Р Е Ш Е Н И Е

№ 509 / 16 Ноември 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 625 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.24 и сл. от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на В.Н.М. *** изричен отказ за достъп до обществена информация по заявление № 1489/01.07.2016 г., обективиран в Решение № 10/07.07.2016 г. на Директора на ОУ”Хр. Ботев” с. Глава.

Жалбоподателят счита, че решението, в което е обективиран отказът за предоставяне на информация е незаконосъобразно, тъй като липсва изложение на правно и фактическо основание, няма посочена конкретна норма на ЗДОИ, обосноваваща отказа. Освен това оспорва извода на органа, че исканата от него с посоченото заявление информация не е обществена. Позовава се на твърдението на органа, че четири месеца по-рано му е предоставен достъп до същата информация. Твърди, че исканата от него информация по своя характер е обществена, тъй като е свързана с дейността на административния орган в училището и касае неговите служители. Оспорва мотива за отказ, според който предоставянето й касае лични данни, тъй като, ако това е така, не е поискано писмено разрешение от лицата, за които се отнася. Счита, че е нарушена процедурата по чл. 31 от ЗДОИ. Не е обсъдена възможност за предоставяне на частичен достъп. Оспорва извода на административния орган, че целта на искането за достъп е снабдяване с доказателства, тъй като по този ред не може да се снабди с такива поради липсата на възможност за предоставяне на преписи от документи. Счита, че няма доказателства за това какво е мотивирало органа да постанови отказ, а това е задължително. Не е съгласен с извода за липса на техническа възможност за предоставяне на исканата информация. Моли да бъде отменен обективирания в решението отказ и присъдени разноските по делото. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Т.Т. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания. Навежда и довод за процесуално нарушение поради това, че в решението не е посочен срок за обжалването му.

Ответникът- Директор на ОУ”Хр. Ботев” с Глава, чрез процесуалния си представител адв. А.Д. *** в подадено от последната писмено становище оспорва жалбата. В изложените съображения, касаещи спора по настоящето дело- поисканата със заявление № 1489/01.07.2016 г. информация е изразено становище за повторно изискана в рамките на 4 месеца такава, видно от заявление № 1136/23.02.2016г. и постановеното по последното решение, които документи са приложени към делото. Освен това счита, че исканата информация не съставлява обществена такава. Навежда довод и за това, че в случая се касае до лична информация, което също обосновава невъзможност за предоставянето й. Твърди, че информацията се иска с цел злоупотреба във вреда на директора на училището. Моли отказът да бъде потвърден.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

Производството по издаване на оспореното решение е започнало със Заявление за достъп до информация вх. № 1489/01.07.2016г. , подадено от В.Н.М. до Директора на ОУ”Хр. Ботев” с. Глава, обл. Плевен. В заявлението М. е поискал да му бъде предоставена информация относно: 1. Колко на брой са командировките на служителите в ОУ”Хр. Ботев” с. Глава, обл. Плевен за периода от 01.01.2016 г. до 14.06.2016г.; 2. Каква е сумата, изплатена за командировки от делегирания бюджет на училището за периода от 01.01.2016 г. до 14.06.2016г. Заявил е, че желае да получи информацията на хартиен носител.

По така подаденото заявление административният орган-Директор на ОУ”Хр. Ботев” с. Глава, се е произнесъл с Решение № 10/07.07.2016 г. Със същото решение се е произнесъл и по заявление с вх. № 1488/01.07.2016 г., в която част решението е извън предмета на обжалване по настоящето дело. Предмет на оспорване в настоящия процес е Решение № 10/07.07.2016 г. в частта по Заявление вх. № 1489/01.07.2016 г. Със същото, административният орган е отказал достъп до исканата от М. обществена информация.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, и даваща на гражданите възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Т.е., налице са два кумулативни елемента от фактическия състав на нормата, които квалифицират информацията като такава, до която гражданите имат право на достъп по силата на чл. 1 ,ал. 1, пр. 1 от ЗДОИ: На първо място, това е информация, свързана с обществения живот в страната, и на второ място- тя следва да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. От така формулираната законова разпоредба следва извод за целта, която се преследва с предоставянето на информацията по този ред- гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект.

За да отхвърли искането за предоставяне на достъп до информация, административният орган е приел, че исканата информация не е свързана с обществения живот и не касае дейността на задължения субект, а се отнася до отделни физически лица, работещи в училището и е свързана с изпълнение на трудовите им функции. Мотивирал е извод, че целта на търсената информация не е формиране мнение за дейността на училището, а снабдяване с доказателства настоящи и бъдещи сигнали срещу училището и неговия директор.

Решението , в обжалваната в настоящето производство част е неправилно.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на РБългария има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определен в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Свързана с посочената норма е и разпоредбата на чл. 7,ал. 1 от с.з., според който не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.

Искането на жалбоподателя е свързано с получаване на информация за броя на командировките на служителите в училището и сумата, изплатена за тези командировки. Както е казано по-горе, по смисъла на определението, дадено с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието „обществена информация” следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи, или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Така, както е формулирано искането в заявлението на жалбоподателя /за предоставяне на хартиен носител на справка за броя на командировките и размера на изплатената за тях сума/, следва да се приеме като искане за достъп до обществена информация. Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на исканата обществена информация, предвид чл. 25,ал. 1,т. 2 от ЗДОИ. По този ред може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, и конкретно поисканата информация се преценява от съда като обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът не споделя извода на административния орган, че става въпрос за лична информация, и с отказа си защитава нейната неприкосновеност. Заявителят не е искал нито персонално изброяване на лицата, ползвали командировки през посочения период, нито каква сума е изплащана на всеки от тях. Формулираният извод, че информацията няма да се ползва с цел създаване на мнение за дейността на училището, а с цел злоупотреба, е субективно мнение на органа, издал решението. Командироването на служители и изплащането на командировки е част от обществения живот, и е свързано с дейността на задължения субект- в случая директорът на училището, който командирова служителите си и чрез който се изплащат сумите за командировките. Не се споделя и наведеният от ответника довод, че посочената в заявлението информация е повторно изискана в рамките на 4 месеца. От приложеното като доказателство от органа заявление № 1136/23.02.2016 г. и издаденото по него решение № 3/07.03.2016 г. се установява, че предходно поисканата информация е за броя имената и изплатените суми за командировки на командированите служители през календарната 2015 г., както и за броя на командировките на директора на училището. Поисканата със заявлението, по което е постановен обжалваният в настоящето дело отказ информация не е идентична с поисканата в предходното заявление такава, поради което не е налице повторност по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, обосноваваща право на органа да откаже предоставянето й.

Съдът намира, че всички изложени в мотивите на оспореното решение доводи за отказ от предоставяне на информация са неоснователни. Решението е постановено в несъответствие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Отделно от това, споделят се оплакванията в жалбата за липса на посочени правни основания за постановяване на отказа. Чл. 38 от ЗДОИ изрично вменява на административния орган, при постановяване на отказ от предоставяне на информация да се посочат правни и фактически основания. Правните основания за отказ са регламентирани в чл. 37, т. 1,2 и 3 от ЗДОИ, и като не е посочил конкретно правно основанието за отказ, административният орган е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочените от органа основания за отказа/ чл. 5 във вр. с чл. 6,ал. 1т. 3 и чл. 4 от ЗДОИ /, като правни такива , са неотносими към регламентираните в чл. 37 конкретни основания за отказ. Що се отнася до това, че в решението не е посочен редът за обжалването му/ срок за обжалване/, това процесуално нарушение не се преценява като самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на акта, тъй като има отношение към правото на оспорване , което е упражнено по надлежен ред.

Отказът на административния орган да предостави исканата информация по изложените в обжалваното решение мотиви е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а делото –върнато на органа за произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съгласно представен опис на л. 27, следва да бъдат присъдени такива в размер на 490 лв., от които 10,00 лв. за д. такса и 480,00 лв. за платен адвокатски хонорар на един адвокат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 10/07.07.2016 г. на Директора на ОУ”Хр. Ботев” с. Глава, в частта, в която е обективиран отказ за достъп до обществена информация по заявление № 1489/01.07.2016 г.и връща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА ОУ”Христо Ботев” с. Глава, обл. Плевен да заплати на В.Н.М. *** , Плевенска обл. с ЕГН ********** сумата 490,00/ четиристотин и деветдесет / лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: