Р E
Ш Е Н И Е
№ 451
гр.Плевен, 25 Октомври
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка
Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 623 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 55 от 17.06.2016 г., постановено по НАХД №
102 по описа за 2016г., Районен съд – Червен бряг
е отменил Наказателно постановление № 2016-037098/19.01.2016 г. на Директора на РД на КЗП – Русе, с което за
нарушение на чл.127, ал. 2 във връзка с ал. 4 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ на „Алекс ИВ-
Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална
дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д. Л., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че районният съд неправилно е
приложил материалния закон, превратно е тълкувал доказателствата и е нарушил
процесуалните правила. Твърди се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
са спазени всички законови разпоредби на ЗАНН и ЗЗП, спазени са сроковете за
съставяне на АУАН и издаване на НП, както и актът е съставен от служител, който
е упълномощен с надлежна заповед за това. Твърди се още, че АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на
нарушителя. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция –
Русе към Комисия за защита на потребителите не изпраща представител. По делото е депозирано
становище с доводи за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание ответникът – „Алекс ИВ-
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде
отменено, тъй като неправилно съдът е приел нарушението за маловажен случай.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при направена
проверка на 23.09.2015г. в обект павилион №5 в гр.Червен бряг, Кооперативен
пазар, стопанисван от търговеца, е установено, че при поискване не е представен
регистър на предявените рекламации, като такъв е представен при проверка по
документи, с дата на започване 08.10.2015г. Контролните органи са приели, че на
23.09.2015г. търговецът не поддържа
регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица
рекламации-нарушение по чл.127 ал.2 във вр. с ал.4 от ЗЗП, за което съставили
АУАН. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от към факти, съдът след анализ
на разпоредбата на чл.127 от ЗЗП е приел от правна страна, че след като не е
извършена проверка по адреса на
управление на търговеца, не е доказано по безспорен начин липсата на регистър.
Посочил е, че липсата на информация у продавача в обекта за наличие на регистър
не следва да се приравнява с липса на регистър. Направил е извод, че не е
безспорно доказано нарушение по чл.127 ал.2 от ЗЗП. Посочил е също, че дори
формално да е налице нарушение по чл.127 ал.2 от ЗЗП, то същото е маловажен
случай, като е изложил подробни съображения в тази насока. Воден от горните
мотиви районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно и съответстващо на доказателствата по делото. Съображенията за
това са следните:
Настоящият състав споделя правните изводи за
задължението на търговеца да поддържа в наличност регистър за рекламации във
всеки един момент, като това може да е на всяко едно от местата, където
потребителят, по свой избор, гарантиран от чл.
127, ал. 4 от ЗЗД може да предяви такава, включително и в търговския обект.
Регистърът може да се съхранява както в съответния търговски обект, така и на
адреса на управление на търговеца, като контролните органи са длъжни да
извършат обстойна проверка на всяко едно от тези места, когато те са различни,
за да може да бъде установено по категоричен начин дали търговецът поддържа
регистър на предявените рекламации. В конкретния случай не е правена проверка
по седалище на юридическото лице, поради което и не е констатирано безспорно
дали търговецът не поддържа и съхранява регистъра на предявените рекламации
там. Т.е. не е доказано категорично, че към 23.09.2015г. е налице извършено
нарушение по чл.127 ал.2 от ЗЗП. По делото не се спори, че на датата на
проверката в обекта-23.09.2015г. при поискване не е представен регистър, но е
факт, че на тази проверка не е присъствал управителя на ЕООД, а лицето М. П.-барман. На датата на проверката по
документи-08.10.2015г. на контролните органи е представен Регистър на
рекламациите с отбелязване, че е започнат на 08.10.2015г. В тази връзка са
налице твърдения от страна на управителя на ЕООД, че регистърът се е съхранявал
по адреса на управление, както и че датата на него е посочена в деня на
проверка, както му е казано от контролните органи, тъй като не е била вписана.
Предвид последното и при незадълбочено извършена проверка от контролните органи
по седалище на търговеца, както и поради представен още в хода на
административно-наказателното производство регистър, касационната инстанция
счита за правилен извода на районния съд за недоказано нарушение по чл.127 ал.2
от ЗЗП.
Въпреки, че не е доказано по безспорен начин
извършването на нарушение, в конкретния случай настоящият състав приема за
правилен и изводът за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. Само липсата на вредни последици сама по себе си не може да квалифицира
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за
този вид. Но е вярна констатацията, че действително липсват вредни последици,
определяеми от невъзможност да бъде регистрирана конкретна рекламация, тъй като
проверката е била рутинна, а не по повод оплакване на клиенти, което води до
извод, че не е имало случай последните да са били лишени от възможността да
направят рекламация. Нарушението е и първо по ред. Ето защо съвкупната преценка
на тези обстоятелства обосновава извод, че процесният случай може да бъде приет
за маловажен.
Като е достигнал до аналогични
правни изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 17.06.2016 г.,
постановено по НАХД № 102 по описа
за
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.