Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 391 / 26 Септември 2016 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен,първи касационен състав,
в публично заседание на шестнадесети септември, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
ДАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
Секретар: М.К.
Прокурор: ИВАН ШАРКОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 606 по
описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
С решение № 461/28.06.2016
г., постановено по НАХД № 1096/2016г. Плевенският
районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 183690-F198169/23.02.2016г. на Директор офис на НАП Плевен при на ТД на НАП-Велико Търново, с което на ” ИНТЕРДОР”
ЕООД-Плевен, представлявано от Т.Р.С. са
наложени
, на основание чл. 179,ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС / две имуществени санкции в размер на 500
лв.всяка за това, че , като регистрирано по ЗДДС лице не е подал
справка-декларация и отчетни
регистри по ЗДДС в законоустановения
срок – до 14 число вкл. на месеца,
следващ данъчния период, за който се внасят, за данъчен период месец 11.2015 г.,за
който справката декларация и отчетните регистри е следвало да бъдат подадени по
електронен път в срок до 14.14.12.2015
г.в офис Плевен при ТД на НАП В.Търново, с което е нарушен чл. 125, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 125,ал.1 от ЗДДС и чл. 125,ал. 5 т. 2 във вр. с чл. 125,ал. 3
, от ЗДДС.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от „ИНТЕРДОР”
ЕООД-Плевен, представлявано от Т.Р.С. с
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че
изводът на Районния съд, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения
е неправилен. Счита, че не е налице правно единство между цифровата
квалификация на нарушението в АУАН и НП. Още счита, че
органът не е изпълнил задължението си по чл. 52,ал. 4 от ЗАНН. Твърди, че
описаното в НП нарушение е несъставомерно, тъй като задължението за подаване на справки-декларации
и отчетни регистри е изпълнено, макар и след законоустановения срок. В НП органът е допълнил съответната норма,
което е довело до различен
състав. На следващо място навежда доводи
за маловажност на деянието , като счита, че подаването на съответните документи
в кратък срок след законоустановения,
и внесеният данък по ЗДДС са
обстоятелства, даващи основание за
приложение на 28 от ЗАНН. Моли решението и наказателното постановление
да бъдат отменени.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Ц. Г. оспорва жалбата и
моли да бъде потвърдено решението като
правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и
моли решението да бъде потвърдено.
Административен
съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и
е процесуално допустима.
По същество е неоснователна.
За да потвърди наказателното постановление
Районният съд е приел за установена описаната в него фактическа обстановка,
като е кредитирал събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и обстоятелството, че фактическите обстоятелства не се оспорват от привлеченото
към отговорност лице.
При правилно установени факти решаващият съд е направил законосъобразен
извод за издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон наказателно постановление. Анализирал е разпоредбите на чл. 125, ал. 1 и ал. 3 и чл.
125, ал. 5 т. 1 и 2 от ЗДДС и въз основа
на установените факти е направил законосъобразен извод за извършени от касатора нарушения по тези текстове от закона. Не се споделят наведените от касатора доводи,
че съществува несъответствие между
посочените в АУАН и НП нарушени
правни норми, и по-конкретно- че в НП
нарушенията са конкретизирани в отделни
точки от чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Настоящият съд намира, че с описание на
нарушените правни норми по този начин в АУАН и НП не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да
обосновава незаконосъобразност на
последното. Всъщност и в двата акта е посочена една и съща нарушена
правна норма- чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Конкретизирането на нарушената
норма в НП е допустимо, в условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са
налице предвидените в този текст предпоставки
за издаване на НП при нередовност
в акта. Тук е мястото да бъде отбелязано, че настоящият случай се различава
съществено от хипотезата на цитираното от касатора Решение №
88/24.02.2014 г., в което, видно от мотивите, в АУАН не е бил посочен като нарушен чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, с което действително не се
установява административно нарушение ,
тъй като задължението е било изпълнено
след установения в ал. 5 срок. В разглеждания по настоящето дело случай и в
АУАН и в НП е посочена нарушената разпоредба
на ал. 5, която квалифицира деянието
като нарушение дори и при изпълнение, но след
регламентирания в нея срок. Ето защо са неоснователни доводите на касатора за несъставомерност на деянието поради това, че задължението за подаване на справка-декларацията
и отчетния регистър е изпълнено, макар и
след срока. В чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, посочен като нарушена норма в АУАН и НП, срокът за подаване на декларациите е регламентиран, този срок е елемент от състава на разпоредбата и неспазването му има за резултат съставомерност на извършеното
нарушение.
Настоящият състав изцяло
споделя изложените от Районния съд доводи за
неприложимост в конкретния случай на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
поради липса на предпоставки , обосноваващи малозначителност на
извършеното нарушение и не намира за
нужно да ги преповтаря. Принципно съдът споделя доводите на касатора за
възможност институтът да бъде приложен
и в съдебната фаза на производството, но не
приема за основателни доводите за
прилагането му в конкретния случай.
Подаването със закъснение на
декларацията и отчетните регистри
и внасянето на дължимия данък не
дисквалифицират деянието като нарушение и не се
преценяват от настоящия състав като факти, определящи деянието като
малозначително, а могат да се ценят само
като такива,индивидуализиращи размера на
наложеното наказание, което е отчетено
от наказващия орган .
Като е потвърдил
наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде
оставено в сила..
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 461/28.06.2016 г., постановено по НАХД № 1096/2016г. на Плевенския районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.