Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 467

 

гр. Плевен, 27 Октомври  2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                 

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Ц.Д.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 611/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез юрисконсулт В.Г. срещу Решение № 50/13.06.2016г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 144/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1818/28.03.2016г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на А.Д. *** на осн. чл. 266 ал.1 пр.4 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 213 ал.1 пр.4 т.1 от ЗГ и на осн. чл. 273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на вещите – предмет на нарушението: 2,5 пр. куб.м. дърва цер с пазарна стойност 125 лв. и на вещите, послужили за извършване на нарушението: товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” с Рег. № ЕН *** АХ, с пазарна стойност 1800 лв., затова че на 28.10.2015г. в 19:30ч. в землището на гр. Левски до Месокомбинат – гр. Левски транспортира с товарен автомобил „Фолксваген – транспортер” с Рег. № ЕН *** АХ 2,5 пр. куб. м. дърва за огрев от цер, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Сочи, че неправилно съдът е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание в акта и НП на релевантните обстоятелства, касаещи преценката за наличието на годен предмет на нарушението, като се сочи, че дървесината следва да се докаже дали е добита от горска територия. Възразява, че според посочения текст на нарушението – чл. 213 ал.1 пр.4, т.1 от ЗГ  категорично се забранява транспорта на дървесина без същата да е маркирана с контролна горска марка, като в този смисъл не са поставени изисквания да се докаже от къде е добита дървесината, тъй като при такава информация би било налице друго нарушение на ЗГ – сеч на немаркирана дървесина – чл. 104 ал.1 т.5 ЗГ. На следващо място счита, че неправилно съдът е посочил, че НП е в противоречие с чл. 20 ал.4 от ЗАНН и е меродавна стойността на отнетата вещ, послужила за извършване на нарушението, доколкото специалния закон не урежда подобна хипотеза. В специалния закон – чл. 273 ал.1 от ЗГ е предвидено, че вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им, като не е поставено изискване за съответствие на предмета на нарушението и средството за неговото извършване. Иска отмяна на решението, а по същество – потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – А.Д.Д., чрез адв. М.С. от АК – Плевен  моли да се остави в сила решението.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно и допустимо, но несъобразено с материалния закон с оглед доказателствата по делото.

Неправилно районният съд е счел, че административно-наказващият орган следва да докаже, че превозваните дърва от цер – 2,5 пр. куб.м., са именно дърва от гора или горска територия по смисъла на легалните дефиниции на чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗГ, а не са изключени от обхвата на обществените отношения, уреждани от специалния закон.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че превозваната дървесина е от дървесен вид – цер, което внася достатъчна яснота, че произхожда от горска територия. Няма никакви данни по делото, дори твърдения за обратното. След като дървесината не е маркирана, това означава, че сечта е незаконна и няма как да се установи произхода й. За сочения състав на нарушение е достатъчно да се установи, че транспортираната дървесина не е маркирана и така е нарушена забраната на чл. 213 ал.1 т.1 от ЗГ.

По безспорен начин от фактите по делото е установено, че жалбоподателят е транспортирал дървесина – церови дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 213 ал.1 т.1 от ЗГ. За това нарушение в чл. 266 ал.1 от ЗГ е предвидено наказание глоба  за физическите лица в диапазона от 50 до 3000лв. Наложеното наказание  -глоба от 200 лв. е близо до минималния предвиден в закона размер. Според обема на превозваната дървесина и нейната стойност, вида на ползваното превозно средство и поведението на жалбоподателя, който не признава вината си, наказанието е съответно на извършеното и справедливо.

Според разпоредбите на специалния закон - чл. 273 ал.1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

В случая законосъобразно са били отнети вещите – предмет на нарушението – 2,5 пр. куб.м. дърва цер с пазарна стойност 125 лв.

Относно отнемането на транспортното средство, послужило за извършване на нарушението, неправилно съдът е приложил цитираната по-горе разпоредба. От доказателствата по делото се установява, че товарният автомобил е собственост на друго лице -  Д. В., според приложения регистрационен талон. Собственикът е разпитан като свидетел по делото и установява, че познава добре жалбоподателя и му предоставил буса. Показанията на свидетеля са колебливи относно това за каква цел е било предоставено транспортното средство. От значение е само дали превозното средство е било използвано независимо или против волята на собственика, а не дали е знаел или не за каква цел ще се ползва. В случая се доказва, че собственикът доброволно е предоставил превозното средство за ползване от жалбоподателя.

Стойността на превозното средство според назначената съдебно-оценителна експертиза е близо 3000 лв., но това не е единствения критерий по чл. 20 ал.4 от ЗАНН. Според разпоредбата отнемането на вещите – предмет и средство на нарушението не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Специалният закон – ЗГ предвижда във всички случаи на нарушение по този закон отнемане на вещите, послужили за нарушението и на вещите - предмет на нарушението. Затова от една страна специалният закон, с оглед охраняваните обществени интереси, е съобразил както характера, така и тежестта на нарушенията по този закон.  От друга страна съпоставянето на стойността на превозваната дървесина със стойността на превозното средство не е единствен критерий, за да се прецени характера и тежестта на конкретното нарушение според общата разпоредба на чл. 20 ал.4 от ЗАНН. Не се допуска отнемане на превозното средство само, когато стойността на превозното средство явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение т.е. несъответствието следва да бъде обусловено не само и единствено спрямо стойността на вещите – предмет на нарушението, както неправилно е приел първоинстанционния съд, но и спрямо всички други обстоятелства, определящи характера и тежестта на конкретното нарушение. Вещите не се отнемат само, когато това несъответствие е фрапантно. В случая обаче няма такова явно несъответствие, за да се приложи чл. 20 ал.4 от ЗАНН, а и специалният закон предвижда отнемането им във всички случаи и независимо чия собственост са при едно единствено изключение, ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Това изключение не е налице.

Затова решението на Районен съд – Левски е неправилно и следва да се отмени на осн. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, а по същество – да се потвърди НП като законосъобразно във всички негови части.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 50/13.06.2016г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 144/2016г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1818/28.03.2016г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на А.Д. *** на осн. чл. 266 ал.1 пр.4 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 213 ал.1 пр.4 т.1 от ЗГ  и на осн. чл. 273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на вещите – предмет на нарушението: 2,5 пр. куб.м. дърва цер с пазарна стойност 125 лв. и на вещите, послужили за извършване на нарушението: товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” с Рег. № ЕН *** АХ, с пазарна стойност 1800 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.