Р E Ш Е Н И Е

№ 437

гр.Плевен, 21 Октомври 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 642 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 458 от 27.06.2016 г., постановено по нахд № 953/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2016-038212 от 09.02.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Теленор България” ЕАД гр.София, с ЕИК 130460283, представлявано от С.-Е. В., гражданин на Норвегия – изпълнителен директор, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите и чл.222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл.114, ал.3 от ЗЗП затова, че при извършена на 07.07.2015 г. проверка в магазин „Теленор” в гр.Плевен на пл. „Иван Миндиликов” № 1, МОЛ Панорама, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно неколкократно предявени рекламации в рамките на две години на мобилен телефонен апарат „HTC ONE”, като при три от рекламациите са извършени ремонти, а при последната, пета поред рекламация, след като отново е установено несъответствие на телефона с договора за продажба, потребителят е пожелал да бъде възстановена заплатената сума за стоката съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗП. При проверката в обекта, за което е съставен констативен протокол 2015 №К-0185657/07.07.2015 год. е установено, че последната рекламация е вписана в регистъра на предявените рекламации под №501672348/22.06.2015 год. Апаратът е върнат в обекта след сервизно обслужване, извършен му е механичен ремонт. В наличната гаранционна карта за апарата са налични пет вписвания с дата на постъпване и дата на ремонтиране. Със съставения при проверката в обекта констативен протокол 2015 №К-0185657/07.07.2015 год. е дадено задължително предписание да се развали договора за продажба и да се възстанови заплатената сума съобразно чл.114, ал.3 от ЗЗП и на 16.07.2015 год. да се представи в КЗП акт за удовлетворяване на рекламацията. При проверка по документи е установено, че не е възстановена заплатената сума. С протокола за проверка на документи е удължен срокът за изпълнение на задължителното предписание до 29.07.2015 год. На 29.07.2015 год. търговецът не е представил акт за удовлетворяване на рекламацията и не се е явил в КЗП. На 17.08.2015 год. в КЗП в гр.Плевен се е явил упълномощен представител на търговеца, но не е представил акт за удовлетворяване на рекламацията чрез възстановяване на заплатената сума. От приложените документи е установено, че мобилният апарат е приеман в сервиз пет пъти по предявени рекламации, като при последната рекламация от 22.06.2015 год. отново е открито несъответствие и е извършен механичен ремонт. Направен е извод, че до 17.08.2015 год. търговецът не е изпълнил задължението си по чл.114, ал.3 от ЗЗП след удовлетворяване на три рекламации чрез извършване на ремонт на апарата и проява на следващо несъответствие на стоката с договора за продажба да удовлетвори искането на потребителя за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Теленор България” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С.-Е. В., чрез адв. С.К. , който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че в НП не е посочено мястото на извършеното нарушение, а само мястото на извършване на проверката, както и не е посочена ясно и недвусмислено дата на извършване на противоправното деяние. Счита, че ПРС е направил формални правни изводи, че е осъществен състава на нарушението, поради което в оспореното решение липсват мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не се е произнесъл по фактическите и правни доводи и възражения на кастора и не е обсъдил събраните по делото доказателства, изводите на съда не са конкретни , а бланкетни и приложими към всяко едно потвърдително решение на съда , независимо от осъщественото нарушение. Счита, че съдът не е изложил мотиви въз основа на самостоятелна преценка на всички доказателства и доводи на страните за конкретното нарушение. На това основание и с оглед разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК счита, че решението подлежи на отмяна. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе не се представлява, депозирано е писмено становище, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че в АУАН № К-038212 от 17.08.2015 год. е отразено, че на 07.07.2015 год. в магазин „Теленор“ в гр.Плевен, пл.”Миндиликов” №1, стопанисван от наказаното дружество е извършена проверка по повод постъпила в КЗП-Плевен жалба с вх. № Р-03-1058/06.07.2015 год. от потребител относно неколкократно предявени рекламации в рамките на две години от доставката на 07.08.2013 год. за мобилен телефонен апарат „HTC ONE“, като при три от рекламациите са извършени ремонти, а при последната – пета по ред рекламация отново е установено несъответствие на телефона с договора за продажба. Посочено е, че потребителят е описал, че телефонът се намира в магазин „Теленор“ в МОЛ Панорама, върнат е от сервиз, но не го е получил, а е пожелал да му бъде възстановена заплатената сума съгласно чл. 114, ал. ІІІ от ЗЗП. При проверката в обекта проверяващите констатирали, че последната рекламация е вписана в регистъра на предявените рекламации под № 501672348/22.06.2015 година. Апаратът е върнат в обекта след сервизно обслужване, придружен от: протокол за ремонт № 201334341/23.06.2015г., съставен при приемането в сервиза с отбелязана дата на връщане 03.07.2015 година. В протокола за ремонт е описано, че е извършен механичен ремонт. Налична е и гаранционна карта за апарата с 5 вписвания: 1.) дата на постъпване 02.07.2014г., дата на ремонтиране 18.07.2014г., описание на извършения ремонт „сменени камери и батерия“;  2.) дата на постъпване 23.07.2014г., дата на ремонтиране 06.08.2014г, описание на извършения ремонт „сменени тъч и батерия“; 3.) дата на постъпване 24.11.2014г, дата на ремонтиране 09.12.2014г, описание на извършения ремонт „сменени говорител и лента“; 4.) дата на постъпване 05.02.2015г, дата на ремонтиране 19.02.2015г, описание на извършения ремонт „работи нормално“ и 5.) дата на постъпване 23.06.2015г, дата на ремонтиране 03.07.2015г, описание на извършения ремонт „механичен ремонт“. Със съставения при проверката в обекта констативен протокол 2015 №К-0185657/07.07.2015г. е дадено задължително предписание да се развали договора за продажба и да се възстанови заплатената сума съгласно задължението на търговеца по чл. 114, ал. ІІІ от ЗЗП и на 16.07.2015г. да се представи в КЗП в гр. Плевен акт за удовлетворение на рекламацията. При проверката по документи, за което е съставен протокол № К-073897/21.07.2015г. е прието становище на търговеца, но не е възстановена заплатената сума. С протокола за проверка на документи е удължен срока за изпълнение на задължителното предписание до 29.07.2015година. На 29.07.2015г. търговецът не е представил акт за удовлетворяване на рекламацията чрез възстановяване на заплатената сума. От приложените документи в търговския обект е установено, че мобилният апарат е приеман в сервиз 5 пъти по предявени рекламации. При първите три рекламации са извършени три ремонта и при последната от 22.06.2015г. е открито ново несъответствие и е извършен механичен ремонт. До 17.08.2015г. търговецът не е изпълнил задължението си съгласно чл. 114, ал. ІІІ от ЗЗП след удовлетворяване на три рекламации чрез извършване на ремонт на апарат „HTC ONE“ и проява на последващо несъответствие на стоката с договора за продажба да удовлетвори искането на потребителя за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 114, ал. ІІІ от ЗЗП. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в Наказателно постановление № 2016-038212 от 09.02.2016 год. на Директора на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „Теленор България” ЕАД – гр. София, на основание чл. 222а от ЗЗП е наложена имушествена санкция в размер на 500,00 (пет стотин) лева за нарушение по чл. 114, ал. ІІІ от ЗЗП.

Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Е. Т. и свидетелите Х. и И., чиито показания съдът приел като логични, убедителни и непротиворечиви, както и въз основа на приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдът изложил мотиви, че АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗЗП, а НП е издадено от компетентен орган. Приел, че АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП.

По същество съдът изложил мотиви, че жалбоподателят е автор на нарушението по чл. 114, ал. ІІІ от ЗЗП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление, както и че АНО е приложил правилно материалния закон. Приложената санкционна норма – чл. 222а от ЗЗП кореспондира с установеното нарушение, а наложената санкция е в минималния размер на предвидената в закона такава.  Съдът приел още, че при определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. ІІ от ЗАНН и при наличието единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказанието  на   дружеството в минималния  размер, предвиден в закона, а именно 500 лева. За неприложима приел разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него НП

Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

С оспореното Решение, ПРС е потвърдил атакуваното Наказателно постановление , като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, приел е , че същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които само е изброил, приел е общо и бланкетно, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, както и че органът правилно е приложил материалния закон и законосъобразно е индивидуализирал наказанието. В този смисъл основателни са оплакванията в касационната жалба, че изводите на съда не са конкретни , а бланкетни и приложими към всяко едно потвърдително решение на съда , независимо от осъщественото нарушение. В хода на производството по обжалване на издаденото НП, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН. Нещо повече-РС не е проявил процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна, като не е попълнил делото с необходимите и допустими доказателствени средства в съответствие с повелята на чл.107 от НПК. Липсва какъвто и да е анализ на събраните такива във връзка с направените в жалбата против НП оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е задоволил само да преразкаже какво е описано в АУАН, както и че описаната в акта фактическа обстановка се установява посредством разпита на свидетелите и писмените доказателства. Съдът не е направил анализ и не е изложил мотиви защо приема за недоказани оплакванията в жалбата, както и въз основа на какви доказателства приема за безспорно установена описаната в АУАН фактическа обстановка, без сам да е изпълнил задължението си за попълване на делото с доказателства. Основното възражение за нарушение на материалния закон пред ПРС е било свързано с оплакване, че в случая се касае не за договор за продажба, а за договор за лизинг, поради което е неприложима разпоредбата на чл.114 от ЗЗП. В кориците на делото не се съдържа нито един от двата вида договори, какъвто съдът е бил длъжен да изиска и анализира и да направи изводи, отговаряйки обосновано на оплакванията. Съдът не само че не е събрал никакви доказателства в подкрепа на своите изводи, но не е изложил и обосновани мотиви защо счита релевираните с първоначалната жалба оплаквания за недоказани. С жалбата против НП са направени многобройни възражения за непосочено място на извършване на нарушението , дата на извършване на същото, за липса на осъществено административно нарушение и обстоятелствата във връзка с неговото извършване, за маловажност на извършеното деяние и неприложимост на разпоредбата на чл.114 от ЗЗП към договорни отношения по договор за лизинг, като не е изяснено и дали между страните е сключен такъв или друг вид договор и какви изводи произтичат от вида на договора във връзка с констатираното нарушение и т.н. Съдът не е изложил конкретни мотиви и не е дал обоснован отговор на нито едно от тези оплаквания. Вместо съдът служебно да провери законосъобразността на наказателното постановление като изследва и процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП , а също и дали по същество въз основа на събраните доказателства, се установява извършването на соченото административно нарушение, районният съд дори не е обсъдил доводите за незаконосъобразност на НП, развити в жалбата против НП. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията в жалбата правни изводи.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части-мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения съдебен акт.

От друга страна касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността на първоинстанционното решение. Този съд не прави собствени изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред РС възражения и при липса на доказателства за спорните факти и обстоятелства, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на касираното решение.

При това положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.

Ето защо касираното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да събере всички относими към отговорността на дружеството доказателства, в т.ч. във връзка с направените оплаквания в жалбата, да направи анализ на тези доказателства , както и на вече приобщените такива и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и съставомерността и авторството на вмененото на дружеството нарушение, както и на всички повдигнати в първоинстанционното производство въпроси относно : непосочено място на извършване на нарушението , дата на извършване на същото, за липса на осъществено административно нарушение и обстоятелствата във връзка с неговото извършване, за маловажност на извършеното деяние и неприложимост на разпоредбата на чл.114 от ЗЗП към договорни отношения по договор за лизинг и на всички други оплаквания и възражения, поставени в хода на производството пред съда.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 458 от 27.06.2016 г., постановено по нахд № 953/2016 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите в настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.