Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

466

 

гр. Плевен, 27 Октомври  2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                 

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Ц.Д.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 603/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Е.В.М. – А. ***, чрез адв. Д. *** срещу Решение № 473/29.06.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1143/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 16-0938-000581/21.03.2016г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което на Е.В.М. – А. *** на осн. чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 50 ал.2 от ЗДвП – неизпълнение на правилата, посочени в чл. 48 от ЗДвП, при движение по път с предимство, променящ направлението си, ПТП, затова че на 08.03.2016г. в 07:30ч. в гр. Плевен на кръстовището на ул. „Св.Св. Кирил и Методий и ул. „Г.Бенковски” като водач лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. №  ЕН ***ВТ при движение по ул. „Г.Бенковски” при наличие на знак Б-2 излиза на кръстовището и отнема предимството на лек автомобил „Ситроен” с Рег. № ЕН***КА, който се движи по ул. „Кирил и Методий” и настъпва ПТП с материални щети.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Сочи, че съдът без да обсъди наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство е достигнал до неверни фактически и правни изводи за доказаност на нарушението. Изтъква множество допуснати неточности и несъответствия относно описанието на нарушението в АУАН и НП и несъответствия между тях: в АУАН е записан номер на свидетелството за правоуправление от категориите, които има жалбоподателката, а в НП е посочено различно СУМПС; в АУАН е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 50 ал.1 от ЗДвП, а в НП се сочи друга – чл. 50 ал.2 от ЗДвП; и в АУАН и в НП са посочени обстоятелства, които са оборени от приложената по делото скица за разположението на улиците и регулиращите кръстовището знаци; посочено е, че се касае за настъпило ПТП с материални щети, но те не са описани и така се препятства преценката за маловажност на случая и в същото време липса на описание на всички съставомерни признаци на нарушението. Моли за отмяна на решението, а по същество – за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно.

Районен съд – Плевен е потвърдил НП като законосъобразно като е приел за доказана от писмените доказателства и свидетелските показания описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, без да се произнесе по наведените от жалбоподателя доводи и ги обсъди с оглед доказателствата по делото в тяхната съвкупност. В заключение е приел, че жалбоподателката е извършила визираното нарушение, за което обосновано е наказана с предвиденото за него наказание.

В решението липсва задълбочено обсъждане и преценка на събраните доказателства, които са противоречиви относно основни съставомерни факти – на коя улица е извършено нарушението, как е регулирана с какви пътни знаци и кой е пътят с предимство, каква е посоката на движение на автомобила на жалбоподателката, в резултат на което съдът е достигнал до противоречиви и неверни фактически и правни изводи. Възпроизвеждайки дословно съдържанието на АУАН и НП и приемайки посочената в тях фактическа обстановка за доказана и възприемайки правната квалификация на деянието, дадена от органа съдът е изпаднал в противоречия, тъй като както в АУАН, така и в НП има множество неточности и несъответствия, такива са налице и между показанията на свидетелите и писмените доказателства относно съществени факти и обстоятелства от състава на соченото нарушение.

Действително в АУАН и в НП е посочено различно СУМПС, което само по себе си не е толкова съществено, защото не касае състава на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Не са описани щетите по двата автомобила, но те са детайлно описани в съставения протокол за ПТП.

Най-същественото е, че в АУАН се сочи, че жалбоподателката е нарушила чл. 50 ал.1 от ЗДвП и в обстоятелствената част е описано, че при наличие на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” е излязла на кръстовището от ул. „Бенковски” и отнела предимството на движещия се по ул. „Кирил и Методий” автомобил. Докато в НП в обстоятелствената част е възпроизведена фактическата обстановка, описана в АУАН, но е посочено от една страна, че не е изпълнила правилата, посочени в чл. 48 от ЗДвП при движение по път с предимство, променящ направлението си, с което е нарушила чл. 50 ал.2 от ЗДвП. Така от една страна е налице несъответствие в правната квалификация на соченото нарушение между АУАН и НП. От друга страна в самото НП съществува неяснота какво точно нарушение е извършила. Дали се е движила по път с предимство, който променя направлението си или е навлязла в път с предимство.

Според чл. 50 ал.1 от ЗДвП, посочен в АУАН -  На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Според чл. 50 ал.2 от ЗДвП, посочен в НП - Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду си от правилата на чл. 48. От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозните средства, които не се намират на пътя с предимство. Според чл. 48 от ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.

Според протокола за ПТП жалбоподателката е навлязла на кръстовището от ул. „Бенковски”, движейки се направо след знак Б2, а другият автомобил се е движил направо по ул. „Кирил и Методий” и е идвал от лявата й, а не от дясната й страна, за да е длъжна да спазва правилото на чл. 48 от ЗДвП за предимство на дясностоящия и така излиза, че тя е била с предимство.  Според показанията на св. Г., съставил протокола за ПТП жалбоподателката е предприела завой наляво. Според св. А., който е другия участник в ПТП и е очевидец автомобилът на жалбоподателката е излязъл от лявата пресечка, където е поставен знак „стоп”. Другият свидетел-очевидец твърди, че жалбоподателката е излязла от срещуположната улица – „Патриарх Евтимий”. По делото е приложена скица за маркировката и пътните знаци в процесния участък, според която кръстовището от ул. „Бенковски” към ул. „Кирил и Методий” е обозначено с пътен знак – Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, а от ул. „Патриарх Евтимий”  с пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” Скицата обаче е актуална към 23.06.2016г. и не може да се отнесе към момента на извършване на нарушението – 08.03.2016г.

Предвид противоречието между описанието на обстоятелствата и правната му квалификация в НП, разминаването относно правната квалификация, посочена в АУАН и НП, не може да се установи за какво конкретно нарушение е наказана жалбоподателката – за нарушение на чл. 51 ал.1 от ЗДвП, по чл. 51 ал.2 от ЗДвП или по чл. 48 от ЗДвП и кои правила за предимство е нарушила. Това съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание.

Като е приел нарушението за доказано при това несъответствие относно правната квалификация на нарушението и при противоречията в доказателствения материал районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 473/29.06.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1143/2016г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0938-000581/21.03.2016г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което на Е.В.М. – А. *** на осн. чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 50 ал.2 от ЗДвП – неизпълнение на правилата, посочени в чл. 48 от ЗДвП, при движение по път с предимство, променящ направлението си, ПТП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.