Р Е Ш Е Н И Е

№ 416

гр.Плевен, 3 Октомври 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №631 по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Д.А.Р. *** чрез пълномощника му адв.В.М. *** с адрес на кантората гр.Плевен, ул „Бъкстон” №5, офис 12, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0938-000763/28.06.2016 год. на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което спрямо Р. е приложена ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверовъчен изпит, на основание чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че АУАН, въз основа на който е издадена заповедта, е незаконосъобразен, при изготвянето му са допуснати съществени процесуални нарушения. На второ място сочи, че нормата на чл.171, т.1, б.в от ЗДвП изисква не само допуснато нарушение на правилата за движение, но това нарушение да е поради незнание и да е немаловажно. Счита, че извършеното от него деяние е маловажно по смисъла на §6, т.32 от ДР на ЗДвП, поради което не е налице една от предпоставките за прилагане на ПАМ. Счита, че приложената ПАМ не съответства на тежестта на нарушението, несъразмерна е с преследваната цел и предназначение. Твърди, че в оспорената заповед не са изложени мотиви, от които да е видно, че тя се прилага с оглед предотвратяване и преустановяване на конкретно административно нарушение. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М. с пълномощно на л.4 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспорената заповед. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, като счита, че по никакъв начин в рамките на производството не е установено незнанието на правилата за движение от страна на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата- Началник група в сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание се явява лично и оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспорената заповед. Сочи, че в графата за възражения на съставения акт жалбоподателят саморъчно е написал, че е съгласен с отразените в акта за нарушение констатации.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 27.05.2016 год. около 18:50 часа в гр.Плевен, кръстовище с кръгово движение, образувано от ул.”Васил Левски” и ул „Иван Миндиликов” към бензиностанция „Шел” жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Мондео” с рег.№ ЕН *** ВМ, като при наличие на знак Б1 отнема предимството на правилно движещия се лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ЕН *** ВК, като създава реална предпоставка за ПТП със същия. За това деяние е съставен АУАН №1835 фабр.№310447 от 27.05.2016 год., с който е ангажирана отговорността на водача за нарушения на чл.50, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1, т.1 и чл.171, т.1, б.в от ЗДвП. Описано е още в акта за нарушение, че водачът не знае значението на знак Б1, което само по себе е щяло да доведе до ПТП с автомобила. В АУАН Р. саморъчно е отбелязал „съгласен с написаното”. АУАН е връчен на Р. лично срещу подпис на 27.05.2016 год.

За констатираното нарушение актосъставителят Светлозар Кръстев е изготвил докладна записка рег.№316р-17144/28.06.2016 год. на л.10 от делото, в която е описал констатираното нарушение, като е уточнил, че на зададения на водача въпрос дали знае значението на пътен знак Б1”пропусни движещите се по пътя с предимство”, Р. отговорил, че значението на знак Б1 е „пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства”, което значение било относимо към знак Б5.

Въз основа на съставения акт е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0938-000763/28.06.2016 год. на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което спрямо Р. е приложена ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверовъчен изпит, на основание чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 15.07.2016 год., видно от отбелязването върху разписката на л.23 от делото, а жалбата е подадена на 21.07.2016 год. и е заведена с вх.№316000-25973 в ОД на МВР Плевен, поради което като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване, е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия с т.2 от Заповед рег.№ 316з-3575/14.12.2015 год. от Директора на ОД на МВР Плевен , да прилага със заповеди принудителните административни мерки по ЗДвП (л.13 от делото).

По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до успешното полагане на проверочен изпит, на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение.

Следователно, предпоставки за издаването на заповед на основание  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица; извършеното и описано в АУАН административно нарушение следва да е немаловажно; последното следва да е извършено поради незнание.

В случая е налице първата предпоставка-съставен АУАН за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата. В акта за установяване на административното нарушение са описани фактическите обстоятелства досежно извършеното от водача нарушение на ЗДвП – управление на МПС, като при наличие на знак Б1 отнема предимството на правилно движещо се друго МПС. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на оспорената заповед по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред, поради което административният орган правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по  чл. 171, т. 1, б. "в" ЗДвП. В самата заповед изрично е посочено, че тя се издава във връзка с издадения акт за установяване на административно нарушение № Г310447/27.05.2016 г. С вписването на акта в мотивите на оспорената заповед административният орган е инкорпорирал изложените в акта факти и ги е направил фактически основания на заповедта за налагане на принудителната мярка. Актът за установяване на административното нарушение е редовно съставен, а редовно съставения акт по Закона за движение по пътищата има доказателствена сила до доказване на противното съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. В акта за установяване на административното нарушение подробно е описано нарушението на Закона за движение по пътищата , същият е надлежно връчен лично на адресата на принудителната мярка на 27.05.2016 г., а заповедта за прилагане на мярката е издадена на 28.06.2016 г., т. е. Р. е бил надлежно запознат със съдържанието на акта и изложените в него факти. В самата заповед за прилагане на принудителната мярка отново подробно е описано нарушението, което Р. е извършил поради което съдът приема, че фактите, които са послужили като основание за прилагане на принудителната мярка са ясно посочени в оспорената заповед.

Втората и третата предпоставки за прилагане на ПАМ се отнася до преценката на органа за немаловажност на установеното нарушение и извършването му поради незнание.

По отношение на немаловажността е налице законов критерий, чрез който съдът може да извърши преценка за законосъобразността на извода на органа. Законодателят, в § 6, т. 32 ЗДвП, е дал легално определение на понятието "маловажно" нарушение. Per argumentum a contrario нарушение, което не отговаря на изискванията за маловажност е немаловажно. Съгласно цитираната разпоредба, "маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая извършеното от Р. отклонение от нормативно предписаното поведение за спазване на правилата за предимство, установени посредством пътен знак, обективно е могло да доведе до настъпване на ПТП, до причиняване на материални щети и/или до нараняване живота и/или здравето на пътуващите в двата адвтомобила-този на жалбоподателя и на движещият се с предимство автомобил. Поради което извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата не може да се квалифицира като маловажно, защото създава реална и обективна опасност от причиняване на вредоносен резултат.

По отношение на извода на органа, че допуснатите нарушения са от незнание на правилата за движение следва да се посочи, че както в съставения акт, така и в приложената по делото докладна записка рег.№316р-17144/28.06.2016 год. на л.10 от делото, в която актосъставителят е описал констатираното нарушение, е уточнил, че на зададения на водача въпрос дали знае значението на пътен знак Б1”пропусни движещите се по пътя с предимство”, Р. отговорил, че значението на знак Б1 е „пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства”, което значение било относимо към знак Б5. Пътните знаци относно предимството - група "Б", са регламентирани в раздел II на глава девета-Пътни знаци от ППЗДвП, като съобразно чл.45 от ППЗДвП пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. Пътен знак Б1 има формата на равностранен триъгълник, една от страните на който е разположена хоризонтално, а срещуположният й връх - вертикално под нея. Фонът на знака е бял, а граничната ивица - червена. Върху знака не се поставят надписи и символи. Пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без спиране. Пътен знак Б5 има формата на кръг, с бял фон и червена гранична ивица. Символът на знака се състои от две успоредни стрелки - лявата, насочена надолу, е черна, а дясната, насочена нагоре - червена. Пътен знак Б5 указва на водачите на пътните превозни средства, че е забранено навлизането в пътния участък, ако преминаването по него е невъзможно, без насрещно движещите се пътни превозни средства да бъдат принудени да спрат. Налага се извод, че от така формулирания от жалбоподателя отговор за значението на пътен знак Б1 , който отговор е описан в докладната записка и отразен в акта за нарушение , водачът не знае значението на пътен знак Б1. Р. саморъчно е отразил в графа „възражения” на акта за нарушение, че е съгласен с написаното и се е подписал. С оглед на тези установени обстоятелства в приложените по делото официални документи-докладна и АУАН съдът приема, че Р. е осъществил състава на вмененото му нарушение поради незнание на правилата за движение . А и противното твърдение, че е знаел правилата за движение, но умишлено не ги е изпълнил автоматично рефлектира върху определянето на наказанието за извършените административни нарушения. Следователно той или твърди, че е знаел за задълженията си и умишлено не ги е изпълнил и този факт се отчита при определяне на наказанието с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания или твърди, че не е знаел за тях, което автоматично обосновава елемента на фактическия състав за налагане на принудителната мярка. Р. не твърди, че е знаел за задълженията си като участник в движението на процесната дата. Следва да се посочи, че незнанието на закона не освобождава от отговорност, то само, след като бъде надлежно установено, е основание на лицето да бъде наложена принудителна административна мярка, която ще предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други нарушения на правилата за движение, а това е изключително необходимо за изпълнение на целта на закона - опазване на живота и здравето на участниците в движението.

Макар органът да не е изложил подробни и нарочни мотиви досежно два от елементите на фактическия състав на  чл. 171, т. 1, б. "в" ЗДвП - немаловажност и незнание, то правата на адресата на принудителната мярка не са нарушени, тъй като той е могъл да разбере ясно защо му се налага мярката и с оглед на това да организира защитата си, а съдът е могъл да извърши проверка за законосъобразност на акта.

Ето защо  при извършената проверка на оспорената заповед при съобразяване на гореизложеното съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При така събраните по делото доказателства описаните в оспорената заповед факти са надлежно доказани и същите се субсумират под хипотезата на посочената правна норма -  чл. 171, т. 1, б. "в" ЗДвП, поради което актът съответства на материалноправните разпоредби. Той съответства и на целта на Закона за движение по пътищата, тъй като осигурява, в определена степен, невъзможността извършилият процесните нарушения водач да продължи да упражнява правно регламентираната дейност без преди това да докаже по надлежния ред - чрез полагане на проверовъчен изпит, че е компетентен в необходимата степен да я извършва. С оглед на гореизложеното съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата на Р. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Р. *** чрез пълномощника му адв.В.М. *** с адрес на кантората гр.Плевен, ул „Бъкстон” №5, офис 12, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0938-000763/28.06.2016 год. на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: