РЕШЕНИЕ

№ 546

гр.Плевен, 7 Декември 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в публично съдебно заседание на първи декември   две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                          Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело №629  по описа на Административен съд – Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Административното дело е образувано по жалба от  В.Н.М. ***, против Решение №10/07.07.2016 год. на ВрИД Директор на Основно училище „Христо Ботев с.Глава, общ.Червен бряг, обл.Плевенска в частта по пункт три, с който е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление вх.№1490/01.07.2016 год.

В жалбата се навеждат  доводи, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи, че с оспореното решение му е отказан достъп до обществена информация, която е поискал с три отделни заявления, но е постановено само едно решение и по трите, а това не е уредено от закона. Счита още, че липсва правно и фактическо  основание по ЗДОИ, тъй като липсва конкретна норма в закона, която да обосновава отказа, а посочените в решението норми на чл.5 и чл.6 от ЗДОИ не съставляват основание за отказ. Счита, че фактическо основание за отказа изобщо липсва, а е налице само бланкетно  мнение относно що е това обществена информация. Твърди, че не е обяснено защо няма техническа възможност за предоставяне на исканата информация и каква техника е необходима, за да бъде уважено подаденото искане, счита, че в училището има съответна техника, посредством която да се предоставят съответни копия, и не на последно място достъпът според жалбоподателя може да бъде предоставен и като преглед на документите или копия по електронен път. Счита, че исканата информация е обществена по своя характер и е част от дейността на училището, тъй като директорът  се намира в трудовоправни отношения с училището, което прави командировките  и заплащането им част от неговата дейност, а тя е част от обществения живот в страната. Счита, че личните данни могат да бъдат защитени и чрез постановяване на частичен достъп или чрез заличаване, а и не е искано съгласие от третите лица. Счита, че е нарушена процедурата по чл.31 от ЗДОИ, както и че ако подаденото от него заявление страда от липса на реквизити, това е било основание за оставянето му без разглеждане. Счита, че непосочването в оспореното решение на срок, в който може да бъде оспорено решението, нарушава процесуалните му права. В заключение моли съда да отмени оспореното решение  в частта по пункт три и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.  

В съдебно заседание жалбоподателят  се представлява от адв. Т. *** с надлежно пълномощно на л.19 от делото,  който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и на молителя да бъде предоставен достъп до исканата информация. Претендира  да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата в съдебно заседание се представлява от адв.Д. *** с надлежно пълномощно на л.25 от делото, която оспорва жалбата, представя подробни писмени бележки и моли съда да отхвърли жалбата.

Настоящият състав на съда, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

На 01.07.2016 год. жалбоподателят е подал заявление  с вх.№1490 за достъп до информация до Директора на ОУ”Христо Ботев” с.Глава, обл.Плевенска, с което е поискал достъп до следната информация: колко на брой командировки е ползвал директорът на училището през календарната 2015 год. и през кои от месеците на 2015 год. са ползвани тези командировки.

Въз основа на заявлението е постановено Решение  №10/07.07.2016 год., с което по пункт три е отказан достъп до обобществена информация, поискана с горното описано заявление. За да постанови този отказ, Директорът на училището е приел следното: исканата информация не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект, а се отнася до Директора на училището и е свързана с изпълнението на трудовите му функции. Посочено е още, че предоставянето на обществена информация не е абсолютно, а се осъществява при спазване на определена съвкупност от принципи, в т.ч. принципите за осигуряване на законност при търсене и получаване на обществена информация, както и защита на личната информация –т.3 и 5 на чл.6, ал.1 от ЗДОИ. Посочено е , че в случая става въпрос именно за лична информация, което обосновава невъзможността от предоставянето й на заявителя. Описано е в решението, че от всички действия на заявителя преди и след уволнението му на 14.10.2015 год. е видно, че информацията е искана не с цел да се създаде мнение за дейността на училището като задължен субект, а с цел злоупотреба с информацията във вреда на Директора на училището. Изложени са мотиви, че исканата информация категорично не дава възможност да се формира у заявителя мнение относно дейността на задължения субект, поради което същата няма качество на обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Законът предоставя на всеки гражданин право на достъп до обществена информация при условията и реда на закона при спазване  принципа на законност. Направен е извод, че търсенето и предоставянето на информация не може да бъде подчинено на друга освен на законовата цел, а в случая целта на търсената информация не е формиране на мнение за дейността на училището, а снабдяване с доказателства за настоящи и бъдещи сигнали, подавани от заявителя срещу училището и неговия директор по различни институции. Посочено е още, че подаденото заявление не съдържа изискуемите от закона реквизити за неговата редовност, което е още едно основание същото да бъде оставено без уважение, като е посочено, че понастоящем няма техническа възможност за предоставяне на исканата информация.

При горните факти настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на л.30, на 13.07.2016 год. , а жалбата против него е подадена на 28.07.2016 год. и е заведена с вх.№ при органа 2584. Следователно, жалбата се явява допустима за разглеждане по същество като подадена в срок,  от надлежна страна, на която е отказан достъп до информация и която има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Претендираната със заявление вх.№1490/01.07.2016 год. информация е поискана от Директора на Основно училище „Христо Ботев” с.Глава, общ.Червен бряг , което училище е  задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, вр. § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ - то е публичноправна организация, която е юридическо лице, създадено с цел да задоволи обществени интереси, а именно - осигурява правото на гражданите на образование съобразно държавните образователни изисквания, като приходите му се осигуряват от държавния/общинския бюджет. Горният извод следва от разпоредбите на отменения, но действал към датата на постановяване на оспореното решение чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП), чл. 53 от Конституцията, респ. чл. 3, чл. 4, чл. 4а и чл. 41 от ЗНП, във връзка  с чл. 3, ал. 2, т. 1 и § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДОИ. При наличието на тази безспорни факти училището се явява задължен субект, а директорът, като представляващ го, е задължен да отговори на заявлението. Тоест, директорът дължи произнасяне не в качеството си на държавен орган, какъвто той безспорно не е, а в качеството си на представляващ юридическото лице, което е задължен субект. Като задължен субект по смисъла на ЗДОИ ОУ „Христо Ботев” с.Глава (чрез представляващото го лице - директорът) е длъжно да предоставя обществена информация, легално определение за която се съдържа в чл. 2, ал. 1, ЗДОИ. С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимият ЗДОИ (предмета и целта на закона), и при изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 и 39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение, както и за връчване на решението за отказ на достъп до информация, е налице императивна законова разпоредба, която задължава и изисква субектите по чл. 3 на закона да се произнесат писмено в срока по чл. 28, ал. 1, ЗДОИ по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. По редовността, допустимостта и основателността на искането за предоставяне на достъп до обществена информация, органът е длъжен да се произнесе писмено (Определение № 15864 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2009 г., V отд). Това е направено с оспореното решение на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава.

За да постанови оспорения отказ да предостави достъп до исканата информация, задълженият субект е приел, че : 1. исканата информация не е обществена, тъй като не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект, а се отнася до директора на училището, като е свързана с изпълнение на трудовите му функции, поради което се касае за лична информация; 2. Информацията се иска не с цел да се създаде мнение за дейността на училището, а с цел злоупотреба с тази информация във вреда на директора; 3. подаденото заявление не съдържа изискуемите реквизити и не е редовно; 4. няма техническа възможност за предоставяне на исканата информация.

Мотивите за постановения отказ, изложени в оспореното решение по пункт едно, че  исканата информация не е обществена, тъй като не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект, а се отнася до директора на училището, като е свързана с изпълнение на трудовите му функции, поради което се касае за лична информация, не са съобразени с материалноправните разпоредби на закона. Училището е юридическо лице, създадено с цел да осигурява правото на гражданите на образование съобразно държавните образователни изисквания, като съобразно чл.37 от отменения ЗНП, училището, детската градина и обслужващото звено се управляват от директор. Съгласно определението на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

В конкретния случай заявлението за достъп до обществена информация касае служебни командировки на директора на училището през 2015 год. като брой и дати на осъществяване, но не в негово лично качество, а в качеството му на длъжностно лице, управляващо и представляващо училището. Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, се разделя, съгласно чл. 9, на официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Независимо от вида на информацията, достъпът до нея е свободен, съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗДОИ. Но достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, съгласно чл. 13, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. От тази легална дефиниция следва да се приеме, че жалбоподателят е поискал предоставянето на служебна обществена информация и че не са налице предвидените в закона ограничения за предоставянето й.

Става въпрос за служебни пътувания, т. е. за изпълнение на служебни функции, поради което исканата информация е относима пряко към дейността на задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект. Това обстоятелство е достатъчно, за да формира задължение на органа за произнасяне по заявлението. Исканата информация е налична у органа - едва ли органът твърди, че служебните пътувания на директора на училището са осъществявани, без да са издавани изискуемите от нормативните актове документи.

Следователно, административният орган е бил длъжен да предостави поисканата информация - всички служебни командировки на директора на училището през 2015 год. като брой и дати на осъществяване, както е поискано от заявителя. Незаконосъобразни са мотивите на ответника за причините, поради които е отказал достъп до информацията – неяснота за какви цели е необходима на заявителя. В разпоредбата на чл. 8 и сл. от Наредбата за командировките в страната е предвидено създаването на документация, която е достатъчна, за да се удовлетвори  въз основа на нея направеното от заявителя искане.

След като представлява обществена информация по смисъла на закона, предоставянето на същата не може да се откаже с мотив, че информацията се иска не с цел да се създаде мнение за дейността на училището, а с цел злоупотреба с тази информация във вреда на директора. Заявителят има право да иска и да получи търсената информация, като законът се дезентересира от целите, които заявителят преследва с получаването на търсената информация. А и следва да се има предвид, че самият закон предвижда възможност при определени хипотези да се търси и получи информация, когато чрез нея се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, а не единствено създаване на собствено мнение за дейността на даден субект.

Неоснователно е и позоваването от страна на органа на обстоятелството, че подаденото от М. заявление не съдържа изискуемите реквизити и не е редовно. На първо  място, ако органът е счел, че заявлението  не се съдържат данните по чл.25, ал. 1, т. 1, 2 и 4, той е следвало да остави същото  без разглеждане, а не да отказва с решение по същество предоставянето на достъп до исканата информация. А ако не е било ясно точно каква информация се иска или ако  органът  е преценил, че искането е било формулирано много общо (чл.29 от ЗДОИ) , е бил длъжен да уведоми заявителя за това, за да уточни предмета на исканата обществена информация, което също не е сторил , поради което позоваването  му в този смисъл на нередовност на заявлението е некоректно. На второ и по-съществено място и видно от приобщеното на л.5 от делото заявление, последното съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл.25 от ЗДОИ реквизити:  трите имена на заявителя;  описание на исканата информация;  предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, в случая копия на хартиен носител; адреса за кореспонденция със заявителя.

Неоснователно е и позоваването в оспореното решение от страна на органа на факта, че няма техническа възможност за предоставяне на исканата информация. М. е поискал информацията под формата на копия на хартиен носител. Съобразно разпоредбата на чл.26 от ЗДОИ , формите за предоставяне на достъп до обществена информация са: преглед на информацията - оригинал или копие, или чрез публичен общодостъпен регистър; устна справка; копия на материален носител; копия, предоставени по електронен път, или интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните. Т.е. претендираната от заявителя форма, в която да му бъде предоставена информацията , е допустима от закона. Нормата на чл.27 от ЗДОИ от своя страна регламентира, че органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато за нея няма техническа възможност, на която възможност се е позовал органът; е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето;  води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права. На първо място, не е посочено в решението в какво се изразява липсата на техническа възможност за предоставяне на исканата информация- в липса на копирна техника, на консумативи за същата, на персонален ресурс за изготвянето и т.н., за да се прецени доколко  е налично това обстоятелство. На второ място, с оглед вида на задължения субект – училище, е необосновано позоваването на липса на технически възможности за предоставяне на копия от документи на хартиен носител, тъй като едва ли в едно училище липсва копирна техника или консумативи за нея или  лице, което технически да извърши услугата, а и дори да липсва, няма пречка  копирането да се извърши на оторизирани за това места срещу заплащане, дължимо от заявителя, по арг. от чл.20 от ЗДОИ. По-важното е, че дори в действителност да липсва техническа възможност за предоставяне на информацията,  законът съдържа регламентация, по силата на която това не е основание за отказ да се предостави исканата информация, напротив- според чл.26, ал.2 от ЗДОИ  в тези случаи информацията се предоставя във форма, която се определя от съответния орган.

Неоснователно е и позоваването в писмените бележки на ответника, че исканата информация не е налична в училището, а следва да се създаде тепърва, т.е. да се изготви справка за командировките. Молителят е поискал  копия на хартиен носител и след като в училището е създадена писмена документация по  реда на Наредбата за командировките, няма пречка да се предоставят копия от съответната документация. От друга страна, изготвянето на справка за служебните командировки на директора на училището не съставлява създаване за пръв път на обществена информация, а единствено обобщаване на съществуваща такава, налична и вече изготвена при задължения субект.

Поради изложеното по- горе съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Преписката следва да бъде върната на административния орган, на основание чл. 173, ал.2 от АПК за произнасяне, с изрични указания поисканата обществена информация да бъде изцяло предоставена.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да  се присъдят поисканите, направени и доказани с разходооправдателни документи разноски за: държавна такса в размер на 10 лева-вносна бележка на л.6 от делото и договорено и внесено възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лева –адв.пълномощно на л.19 от делото. Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.

 Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.Н.М. ***, Решение №10/07.07.2016 год. на ВрИД Директор на Основно училище „Христо Ботев с.Глава, общ.Червен бряг, обл.Плевенска в частта по пункт три, с който е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление вх.№1490/01.07.2016 год.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на М. с вх.№1490/01.07.2016 год., съобразно указанията в мотивите на настоящото решение, в срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Основно училище „Христо Ботев” с.Глава, общ.Червен бряг, област Плевен, с ЕИК 000182154, представлявано от Директора  В. П. С. да заплати на В.Н.М. ***, направените по делото разноски общо в размер на 490 лева (четиристотин и деветдесет ) лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                      

                                                                      

 

СЪДИЯ: