Р E Ш Е Н И Е

№ 434

гр.Плевен, 21 Октомври 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 607 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 503 от 08.07.2016 г., постановено по нахд № 1459/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 902 от 26.05.2016 г. на директор Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Враца, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул „А. Стамболийски” №2, представлявано от управителя А. Ц. П., на основание чл.200, ал.1, т.1, б“в“ от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл.44, ал.1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2420.00 (две хиляди четиристотин и двадесет) лева за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите затова че на 07.04.2016 год., след извършена проверка от експерти към БДДР, на място – в Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр.Плевен, ул.“Чаталджа“ № 60, ет. 5, ст.505, по документи: декларация по чл.194б от ЗВ и справка-отчет за добито количество вода през 2015 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Враца е установено водовземане без действащи разрешителни за водовземане за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. от подробно описани в НП водоизточници, като общо отнетите водни количества от описаните водоизточници са 763 120 куб.м или 24.20 л/сек.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Враца, чрез юрисконсулт А., който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в съдебното решение вместо правен коментар на изложените от страните доводи и представените доказателства, съдът само с няколко изречения е заявил, че приема за установено по несъмнен начин извършеното нарушение, но не е отговорил на нито един от доводите в жалбата против НП. Счита, че липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли съда да отмени решението и да върне делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по всички направени оплаквания. Алтернативно излага доводи , че с деянието си наказаното дружество е извършило няколко нарушения, които според касатора на основание чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат санкционирани поотделно, а не с общо наказание. Счита, че НП е немотивирано и издадено при неизяснени обстоятелства, което не е отчетено от решаващия състав на съда. Не е обсъдено възражението за наличие на издадени разрешителни за водовземане за част от посочените в НП водоизточници. В резултат на това в общото добито количество вода без действащо разрешително са включени и такива с издадени разрешителни и тези количества са преценявани при определяне степента на нарушението и следващата се за него санкция. На тези основания моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.А. с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, в допълнение сочи, че АНО не е съобразил фактическата обстановка и не е изключил от обсега на отговорността водоизточниците, за които има издадено разрешително. Твърди, че санкцията, макар в минимален размер , не е удовлетворителна.

Ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция „Дунавски район“ град Плевен в съдебно заседание се представлява с юрисконсулт М. с пълномощно от първата инстанция, която счита жалбата за неоснователна, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 14.03.2016 година в град Плевен, експерти в дирекция Контрол в БДДР извършили проверка по документи във връзка с подадена от  „ ВиК“ ЕООД град Враца декларации по чл. 194 Б от Закона за водите и справка - отчет за отнети водни количества през периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година. Въз основа на представените в дирекцията документи и наличните такива, директорът на БДДР извършил проверка на подадената информация по реда на чл. 194 ЗВ чрез съответствието й с резултатите от собствения мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол. В хода на проверката било установено, че за водоизточници, от които дружеството е извършвало водовземане през периода 01.01.2015 година до 31.12.2015 година няма издадени разрешителни по Закона за водите. Констатациите на извършилите проверката били отразени в нарочно писмо, в което подробно били описани водоизточниците, за които след справка в регистрите на БДДР не са установени издадени разрешителни и от които е добито общо нетно количество вода 763 120 куб. м или 24,20 л/с. Горното писмо/ изх. № 1366/21.03.2016 година на БДДР – Плевен/ било изпратено на управителя на „ВиК“ ЕООД сведение, ведно с покана да се яви на 07.04.2016 година в сградата на БДДР за довършване на проверката и съставяне на акт за извършено административно нарушение. Поканата била връчена на управителя на дружеството. На 07.04.2016 година в сградата на БДДР – Плевен се явил лично управителя на  „ ВиК „ ЕООД град Враца и в негово присъствие бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 44 от Закона за водите, връчен на управителя лично и с  възражението, че забавянето на издаването на разрешителни се дължи на  „ Басейнова дирекция“ Плевен и МОСВ. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционирало  дружеството с имуществена санкция в размер на 2 420 лв.     

 Съдът установил тази фактическа обстановка от представените по делото писмени доказателства и въз основа на показанията на разпитаните свидетели М., З. и А..

  При така приетото за установено от фактическа страна ПРС приел подадената жалба за неоснователна. Изложил мотиви, че използването на водите и водните обекти съгласно разпоредбите на Закона за водите  включва водовземане и ползване на водния обект, като разпоредбата на чл. 44 ал.1 от закона за водите  установява разрешителен режим за водовземане във всички случаи, освен в изрично изброените в същата разпоредба случаи. Въз основа на събраните в хода на въззивното производство многобройни писмени доказателства съдът установил по категоричен и несъмнен начин, че за периода 01.01.2015 година до 31.12.2015 година, „ ВиК“ ЕООД град Враца е извършило водовземане на общо водно количество 763 120 куб. м или 24,20 л/с от водоизточници в различни технически райони на БДДР – Плевен, като за всички тях не е имало издадени надлежни разрешителни. На това основание приел за осъществен състава на вмененото нарушение. Наложеното от наказващия орган административно наказание според ПРС е определено като вид  и размер в съответствие с разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 1 б. В от Закона за водите, съответства на характера и тежестта на конкретното административно нарушение и е към минималния размер.  Приел, че НП е издадено от компетентен по материя , място и степен орган, в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон.   На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.     

Според касационната инстанция така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

За да потвърди атакуваното Наказателно постановление , ПРС е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, приел е , че същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които само е изброил, приел е общо и бланкетно, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, както и че органът правилно е приложил закона и законосъобразно е индивидуализирал наказанието. В този смисъл основателни са оплакванията в касационната жалба, че изводите на съда не са конкретни , а бланкетни и в този смисъл постановеното решение не съдържа мотиви, изразяващи се в анализ на конкретните доказателства и отговор на конкретните направени в жалбата оплаквания. В този смисъл изложените мотиви биха били приложими към всяко едно потвърдително решение на съда, независимо от осъщественото нарушение. В хода на производството по обжалване на издаденото НП, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН. Нещо повече-РС не е проявил процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна, като не е попълнил делото с необходимите и допустими доказателствени средства в съответствие с повелята на чл.107 от НПК. Липсва какъвто и да е анализ на събраните такива във връзка с направените в жалбата против НП оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е задоволил само да преразкаже какво е описано в АУАН, както и че описаната в акта фактическа обстановка се установява посредством разпита на свидетелите и писмените доказателства. Съдът не е направил анализ и не е изложил мотиви защо приема за недоказани оплакванията в жалбата, както и въз основа на какви доказателства приема за безспорно установена описаната в АУАН фактическа обстановка, без сам да е изпълнил задължението си за попълване на делото с доказателства. Основното възражение за нарушение на материалния закон пред ПРС е било свързано с оплакване, че в случая за част от водоизточниците-предмет на описаното в НП нарушение, има издадени разрешителни за водовземане, като за обектите, за които се твърди наличие на разрешителни, добитото количество вода е включено от АНО в общия обем на водите, добити в условията на твърдяното деяние, като тези количества включително са преценявани при определяне размера на наказанието и неговата индивидуализация. В кориците на делото на РС се съдържат издадени разрешителни за водовземане, вписаните данни относно конкретния воден обект в които и наименование на водно тяло не съвпадат изцяло с вписаните в НП водоизточници, за които се твърди, че е ползвана вода без съответно издадено разрешително, но има частично съвпадение относно някои характеристики. Поради това еднозначно не може да се установи чрез сравнение наличие или липса на идентичност на водните обекти, за които има издадени разрешителни, приложени по делото, с част от вписаните обекти в НП. ПРС е бил длъжен да изследва тези обстоятелства, и ако установи, че само чрез сравнение и анализ не може да даде отговор на оплакванията в жалбата във връзка с наличие на издадените разрешителни за водовземане за част от обектите, е следвало да призове и разпита повторно контролните органи за тези обстоятелства и/или да назначи съответна експертиза, която еднозначно да даде отговор на този въпрос, или да събере други относими доказателства. В последния случай в зависимост от събраните доказателства е следвало да се прецени както съставомерността на деянието , така и дали и доколко са основателни оплакванията за нарушение на чл.18 от ЗАНН, съответно да се прецени законосъобразността на наложената санкция и всички други обстоятелства, произтичащи от заключението на експертизата, показанията на свидетелите и другите събрани доказателства. Съдът не само че не е събрал никакви доказателства в подкрепа на своите изводи, но не е изложил и обосновани мотиви защо счита релевираните с първоначалната жалба оплаквания за недоказани. С жалбата против НП са направени и други възражения – не само за наличие на издадени разрешителни за водовземане за част от водните обекти-предмет на НП, но и за неизпълнение на задължението на собствениците на имотите да се снабдят с разрешителни- в този смисъл съдът не е отговорил нито на оплакването в жалбата, нито във възраженията, направени в отговора на същата кой може да бъде титуляр на издадено разрешително за водовземане-собственик и/или ползвател. Съдът не е отговорил и на оплакването дали за издаване на разрешително за водовземане е необходимо водата да отговаря на изискванията на Наредба №9/16.01.2001 год. за качеството на водата , предназначена за питейно-битови цели, дали се водоползват част от посочените в НП водоизточници, за които е направено възражение в жалбата по т.3 и какви изводи могат да се направят в зависимост от фактическите установявания относно тези твърдения. Съдът не е изложил конкретни мотиви и не е дал обоснован отговор на нито едно от тези оплаквания. Вместо съдът служебно да провери законосъобразността на наказателното постановление като изследва и процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП , а също и дали по същество въз основа на събраните доказателства, се установява извършването на соченото административно нарушение, районният съд дори не е обсъдил доводите за незаконосъобразност на НП, развити в жалбата. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията в жалбата правни изводи.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части-мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения съдебен акт.

От друга страна касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността на първоинстанционното решение. Този съд не прави собствени изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред РС възражения и при липса на безспорни доказателства за спорните факти и обстоятелства, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на касираното решение.

При това положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.

Ето защо касираното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да събере всички относими към отговорността на дружеството доказателства, в т.ч. във връзка с направените оплаквания в жалбата, следва да направи анализ на същите , както и на вече приобщените такива и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и съставомерността и авторството на вмененото на дружеството нарушение, както и на всички повдигнати в първоинстанционното производство въпроси, заявени в жалбата и във възражението на ответната страна и на всички други оплаквания и възражения, поставени в хода на производството пред съда.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 503 от 08.07.2016 г., постановено по нахд № 1459/2016 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите в настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.