Р Е Ш Е Н И Е

№ 497 / 8 Ноември 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 616 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на К.Г.П. *** Решение № 2153-14-65/27.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 5/11.05.2016г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Плевен. С последното е отказано определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на осн. чл. 99,ал. 1,т. 6 от КСО.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано. Жалбоподателят счита, че заявената от него пенсия следва да бъде определена в действителен размер , тъй като за периода от 01.05.2002г. до 01.01. 2012 г. , за който не е внесъл дължимите осигуритерлни вноски като самоосигуряващо се лице, е работил и като назначен по трудов договор с работодатели ЕТ”И. К.-Инес” и НЕК ЕАД клон АЕЦ Белене. Във връзка с това , в разпоредбата на чл. 70а, ал. 1 от КСО е предвидена алтернативност- средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението, или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Твърди, че решението на административния орган противоречи на Решение на СЕС по дело № С-103/2013г. по преюдициално запитване на Административен съд София град по повод аналогичен казус. Счита, че с оспореното решение е лишен от правото да му бъде определен индивидуален коефициент, макар, че има признат осигурителен стаж и осигурителен доход след 1997г. с мотив, че за посочения по-горе период не е внесъл осигурителните си вноски и по този начин се ограничава правото му да ползва дохода, върху който е осигурен като работещ по трудово правоотношение, по което са внесени дължимите осигурителни вноски. Навежда довод, че релевантни за определянето на действителния размер на пенсията по смисъла на чл. 70,ал. 3 и чл. 70а КСО са осигурителният стаж и доход, за който са внесени осигурителни вноски за ДОО. Счита за неправилен изводът на административния орган, че за изчисляване размера на пенсията следва да се вземе предвид целия осигурителен доход след 01.01.1997г. до датата на пенсионирането, тъй като при игнориране на част от дохода, определеният размер ще противоречи на чл. 70 и чл. 70а от КСО и на целта на закона. Счита, че разпоредбата на чл. 70,ал. 3 от КСО, касаеща определянето на индивидуалния коефициент не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997г. за самоосигуряващите се лица. Изключването на осигурителния доход за годините, през които не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа- размера на пенсионното плащане с участие във фонд”Пенсии” на самоосигуряващото се лице. Прави извод, че невнасятнето на дължимите осигурителни вноски следва да има за последица единствено незачитането на съответния доход, за който е следвало да бъдат внесени, и не следва да води до невъзможност за изчисляване на действителния размер на пенсията. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане в частта, с която е отказано изменение в действителен размер на пенсията му. Претендира разноски в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Ч. от САК и в подадени писмени бележки от същата поддържа жалбата на изложените основания. Подчертано твърди, че пенсията по чл. 10,ал. 2 от КСО се отпуска и изплаща в минимален размер само първоначално-до определяне на полагащата се пенсия. Не оспорва обстоятелството, че през процесния период не е внесъл дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, но твърди, че от наличните данни в същия период е работил и по трудови правоотношения, при които осигурителният доход се определя алтернативно- върху внесени или дължими осигурителни вноски, а в неговия случай същите са внесени. Счита, че няма пречка пенсията му да бъде определена в действителен размер при изчисление на индивидуален коефициент по правилата на чл. 70,ал. 3 от КСО , при което не е налице изискване за задължително включване на дохода след 01.01.1997г. за самоосигуряващите се лица. Изключването на осигурителния доход за годините, през които не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с целта на закона- размерът на пенсията за самоосигуряващите се лица да се определя въз основа на внесените дължими осигурителни вноски. Невнасянето им следва да има за последица изключването на съответния доход, но не и да води до невъзможност за изчисляване на действителния размер на пенсията. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне.

Ответникът , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Т. оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на Директора на РУСО-Плевен е правилно и законосъобразно и се позовава на изложените в него съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх. № 2113-14-50/12.01.2016 г. жалбоподателят К.Г.П. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложил документи, установяващи осигурителния му стаж и доход.

С Разпореждане № 2/ 09.02.2016 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен, на К.Г.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер 133,82 лв., съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО , като в същото е прието, че осигурителният му стаж е 15 години. В същото разпореждане е отразено, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО.

При извършена проверка по разходите на ДОО , контролен орган на ТП на НОИ е установил, че заявителят е вписан в регистръра на едноличните търговци от 02.02.1996г. и е подал декларация, че от същата дата ще се осигурява с вид осигуряване „Пенсии”. Установил е още, че за периода от 01.05.2002г. до 01.01.2012 г. не е подавал декларации като самоосигуряващ се, не е внасял никакви осигурителни вноски, не е декларирал прекъсване/възобновяване на дейността по осигуряването. Въз основа на така установените данни, отразени в Констативен протокол № КВ-5-21-00126953/13.04.2016 г./л. 70/, контролният орган е направил извод, че посоченият период не може да бъде зачетен като осигурителен стаж.

Като е съобразил този протокол и събраните в хода на административното производство доказателства за размера на действителния осигурителен стаж на заявителя, Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е издал РАЗПОРЕЖДАНЕ № 5/11.05.2016 г. /л. 75/, с което е ОТКАЗАЛ ДА ОПРЕДЕЛИ В ДЕЙСТВИТЕЛЕН РАЗМЕР на осн. чл. 99,ал. 1, т. 6 от КСО пенсията за осигурителен стаж и възраст на К.П., и е потвърдил определянето й в минимален размер от 133,82 лв. съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО. В същото разпореждане е приел, че осигурителният стаж на заявителя, превърнат в ІІІ категория труд е 27 г. 11 м. и 15 дни. Отказът е мотивиран с факта, че като самоосигуряващо се лице е упражнявал дейността си за периода от 01.05.2002г. до 01.01.2012 г. и не е внасял дължимите осигурителни вноски. Счел е, че пенсията не може да се определи в действителен размер, тъй като не може да се приложи чл. 70,ал. 3 от КСО.

Разпореждането е обжалвано от К.П. с „ възражение” с вх. № 1012-14-52/02.06.2016 г.

С обжалваното в настоящето производство Решение № 2153-14-65/27.06.2016 г., Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен е оставил без уважение жалбата на П. срещу разпореждането и го е потвърдил. като правилно и законосъобразно. Мотивирал е решението си с обстоятелството, че доходът, от който се изчислява пенсията е в зависимост от индивидуалния коефициент на лицето. От своя страна определянето на индивидуалния коефициент изисква включване на целия осигурителен доход на лицето за периода от 01.01.1997г. до датата на пенсионирането. Приел е, че по отношение на жалбоподателя това е неприложимо, тъй като в този период се включва период, в който лицето е било самоосигуряващо се и е следвало да се осигурява за своя сметка, което не е направило чрез внасяне на дължимите осигурителни вноски. Прави извод, че за посочения период не може да се зачете осигурителен стаж и доход, респ. не може да бъде определен индивидуален коефициент, и оттам- не може да бъде определена пенсията в действителен размер.

Между страните няма спор, че осигурителният стаж на жалбоподателя, приравнен към трета категория труд е в размер на 27 г. 11 м. и 15 дни. Не се спори и по обстоятелството, че през периода от 01.05.2002г. до 01.01.2012г. жалбоподателят не е внасял дължимите от него осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.

Спорът е правен и се свежда до отговора на въпроса, при така установените факти може ли да бъде определен индивидуален коефициент при наличие на период, включен в периода от 31.12.1996г. до деня на пенсионирането ,през който не са внасяни дължими осигурителни вноски от лицето в качеството му на самоосигуряващо се такова.

Административният орган, видно от постановените актове- разпореждане и потвърждаващо го решение, счита, че при наличие на такъв период, индивидуален коефициент не може да бъде определен , тъй като законодателят не е предвидил възможност за изчисляване на пенсията с включване само на периодите, през които има внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и да се игнорират периоди, в които не се е осигурявал, въпреки законовото му задължение за това. Приел е, че включваното или не на определени периоди след 1997г. като осигурителен стаж и съответно осигурителен доход , не е поставено нито на избора на лицето, нито на избора на пенсионния орган.

Съдът не споделя този извод на административния орган.

В чл. 70,ал. 1 от КСО е регламентиран начинът, по който се определя размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като един от факторите за този размер е доходът, от който се образува пенсията. От своя страна, доходът, от който се изчислява пенсията е в пряка зависимост от определения индивидуален коефициент на лицето/ чл. 70, ал. 2 КСО/. Индивидуалният коефициент се изчислява по регламентирания в ал. 3 начин, и е в зависимост от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. по избор на лицето, и от дохода за периода след тази дата, до пенсионирането му.

От така установената законова регламентация следва извод, че при изчисляване на индивидуалния коефициент на самоосигуряващите се лица се взема предвид средномесечният осигурителен доход , регламентиран в чл. 70а, ал. 1, който доход е възнаграждението или осигурителния доход върху който са внесени дължими осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица. За времето след 31.12.1996г. /спорният момент в делото/, законът регламентира като база за изчисление осигурителният доход на лицето за осигурителния му стаж след тази дата, до пенсионирането му. От така посочените разпоредби не следва извод, че невнасянето на дължими осигурителни вноски за определен период е пречка за определяне на пенсията в действителен размер и води до определяне на такава в минимален размер. Налице е безспорно установен осигурителен доход, който неоснователно не е зачетен от пенсионния орган и е определена пенсия в минимален размер без да е отчетен действителния принос на лицето към държавното обществено осигуряване. Налице е и допълнително основание за определяне на пенсията по реда на чл. 70,ал. 3 от КСО- а именно , обстоятелството, че през спорния период лицето/ с прекъсвания/ е работило по трудов договор с работодатели ЕТ”И. К.-Инес” Белене и НЕК ЕАД Клон АЕЦ-Белене/л. 99/, за което време му е зачетен осигурителен стаж, респ. са внесени, или дължими/ при условията на чл. 70а, предл. 1 от КСО/ осигурителни вноски.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, с което на жалбоподателя е отказано определяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО са постановени при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона- при определяне на размера на пенсията да се отчита реалния принос на всяко лице към държавното обществено осигуряване. Двата акта следва да се отменят и делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което да бъде изчислен индивидуалният коефициент на лицето и съответно- действителният размер на пенсията по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО.

При този изход на делото и своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати 350 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-65/27.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, вместо което постанови:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 5/11.05.2016г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Плевен.

Връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ- Плевен да заплати на К.Г.П. ***,00/триста / лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: