Р E Ш Е Н И Е
№ 449
гр.Плевен, 25 Октомври 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 605 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 406 от 10.06.2016 г., постановено по НАХД № 904 по описа за
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт Й. Р. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения и липса на изложени мотиви за правните изводи на съда. Твърди се, че първоинстанционният съд в решението си не коментира правното естество на задължителните предписания, не коментира дали за тях важат всички правила за индивидуалните административни актове в АПК, не коментира и приложението на правните норми на чл. 140, ал. 1 и чл. 90 от АПК. Счита се, че БТК не е извършило нарушение на чл. 230 от ЗЗП и РС – Плевен неправилно е приел, че предписанието не е изпълнено в срок, защото неправилно е приложил материалния закон. Твърди се, че предписанието е изпълнено на 30.06.2015г. чрез замяна на рекламираното устройство с ново и това е станало дори предсрочно, преди неговото влизане в сила на 12.08.2015г. По отношение на размерът на наложената санкция от 2000 лева се счита, че същата е несправедлива и не може да бъде обоснована единствено и само с наличието на повторност. По отношение на имуществената санкция от 500 лева се счита, че административното обвинение при посоченото наказание е недоказано. Посочва се, че административнонаказващият орган е разрешил спора в полза на потребителя без да извърши разследване на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и че решаващият съд разрешава спора в полза на потребителя, без да става ясно на кои безспорни доказателства основава заключението си. Счита се, че процесуалното бездействие на административнонаказващия орган и на съда представляват съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до постановяването на незаконосъобразно решение. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление, алтернативно намаляване размера на наложената санкция от 2000лева.
В съдебно заседание касаторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на „БТК” ЕАД гр.София е съставен АУАН за това, че до 29.06.2015г. дружеството не е изпълнило задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол 2015 №К-0188346/11.06.2015г. във връзка с постъпила жалба от потребител относно предявена рекламация на мобилен телефонен апарат „Alcatel Idol 2”, а именно за замяна на стоката с нова по реда на чл.112 ал.1 от ЗЗП или за възстановяване на заплатената сума по реда на чл.114 ал.1 т.1 от ЗЗП. Нарушението е квалифицирано по чл.230 от ЗЗП, като изрично е посочено, че е извършено при условията на повторност. С акта е установено и второ нарушение, изразяващо се в това, че по предявената на 21.04.2015г. от потребителя рекламация, до 29.06.2016г. търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба-нарушение по чл.113 ал.1 във вр. с чл.105 от ЗЗП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са изброени влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които административно-наказващият орган е приел, че нарушението по чл.230 от ЗЗП е извършено при условията на повторност.
При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи, че безспорно търговецът е извършил нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите. Посочил е, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, като последните съдържат всички законови реквизити. Съдът е счел, че дадените задължителни предписания не са изпълнени в указания срок. По отношение размера на наложената санкция, съдът е преценил че същата е съобразена с тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. По отношение констатираното нарушение по чл.113 ал.1 от ЗЗП съдът е приел, че търговецът е нарушил задължението си произтичащо от тази разпоредба и не е привел потребителската стока в съответствие със сключения с К. договор след изтичането на законово предвиденият едномесечен срок от предявяване на рекламацията. Воден от горните мотиви районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.
Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. Касираното решение съдържа фактически констатации и правни изводи, които се потвърждават от доказателствата по делото. В тази връзка следва да се посочи, че вменените на касатора задължения са ясно и конкретно описани в протокола като „задължителни предписания” с посочени действия, които следва да бъдат извършени от задълженото лице, както и краен срок за представяне на доказателства за удовлетворяване на рекламацията. Правилно се посочва от касатора, че задължителните предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, което е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради тяхното неизпълнение. След тяхното влизане в сила те пораждат предвидените последици и инцидентното им обжалване при оспорване на НП е недопустимо. По делото, обаче, не са наведени твърдения, а и не са представени доказателства задължителните предписания да са обжалвани, както и не са представени доказателства същите да са изпълнени. Представеният с жалбата до районния съд Акт за удовлетворяване на рекламация касае друг потребител-И. Н., а не И. К., както и че се удовлетворява рекламация за стока „HTC ONE S” със сериен номер 352762053171046, а в случая процесната потребителска стока е мобилен телефонен апарат „Alcatel Idol 2” със сериен номер 864694021127621. Т.е. по делото по категоричен начин е установено, че търговецът не е изпълнил даденото задължително предписание, противно на твърденията в касационната жалба. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от нормата на чл.230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализирането на административно-наказателна отговорност, като е необходимо само да се докаже наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, т. е. законосъобразността на предписанието е предмет на друго производство, поради което нито наказващият орган, нито съдът, сезиран с жалба срещу НП следва да се произнася по законосъобразността на даденото предписание. При безспорно установеното неизпълнение на даденото от контролен орган при КЗП задължително предписание и липса на процесуални нарушения, изводите на районният съд за законосъобразност на наказателното постановление са правилни, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила.
По отношение размера на наложената санкция настоящият състав счита, че не е налице прекомерно наложено наказание. Нормата на чл.230 от ЗЗП регламентира, че за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв., а чл.231 определя, че при повторно нарушение юридическите лица се наказват с имуществена санкция в двоен размер. При безспорно доказано по делото извършване на нарушение при условията на повторност, наложената санкция за нарушението по чл.230 от ЗЗП с обжалваното наказателно постановление е в съответствие както със санкционните норми, така и с нормата на чл.27 от ЗАНН. Видно от данните по делото, нарушението е извършено при условията на повторност, като само в това НП са посочени петнадесет други наказателни постановления издадени за същото по вид нарушение, както и не е без значение и следва да се отчетат и обществените отношения, които се защитават с регламентираните задължения за търговците в ЗЗП и тяхното санкциониране при неспазването им.
Неоснователни са и възраженията в касационната жалба касаещи нарушението по чл.113 ал.1 от ЗЗП. Съгласно последната норма, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. В конкретния случай процесната стока не е съответствала на договора за продажба, тъй като не е притежавала характеристиките, определени от страните по договора и не е притежавала обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се има предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача. В тези случаи и съгласно чл.105 от ЗЗП продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. Налице е и хипотезата на чл.108 от ЗЗП, а именно всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й. Рекламацията е предявена на 21.04.2015г., а стоката е доставена на 09.12.2014г. Ето защо правилно е прието от районния съд, че търговецът не е изпълнил задължението си произтичащо от нормата на чл.113 ал.1 от ЗЗП и не е привел потребителската стока в съответствие със сключения договор, поради което е и санкциониран за това свое бездействие. В тази връзка е неоснователно възражението за допуснато нарушение по чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като по делото не са налице данни в хода на административно-наказателното производство да е оспорвана фактическата обстановка, за да има спорни обстоятелства, които да бъдат допълнително разследвани.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 406 от 10.06.2016 г., постановено по НАХД № 904 по описа за 2016 г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.