание чл.222а във вр. с чл.231 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6000 лева за нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП, извършено в условията на повторност, затова че до 04.04.2015г. търговецът не е привел стоката – лаптоп „Lenovo” в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от 04.03.2015г. - датата на предявяване на рекламацията от потребителя Ц. С. Л. от гр.Плевен. Съдът е намалил размера на наложеното наказание на 2000 лв.

КЗП – РД – Русе като касатор и ответник по насрещната касационна жалба обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че наложеният с НП максимален размер на наказанието е законосъобразен и справедлив, предвид, че нарушението е извършено за осми пореден път, търговецът стопанисва магазини на територията на цялата страна и засяга сериозен обем обществени отношения, взето е предвид и имущественото състояние на дружеството. Затова счита, че съдът неправилно е намалил размера на наложеното наказание. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП като законосъобразно.

БТК ЕАД - София като касатор и ответник по насрещната касационна жалба обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът е следвало да отмени изцяло НП като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на дата и място на извършване на нарушението, не са посочени доказателствата, които потвърждават коя рекламация не е удовлетворена. Нарушен е материалния закон, тъй като дружеството няма качеството на продавач, между страните е сключен договор за лизинг, затова за него не произтичат задълженията по чл. 113 от ЗЗП. Освен това още на 03.04.2015г. дружеството е декларирало готовност за замяна на устройството с ново, като за целта е било необходимо потребителката да посети магазина за получаването му, а на 29.04.2015г. е извършена замяна на стоката, въпреки това е съставен АУАН на 04.05.2015г. от КЗП и е издадено НП. Счита, че дружеството е извършило замяна на стоката с нова, но единствено от активността на потребителката е зависело тази замяна да се случи в законоустановения едномесечен срок, затова счита, че е налице основанието на чл. 28 от ЗАНН да се приеме, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. Моли за отмяна на решението, а по същество за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова са процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП съдът правилно е приел за доказано, че търговецът е извършил нарушение на чл. 113 ал.2 от ЗЗП като не е привел стоката лаптоп в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок след предявяване на рекламацията на 04.03.2015г., чрез замяната й с нова, предвид, че това е пета поред рекламация за устройството при проявата на един и същ технически проблем. Затова при извършени проверки от КЗП са били съставени два констативни протокола, с които са дадени две поредни задължителни предписания за удовлетворяване рекламацията на потребителката, чрез замяна на стоката с нова в съответствие с правата й по чл. 112 ал.1 от ЗЗП. Първото предписание за изпълнение на това задължение е със срок до 06.04.2015г. На 03.04.2015г. при проверката по документи търговецът е представил становище, че ще бъде извършена замяна, за което е необходимо потребителката да се яви в офиса. Но няма данни тя да е била уведомена и поканена да получи устройството, нито е представен акт за удовлетворяване на рекламацията в указания срок. С второто предписание е даден нов срок – до 16.04.2015г. за замяна на стоката. Замяната е извършена на 29.04.2015г. и на 04.05.2015г. на контролните органи е представен акта за удовлетворяване на рекламацията. Следователно до изтичане на едномесечния срок по чл. 113 ал.2 от ЗЗП т.е. до 04.04.2015г. включително търговецът не е удовлетворил предявената на 04.03.2015г. рекламация като не е привел стоката лаптоп в съответствие с договора за продажба. Замяната е извършена по-късно - на 29.04.2015г. след изтичането на срока и в резултат на жалба от потребителя и намесата на контролните органи с издадени две поредни задължителни предписания.

В АУАН и НП е посочена датата на нарушението, чрез ясно посочване на крайния срок, до който търговецът е следвало да изпълни задължението си. Посочено е и мястото на извършването му – магазин „Vivacom 5204” в гр. Плевен, ул. „Данаил Попов” № 13, стопанисван от търговеца – БТК ЕАД – София, което описание съвпада и с мястото на извършване на проверките, при които нарушението е било установено от контролните органи. Всички относими към състава на нарушението по чл. 113 ал.2 от ЗЗП факти и обстоятелства са описани в съставените констативни протоколи от проверките на контролните органи, възпроизведени са в съставения АУАН и НП и се доказват от приложените доказателства и разпитаните свидетели. Ето защо не са допуснати твърдяните от касатора – БТК ЕАД съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, а соченото нарушение е безспорно доказано, както правилно е приел и районният съд.

Неоснователен е и доводът, че търговецът няма качеството на продавач и съответно няма задължението по чл. 113 ал.2 от ЗЗП, защото между страните не е налице договор за продажба, а договор за лизинг. Видно от условията по договора за лизинг – т.2 клиентът има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство след изплащане на пълната сума по договора, включваща всички лизингови вноски, в които са включени цената на устройството и съответните разходи по лизинга за срока на целия договор, както и годишния процент на разходите по лизинга. Според легалната дефиниция на § 13 т. 34 от ДР на ЗЗП „договор за продажба” е договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги. Следователно по смисъла на ЗЗП договор за продажба е и сключения договор за лизинг, по силата на който търговецът се явява лизингодател и предоставя стока на потребителя за временно и възмездно ползване срещу определена месечна вноска, а след изплащането й се задължава да прехвърли собствеността на стоката на потребителя. Затова в случая търговецът отговаря за неизпълнение на задължението по чл. 113 ал.2 от ЗЗП за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Това задължение не е било изпълнено в регламентирания от разпоредбата едномесечен срок, а след изтичането му, но преди съставяне на АУАН и издаване на НП и следователно това обстоятелство е било известно на контролните органи, както е била известна и декларираната готовност на търговеца да удовлетвори рекламацията на потребителя. Всъщност тези съществени факти и обстоятелства коректно са описани в обстоятелствената част на АУАН и НП, но не са съобразени при определяне размера на наказанието. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че не са касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието и обстоятелствата при извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност, а е типичен случай на нарушение от този вид.

Съдът правилно е преценил, че при установените обстоятелства несправедливо е наложен максималния размер на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 222а вр. чл. 231 от ЗЗП за извършено в условията на повторност нарушение по чл. 113 от ЗЗП, което е от 1000 до 6000 лв., защото ще доведе до излишно репресиране на наказаното лице и е несъответно на нарушението и обстоятелствата при извършването му. Правилно съдът е съобразил, че нарушението е извършено за осми пореден път в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на други седем НП, с които на търговеца са наложени минималните наказания – от 500 лв. за първо нарушение и от 1000 лв. за повторно извършените. Ето защо като се отчете факта, че устройството е било заменено, макар и след срока, но с неголямо закъснение и то преди съставяне на АУАН и издаване на НП, а и търговецът е изразил готовност да извърши замяната още при първата проверка, които обстоятелства са били известни на административно-наказващия орган, от една страна и представляват смекчаващи вината обстоятелства. А от друга като отегчаващи вината обстоятелства, че нарушението е извършено за осми пореден път в рамките на едногодишния срок. Като се вземе предвид и размера на наложените предходни наказания за същото по вид нарушение, които очевидно не са произвели възпитателен ефект, то правилно първоинстанционният съд е намалил наказанието на 2000 лв. Този размер е над минималния, определен от закона и е по-висок от предходните наложени на дружеството наказания за същото по вид нарушение и затова би изпълнил целите на наказанието да поправи и превъзпита нарушителя към спазване правата на потребителите, чрез своевременно удовлетворяване на претенциите им за привеждане на стоката в съответствие със сключения договор. Затова касационната инстанция счита, че размерът на наказанието, определено от районния съд се явява законосъобразно и справедливо.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 462 от 28.06.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 772/2016г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.