РЕШЕНИЕ
№ 441

град Плевен, 24 Октомври 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 604/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ чрез юрк С. С., срещу решение № 455/27.06.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 758/2016 г. на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че съдът не е кредитирал предоставените от ДАМТН по делото писмени доказателства и е постановил решението си въз основа на единствено гласни доказателствени средства, като показанията на свидетели, служители на подведеното под административно-наказателна отговорност дружество. Твърди се, че установяването на нарушението е следствие от извършеното изпитване на контролната проба от взетото гориво, резултатите от което изпитване са материализирани в протокол от изпитване с № С-0205-4/10.07.2015 г. и Констативен протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за качество № КП-0501-Б/10.07.2015 г.,посочени в прецесния АУАН, в последствие в наказателното постановлени, които имат доказателствена тежест на официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК във връзка с чл. 85 от ЗАНН, изготвени по реда на чл. 22оо, ал. 7 от НИКТГУРНК. Сочи се, че тези документи са издадени от длъжностни лица на ДАМТН, в кръга на функциите им и в пределите на тяхната компетентност, по установения ред и форма и удостоверяват факти с правно значение, чрез които документи се установява нарушеното от дружеството задължение да разпространява гориво за дизелови двигател, съобразно изискванията за качество. Излагат се доводи, че Районният съд е постановил решение по делото, без да провери обстойно приложимостта на съответната нормативна разпоредба. Посочва се, че така както е изписано процесното гориво в декларацията за съответствие, като „дизелово гориво“ вместо „гориво за извънпътна техника“, то подлежи на проверка от контролните органи. Твърди се, че за установеното несъответствие на горивото по показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини“ както е отбелязано в съставения акт и в издаденото наказателно постановлениe, е съставен констативен протокол КП-0501-Б/10.07.2015 г. за съответствие с изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, като за това нарушение, дружеството е подведено под административно-наказателна отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Навеждат се доводи, че по безспорен и несъмнен начин, административно-наказващият орган е установил наличието на всички законови предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството за извършеното от него нарушение, и е наложил едно справедливо наказание с оглед тежестта на нарушението. Твърди се, че съдът неправилно и избирателно е подходил, като не е кредитирал писмените доказателства по делото, по-конкретно протокола за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-056/07.07.2015 г. и съставения АУАН с № А-036/11.09.2015 г., в които са отразени всички събрани по процесния случай доказателства. Посочва се, че съдът е преценявал изолирано събраните по делото доказателства, което от своя страна е довело и до неправилност на мотивите, като това неправилно е довело до извода, че процесното гориво е ползвано единствено за зареждане на земеделската техника на фирмата. Сочи се, че съдът е подходил едностранчиво, като е взел под внимание единствено твърденията на ответната страна, които е кредитирал, като същевременно не е взел под внимание представените по делото от ДАМТН писмени доказателства. Моли се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ чрез юрк С. С., редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – ЕТ „Н.-***, редовно призован, се представлява от адв. Т.М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, която моли да потвърди решението на първоинстанционния съд. Намира, че Районен съд Плевен правилно е приел, че не е констатирано разпространение на гориво и и правилно е преценил, че санкцията, предвидена в чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ, е за краен разпространител, който предоставя на пазара. Сочи, че тази дефиниция е в така цитирания Регламент № 765/2008 съгласно която „предоставяне на пазара“ е всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че доверителят й е предоставял на пазара, напротив, видно е, че доставеното количество гориво е само за вътрешна употреба, видно и от декларацията, че горивото в обекта не е за продажба. Моли за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като от доказателствата по делото е установено, че едноличният търговец има като основна своя дейност обработка на земя и преработка на селскостопанска продукция. Сочи, че предмет на проверката на 07.07.2015 г. е вътрешно-ведомствена бензиностанция, управлявана от ЕТ „Н. – 21- К.Н.“ от където е взета пробата гориво. Излага доводи, че в хода на съдебното производство липсват доказателства за разпространение на гориво, като е доказано, че същото е за собствени нужди. Намира, че при тези обстоятелства Районния съд е постановил правилно решение и моли то да бъде потвърдено.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № КГ-1562/01.03.2016 г. на Председателя на ДАМТН, с което на ЕТ „Н.-***, на осн. чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 47, ал. 2 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че не е осъществен съставът на нарушението по чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ, според която на краен разпространител, който предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер 50 000 лв. В случая не се оспорва установената фактическа обстановка , че при проверка на 07.07.2015 година в обект вътрешно-ведомствена бензиностанция, управлявана от ЕТ„Н. ***, намираща се в гр. Славяново, първи стопански двор е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво-гориво за дизелови двигатели с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-056/07.07.2015 година. При проверката е установено, че горивото доставено в количество 13 811л. се предоставя на пазара с Декларация за съответствие с № 263/17.06.2015 г., издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД за партида № 263 в количество 1 160т , като след изпитване на контролната проба в стационарната Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД ККТГ - гр. София, сертификат за акредитация на БСА рег. № 35-ЛИ/18.10.2013г., валиден до 30.09.2016г., е издаден Протокол от ККТГ е извършена експертиза и е изготвен КП № КП-0501-Б/10.07.2015г., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност, както следва: „Съдържание на метилови естери на мастни киселини /FAME/”-% /V/V/: Полученият резултат от изпитването е под 0,05% при норма минимум 6%-отклонение с повече от 5,95% под минимално допустимата стойност. Критериите на БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване” не могат да бъдат приложени, поради липса на точна стойност в протокола за изпитване /тя е под обхвата на стандарта/. По показател „Съдържание на метилови естери на мастни кисилени /FAME/” продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво. В случая е установено несъответствие на горивото, но съдът е приел, че наказаното дружество като краен разпространител не извършва доставка на това горива, несъответстващо на изискуемите стойности.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно , допустимо и постановено в съответствие със закона. Анализът на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ сочи, че за да е налице административно нарушение по този текст е необходимо наличието едновременно на няколко елемента от обективна страна. На първо място деянието следва да е извършено от лице, което има качеството „краен разпространител”. За това понятие е налице легална дефиниция в § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, който препраща към определението за краен разпространител, дадено в нормата на § 1, т. 20 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно - "краен разпространител" са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. Процесната бензиностанция безспорно отговаря на така цитираното определение, поради което има качеството на краен разпространител и стопанисващото дружество може да е субект на административното нарушение по чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ. На второ място от обективна страна, за да е налице това административно нарушение следва да се установи извършването на посоченото в разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ изпълнително деяние - "предоставя на пазара" течни горива от нефтен произход и то такива, които не отговарят на изискванията на чл. 47, ал. 2 от същия закон, т.е. не съдържат указаното количество биокомпонент. В случая не се спори, че изследваното дизелово гориво не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво. Спорен е единствено въпросът, дали е налице предоставяне на пазара по смисъла на закона. Понятието "предоставяне на пазара" е определено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ - "предоставяне на пазара" е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № ЗЗ9/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.). Според цитираната норма от Регламент (ЕО) № 765/2008 "предоставяне на пазара" означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Нормата на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 определя предоставянето на пазара на първо място като доставка на продукт и едва след това посочва, че тази доставка може да е за дистрибуция, потребление или използване, както и да е срещу заплащане или безплатно. В ЗЕВИ, както и в Регламент (ЕО) № 765/2008 не се съдържа определение на понятието "доставка на продукт" или "доставка на стоки", но правната теория, както и съдебната практика, включително и тази на Съда на Европейския съюз, посочват, че доставката на стоки в най-широк смисъл представлява сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда с нея (вж. Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12, точка ЗЗ, Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, С-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, С-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, С-237/09). Безспорно подобно прехвърляне на правото на разпореждане със стоката може да е налице единствено, когато са налице две различни страни по сделка. В процесния случай по делото се установява, че дизеловото гориво, закупено от ответника по касация, се използва от самото дружество за собствени нужди, т.е. не е налице сделка, която да може да се квалифицира като доставка. При това положение не може да се приеме, че е осъществено "предоставяне на пазара" по смисъла на цитираните по-горе норми на чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ във връзка с § 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ и чл. 2, § 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008, доколкото не е налице доставка на продукти (течни горива от нефтен произход) така както се изисква от определението на понятието "предоставяне на пазара".

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 455/27.06.2016 г., постановено по а.н.д. № 758/2016 г. на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.