Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

391 / 26 Септември 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен,първи  касационен  състав, в публично заседание на шестнадесети септември, две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ ДАНЕВА                 

                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                              КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

       

        Секретар:    М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 606 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 461/28.06.2016 г., постановено по НАХД № 1096/2016г. Плевенският  районен съд  е потвърдил  Наказателно постановление № 183690-F198169/23.02.2016г.  на Директор офис на НАП Плевен при  на ТД на НАП-Велико Търново, с което на ” ИНТЕРДОР” ЕООД-Плевен,  представлявано от Т.Р.С. са   наложени , на основание чл. 179,ал. 1  от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС / две имуществени санкции в размер на 500 лв.всяка за това, че , като регистрирано по ЗДДС лице не е подал справка-декларация и  отчетни регистри  по ЗДДС в законоустановения срок – до 14 число вкл.  на месеца, следващ данъчния период, за който се внасят, за данъчен период месец 11.2015 г.,за който справката декларация и отчетните регистри е следвало да бъдат подадени по електронен път  в срок до 14.14.12.2015 г.в офис Плевен при ТД на НАП В.Търново,  с което е нарушен чл. 125, ал. 5, т. 1  във вр. с чл. 125,ал.1 от ЗДДС  и чл. 125,ал. 5 т. 2 във вр. с чл. 125,ал. 3 , от ЗДДС.

        Така постановеното решение е обжалвано  с касационна жалба от  „ИНТЕРДОР” ЕООД-Плевен,  представлявано от Т.Р.С.   с доводи за неговата неправилност и  незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че изводът на Районния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения  е неправилен. Счита, че не е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението в АУАН и НП. Още счита, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 52,ал. 4 от ЗАНН.  Твърди, че  описаното в НП нарушение е несъставомерно, тъй като  задължението за подаване на справки-декларации и отчетни регистри е изпълнено, макар и след законоустановения срок.  В НП органът е  допълнил съответната  норма,  което е  довело до различен състав.  На следващо място навежда доводи за маловажност на деянието , като счита, че подаването на съответните документи в кратък срок след  законоустановения, и  внесеният данък по ЗДДС са обстоятелства,  даващи основание за приложение на  28 от ЗАНН.  Моли решението и наказателното постановление да бъдат отменени.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт  Ц. Г.  оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението  като правилно и законосъобразно.

          Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

         Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

        По същество е неоснователна.

         За да потвърди наказателното постановление Районният съд е приел за установена описаната в него фактическа обстановка, като е кредитирал  събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и обстоятелството, че  фактическите обстоятелства не се оспорват от привлеченото към отговорност лице.

        При правилно установени факти  решаващият съд е направил законосъобразен извод  за издадено в съответствие с изискванията на материалния закон наказателно постановление. Анализирал е  разпоредбите на чл. 125, ал. 1 и ал. 3 и чл. 125, ал. 5 т. 1 и 2 от ЗДДС  и въз основа на  установените факти е  направил законосъобразен извод за  извършени от касатора нарушения по тези  текстове от закона.  Не се споделят наведените от касатора доводи, че съществува  несъответствие  между  посочените в АУАН и НП  нарушени правни норми, и по-конкретно- че в НП   нарушенията са конкретизирани в отделни  точки  от чл. 125, ал. 5  ЗДДС. Настоящият съд намира, че с описание на нарушените правни норми по този начин в АУАН и НП не е допуснато съществено процесуално нарушение,  което да обосновава незаконосъобразност на  последното. Всъщност и в двата акта е посочена една и съща нарушена правна норма- чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.  Конкретизирането на  нарушената норма в НП е допустимо, в условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са налице предвидените в този текст предпоставки  за издаване на НП при  нередовност в акта. Тук е мястото да бъде отбелязано, че настоящият случай се различава съществено от  хипотезата  на цитираното от касатора Решение № 88/24.02.2014 г., в което, видно от мотивите, в АУАН   не е бил посочен като нарушен  чл. 125, ал. 5  от ЗДДС, с което действително не се установява  административно нарушение , тъй като  задължението е било изпълнено след установения в ал. 5 срок. В разглеждания по настоящето дело случай и в АУАН и в НП е  посочена нарушената разпоредба на ал. 5, която  квалифицира деянието като нарушение дори и при изпълнение, но след  регламентирания в нея срок. Ето защо са неоснователни  доводите на касатора за несъставомерност  на деянието поради това, че  задължението за подаване на справка-декларацията и  отчетния регистър е изпълнено, макар и след срока. В чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, посочен като нарушена  норма в АУАН и НП, срокът за подаване  на декларациите е  регламентиран,  този срок е елемент от състава на  разпоредбата и неспазването му  има за резултат съставомерност на извършеното нарушение.

        Настоящият състав изцяло споделя изложените от Районния съд доводи за  неприложимост в конкретния случай на  разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН  поради липса на предпоставки , обосноваващи малозначителност на извършеното нарушение и не  намира за нужно да ги преповтаря. Принципно съдът споделя доводите на касатора за възможност   институтът да бъде приложен и в съдебната фаза на производството, но не  приема за основателни доводите за  прилагането му в конкретния случай.  Подаването със закъснение на  декларацията и  отчетните регистри и  внасянето на дължимия данък не дисквалифицират деянието като нарушение и не се  преценяват от настоящия състав като факти, определящи деянието като малозначително, а  могат да се ценят само като такива,индивидуализиращи  размера на наложеното наказание, което е  отчетено от наказващия орган .

        Като е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде  оставено в сила..

        Така мотивиран съдът

                                     Р Е Ш И :

       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 461/28.06.2016 г., постановено по НАХД № 1096/2016г. на Плевенския  районен съд.

       Решението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

           ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.