Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
гр. Плевен, 27 Октомври 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател:
ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: Ц.Д.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 603/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Е.В.М. – А. ***,
чрез адв. Д. *** срещу Решение № 473/29.06.2016г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 1143/2016г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно
Наказателно постановление № 16-0938-000581/21.03.2016г. на Началник Сектор ПП
при ОД на МВР-Плевен, с което на Е.В.М. – А. *** на осн. чл. 179 ал.2 вр. чл.
179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 150 лв. за нарушение на чл. 50 ал.2 от ЗДвП – неизпълнение на правилата,
посочени в чл. 48 от ЗДвП, при движение по път с предимство, променящ
направлението си, ПТП, затова че на 08.03.2016г. в 07:30ч. в гр. Плевен на
кръстовището на ул. „Св.Св. Кирил и Методий и ул. „Г.Бенковски” като водач лек
автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ЕН ***ВТ при движение по ул. „Г.Бенковски” при наличие на
знак Б-2 излиза на кръстовището и отнема предимството
на лек автомобил „Ситроен” с Рег. № ЕН***КА,
който се движи по ул. „Кирил и Методий” и настъпва ПТП с материални щети.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1 т.1от НПК. Сочи, че съдът без да обсъди наведените
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство е достигнал до неверни фактически и
правни изводи за доказаност на нарушението. Изтъква множество допуснати
неточности и несъответствия относно описанието на нарушението в АУАН и НП и
несъответствия между тях: в АУАН е записан номер на свидетелството за
правоуправление от категориите, които има жалбоподателката, а в НП е посочено
различно СУМПС; в АУАН е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 50 ал.1 от
ЗДвП, а в НП се сочи друга – чл. 50 ал.2 от ЗДвП; и в АУАН и в НП са посочени
обстоятелства, които са оборени от приложената по делото скица за
разположението на улиците и регулиращите кръстовището знаци; посочено е, че се
касае за настъпило ПТП с материални щети, но те не са описани и така се
препятства преценката за маловажност на случая и в същото време липса на
описание на всички съставомерни признаци на нарушението. Моли за отмяна на
решението, а по същество – за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не се
представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно и
допустимо, но неправилно.
Районен съд – Плевен е потвърдил НП като
законосъобразно като е приел за доказана от писмените доказателства и
свидетелските показания описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, посочил,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, без да се произнесе по наведените
от жалбоподателя доводи и ги обсъди с оглед доказателствата по делото в тяхната
съвкупност. В заключение е приел, че жалбоподателката е извършила визираното
нарушение, за което обосновано е наказана с предвиденото за него наказание.
В решението липсва задълбочено обсъждане и преценка на
събраните доказателства, които са противоречиви относно основни съставомерни
факти – на коя улица е извършено нарушението, как е регулирана с какви пътни
знаци и кой е пътят с предимство, каква е посоката на движение на автомобила на
жалбоподателката, в резултат на което съдът е достигнал до противоречиви и
неверни фактически и правни изводи. Възпроизвеждайки дословно съдържанието на
АУАН и НП и приемайки посочената в тях фактическа обстановка за доказана и
възприемайки правната квалификация на деянието, дадена от органа съдът е
изпаднал в противоречия, тъй като както в АУАН, така и в НП има множество
неточности и несъответствия, такива са налице и между показанията на
свидетелите и писмените доказателства относно съществени факти и обстоятелства
от състава на соченото нарушение.
Действително в АУАН и в НП е посочено различно СУМПС,
което само по себе си не е толкова съществено, защото не касае състава на
извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Не са описани
щетите по двата автомобила, но те са детайлно описани в съставения протокол за
ПТП.
Най-същественото е, че в АУАН се сочи, че
жалбоподателката е нарушила чл. 50 ал.1 от ЗДвП и в обстоятелствената част е
описано, че при наличие на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство!” е излязла на кръстовището от ул. „Бенковски” и отнела
предимството на движещия се по ул. „Кирил и Методий” автомобил. Докато в НП в
обстоятелствената част е възпроизведена фактическата обстановка, описана в
АУАН, но е посочено от една страна, че не е изпълнила правилата, посочени в чл.
48 от ЗДвП при движение по път с предимство, променящ направлението си, с което
е нарушила чл. 50 ал.2 от ЗДвП. Така от една страна е налице несъответствие в
правната квалификация на соченото нарушение между АУАН и НП. От друга страна в
самото НП съществува неяснота какво точно нарушение е извършила. Дали се е
движила по път с предимство, който променя направлението си или е навлязла в
път с предимство.
Според чл. 50 ал.1 от ЗДвП,
посочен в АУАН - На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.
Според чл. 50 ал.2 от ЗДвП, посочен в
НП - Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя
направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду
си от правилата на чл. 48. От същите
правила се ръководят помежду си и водачите на превозните средства, които не се
намират на пътя с предимство. Според чл. 48 от ЗДвП на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.
Според протокола за ПТП
жалбоподателката е навлязла на кръстовището от ул. „Бенковски”, движейки се
направо след знак Б2, а другият автомобил се е движил направо по ул. „Кирил и
Методий” и е идвал от лявата й, а не от дясната й страна, за да е длъжна да
спазва правилото на чл. 48 от ЗДвП за предимство на дясностоящия и така излиза,
че тя е била с предимство. Според
показанията на св. Г., съставил протокола за ПТП жалбоподателката е
предприела завой наляво. Според св. А., който е другия участник в ПТП и е
очевидец автомобилът на жалбоподателката е излязъл от лявата пресечка, където е
поставен знак „стоп”. Другият свидетел-очевидец твърди, че жалбоподателката е
излязла от срещуположната улица – „Патриарх Евтимий”. По делото е приложена скица
за маркировката и пътните знаци в процесния участък, според която кръстовището
от ул. „Бенковски” към ул. „Кирил и Методий” е обозначено с пътен знак – Б1 –
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, а от ул. „Патриарх Евтимий” с пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!” Скицата обаче е актуална към 23.06.2016г. и не може
да се отнесе към момента на извършване на нарушението – 08.03.2016г.
Предвид противоречието между
описанието на обстоятелствата и правната му квалификация в НП, разминаването
относно правната квалификация, посочена в АУАН и НП, не може да се установи за
какво конкретно нарушение е наказана жалбоподателката – за нарушение на чл. 51
ал.1 от ЗДвП, по чл. 51 ал.2 от ЗДвП или по чл. 48 от ЗДвП и кои правила за предимство
е нарушила. Това съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и е достатъчно
основание за отмяна на НП на процесуално основание.
Като е приел нарушението за доказано
при това несъответствие относно правната квалификация на нарушението и при
противоречията в доказателствения материал районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество да се отмени НП.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 473/29.06.2016г. на
Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1143/2016г. по описа на съда и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
16-0938-000581/21.03.2016г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което
на Е.В.М. – А. *** на осн. чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. за нарушение на
чл. 50 ал.2 от ЗДвП – неизпълнение на правилата, посочени в чл. 48 от ЗДвП, при
движение по път с предимство, променящ направлението си, ПТП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.