Р E Ш Е Н И Е

№ 436

гр.Плевен, 21 Октомври 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 641 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 456 от 27.06.2016 г., постановено по нахд № 1245/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 1676 от 27.04.2016 г. на директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ е наложена глоба в размер на 150 лева на П.Ц.Д. с ЕГН ********** затова, че на 15.10.2015 год. в 11:50 часа в землището на с.Горталово, обл.Плевенска по главен път с.Горталово-Плевен посока гр.Плевен транспортира с товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ЕН 6765 ВК два пространствени кубически метра дърва за огрев от цер, без да притежава превозен билет, доказващ законния произход на дървесината, което съставлява нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от Закона за горите.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите - Ловеч, чрез юрисконсулт В.Г., който счита, че районният съд е постановил решение, с което незаконосъобразно и необосновано е отменил Наказателното постановление. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Сочи, че са спазени всички правила по налагане на административното наказание. Моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – П.Д. в съдебно заседание се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 15.10.2015г., в 12:00 часа бил съставен акт № 077654 срещу Д. затова,че на 15.10.2015г. в с.Горталово, общ.Плевен, главен път с.Горталово, посока гр.Плевен, транспортира с товарен автомобил „Форд- Транзит“ с рег. №ЕН 6765 ВК два пространствени кубически метра дърва за огрев от цер, без да притежава превозен билет, доказващ законния произход на дървесината, което представлява нарушение на чл.213, ал.1, пр.4,т.2 от Закона за горите.

Във връзка с така установеното нарушение съдът направил следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с материалния закон. Актосъставителят и наказващият орган са спазили разпоредбите на чл.40-44 и чл.57-59 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При проверката за материална законосъобразност съдът приел за установено въз основа на приобщените доказателства и установените факти, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е приел за установено, че жалбоподателят със своето конкретно действие по транспортиране на дърва, без дървесината да е маркирана с контролна или експедиционна марката е осъществил състав на административно нарушение. Съдът приел още, че деянието е на формално извършване, извършено е умишлено, тъй като правилата за ползването на дървесината са изрично уредени със Закона за горите и Правилника за приложението му, които са публикувани в Държавен вестник и в този смисъл са достояние на всички граждани. По тези съображения съдът приел, че атакуваното наказателно постановление, с оглед правната квалификация на нарушението и прилагането на санкционната разпоредба, както и определяне размера на административното наказание, е правилно и законосъобразно.

Независимо от горните изводи, ПРС направил извод, че никъде в  наказателно постановление не е посочена разпоредбата на  чл.  273 ал. 1 от ЗГ , вр. с чл. 20 ал.1 от ЗАНН, с която да  е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението - 1 бр. товарен автомобил „Форд – Транзит“ и 2 пр. куб. м  церови дърва /посочено е само в АУАН/. По отношение на разпоредбата на  чл.273, ал.1 от ЗГ, съгласно която се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите - предмет на нарушението, съдът счел, че отнемането на   2,00 пр.куб.м. дърва за огрев е правилно и законосъобразно, но то е посочено като такова само в АУАН, без да се  сочи в издаденото  в последствие НП. Тези дърва за огрев  се явяват предмет на нарушението и притежаването им от нарушителя е забранено, поради което и правилно са отнети в полза на държавата. Съгласно тази разпоредба вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.  В АУАН №077654/15.10.2015г., въз основана който в последствие е издадено процесното НП е посочено, че   вещта, послужила за извършване на нарушението - 1 бр. товарен автомобил „Форд – Транзит“ и 2 пр. куб. м  церови дърва е отнета. Това обстоятелство, жалбоподателят е изложил в жалбата си, като  моли съда да му бъде върната вещта. Съдът приел за установено, че собственик на отнетия с посочения АУАН товарен автомобил „Форд Транзит“ е жалбоподателят и, че същият е използван от него за транспортиране на дърва, извършвайки услуга  на негов познат.

При така установената фактическа обстановка съдът счел, че е основателно възражението на жалбоподателя относно отнемането на  товарния автомобил „Форд – Транзит“. Административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е издал атакуваното НП без да е извършил внимателна проверка и не е взел предвид всички доказателства. На следващо място съдът изложил мотиви, че дори да е безспорно доказано извършването на административно нарушение от обективна и субективна страна, по отношение на постановеното отнемане в полза на държавата,  посочено само в АУАН на товарния автомобил „Форд – Транзит“, то след като в НП не е визирана разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ, същото е незаконосъобразно. Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е извършил разследване на спорните обстоятелства, а именно да събере доказателства относно собствеността на автомобила, което е пропуск и задължение на наказващия орган, както и доказателства със или без знанието и съгласието на собственика е използван същия, което е в противоречие с разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ. Съдът изложил мотиви, че тежестта на доказване в административнонаказателния процес е за наказващият орган и същият е длъжен, както да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, така и да представи доказателства за тях. Приложението на разпоредбата на чл.273 от ЗГ следва според ПРС да отчита и визираните в чл.20, ал.4 от ЗАНН изисквания. Безспорно разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ предвижда, че вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са, но в същото време чл.20, ал.4 ЗАНН задължава да се извърши преценка между стойността на отнеманите вещи и характера и тежестта на административното нарушение и ако тази стойност не съответства, въвежда забрана за отнемане. Съдът приел, че макар ЗГ да е специален по отношение на ЗАНН, то разпоредбата на чл.273 от ЗГ не изключва приложението и на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Това е така, тъй като в чл.20, ал. 4 от ЗАНН е посочено, че отнемане по ал.1 и ал.3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В случая съдът намерил, че наказващият орган не е съобразил тежестта на извършеното нарушение. В диспозитива на НП, /само в АУАН/, не е посочено процесните 2пр.м3 церови дърва на каква стойност са. В конкретния случай е безспорно,  че стойността /макар и да няма изрична оценка/ на автомобила значително надвишава стойността на дървения материал, определен на 2пр.м3. Поради това постановеното отнемане на същия / сочи се  само в АУАН/, предвид характера и тежестта на нарушението /обществената опасност на деянието и деца/ и стойността на вещите, предмет на нарушението, не съответства на стойността на отнетия автомобил. Отнемането на превозни средства, послужили за извършване на нарушението или предмет на нарушението представлява санкция, наред с административно наказателната отговорност по ЗГ. В този смисъл според съда в тежест на административно наказващият орган е било да докаже, че са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата, като ангажира необходимите и относими доказателства, както за собствеността на автомобила, така и за съответствието между стойността му и характера и тежестта на нарушението. По отношение на последното изискване е следвало в самото НП да се изложат мотиви за наличието на подобно съответствие. При липсата на такива, отнемането на визирания автомобил, който е със стойност надвишаваща многократно стойността на  транспортираните дърва, се явява несъразмерно тежко, като по този начин се нарушава принципа за съразмерност. Освен това безспорно било установено в съдебно заседание от разпита на жалбоподателят, че отнетия товарен автомобил „Форд - Транзит”, с рег.№ ЕН6765 ВК е негова собственост, но това са негови твърдения, без да са подкрепени от доказателства, които да са приложени по делото Поради това съдът направил извод, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, въпреки, че е приложима общата разпоредба на ЗАНН - чл. 20, ал.2 ЗАНН, съгласно която се отнемат в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Предвид обстоятелството, че при издаването на НП е опорочена императивно регламентираната процедура, касаеща законосъобразността на издадения акт, а именно не е посочено задържаните материали или вещи, предмет или средство за извършване на нарушението, а такива са налице, съдът направил извод, че НП № 1677/27.04.2016г.на Директор РДГ- Ловеч  е незаконосъобразно и отменил същото.   

Оспореното решение е неправилно. ВИДНО Е ОТ приложеното по делото Наказателно постановление №1676/27.04.2016 год., което е било оспорено пред ПРС, че единственото наложено с него административно наказание за вмененото нарушение е „глоба” в размер на 150 (сто и петдесет) лева, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите. С наказателното постановление НЕ Е ПОСТАНОВЕНО ОТНЕМАНЕ в полза на държавата, на основание чл.273 от Закона за горите на вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението. Ето защо будят недоумение мотивите , изложени от ПРС касателно факта на постановеното отнемане на товарен автомобил и намерения при транспортирането дървен материал. Действително, в съставения акт е описано , че са иззети товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ЕН 6765ВК и 2 пр.м3 церови дърва, но от една страна в наказателното постановление не се съдържат нито мотиви, нито диспозитив – разпореждане какво следва да се извърши по отношение на тези отнети вещи, а от друга страна-от приложените по делото доказателства пред РС писмо изх.№Г-2-2836/23.03.2016 год. на директор РДГ Ловеч на л.15 и молба вх.№Г-2-2502/14.03.2016 год. на л.16 се установява, че във връзка с постановление №В5971/02.03.2015 год. и разпореждане изх.№I-2-1820/22.03.2016 год. на РДГ Ловеч е разпоредено МПС да бъде върнато на собственика му. Това е индиция, че по отношение отнетия товарен автомобил е извършено разпореждане и именно затова не се съдържа повторно такова в оспореното НП. Но дори и да липсваха косвени доказателства в тази насока, липсата на диспозитив в НП относно отнетите вещи препятства съдът да се произнесе относно тези отнети вещи. Налага се извод, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на НП единствено като е обсъждал отнетите с акта за нарушение вещи, неописани в НП, относимостта на тяхната стойност към предмета на нарушението , правомощията на АНО във връзка с това отнемане, което е било не само безпредметно, но и неправилно поради липса на произнасяне на АНО в този смисъл. РС не е имало върху какво да осъществи контрол за законосъобразност и правилност в тази част, но въпреки това е изложил мотиви изключително относно неправомерността на отнемане на МПС и дървата. И само на това основание при това е отменил НП, защото е счел, че действията на органа във връзка с отнемането са били незаконосъобразни. В този смисъл липсва произнасяне по законосъобразността на НП в тази част, която именно е била предмет на контрол пред РС-правилността и законосъобразността на атакуваното НП за нарушение на чл.213 от ЗГ, за което на основание чл.266 от ЗГ е наложено на Д. административно наказание глоба. Изложените мотиви в тази връзка са твърде лаконични и изводите на съда не почиват на анализ на събраните доказателства и на приложимия закон.

Ето защо оспореното решение на ПРС , като постановено при липса на мотиви, тъй като изложените не са относими към законосъобразността и правилността на НП за описаното в него нарушение и наложено му наказание, а към друга, несъществуваща в него част относно отнетите вещи, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по НП с тези данни, отразените в него.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 456 от 27.06.2016 г., постановено по нахд № 1245/2016 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по законосъобразността и правилността на оспореното НП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.