Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  13/  15 Януари 2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На шестнадесети декември  2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

 

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 621/2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано  по жалба на В.В.Н. и И.В.Н. *** срещу Заповед № ДК-10-СЗР-15/03.07.2015г. на Началника на РДНСК – СЗР, с която е отхвърлена жалбата на В.В.Н. и И.В.Н. *** и е оставен в сила отказът на Главния архитект на Община Плевен за издаване на акт за узаконяване на осн. § 183 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за обект „Таван и покрив на надстройка на жилищна сграда” в УПИ VІІІ-9656, кв. 105 по плана на гр. Плевен Изх. № ТСУиС-94В-1357-3/16.04.2015г.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 216 ал.6 вр.чл. 215 ал.5 от ЗУТ.

Жалбоподателите оспорват заповедта като незаконосъобразна и искат отмяната й.  Считат, че разпоредбата на чл. 145 ал.4 от ЗУТ, на която се е позовал административният орган, е неотносима, защото не касае актовете за узаконяване на строеж, а казва, че инвестиционните проекти губят своето действие, ако възложителят не поиска издаване разрешение за строеж в едногодишен срок от одобряването им. Позовават се на приложение на хипотезата на § 183 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ  за узаконяване на строежа, в която е указано, че започнатите до влизане в сила на този закон (до 27.07.2003г.) производства по изследване на възможността за узаконяване  се довършват по досегашния ред. Твърдят, че са подали заявления за узаконяване на процесния строеж още през 1994г. по реда на ЗТСУ, което производство е продължило с подаване на заявления през 2000г. и 2004г. Считат, че ответникът се е произнесъл без да изясни фактите – кога е извършен строежа, допустим ли е по действалите към момента на изграждането му и по сега действащите разпоредби. Неправилно е приел, че производството по заявлението за узаконяване от 22.02.2000г. е приключило съобразно разпоредбата на § 183 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, след като в едногодишен срок от одобряване на проекта за узаконяване от 01.04.2005г. не е бил издаден акт за узаконяване на строежа. Чрез адв. М. Б. и адв. Ю. С. *** поддържат жалбата. Претендират разноски, за което представят списък.

Ответникът – Началникът на РДНСК – СЗР, чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа съображенията в мотивите на заповедта за изтичането на преклузивния едногодишен срок, произтичащ от нормата на §184 ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ вр. чл. 145 ал.4 от ЗУТ, считано от датата на одобряване на проекта за узаконяване – 01.04.2005г. в който не е било направено искане за издаване на акт за узаконяване, поради което проектът е загубил правното си действие. Допълнително посочва, че няма данни да е обжалван предходен изричен или мълчалив отказ за узаконяване на същия строеж.

Заинтересованата страна – Главният архитект на Община Плевен, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа доводите, изразени както в мотивирания отказ за издаване на акт за узаконяване на строежа, така и в съображенията на Началника на РДНСК – СЗР за преклудиране на възможността за узаконяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – П.Г.Б. ***, чрез пълномощника си В. В. Б. – негова майка изразява становище за неоснователност на жалбата и категорично се противопоставя на узаконяването на строежа. Посочва, че строежа - покрив е недовършен в източната си част и все още не е изпълнена заповедта на общината относно изпълнения в отклонение от одобрения проект преграден зид в таванските помещения, касаещи собствената му част.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложена актуална скица от СГКК Плевен № 15-290796/19.08.2014г. жалбоподателят се легитимира като собственик на ½ идеална част от поземлен имот  с идентификатор 56722.661.1348 стар номер 9656, квартал 105, парцел VІІІ по плана на града и  собственик на жилищни обекти на първи и трети етаж от изградената в имота триетажна еднофамилна жилищна сграда с надстройка. А П.Г.Б. е собственик на ½ идеална част от същия поземлен имот и собственик на жилищен обект на втори етаж от сградата. Следователно поземленият имот е съсобствен на жалбоподателя и заинтересованата страна, а построената в него жилищна сграда с надстройка е в режим на етажна собственост между жалбоподателя и заинтересованата страна. Обекта, предмет на процесната заповед е строеж „тавани и покрив на надстройка на жилищната сграда” в УПИ VІІІ-6956 в кв. 106 по плана на гр. Плевен, извършен от Н.. Производството е започнало по молба на В.В.Н. и И.В.Н. и те са адресати на постановения административен акт относно строеж, извършен по време на брака им в режим на СИО, поради което имат правен интерес от подаване на жалбата. Заповедта на Началника на РДНСК – СЗР е съобщена на жалбоподателите на 10.07.2015г., а жалбата е подадена на 22.07.2015г., видно от пощенското клеймо в законния 14-дневен срок за обжалване. Поради това жалбата  е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заявление по образец Вх. № ТСУиС-94В-1357-3/01.12.2014г. И.В.Н. и В.В.Н. са поискали от главния архитект на Община Плевен издаване на акт за узаконяване за обект „тавани и покрив на надстройка на жилищна сграда”, находяща се в УПИ VІІІ-6956 кв. 105 по плана на гр. Плевен. С писмо изх. № ТСУиС-94В-1357-3/02.12.2014г. собствениците са уведомени, че ще се извърши оглед на място. На 05.12.2014г. комисия от Община Плевен е съставила констативен протокол за огледа в присъствието на собствениците и установила, че обекта е изпълнен в груб строеж и извършеното строителство съответства на одобрения проект за узаконяване от 01.04.2005г. за обекта. Строежът е недовършен – не е изпълнен предпазен парапет за стълбището, осъществяващо достъпа до таванския етаж, покривът е двускатен, но не е изпълнена стоманобетоновата конструкция (от греди и жб пояси) в частта от покрива, която е над таванско помещение със застроена площ от 34,02 кв.м. В тази част покрива е изпълнен с дървена покривна конструкция, за която са оставени кофраж за жб пояси, липсва стреха по източната страна на покрива.

С писмо Изх. № ТСУиС 94И-487-1/11.11.2014г. собствениците са уведомени, че заявлението се процедира по реда на § 183 ал.3 от ПР на ЗИД на ЗУТ като започнато производство по узаконяване с одобрен проект за узаконяване на 01.04.2005г., съгласно който разпределението на таванския етаж се състои от стая за творческа работа, три броя тавански помещения, коридор и стълбище. Посочено е, че производството следва да се довърши по досегашния ред като акта за узаконяване се издава за целия строеж на името на собствениците на УПИ, които са В. И. Н. и П.Г.Б.. За целта е указано, че трябва да се изпълнят следните условия: одобряване на инвестиционен проект – заснемане за узаконяване; привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект; заплащане на дължимите глоби и такси. С писмо Изх. № ТСУиС 94В-1357-3/15.12.2014г. собствениците на имота са уведомени, че заявлението ще бъде разгледано на заседание на ЕСУТ. С решение по т.6 от Протокол № 51/18.12.2014г. ЕСУТ не е допуснал узаконяване на строежа като предложил да се издаде мотивиран отказ съгласно §183 от ЗУТ. Заявителите са били уведомени за решението на ЕСУТ.

Последвал е Мотивиран отказ за издаване акт за узаконяване на основание § 183 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ на Главния архитект на Община Плевен изх. № ТСУиС-94В-1357-3/16.04.2015г. В мотивите си е приел, че за строежа е налице одобрен технически инвестиционен проект за узаконяване от 01.04.2005г. на главния архитект на общината като обекта е извършен в груб строеж и строителството съответства на одобрения проект за узаконяване и отговаря на действащия ПУП-РУП за имота, одобрен със Заповед № РД-12-609/29.09.2004г. на кмета на общината. Сочи се, че собственици на УПИ са В. И. Н. и П.Г.Б.. През 1991г. е издадено разрешение за строеж № 37 на името на И.В.Н. за обект „Надстройка ІІІ етаж” за жилищната сграда. С жалба от 08.07.1993г. В. Б. (тогава собственик в имота) е възразила по изпълнението на таванските помещения на надстройката и с констативен акт № 42/03.08.1993г. е установено, че при изпълнението на строителството на надстройката е допуснато отклонение от одобрения проект. Приел е, че искането за узаконяване от 2014г. е подадено след преклузивния шестмесечен срок по §184 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, който е изтекъл на 25.01.2004г. и е просрочено. Сочи се, че § 183 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложим и строежът подлежи на премахване. Също така се обосновава и неприложимост на § 127 ал.2 от ЗИД на ЗУТ (ДВ- бр. 82/26.10.2012г. в сила от 26.11.2012г.), тъй като незаявените за узаконяване строежи по реда и в срока по § 184 от ЗИД на ЗУТ ( ДВ – бр. 65 от 22.07.2003г.), извършени до влизане в сила на този параграф, могат да бъдат узаконени по заявление от собственика, подадено в едногодишен срок от влизане в сила на ЗИД, считано от 26.11.2012г., който срок също е изтекъл. В заключение е посочено, че се отказва издаване на акт за узаконяване на обекта на осн. § 184 ал.4 вр. ал.6 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, където се сочи, че когато не са налице условията за узаконяване главният архитект издава мотивиран отказ и че за незаконно извършените строежи в съсобствени недвижими имоти и в етажна собственост, които са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, съответно собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му.

Мотивираният отказ е получен от Н. на 17.04.2015г. 14-дневният срок за обжалване изтича на 01.05.2015г. вкл.(неприсъствен ден). В законния срок - първия  следващ работен ден - 04.05.2015г. Н. оспорили отказа пред Началника на РДНСК – СЗР по реда на чл. 216 от ЗУТ.

С процесната Заповед № ДК-10-СЗР-15/03.07.2015г. Началникът на РДНСК – СЗР отхвърлил жалбата на Н. и оставил в сила отказа на главния архитект.

Приел е, че отказът е издаден от ВрИД Главен архитект на Община Плевен, съгласно Заповед № 438/19.02.2015г. на Кмета на Община Плевен в необходимата форма и по предвидения в закона ред. Счел е, че е налице започнало производство по узаконяване на осн. § 183 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ- бр. 65/2003г.), което следва да се приключи по „досегашния ред” т.е. по действащите към момента на подаване на заявлението за узаконяване норми. Посочил е, че такива заявления за узаконяване са подавани Вх. № АСЕ-94-И-190/04.08.1994г. и Вх. № АСЕ-94-П-317/03.10.1994г., придружени с проекти към тях, но не са били уважени. Нито влезлите в сила заповеди за премахване на отклоненията от одобрения проект и привеждане на строежа в съответствие с проекта са били приведени в изпълнение, нито е обмислена възможността за узаконяване на името на всички собственици. С Вх. № ТСУиС-987/22.02.2000г. е подадена нова молба за узаконяване и отново липсва произнасяне. Последващото заявление от 27.07.2004г. е подадено извън преклузивния срок на § 184 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – 25.01.2004г., но следва да се тълкува като искане за продължаване (довършване на узаконяването), доколкото производството е било започнало, с него е представен все същият проект за узаконяване. Проектът е одобрен на 01.04.2005г., след което в едногодишен срок съгласно чл. 145 ал.4 от ЗУТ не е издаден акт за узаконяване, съответно същият е изгубил правно действие, поради което следва да се счита за приключено производството по § 183 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по заявление с Вх. № ТСУиС-987/22.02.2000г. В заключение е потвърдил извода на главния архитект, че заявление № ТСУ-С-94В-1357-3/01.12.2014г., към което е приложен проекта, изгубил правното си действие, е подадено след изтичане на едногодишния преклузивен срок на § 127 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ ( 26.11.2013г.).

 Заповедта на Началника на РДНСК – СЗР е постановена по допустима жалба. Издадена е от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 216 от ЗУТ, след изследване и събиране на всички необходими доказателства, даващи възможност да се преценят законовите предпоставки за узаконяване на строежа. Посочени са правните и фактически основания, които са мотивирали потвърждаването на отказа на главния архитект.

Видно от материалите по административната преписка и заключението на в.л. по приетата съдебно-техническа експертиза строежът е започнал през 1991г. с издаване на Разрешение за строеж № 37/23.08.1991г. за надстройка на ІІІ етаж на жилищната сграда съгласно одобрени и съгласувани проекти. В хода на строителството по повод жалба Вх. № АСЕ-94-В-173/08.07.1993г. от В. Б. ( тогава собственик в имота) е констатирано, че собственикът И.В.Н. е допуснал отклонение от одобрения архитектурен проект като е преместил част от преграден зид между собственото таванско помещение и това на съсобственичката му В. Б., поради това е издадена Заповед № РД- 15-2065/13.08.1993г. на кмета на Община Плевен, с която е наредено И.В.Н. в двуседмичен срок от получаване на заповедта да приведе строежа в съответствие с одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, като при неизпълнение е разпоредено премахване на частта от строежа, изпълнена в отклонение от одобрения проект. След съдебно обжалване заповедта е влязла в сила. Междувременно строителството е продължило като със Заповед № РД-15-1135/08.07.1994г. на кмета на Община Плевен е констатирано, че при изграждане на надстройката на жилищната сграда собственикът Н. е допуснал съществени отклонения от одобрения архитектурен проект. Изпълнен е двускатен вместо четирискатен покрив, завишен е надзида, изпълнени са отвори в стените вместо табакери, изменено е разположението на вътрешни разпределителни стени и др. Не е изпълнена покривната конструкция над частта от тавана на собственичката В. Б.. Останалата част от надстройката е изградена в груб строеж. Експретният съвет при общината на заседание от 28.06.1994г. по протокол № 32 не е допуснал узаконяване на отклоненията от одобрения архитектурен проект. Поради това строителството на надстройката на жилищната сграда е спряно и даден срок на Н. до 30.08.1994г. да приведе строежа в съответствие с одобрения архитектурен проект като при неизпълнение следва принудително възстановяване на надстройката съгласно проекта. След съдебно обжалване заповедта е влязла в сила. В мотивите на съдебното Решение от 15.02.1995г. по ахд № 153/1994г. на ПлОС съдът е приел, че макар строежът да е извършен в допустимите от закона отклонения и да не се засягат правата на съсобствениците, де юре същият не може да бъде узаконен поради липсата на съгласие от съсобствениците.

Видно от констативния протокол за извършен оглед от 05.12.2014г. от комисия при община Плевен и заключението на вещото лице след 1994г. не са извършвани нови строителни работи.

 Следователно строителството е извършено през периода 1991г. – 1994г.

По подадените в хода на неприключилото съдебното производство молби за узаконяване от 1994г. с писмо изх. № В-1/09.02.1998г.  Община Плевен уведомила Н., че АГК с Протокол № 5/27.01.1998г. е допуснала узаконяване на отклоненията от одобрения архитектурен проект, третирани в Заповед № РД-15-1135/08.07.1994г. на Кмета на Община Плевен при наличие на съгласие от съсобствениците, което следва да се представи в срок до 01.03.1998г. (л. 73) В последващо писмо В-2/06.04.1998г. Кмета на Общината уведомил Н., че документ за съгласие от съсобствениците на осн. чл. 56 от ЗТСУ не е бил представен в определения срок.(л.74) Поради това акт за узаконяване не е бил издаден. Писмото представлява изричен отказ за узаконяване на строежа, който не е бил обжалван и е влязъл в сила.

Ново производство по узаконяване на строежа е започнало по молба на Н. от 22.02.2000г. (л.86) С писмо № ТСУиС 01-4/05.10.2001г. на Община Плевен Н. е уведомен, че ЕСУТ е взел решение с Протокол № 32/14.09.2001г. т.7, че е допустимо узаконяване на извършеното строителство в отклонение от одобрените проекти на надстройката на ІІІ жилищен етаж при условията на § 16 ал.2 от ЗУТ след процедиране на ПУП, тъй като има изменение в характера на застрояването. Указано е ателието в подпокривното пространство да се приведе в съотвествие с изискванията като в срок до един месец е необходимо да подаде молба в общината за скица с виза за изменение на ПУП (л.87). Това административно производство също е приключило с влязъл в сила мълчалив отказ, тъй като акт за узаконяване не е бил издаден.

Ново заявление за одобряване на инвестиционен проект за узаконяване на тавани, ателие и покрив е подадено от Н. на 27.07.2004г. (л. 94). След влизане в сила на ПУП-РУП за имота със Заповед № РД-12-609/29.09.2004г. (л.95), на 01.04.2005г. е одобрен проект за узаконяване на тавани и покрив на надстройка на жилищната сграда (л.110-116), но акт за узаконяване не е последвал. Затова и това административно производство за узаконяване на строежа е приключило с влязъл в сила мълчалив отказ.

Подаденото заявление от 01.12.2014г. за издаване акт за узаконяване на строежа е поставило началото на ново административно производство, което е завършило с издаване на мотивиран отказ на главния архитект и не може да се приеме, че е било налице недовършено производство по изследване на възможността за узаконяване, поради което §183 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ – бр. 65/22.07.2003г.) не намира приложение в случая.

Пропуснат е бил шестмесечния срок по § 184 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ – бр. 65/22.07.2003г.), считано от влизане в сила на закона за подаване на искане за узаконяване. Искането от 27.07.2004г., по повод на което е бил одобрен инвестиционния проект за узаконяване на 01.04.2005г. е подадено след изтичането на преклузивния шестмесечен срок, налице са и влезли заповеди, с които е установен незаконен строеж. Съгласно § 184 ал.12 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежите, които не са заявени за узаконяване в срока по ал.2 или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ. В случая от една страна са налице влезли в сила заповеди за премахване на незаконния строеж и привеждане на строителството в съответствие с одобрените проекти, които подлежат на доброволно или принудително изпълнение, но не са изпълнени. А от друга страна, по подадените многобройни молби от Н. са постановени влезли в сила изрични и мълчаливи откази за узаконяване на строежа, извършен в отклонение на одобрените през 91г. проекти. Поради това изпълненото строителство подлежи на премахване и доколкото е недовършено, следва да бъде съобразено с одобрения проект от 91г. или да се съгласува проект и да се издаде разрешение за строеж по общия ред със съгласие на съсобственика, тъй като се засягат общи части на сградата и тавански помещения, които не са самостоятелни обекти.

Приложима към казуса е действащата към момента на подаване на заявлението от 01.12.2014г. разпоредба на § 127 ал.2  от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ – бр. 82/2012, в сила от 26.11.2012г.).

С нея се дава нова възможност за узаконяване на извършените до 25.07.2003г. незаконни строежи по § 184, но само ако не са били заявени за узаконяване до влизане в сила на закона – т.е. до 26.11.2012г. и ако заявлението е подадено в едногодишен срок от тази дата т.е. до 26.11.2013г.  Заявлението от 01.12.2014г. е депозирано след тази дата и са налице влезли в сила мълчаливи и изрични откази за узаконяване и заповеди за премахване на строежа и привеждането му в съответствие с одобрения проект от 91г., с което въпроса за законосъобразността на строежа е разрешен. Освен това съгласно ал.7 на същия параграф, когато се касае за незаконно извършени строежи в съсобствени недвижими имоти и в етажна собственост, които са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, актът за узаконяване може да се издаде на името на всички съсобственици, съответно собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му. Строежът представлява тавани и покрив на надстройка на жилищна сграда, които не са самостоятелни обекти, а съсобственикът В. Б. е възразила по време на извършването му. Строежът не може да се узакони по реда на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ .

Ето защо заповедта на Началника на РДНСК – СЗР, с която е оставен в сила мотивиран отказ на главния архитект на Община Плевен за узаконяване на строежа е законосъобразен и жалбата на Н. следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 143 ал.4 от АПК в полза на Главния архитект на Община Плевен следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в минимален размер – 600 лв., платими от жалбоподателите по бюджета на общината.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2  от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Н. и И.В.Н. *** срещу Заповед № ДК-10-СЗР-15/03.07.2015г. на Началника на РДНСК – СЗР, с която е оставен в сила отказът на Главния архитект на Община Плевен за издаване на акт за узаконяване на осн. § 183 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ за обект „Таван и покрив на надстройка на жилищна сграда” в УПИ VІІІ-9656, кв. 105 по плана на гр. Плевен Изх. № ТСУиС-94В-1357-3/16.04.2015г.

ОСЪЖДА В.В.Н. и И.В.Н. *** да заплатят на Община Плевен юрисконсулстко възнаграждение в размер на 600 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :