Р Е Ш Е Н И Е

№ 425

гр. Плевен, 07.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 601/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на А.И.Д. *** срещу Решение № 418 от 14.06.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 797/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш серия К № 1130621, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на основание чл.189 ал.4 във вр.чл.182 ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на А.И.Д. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, затова че на 31.07.2015 г. в 22:12 часа на околовръстен път гр.Плевен Е83, км.89.2 с МПС – „Мерцедес” Ц 220 ЦДИ с регистрационен номер РР6153АХ, собственост на Д., е извършено нарушение за скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като при разрешена скорост 90 км/ч е установена скорост 151 км/ч, превишение със 61 км/ч., установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сочи, че не е извършила нарушението, тъй като на посочената дата не е управлявала автомобила и не е единствен собственик. Автомобилът е семейна собственост. За доказателства представя към касационната жалба декларация, че не е управлявала автомобила на процесната дата, както и удостоверение за сключен граждански брак. Твърди, че автомобилът се управлява както от съпруга й, така и от други лица, като е възможно както той, така и други лица да са го управлявали. Направила е възражения още в жалбата срещу ЕФ. В получения ЕФ не е имало указания какви действия да предприеме, в този случай. Въпреки това съдът неправилно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Другия собственик на автомобила – съпруг на жалбоподателката не е бил призоваван и уведомяван и не е взел участие нито в административно-наказателното, нито в съдебното производство. По делото липсват доказателства, че тя е управлявала автомобила и затова счита, че неправилно е ангажирана нейната административно-наказателна отговорност, която е лична, а не на лицето, което в действителност е управлявало автомобила. Съдът не е обсъдил доводите в жалбата.

Ответникът по касация – ОД на МВР-Плевен, не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно. Съдът е приел за безспорно доказано соченото нарушение, за което жалбоподателката обосновано и законосъобразно е наказана със следващото се наказание. Съдът е обсъдил и отговорил на всички доводи на жалбоподателката, включително поддържаните и в касационното производство, които се подкрепят от събрания доказателствен материал и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят.

Превишението на скоростта е установено със стационарно монтирано техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация тип „Multa Radar SD580”, която е от одобрен тип със срок на валидност до 2020г., преминала последваща метрологична проверка и обозначена с пътен знак и в двете посоки на околовръстен път Плевен Е 83 км. 89.2 и следователно отговаря на всички изисквания на ЗДвП. Електронният фиш е издаден по одобрения от МВР образец и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП, позволяващи да бъде ангажирана отговорността на наказаното лице. От него е видно, че е издаден от ОД на МВР – Плевен, която е компетентната областна дирекция. Посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението и автомобила, индивидуализиран чрез марка, модел и регистрационен номер. Посочен е номерът на автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението, разрешената, установената и превишена скорост, нарушените разпоредби и законовото основание за налагане на съответната санкция, собственика на МПС, на когото е наложено наказанието с индивидуализиращите го данни. Електронният фиш притежава функцията едновременно на АУАН и НП като ги замества, но за него не важат изискванията за реквизити и процедура и срокове за издаване, относими към АУАН и НП. ЕФ се издава в особена форма, на която процесният напълно отговаря. Затова и чл. 34 ал.1 от ЗАНН относно сроковете за съставяне на АУАН не намира приложение по отношение на ЕФ. Датата на връчване на ЕФ има значение само относно срока за обжалването му.

Съдържанието на ЕФ позволява жалбоподателката да разбере в какво нарушение е обвинена, защото съдържа дата, място на нарушението, данни за автомобила, с който е извършено, данни за автоматизираното техническо средство, с което е заснето, разрешената скорост, превишената и размера на превишението, данни за собственика на МПС, на който е издаден и основанието и размера на наказанието.

Наказания собственик има възможност да представи декларация, в случай, че е предоставил управлението на автомобила на друго лице. При липса на подадено възражение в този смисъл по реда на чл. 189 ал.5 от ЗДвП, както и липса на конкретни твърдения на кое друго лице е предоставила автомобила, съдът е достигнал до правилен извод, че правилно ЕФ е издаден на собственика на автомобила съгласно чл. 188 ал.1 от ЗДвП, който носи отговорност по презумпция за извършено с неговия автомобил нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от данните за регистрация на автомобила, собственик на превозното средство е жалбоподателката. След получаване на ЕФ жалбоподателката е подала жалба като е възразила, че не е управлявала автомобила на посочената дата, но не посочва кое е лицето, което го е управлявало. Не го посочва и в касационната си жалба. Поради това правилно съдът е приел, че жалбоподателката не е доказала твърденията си и правилно е ангажирана нейната отговорност като собственик на автомобила.

Органът няма задължение по закон да изпраща на лицето всички, доказващи нарушението материали като приложение към ЕФ, но съгласно чл. 189 ал.8 от ЗДвП е длъжен да изпрати в съда жалбата, заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Това задължение е изпълнено. В хода на съдебното производство жалбоподателката е могла да се запознае, оспори доказателствата или представи доказателства за твърдяните от нея факти. Тези й процесуални права не са били ограничени. Изискването за обозначаване на мястото на действие на радарната система с пътен знак ( което е било изпълнено) има функцията да информира водачите, така че при превишение на разрешената скорост в този участък да очакват, че ще бъдат санкционирани с ЕФ. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се основават изцяло на представените по делото доказателства и закона.

Към материалите по делото е приложен снимков материал от заснетия с видеорадарната система клип, на който се вижда регистрационният номер и марката на автомобила, ограничението на скоростта – 90 км/ч и скоростта на движение на автомобила – 151 км/ч, датата, часа и мястото на регистриране и заснемане на нарушението – 31.07.2015г. 20:12ч., Е 83 км. 89.2 Околовръстен път Плевен. Мястото на нарушението е достатъчно конкретизирано, така че е позволило на съда да съобрази необходимите доказателства, за да установи, че са налице всички изисквания на закона за издаване на ЕФ. Реквизитите и сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП не са относими при издаване на ЕФ и като не ги е коментирал съдът не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение. Всички релевантни за спора факти са обсъдени подробно в мотивите на решението.

От събраните доказателства по делото по несъмнен начин се доказва, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП като е превишила разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч със 61км/ч, за което законосъобразно е наказана с предвиденото в чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДвП за това нарушение наказание „глоба” в размер на 400 лв.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 418 от 14.06.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 797/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.