гр.Плевен, 21 Октомври 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври хиляди и шестнадесета
година в състав: Председател:
Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
628 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 466 от 29.06.2016 г., постановено
по нахд № 704/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление №15-0000247 от 08.02.2016г на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.Плевен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ вр.чл.413 ал.2 от КТ
на „РОСТЕР“ ООД гр.Смолян, ЕИК 830105641 представлявано от Р.Б.Т. е наложена административно наказание имуществена санкция
в размер на 2000лв затова, че на 05.01.2016г на място в обект „демонтаж на
сгради и съоръжения на територията на „Българска захар 2002“ ЕАД гр.Долна
Митрополия, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, поземлен имот ПИ №109013,
местност „Заводите“, землище на гр.Долна Митрополия /известен като „Захарен
завод в гр.Долна Митрополия/ по повод станала на 05.01.2016г смъртна злополука
с лицето Е. Х. Ю. с ЕГН ********** е установено, че строителят „Ростер“ ООД
гр.Смолян не е поставил преди започване на работа установените знаци за
безопасност на работните места, които съдържат опасни зони /мярка, посочена в
раздел І, т.5 „Организационни указания за преодоляване на опасностите по етапи“
на План за безопасност и здраве за обекта/ например до камиононаклонителя,
където е станала злополуката, където съществуват опасности от спъване и падане.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „РОСТЕР“ ООД гр.Смолян, представлявано от Р.Б.Т., чрез
адв.П. ***, който намира същото за незаконосъобразно.
Счита, че съдът едностранно е обсъдил наведените от страните доводи , като е
разгледал само тези на Д”ИТ”, а на жалбоподателя изцяло са игнорирани, както и
не е обсъдил наведените от касатора в писмената защита доводи, което счита за
липса на мотиви на постановения съдебен акт. Твърди, че няма трудова или друг
вид злополука, а настъпилата смърт на Ю. е естествена, което се установява от
документ на КСМД-МУ Плевен. Във връзка със смъртта на Ю. е проведено досъдебно
производство №С-2/2016 год. , което е приключило с влязло в сила постановление
за прекратяване, като в същото е
застъпено становището за липса на нарушение по чл.52, ал.1 от Наредба №7. Сочи още,
че Наредба №4/1995 год., към която се съдържа препращане от вписаната като
нарушена норма е отменена на 13.01.2009 год., поради което липсва правна норма,
която да е нарушена. Сочи, че правилно ОП Плевен е констатирала, че след отмяна
на Наредба №4/1995 год. е налице действаща Наредба №РД-07/8/2008 год. за
поставяне на маркировка, но същата не е посочена в обжалваното НП. Твърди, че
липсва преценка и за приложението на чл.28 от ЗАНН. В заключение моли съда да
отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с
него наказателно постановление, излага
доводи в тази насока.
Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
И., която оспорва жалбата, моли съда да остави в
сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на
касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт № 15-0000247 от 14.01.2016г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че на 05.01.2016г на място в обект "демонтаж на сгради и
съоръжения на територията на "Българска захар 2002" ЕАД гр.Долна Митрополия,
общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, поземлен имот ПИ № 109013, местност
"Заводите", землище на гр.Долна Митрополия /известен като
"Захарен завод в гр.Долна Митрополия/ по повод станала на 05.01.2016г
смъртна злополука с лицето Е. Х. Ю. е установено, че строителят
"Ростер" ООД гр.Смолян не е поставил преди започване на работа
установените знаци за безопасност на работните места, които съдържат опасни
зони /мярка, посочена в раздел І, т.5 "Организационни указания за преодоляване
на опасностите по етапи"на План за безопасност и здраве за обекта/
например до камиононаклонителя, където е станала злополуката, където
съществуват опасности от спъване и падане.
Съдът приел, че така описаните обстоятелства
се установяват от показанията на разпитания актосъставител Н. и свидетеля Т., чиито показания
съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. Анализирал показанията на тези двама свидетели, които били категорични,
че при извършената проверка на 05.01.2016г в обект "демонтаж на сгради и
съоръжения на територията на "Българска захар 2002" ЕАД гр.Долна
Митрополия, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, по повод станала на същата дата
смъртна злополука с лицето Ю. е
констатирано непоставяне от строителя "Ростер" ООД гр.Смолян преди
започване на работа установените знаци за безопасност на работните места, които
съдържат опасни зони /мярка, посочена в раздел І, т.5 "Организационни
указания за преодоляване на опасностите по етапи"на План за безопасност и
здраве за обекта/. Според актосъставителя Т. такива опасни зони, които не са били
обозначени със знаци за безопасност са тези до камиононаклонителя, където е
станала злополуката, в които зони съществуват опасности от спъване и падане.
Съдът не кредитирал показанията на свидетелите Н. Д. и В. К., според които опасните зони, в това число
и камиононаклонителя, където е станала злополуката са били обезопасени с ленти
и телове, тъй като тези свидетели се намират в трудово-правни отношения с
жалбоподателя "Ростер" ООД и поради това са пряко заинтересовани от
изхода на делото, като показанията им приел и за непоследователни и нелогични и
в частта относно обстоятелството, че след станалата злополука лентите и
теловете са премахнати, тъй като тези показания си противоречат напълно с
показанията на актосъставителя Т.. От показанията на актосъставителя и
свидетеля Т. съдът установил още, че по време, когато е станала злополуката –
05.01.2016г, е имало трайна снежна покривка и в района на камиононаклонителя,
където е станала злополуката, липсвали стъпки върху снега, от които да е видно,
че някой е стъпвал и е махнал огражданията, за да се стигне до камиононаклонителя.
Съдът кредитирал напълно показанията на актосъставителя Т. като конкретни, ясни
и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка
с възприетото от тях необезопасяване на обекта, който е опасен за здравето и
живота на работещите, които се намират в обекта. Съдът се позовал на
разпоредбата на чл. 52, ал.1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване
на работното оборудване /ДВ бр.88/99г/ вр. чл. 59а от Наредба № 2 за
минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР /ДВ бр.37/2004г/ и
направил извод, че задължение именно на жалбоподателя "Ростер" ООД
гр.Смолян е било да обезопаси опасните зони за здравето и живота на работещите,
които се намират в обекта, каквато безспорно опасна зона е камиононаклонителя,
където е станала злополуката. Съдът изложил мотиви, че нито в АУАН, нито по
реда на чл. 44, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателят "Ростер" ООД е направил възражение, че
е изпълнил задължението си и е обезопасил опасните зони за здравето и живота на
работещите. Приетото за установено в мотивите на Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 15.03.2016г по досъдебно производство
№С-2/2016г на Окръжна прокуратура гр.Плевен обстоятелство, че опасната зона на
т.нар. камиононаклонител е била оградена с жълто-черна маркировъчна линия,
която ограничавала достъпа на лица до вътрешността му, съдът приел за необвързващо
го при разглеждане на административно-наказателното производство. За да
достигне до този извод, съдът се позовал на протокола за оглед на местопроизшествие от
05.01.2016г и албума за посетено
местопроизшествие от същата дата, в които липсвало описание и съответно снимка
на посочените в постановлението на Окръжна прокуратура ограждения с жълто-черна
маркировъчна лента. В тази насока съдът кредитирал напълно показанията на
актосъставителя свидетеля Т., според които опасната зона на камиононаклонителя
не е била оградена по никакъв начин и не са били поставени знаци за
безопасност. Съдът направил извод, че ако е имало нужните знаци, които да
предупреждават работниците за опасности и ако са били оградени опасните зони,
нямало е да настъпи злополуката, тъй като съобразно правилата на житейската
логика едва ли човек ще махне тези ограждания и ще падне сам в тази 4 метрова
пропаст.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано
административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят
"РОСТЕР" ООД гр.Смолян е извършил нарушения по чл. 52, ал.1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използване на работното оборудване ДВ бр.88/1999г във вр. с чл. 59а
от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР ДВ
бр.37/2004г изм. и доп., тъй като в
качеството си на работодател, не е обезопасило опасните зони и не е поставило
знаци за безопасност, в това число и в опасната зона на камиононаклонителя.
Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както
при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. На тези основания
съдът потвърдил оспореното НП.
Според касационната инстанция решението е неправилно.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на
касатора се изразява в това, че не е поставил
преди започване на работа установените знаци за безопасност на работните
места, които съдържат опасна зона-например до камиононаклонителя, където е
станала злополука и където съществуват опасности от сгъване и падане. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл.52, ал.1 от Наредба №7 за минималните
изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване във
връзка с чл.59А от Наредба № 2 за минималните изисквания на ЗБУТ при извършване
на СМР. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.1 от Наредба № 7/99 г. за работни
места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска се поставят
установените знаци за безопасност; се прилагат средства, препятстващи достъпа
на неупълномощени лица в тези зони и се предприемат необходимите мерки за
предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони. От
словесното описание на нарушението в наказателното постановление и с оглед
посочената като нарушена разпоредба се налага извод, че е ангажирана
отговорността на дружеството за това, че не е поставило установените знаци за
безопасност на работни места, които съдържат опасни зони – нарушение по чл.52
ал.1 т.1 от Наредба № 7/99 г. Не се спори и се установява от събраните по
делото доказателства, че камиононаклонителя, където е станала злополуката с Ю.,
е опасна зона по смисъла на §1 т.6 от Наредба № 7/99 г. Спорно е дали са били
поставени установените знаци за безопасност на това място. Чл.52 от На първо
място раздел І, т.5 „Организационни указания за преодоляване на опасностите по
етапи“ на План за безопасност и здраве за обекта, на който се съдържа
позоваване в НП относно знаците за безопасност, съдържа само общо изискване „да
се поставят необходимите знаци и сигнали за безопасност и здраве …”, без да се
конкретизират същите. Наредба № 7/99 г. също не съдържа конкретизация на
изискващите се от този текст установени знаци за безопасност, поради което е
направена привръзка в посочената за нарушена разпоредба с чл.59А от Наредба № 2/2004
г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. Съгласно последния
текст знаците, които се използват на строителната площадка, трябва да са поставени
устойчиво на подходящи места и те следва да съответстват с изискванията на
Наредба № 4/95 г. за знаците и сигналите за безопасност на труда и
противопожарна охрана. Препращането, което е направено в този текст обаче, е
към наредба, която е отменена на 17.01.2009 г., поради което и при липса на
действащ нормативен акт, който да конкретизира вида на знаците за безопасност,
които следва да бъдат поставени на работните места, съдържащи опасни зони, те
следва да се изведат по тълкувателен път. Касационната инстанция не споделя
оплакването в жалбата, че препращането към отменена наредба в случая на
самостоятелно основание влече отмяна на наказателното постановление, т.к. тази
отменена наредба единствено конкретизира знаците и сигналите за безопасност на труда
и противопожарна охрана, както и конкретните изисквания към тях и условията за
използването им, поради което е достатъчно посочването като нарушена норма тази
на чл.52, която изисква поставянето на знаци за безопасност, като в зависимост
от конкретната обстановка следва да се установи дали тези знаци за безопасност
сами по себе си изпълняват предназначението да намалят, ограничат или
предотвратят риска, който създават съответните работни места, съдържащи опасни
зони. Противно на възприетото от ПлРС, така наречения камиононаклонител,
представляващ опасна зона, е бил ограден с жълто-черна маркировъчна лента,
която е ограничавала достъпа на лица до неговата вътрешност. Вярно е, че при
разпита в съдебно заседание контролните органи от ДИТ – Плевен са категорични,
че като са отишли на място не е имало ограждения, нито следи от такива.
Контролните органи обаче – актосъставителят Н.
и свидетелят Т., са отишли на мястото на инцидента и там вече
са се намирали представители на Бърза помощ, следовател, представители на
Гражданска защита и други, според показанията на самите проверяващи от ДИТ. Техните
показания досежно факта, че до камиононаклонителя не е имало никакви знаци,
предупреждаващи опасност, се опровергават по категоричен начин от материалите по
досъдебното производство № С-2/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен, приобщено като доказателство по настоящото дело. В кориците на
досъдебното производство се намират всички протоколи от разпитите на
свидетелите, присъствали или участвали по някакъв начин в мероприятията и
действията след настъпване на инцидента. В тази връзка свидетелите И. Н. П. – командир на
екип РСПБЗН, П. А. А. – водач на специален
автомобил и пожарникар в РСПБЗН, С. С. Ц. – водач на специален
автомобил и пожарникар в РСПБЗН и А. А. М. – водач на специален
автомобил и пожарникар в РСПБЗН, които са се отзовали на сигнала за паднал
човек в шахта на гр.Долна Митрополия, категорично съобщават, че когато са
отишли на мястото на инцидента, представляващо бетонно съоръжение с вход като
тунел, пред самия вход на съоръжението е имало жълти ленти, които са го
ограждали. И четиримата свидетели, служители на РСПБЗН, съобщават за намиращите
се до камиононаклонителя жълти ленти, висящи на входа на тунела. Техните
възприятия са били непосредствено след настъпване на инцидента, т.к. именно
екипа на РСПБЗН се е отзовал на сигнала за инцидента и те непосредствено и
най-близо във времето след настъпване на инцидента са възприели всички обстоятелства
във връзка с него, в т.ч. и поставените жълти ленти. Техните показания в този
смисъл относно наличието на жълти ленти кореспондират напълно с показанията на
Е. З. –
работник в наказаното дружество, Х. Х. – също работник в дружеството и Н. Д. – началник
смяна в дружеството, които както във фазата на досъдебното производство, така и
пред районния съд (св.Д.), съобщават, че е било обезопасено с лента и телове,
които са били сложени на входа, на който е станал инцидента. Свидетелят Д.
съобщава, че инспекторите от ДИТ – Плевен са дошли последни, след Бърза помощ,
полицията и пожарната, и вероятно затова не са възприели поставените преди това
на входа ленти, т.к. същите са били махнати по разпореждане на св.Д. – били са
отвързани, а лентата е свалена на земята, за да може да се проникне в обекта и
да се извади намиращият се труп на загиналия. Тези ленти, които са ограждали
опасната зона, са били възприети включително от разследващия орган и поемните
лица, подписали протокола за оглед на местопроизшествие на л.4 и 5 от
досъдебното производство, в който протокол също е описано, че в близост до
трупа са били намерени найлонови ленти, жълти на цвят. Ето защо касационната
инстанция приема, че повелята на чл.52 ал.1 от Наредба № 7/99 г., изискваща
поставяне на знаци за безопасност на работните места, съдържащи опасни зони, е
била спазена – опасната зона, представляваща т.нар. камиононаклонител, е била
оградена с жълто-черна маркировъчна лента, която е ограничавала достъпа на лица
до вътрешността му. При липса на изисквания за специални знаци, различаващи се
от тези, които се установи, че са били поставени, е необходимо и достатъчно и
това е било спазено от наказаното дружество, да се поставят каквито и да са
знаци, стига от тях по недвусмислен начин да може да се направи извод от всяко
лице, което ги възприема, че целта им е да предотвратят достъпа до зоната, за
защита от която са поставени. Макар и неприкрепена трайно към строителния
обект, поставената маркировка чрез лента, която го е опасвала от всички страни,
визуално и физически е препятствала достъпа до опасната зона. По досъдебното
производство не са установени причините, поради които пострадалият е нарушил
това ограничение и е навлязъл в бетонното съоръжение. По принцип е верен извода
на решаващия съд, че правилата на житейската логика сочат, че едва ли човек ще
махне тези ограждения и ще падне сам в четириметрова пропаст. Доказателствата
обаче по досъдебното производство сочат, че самото съоръжение, в което е паднал
пострадалия, е било пълно с вода, но тя не се е виждала с просто око, защото
върху нея е имало пяна (св.Х.), а свидетелят П. А. на досъдебното
производство съобщава, че подът на бункера е бил наклонен надолу, като е
свършил пода под него се е намирал отсек, след този отсек се е виждала вода и е
бил оформен нещо като басейн с размери 6 метра широчина и около 10 метра фронт
навътре, като при първоначален поглед на този водоем по нищо не е личало, че
там има вода; повърхността на водата на пръв поглед е приличала на циментов
под, а върху него като че ли е имало нахвърляни камъни. Св.А. е съобщил още, че това е била мръсна вода, която е
приличала на земен под. Същите сведения е дал и свидетелят Ц. на досъдебното производство, в смисъл, че при
първоначален поглед на този водоем по нищо не е личало, че там има вода, т.к.
повърхността на водата на пръв поглед е приличала на циментов под, а върху него
като че ли е имало нахвърляни камъни, а реално това е била мръсна вода,
приличаща на земен под. В абсолютно същия смисъл са и показанията на свидетеля
М., дадени в рамките на досъдебното
производство. При това положение не може да се направи с категоричност извода,
който е направил районния съд, че никой не би умишлено си причинил нараняване,
което да налага извод, че не е имало обозначения. В случая самата настилка и
повърхност на оформилия се воден басейн е била заблуждаваща. Повърхността,
според показанията на свидетелите, е приличала на циментов под, което вероятно
е формирало погрешния извод у пострадалия, че може да навлезе в тази зона.
Последното, обаче, е само едно предположение и не би могло да влияе върху
съставомерността на деянието, доколкото безспорно е установено както от
протокола за оглед на местопроизшествие, така и от свидетелските показания на
всички разпитани в рамките на досъдебното производство свидетели, които са били
ангажирани и съпричастни по някакъв начин към настъпилия инцидент, че на
работното място, съдържащо опасна зона, а именно камиононаклонителя, е имало
поставени знаци за безопасност – жълто-черни ленти, които са препятствали
достъпа до тази опасна зона. Последното обуславя извод за несъставомерност на
вмененото на дружеството нарушение, до какъвто извод не е достигнал решаващия
съд вследствие неправилна оценка и анализ на приобщените по делото
доказателства. Ето защо оспореното решение и потвърденото с него наказателно
постановление следва да бъдат отменени.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2,
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 466 от 29.06.2016 г., постановено по
нахд № 704/2016 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-0000247 от
08.02.2016г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, с което
на основание чл.416 ал.5 от КТ вр.чл.413 ал.2 от КТ на „РОСТЕР“ ООД гр.Смолян,
ЕИК 830105641 представлявано от Р.Б.Т. е наложена административно наказание имуществена санкция
в размер на 2000лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.