ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 762
гр. Плевен, 27.07.2016
г.
Съдия - докладчик: Снежина ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия - докладчика
адм. д.
№ 620 по описа за 2016
година на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 4 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на ЕТ“И.-ПКВК-П.И.-К. ***, с ЕИК -
202223370, представляван от К.В.И. чрез адвокат А.Х.М., от Софийска адвокатска
колегия, съдебен адрес:***, кантора 322 срещу разпореждане за предварително
изпълнение на акт за установяване на публично държавно вземане № 5/22.06.2016
г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен, в общ размер
на 1801,97 лева.
В точка 8 от АУПДВ № 5/22.06.2016
година на директора на БДДР –Плевен е
допуснато предварително изпълнение на същия,
с мотиви, че посоченото дружеството системно не заплаща дължимата такса по ЗВ пред БДДР Плевен, в настоящия случай от
2008 г. до края на действие на разрешителното си, както и че с изтичането на
абсолютната 10-годишна погасителна давност би се осуетило изпълнението на
настоящия АУПДВ, като намира, че в настоящия случай от закъснението на
изпълнението на АУПДВ ще настъпи значителна и трудно поправима вреда за
държавата, а именно невъзможността да успее да събере дължимото от ЕТ „И.-ПКВК-П.И.-К.
И.“ с ЕИК 202223370, предвид
изтичането на абсолютната 10-годишна погасителна давност.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение,
тъй като не са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, тъй като няма
основание да се предположи осуетяване изпълнението на акта или трудно поправима
вреда в защита на особено важен държавен интерес. Посочва се, че единственият
аргумент на административния орган за допускане
на предварително изпълнение е, че ЕТ „И.-ПКВК-П.И.-К. И.“ системно не е заплащал
дължимите такси по Закона за водите към БДДР-Плевен, като във връзка с това
твърдение е съставен АУПДВ, който е своевременно е атакуван. Посочват, че актът
очевидно не почива на конкретни, обмислени законови основания и по идентични
казуси върховният съд се е произнасял в полза на жалбоподателите. Навеждат се
доводи, че да се твърди, че някой е системен нарушител е освен изпреварване на
събитията и процедурата по обжалване, но и крайно некоректно, като последното в
никакъв случай не може да послужи като основание за предварително изпълнение. Твърди
се, че досежно абсолютната 10-годишна давност, същата ще изтече чак през 2018
година. Сочи се, че едноличният търговец спрямо, когото се иска предварителното
изпълнение, е регистриран през 1992 г. като никога не е имал просрочени или
невнесени задължения, а ежегодно внася данъци и осигуровки в размер на около 30 000 лв. Намира, че
да се твърди, че ЕТ е системен нарушител е недопустимо, а допускането на
предварително изпълнение ще доведе до запор на банкови сметки и възпрепятстване
работата на търговеца и откровеното му злепоставяне. Твърди се, че липсва което
и да е от основанията, посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК, тъй като няма основание
да се предположи осуетяване изпълнението на акта или трудно поправима вреда в
защита на особено важен държавен интерес. Молят за отмяна на разпореждането,
както и да бъде постановено спирането му до окончателното решаване на жалбата,
като претендират разноски.
Административният орган е представил
възражение, в което намира, че жалбата е неоснователна и недоказана, тъй като
допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ № 5/22.06.2016 година е мотивирано
именно от системното незаплащане на дължимата такса по ЗВ пред БДДР-Плевен от
2008 г. до края на действие на разрешително № 100815/08.02.2005 г., както и
изтичането на абсолютната 10-годишна погасителна давност, която би осуетила
изпълнението на настоящия АУПДВ. Намира, че от закъснението на изпълнението на
настоящия АУПДВ ще настъпи значителна и трудно поправима вреда за държавата, а
именно: невъзможността да успее да събере дължимото от ЕТ „И.-ПКВК-П.И.-К. И.“. Посочва, че са налице задължителните предпоставки за
допускане на предварително изпълнение. Излага доводи, че липсата на мотиви и
доказателства за наличие на някоя от конкретно изброените в чл. 60, ал. 1 от
АПК предпоставки, прави разпореждането на органа за допускане на предварително
изпълнение на заповедта незаконосъобразно. Твърди, че почти осем години
жалбоподателят не е пожелал да изпълни доброволно задължението към
БДДР-Плевен-да заплати дължимите такси. Намира, че налице са достатъчно
доказателства, от които да се направи извод, че е възможно изпълнението на
настоящия АУДПВ да бъде осуетено, което да налага и допускане на предварително
изпълнение, т.е. налице са предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане
на предварително изпълнение. Излагат се доводи, че ако АУДПВ бъде отменен с
окончателен съдебен акт, то предварително събраните суми по АУДПВ ще бъдат
върнати на длъжника, но ако изтече погасителната давност или жалбоподателят
изпадне във финансово положение или бъде закрит като едноличния търговец няма
да има възможност да събере дължимото, дори по принудителен ред. Твърди, че
жалбоподателят няма желанието и не заплаща никаква част от дължимите такси по
ЗВ. Като невярно се посочва твърдението в жалбата, че едноличният търговец
„никога не е имал просрочени или невнесени задължения, ежегодно внася данъци и
осигуровки в размер на 30 000 лв.“, тъй като са налице задължения към
държавата-БДДР-Плевен, и от друга страна, ако той внася по около 30 000
лв. на година за данъци и осигуровки,
тук става въпрос за задължение от 1801,97 лв. за 6 години, т.е. очевидно е
нежеланието на жалбоподателя да бъде изцяло коректен платец към държавата. Моли
за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на разпореждането за предварително
изпълнение като доказано, мотивирано и законосъобразно. Възразява срещу
претендираните разноски, като посочва, че липсва списък за същите, като алтернативно
моли в случай, че съдът приеме искането за разноски за допустимо, да намали
същото поради прекомерност.
Съдът като се запозна с жалбата,
приложената административна преписка, становището на ответната страна и
съобрази закона, намира, че жалбата по чл.
60, ал.4 от АПК е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в
срок и от лице с правен интерес, тъй като ЕТ“И.-ПКВК-П.И.-К. ***, е правоприемник с оглед справка в АП
–Търговски регистър, на ЕТ“И.-ПКВК-П.И.” гр. Тетевен, в полза на който е издадено
разрешително за водоползване № 100815/08.02.2005 година.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.
195б, ал.1 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1
такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от
директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166
от ДОПК. В т. 8 на АУПДВ № 5/22.06.2016 г . на директора на БДДР -Плевен е
допуснато предварително изпълнение на същия, като съдът намира, че са налице
основанията, изложени от органа. Допускането на предварително изпълнение на акта
е възможно при наличие на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК – за защита на
важни държавни интереси или ако от закъснение изпълнението на акта може да
настъпи значителна или трудно поправима вреда. В случая съдът намира, че
допуснатото предварително изпълнение е мотивирано от органа именно със защитата
на важен държавен интерес – гарантиране заплащане на дължимите такси за
водоползване при издадено разрешително именно на държавните органи, които са
натоварени с управлението на водите на
територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс, които такси се
използват за постигане на целите, посочени в чл. 2 от ЗВ. В случая с оглед приложените доказателства е налице
системно неизпълнение на задължението за плащане на такси
за водоползване за риборазвъждане при ІІ-ра категория повърхностни води за периода
01.01.2008г – 07.10.2013 година. Съдът намира, че именно обстоятелството, че за
по-голяма част от действието на разрешителното , период през който са ползвани
водни обеми , не е заплащана дължимата такса, е достатъчно основание за
допускане на предварително изпълнение на акта, тъй като дължимите такси е
следвало да бъдат плащани своевременно, тъй като по този начин се гарантира
възможността на държавата в лицето на органите, на които са възложени такива
функции, да предприема необходимите мерки по изпълнение на политиката в тази
изключително важна сфера. Съдът счита, че в случая е налице и посоченото
основание – затруднение при събиране на дължимите такси за периода 2008 – 2013
г. поради изтичането на абсолютната 10-годишна погасителна давност , тъй като жалбподателят е заплащала такси само за една
трета от периода, за който има издадено разрешително, а в продължение на шест
години е ползвал водни обеми без да е внасял дължимата такса и в случая от закъснението на изпълнението на акта, ще настъпи
значителна и трудно поправима вреда, предвид факта, че би се
осуетило изпълнението му и допуснатото предварителното изпълнение е необходимо с оглед обезпечаване вземането на ответника,
ако спорът се разреши в негова
полза.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че тъй като размерът на дължимата такса е
определен неправилно, които доводи, ще
развие в производство по оспорване на АУПДВ, то събирането на недължими суми
води до значително затруднение във финансовото му състояние , тъй като ще се
наложи запор върху банковите му сметки. В случая обаче жалбоподателят посочва,
че е изряден данъкоплатец и внася около 30 000лева данъци и осигуровки
през годината, обстоятелство, което не е подкрепено с доказателства. Съдът намира,
с оглед размера на дължимата сума, и
обстоятелството, че за повече от половината на периода, за който има издадено
разрешение за водоползване, не са внасяни такси т.е. налице е трайно
неплащане, предварителното изпълнение
няма да се отрази неблагоприятно на дейността на едноличния търговец, тъй като
такса по ЗВ е дължима, такава системно
не се заплаща и следва да бъде събрана.
С оглед изложените мотиви съдът приема,
че в конкретния случай е налице значим държавен интерес, чиято защита обосновава
законосъобразността на издаденото разпореждане за предварително изпълнение на акт № 5/22.06.2016 година за установяване на публично
държавно вземане на директора на Басейнова дирекция Дунавски район –Плевен, като жалбата за неговата отмяна следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид горепосоченото и на основание
чл.
60, ал.5 от АПК, Административен съд –Плевен, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля
жалба на ЕТ“И.-ПКВК-П.И.-К. ***, с ЕИК - 202223370, представляван от К.В.И. чрез
адвокат А.Х.М., от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, кантора 322
срещу разпореждане за предварително изпълнение на акт за установяване на
публично държавно вземане № 5/22.06.2016 г. на директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район“ - Плевен, в общ размер на 1801,97 лева.
Определението да се съобщи на ЕТ“И.-ПКВК-П.И.-К. ***, с ЕИК - 202223370, представляван от К.В.И. чрез
адвокат А.Х.М., от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, кантора 322.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: